РЕШЕНИЕ№ 260026
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети декември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 8289 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Зенит Груп - 05“ ЕООД против „Европът-2000“ АД кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 2270/21.05.2020 г. по ч.гр.д. №
5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, за
сумата от общо 797 лв., формирана както следва: сумата от 399 лв.,
представляваща стойността на повредена стока при осъществен от ответника превоз
по рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г. и сумата от 398 лв., представляваща
стойността на повредена стока при осъществен от ответника превоз по
рекламационно писмо с вх. № 600/22.08.2019 г., ведно със законната мораторна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 20.05.2020 г., до окончателното й заплащане
Ищецът
твърди, че между страните е сключен Договор за куриерски услуги от 18.03.2011
г., ведно с анекси към него и Общи условия по договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни
от „Европът-2000“ АД. Сочи, че в изпълнение на така сключения договор се
достигнало до увреждане на пратки, представляващи комплект от маса със столове,
като се стигнало до увреждане, представляващо счупване на стъкления плот на
масата, водеща до негодност за последваща продажба на целия комплект. Твърди,
че за пратка, пътуваща с товарителница № ********** от 23.07.2019 г. е подадено
рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г., във връзка с което получили
протокол от ответника, в който се посочва, че рекламационната претенция от общо
399 лв. е уважена в размер на 199, 50 лв., за която стойност превозвачът поема
отговорност за заплащане на обезщетение. Сочи, че за пратка, пътуваща с
товарителница № ********** от 23.07.2019 г. е подадено рекламационно писмо с
вх. № 600/22.08.2019 г., във връзка с което получили протокол от ответника, в
който се посочва, че рекламационната претенция от общо 398 лв. е уважена в
размер на 197, 50 лв., за която стойност превозвачът поема отговорност за
заплащане на обезщетение. Счита, че на
основание Общите условия следва да се заплати цялата стойност на
товарителниците, която претендира, а не само половината от нея. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със
законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Европът-2000“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че
исковата претенция е частично недопустима, тъй като по отношение на процесните
рекламационни претенции превозвачът е изразил готовност за доброволно заплащане
на част от претендираните суми, за които рекламационните претенции са частично
уважени. Счита, че в останалата им част исковете са неоснователни. Твърди, че в
случая ищецът неоснователно претендира обезщетение в размер на пълната стойност
на повредените стоки, тъй като и в двата случая се касае за превоз на комплект
маса с частично стъклен плот и 6 броя столове, като при превоза е увреден
единствено стъкления плот на масата – последният е доставен до
местоназначението напукан. Сочи, че и двете рекламации са приети за основателни
на 50 % от претендираната цена, тъй като дори да се приеме, че целите маси са
повредени, столовете са останали здрави и могат да бъдат продадени
самостоятелно. Отделно счита, че вредите, нанесени на масата могат да бъдат
отстранени. Счита, че вина за повредата има и товародателя, тъй като в случая
стоката, предмет на превоза представлява стъклена повърхност, като на основание
чл. 29 от ОУ опаковката на пратката е риск и отговорност на подателя, като
съгласно чл. 4 от Договора клиентът се задължава да предава на куриера всяка
пратка в подходяща опаковка, която да осигури възможност пратката да издържи на
превоза. Твърди, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора е установено, че
клиентът следва да предостави пратките в подходящ вид и с достатъчна опаковка,
като посочи пълна информация за съдържанието на пратките, чупливост и
особености при транспорт. Установено е, че при неизпълнение на тези задължения
куриерът не носи отговорност при предявена рекламация. Сочи, че видно от
констативните протоколи уплътняване между стоката и опаковката липсва, въпреки
указанието в товарителницата „чупливо“, като върху пратката стикери за
чупливост не били поставени. Прави искане за привличане на трето лице помагач,
застраховало отговорността за вреди на ответника. Прави възражение за търговско
право на задържане по отношение на вземането на ищеца за сумата от 296, 78 лв.
с вземането на ответника за разноски при отхвърляне на предявените искове. По
така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ответника - ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, не е депозирал становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2270/21.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, за сумата от общо 797 лв., формирана както следва: сумата от 399 лв.,
представляваща стойността на повредена стока при осъществен от ответника превоз
по рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г. и сумата от 398 лв.,
представляваща стойността на повредена стока при осъществен от ответника превоз
по рекламационно писмо с вх. № 600/22.08.2019 г., ведно със законната мораторна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 20.05.2020 г., до окончателното й заплащане.
Против заповедта за изпълнение е
подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
Възникването на спорното материално право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за превоз на
стоки; 2. товародателят да е предал на превозвача товара в състояние, годно да
издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за
отделните видове товари, с годна за осъществяване на превоза опаковка; 3.
товародателят да е уведомил превозвача за особеностите на товара, свързани с
неговата чупливост; 4. товарът да е увреден при превоза от страна на
превозвача.
С доклада по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следните обстоятелства: че между страните е
сключен договор за куриерски услуги от 18.03.2011 г. в изпълнение на който
ответникът е осъществил превоз на товари по товарителница № ********** от
23.07.2019 г. и товарителница № ********** от 23.07.2019 г., представляващи два
комплекта от 6 стола и маса със стъклен плот; че при осъществяване на превоза
стоките са увредени, която повреда се изразява в пропукване на стъкления плот
на масите.
Тези обстоятелства се установяват
и от събраните в производството по делото писмени доказателства.
Представен е договор за куриерски услуги от
18.03.2011 г., по силата на който „Зенит Груп - 05“ ЕООД е възложил на
ответника „Европът-2000“ АД извършването на куриерски услуги срещу
възнаграждение, а именно – приемане, пренасяне и доставка на пратки на
посочените от възложителя – ищец адреси на територията на цялата страна.
В клаузата на чл. 4 от Договора е установено,
че клиентът – ищец е длъжен да предава на куриера всяка пратка в подходяща
опаковка, която да осигури възможността на пратката да издържи превоз,
транспортиране и претоварване, като се задължава да дава пълна информация за
съдържанието на пратките, чупливост и особености при транспорт.
С разпоредбата на чл. 16 от Договора е
установено, че в случай на основателна рекламация за повреждане или погиване на
пратка, освен когато причината е непреодолима сила или форсмажорни
обстоятелства, куриерът дължи за погиналата/повредената пратка, в зависимост от
степента на вредата и обстоятелството дали пратката е с обявена или необявена
стойност, обезщетение в размери, посочени подробно в Общите условия на „Европът
– 2000“ АД. Установено е, че при обявяване на стойност на пратката клиентът
задължително представя удостоверяващ документ.
Договорът е изменен досежно размера на
възнаграждението за осъществените куриерски услуги със сключване на Анекс от
15.03.2011 г., Анекс от 03.09.2018 г., Анекс от 23.05.2019 г. и Анекс от
01.10.2019 г.
Договорът е сключен при отнапред установени
Общи условия от ответника, осъществяващ транспортни услуги. В Раздел IX от Общите условия е установена рекламационна
процедура при повреда на пратката, като е посочено, че потребителите имат право
на рекламации при повредени, загубени, ограбени или унищожени пратки.
Установено е, че рекламацията е редовна при предадена пратка за извършване на
проверка, както и представяне на следните документи – рекламационно писмо,
документи, удостоверяващи произхода на стоката, констативен протокол за
повредени пратки, а за пратките с обявена стойност и документите по т. 37.2., а
именно фактура или стокова разписка. В т. 67 от Общите условия е установен
размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено при одобрена
рекламация без обявена стойност, а именно – при повредена или унищожена пратка
обезщетение в размер на до 5 пъти стойността на куриерската услуга без ДДС (в
размер до стойността на действителната щета, но не повече от 25 лв. С т. 68 от
Общите условия е установен размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено при одобрена рекламация на
пратки с обявена стойност, както следва: 1. за повредена или ограбена пратка
обезщетение в размер на действителната стойност на щетата, но не повече от
обявената стойност; 2. за повредена или ограбена част от пратка – обезщетение в
размер на действителната стойност на нанесената щета на конкретната част; 3. за
загубена, открадната или унищожена пратка – обезщетение в размер на обявената
стойност и 4. за загубена, открадната или унищожена част от пратка -
обезщетение в размер на действителната стойност на нанесената щета на
конкретната част.
С клаузата на т. 58 от Общите условия е
установено, че повредена пратка е такава, която е с нарушена цялост, ограбена
пратка е такава с липсваща част или цяло съдържание, а унищожена пратка е
такава, при която увредата не позволява използване по предназначение.
По
делото е представено рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г., депозирано
от „Зенит Груп – 05“ ЕООД, с което е направено искане за заплащане стойността
на пратката по товарителница № **********, поради констатирани повреди при
транспорт. Приложен е констативен протокол от 24.07.2009 г., в който е
установена разкъсана опакова на няколко места и наличие на отвор с формата на
триъгълник, при което куриерът се заглежда и вижда пукнатина. Във връзка с
регресната претенция е съставен протокол за изплащане на обезщетение от
„Европът – 2000“ АД, в което е предложено заплащане на сумата от 199, 50 лв.,
което подлежи на изплащане в 15-дневен срок от получаване на отговор от клиента,
която сума представлява 50 % от обявената стойност на пратката от 399 лв.,
поради повреждане на част от нея.
По делото е представено рекламационно писмо с
вх. № 600/22.08.2019 г., депозирано от „Зенит Груп – 05“ ЕООД, с което е
направено искане за заплащане стойността на пратката по товарителница №
**********, поради констатирани повреди при транспорт. Приложен е констативен
протокол от 24.07.2009 г., в който е установена опаковка без външни белези за
удар и без стикери за чупливост, като при отварянето е констатирано, че
¼ от стъклото на масата е счупено. Във връзка с регресната претенция е
съставен протокол за изплащане на обезщетение от „Европът – 2000“ АД, в което е
предложено заплащане на сумата от 197, 50 лв., което подлежи на изплащане в
15-дневен срок от получаване на отговор от клиента, която сума представлява 50
% от обявената стойност на пратката от 398 лв., поради повреждане на част от нея.
Всички посочени обстоятелства са безспорни
между страните, като основният правен спор се съсредоточава относно размера на
дължимото обезщетение, като ответникът твърди, че следва да заплати половината
от стойността на пратката, доколкото са увредени единствено масите, предмет на
товара, не и останалата му част. От своя страна ищецът поддържа, че следва да
се заплати цялата стойност на товара, доколкото такива са уговорките между
страните, обективирани в клаузите на общите условия, както и предвид обстоятелството,
че масите и столовете представляват комплект и нямат самостоятелна стойност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговаря за изгубването, погиването или
повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на
качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал
съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ. В разпоредбата на чл. 373, ал. 3 ТЗ
установена недействителност на уговорката за освобождаване от отговорност по
ал. 1 и 2 на чл. 373 ТЗ.
При тълкуване на
посочените разпоредби следва извода, че нормите, установяващи отговорността на
превозвача, съдът намира, че последните са с императивен характер. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
171/19.03.2013 г. по т. д. № 820/2011 г., ТК, І т. о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че на
обезщетяване подлежи действителната стойност на вредите, като не следва да
намерят приложение разпоредбите на Общите условия на превозвача, установяващи
предварително размера на дължимото обезщетение.
В производството по делото е прието
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза, която след осъществяване на оглед на пратките, е установила, че
пратките представляват 12 стола сгъваема метална конструкция, два кашона с по 6
броя текстилни възглавници с пълнеж и два кашона с по един брой маси със
стъклен плот с принт. Вещото лице е установило, че столовете не са опаковани, а
възглавниците и масите са поставени в отделни кашони от картон. Експертизата е
констатирала, че столовете и текстилните възглавници са без повреди. Установено
е, че масата с принт на червени цветя е с един счупен, един спукан и един здрав
от трите стъклени плота, а масата с принт от черни фигури е с три счупени
стъклени плота. Експертизата е дала заключение, че масите могат да се
отремонтират единствено чрез замяна на плота от фирмата производител, чиято
стойност не може да се определи, тъй като вещото лице не е получило информация
за стойността на масите от фирмата – производител. В заключение е посочено, че щетата
не позволява употреба на комплектите като такива, но позволява столовете,
заедно с възглавниците да се използват самостоятелно, тъй като по тях не са
открити повреди.
При разпита на вещото лице в съдебно
заседание, последното уточнява, че няма нищо което да свързва масите със
столовете като комплект. При осъществяване на огледа вещото лице е
констатирало, че столовете са метални с налични кафяви възглавници с пълнеж,
които възглавници са с бял кант. Установило е, че върху възглавниците не е
наличен принт, който да се свързва със стъклото на масата.
От допуснатата по делото допълнителна
съдебно-технически експертиза се установява, че подобни продукти, предлагани
като комплекти са налични в сайтове на търговци, като средната стойност на
комплекта е от 323, 21 лв., като вещото лице не е установило да е налично
предлагане на отделни продукти – маси и
столове, идентични с тези, предмет на двете пратки. Експертизата не е
определила стойността за ремонт на масите, тъй като не е разполагала с данни от
фирмата – производител, която единствена може да достави стъкла с принт,
идентични с увредените.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение
на отговорност на товародателя – ищец, тъй като опаковката е била неподходяща
за превоз на стъклените маси, като е липсвало надлежно обозначение за
чупливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 370 ТЗ товародателят
е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза,
в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.
В ал. 3 от посочената разпоредба е установено, че когато опаковката е явно
неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви
писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.
В случая не се установява превозвачът –
ответник да е възразил, че опаковката за превоз на товара е неподходяща, при
неговото приемане, като едва при оглед на повредената стока е констатирано, че
липсва отбелязване за чупливост на стоката. От заключението на вещото лице се
установява, че стъклените маси са били опаковани самостоятелно в кашон от
картон, като в случая съдът намира, че опаковката на товара е била достатъчна
за безопасното му превозване при полагане на необходимата грижа от превозвача.
Нещо повече – в случая ответникът превозвач е
приел рекламацията, като отказът му за изплащане на обезщетение в размер на
цялата обявена стойност на двете пратки, е обоснован не с негодност на
опаковката, а с обстоятелството, че е увредена част от пратката, като
обезщетението е определено в размер на 50 % от обявената стойност на пратката.
Съдът, като съобрази заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и разпита му в съдебно
заседание, намира, че стоките, предмет на двете пратки не представляват
комплект от маси и столове. Това е така, тъй като вещото лице – при огледа на
двете пратки, е установило, че повредените маси са със специфичен принт –
едната на червени цветя, а другата с черни фигури, а столовете представляват
метална сгъваема конструкция с кафява текстилна възглавница – без принт.
Следователно не се установява, че столовете са произведени именно за тези маси,
доколкото последните нямат белези, които да ги свързват с масите – например
специфичен принт или цвят. За да се приеме, че е налице комплект на дадени
стоки, следва да се установи, че е налице функционална свързаност между всички
елементи на комплекта, така че последният да не може да съществува
самостоятелно, съотв. да се реализира на пазара самостоятелно, което е
релевантно в настоящия случай. Такава функционална обусловеност между масите и
столовете не бе установена, поради което не може да се приеме, че последните
представляват комплект и подлежи на обезщетяване цялостната им стойност, макар
да са увредени конструктивно единствено масите – до степен за подмяна.
Следователно и предвид така изложените
съображения следва да се определи обезщетение единствено за вредата на масите,
предмет на двете пратките. В производството по делото не са събрани
доказателства за определяне стойността на процесните маси, доколкото вещото
лице при осъществена проверка не е констатирало да се предлагат самостоятелно
маси от такъв тип. Експертизата е констатирала, че средната пазарна стойност на
такъв тип маси, продавани в комплект със столове, е в размер от 323, 21 лв.
Предвид така изложеното и доколкото исковете са доказани по своето основание –
в посочената им част, следва на основание чл. 162 ГПК съдът служебно да
определи размера на предявените искови претенции. Съдът счита, че последните
следва да бъдат уважени до размера, до който се признават от страна на
ответника – или за сумата от 199, 50 лв. за пратка, предмет на рекламационно
писмо с вх. № 601/22.08.2019 г. и сумата от 197, 50 лв. за пратка, предмет на рекламационно
писмо с вх. № 600/22.08.2019 г., като за разликата до пълните им предявени
размери исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за съдебно-деловодните разноски съдът намира следното:
В хода на устните състезания ответната страна
е релевирала възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, при евентуално частично уважаване
на исковата претенция, тъй като с извънпроцесуалното си поведение ответникът е
признал исковете частично и не е дал повод за завеждане на делото.
Отговорността за разноските е обусловена от
защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е
функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално
право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората
установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на
ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото макар
ответникът да е признал частично исковата претенция и да е отправил предложение
за заплащане на сумите, до които съдът е приел исковете за основателни,
последните не са заплатени, въпреки отправената рекламационна претенция, в
който смисъл съдът не възприема доводите на ответника за незавършеност на
фактическия състав на рекламационната процедура.
Следователно и с оглед изхода на правния спор
в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 175 лв., от които с оглед изхода на спора следва
да се присъди сумата от 87, 50 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за вещо лице в размер
на 240 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. Съобразно
с уважената част от исковете на ищеца се следва сумата от 282, 50 лв. от общо
сторените разноски от 565 лв.
В полза на ответника и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК се следват разноски, които с оглед изхода на правния спор са в размер
на сумата 50 лв. от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство от 100 лв. и в размер на сумата от 100 лв. от общо заплатеното в
исковото производство възнаграждение от 200 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ, че „Европът-2000“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“
№ 6, дължи на „Зенит Груп - 05“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 103, ет. 8, ап. 65, сумата от 199,
50 лв., представляваща стойността на повредена стока при осъществен от
ответника превоз по рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г. и сумата от 197, 50 лв., представляваща стойността
на повредена стока при осъществен от ответника превоз по рекламационно писмо с
вх. № 600/22.08.2019 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.05.2020
г., до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед № 2270/21.05.2020
г. по ч.гр.д. № 5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ,
за разликата над установения размер от 199, 50 лв. до пълния й предявен
размер от 399 лв., представляваща стойността на повредена стока при осъществен
от ответника превоз по рекламационно писмо с вх. № 601/22.08.2019 г., и за разликата над установения
размер от 197, 50 лв. до пълния й
предявен размер от 398 лв., представляваща стойността на повредена стока при
осъществен от ответника превоз по рекламационно писмо с вх. № 600/22.08.2019 г.
ОСЪЖДА
„Европът-2000“ АД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Зенит Груп - 05“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 87, 50 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, и сумата
от 282, 50 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 8289/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА
„Зенит Груп - 05“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Европът-2000“ АД, ЕИК *********, сумата от 50 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
5342/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, и сумата
от 100 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 8289/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №
5, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Европът-2000“
АД, ЕИК *********.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице - помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК