Р Е Ш Е Н И Е

№ 1974                                          01.08.2019 г.                                     гр. Бургас

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                 Х граждански състав   

На пети юли                                                                                 2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 8634 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по предявения от „СК“ ООД против „НИКСАН-2015“ ЕООД и Н.М.Б. иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца суми, произтичащи от договор за наем от 26.06.2015 г., за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и допълнителна заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6497/2018 г. по описа на БРС, а именно: 4 581,60 лв. – неплатен остатък от дължим наем за периода м. юли 2016 г. – м. януари 2017 г., както и 1 316,20 лв. - общо дължима неустойка за забава по чл. 9, ал. 1 от договора за наем, начислена върху отделните месечни задължения, като се моли на ищеца да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 26.06.2015 г. между него и ответното дружество е бил сключен договор за наем на недвижим имот, а ответникът Н.Б. се е задължил на осн. чл. 101 от ЗЗД да отговаря неограничено и солидарно с наемателя пред наемодателя за задълженията му по договора за наем, като по договора са останали неплатени задължения на наемателя в общ размер от 4 581,60 лв., съгласно 7 фактури, посочени в исковата молба. Твърди се също така, че на осн. чл. 9, ал. 1 от договора за наем в случай на забавено плащане на дължими по договора плащания наемателят дължи заплащане на неустойка в размер на 0,05 % от дължимата сума за всеки ден на забава, като в случая дължимата от ответниците неустойка възлиза на общо 1 316,20 лв. Заявено е също така, че длъжниците са подали възражения против заповедта за изпълнение и настоящият иск е предявен в изпълнение на дадените от заповедния съд указания. При условие на евентуалност, а именно ако установителният иск бъде отхвърлен, се моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца претендираните наемни вноски.

В съдебно заседание на 21.06.2019 г. е направен частичен отказ от иска за главницата за сумата от 2581,70 лв., претендирана като наем за м. януари 2017 г., както и частичен отказ от иска за неустойка за сумата от 697,89 лв., начислена върху главницата от 2581,70 лв., поради което в тази част производството е прекратено. С оглед на това висящи са останали исковете (главен и евентуален) по отношение на главница в размер на 1 999,90 лв. и неустойка в размер на 618,31 лв.

В съдебно заседание на 05.07.2019 г. е постигната и одобрена от съда  спогодба между ищцовото дружество и ответника Н.Б., поради което производството в частта относно предявените против този ответник искове е прекратено и висящи са останали единствено предявените искове против „НИКСАН-2015“ ЕООД. Процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли да бъде постановено неприсъствено решение против ответното дружество. Ангажирани са писмени доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, а евентуалният осъдителен иск е с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, като исковете са допустими.

          В законоустановения едномесечен срок ответникът „НИКСАН-2015“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява негов представител, редовно призован, липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.

          След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства (договор за наем от 26.06.2015 г., фактура № **********/ 29.07.2016 г., фактура № **********/29.08.2016 г., фактура № **********/ 28.09.2016 г., фактура № **********/19.10.2016 г., фактура № **********/ 24.11.2016 г., фактура № **********/12.12.2016 г. и справка за неплатени фактури от „НИКСАН-2015“ ЕООД, издадена от „СК“ ООД) може да се направи обоснован извод, че през процесния период страните са били в наемно правоотношение, като ответното дружество (наемател) дължи наем на цена на ищцовото дружество (наемодател) за периода м. юли 2016 г. – м. декември 2016 г. в общ размер от 1 999,90 лв., за която сума липсват твърдения и доказателства да е била платена. С оглед на това съдът намира, че в случая може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения установителен иск в частта относно гланицата.

Предвид липсата на извършено доброволно плащане, вероятно основателен е и иска за неустойка, дължима на осн. чл. 9 /1/ от договора за наем в претендирания по делото размер.

          С оглед гореустановената вероятна основателност на предявения установителен иск във висящата му към момента част и тъй като ответното дружество не е представило отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебното заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същото е било уведомено за последиците от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение против «НИКСАН-2015» ЕООД, с което предявеният установителен иск да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че не следва да бъде разглеждан предявения против дружеството осъдителен иск за същите суми.

Предвид крайното решение на съда по същество на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 776 лв., представляваща част от направените от него разноски в исковото и в здаповедното производство, съответна на размера от иска, за който не е направен отказ.

Предвид частичното прекратяване на производството по установителния иск, поради направен от ищеца отказ, съдът е следвало да обезсили заповедта за изпълнение в тази част, което към момента не е сторено. Ето защо с настоящото решение следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д. № 6497/ 2018 г. на БРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно сумата от 2581,70 лв. – част от главницата, представляваща дължим наем за м. януари 2017 г., и сумата от 697,89 лв. – част от присъдената неустойка.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд

                                                   Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НИКСАН-2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Тамара” № 25, представлявано от Т.А.А., че същото дължи на „СК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Тройката“, ул. „Сердика“ № 2, представлявано от З.Г.С., солидарно с Н.М.Б., ЕГН **********, сумата от 1 999,90 лв. лв. (хиляда деветстотин деветдесет и девет лв. и деветдесет ст.), представляваща неплатена наемна цена за периода м. юли – м. декември 2016 г. по договор за наем на недвижим имот от 26.06.2015 г., както и сумата от 618,31 лв. (шестстотин и осемнадесет лв. и тридесет и една ст.), представляваща, сборна неустойка по т. 9 от договора за наем, дължима за периода 06.08.2016 г. – 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 999,90 лв., считано от 04.09.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми част от предмета на Заповед № 3453/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6497/2018 г. по описа на БРС.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 3453/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6497/2018 г. по описа на БРС, в частта относно сумата от 2 581,70 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и един лв. и седемдесет ст.), представляваща част от присъдената главница – наемна цена за м. януари 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно сумата от 697,89 лв. (шестстотин деветдесет и седем лв. и осемдесет и девет ст.) – неустойка по т. 9 от договора за наем, начислена върху главницата от 2 581,70 лв. за периода до 01.08.2018 г.  

ОСЪЖДА „НИКСАН-2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Тамара” № 25, представлявано от Т.А.А., да заплати на „СК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Тройката“, ул. „Сердика“ № 2, представлявано от З.Г.С., сумата от 776,00 лв. (седемстотин седемдесет и шест лв.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

          Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните по делото.

 

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД