Решение по дело №14510/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3543
Дата: 31 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20231110214510
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3543
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110214510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, представлявано от М.П.Т., чрез
упълномощения адв.К. К., против наказателно постановление /НП/ №22-
2300328/15.09.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по
труда“ - София, срещу „...“ ЕООД, представлявано от управителя М.П.Т., въз
основа на съставен на 20.07.2023 г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №22-2300328, за това, че „...“ ЕООД, изграждащо строеж
„жилищна сграда“ с идентификатор КККР /имот/: 68134.514.264, УПИ VII-9,
кв.44, местност ГГЦ-Зона В-15, П.Д.Н., р-н „Сердика“, в гр.София,
ул.“Тимок“ №57, като работодател на Д.Д.Б. ЕГН **********, който на
12.07.2023 г., около 11.40 часа, е полагал труд като кофражист на пета етажна
плоча, не му е предоставил, преди постъпването му на работа копие от
уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД-НАП, в нарушение на
чл.63,ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416,ал.5, вр. чл.414,ал.3 от
КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В НП е написано, че нарушението е извършено на 12.07.2023 г. и е
1
констатирано при извършената на „...“ ЕООД проверка по спазване на
трудовото законодателство - в периода от 12.07.2023 г. /на строителния обект/
до 20.07.2023 г. /в Д „ИТ“ София/.

Недоволен от НП и наложената с него имуществена санкция „...“ ЕООД,
представлявано от М.П.Т., чрез упълномощения адв.К. К., го обжалвал пред
СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и неправилно –
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, за което са изложени
следните доводи: описаното в НП и АУАН нарушение е по визирания в
чл.63,ал.2 от КТ състав на такова, а е посочено, че е нарушен чл.63,ал.1 от КТ,
при изискването за съответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата цифрова правна квалификация. С оглед на това се
иска НП да бъде отменено и се претендира присъждане на направените
разноски за адвокатски хонорар.

По делото са приложени в копия: Протокол № ПР№2326416/20.07.2023
г., за извършена проверка в периода от 12.07.2023 г. до 20.07.2023 г.;
Идентификационна карта на „...“ ЕООД; декларация от Д.Д.Б. ЕГН
**********; трудов договор №087/12.07.2023 г., сключен между „...“ ЕООД
като работодател/ и Д.Д.Б. /като работник на длъжност „кофражист“, с 4
часово работно време/ и справка уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от
12.07.2023 г., 12.27 часа; доказателства за компетентността на
административно наказващия орган и актосъставителя.

Жалбоподателят „...“ ЕООД, редовно призован се представлява в
съдебното заседание от адв.К., който пледира НП да бъде отменено, по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Б., който пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а НП
2
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, тъй като от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената дата „...“
ЕООД - като работодател не е предоставило на работника Б., преди
постъпването му на работа, заверено от ТД - НАП копие от уведомлението по
чл.62,ал.3 от КТ, което е нарушение на чл.63,ал.1 КТ. Юрисконсулт Б.
претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави
възражение за размера на претендирания адвокатски хонорар.

В свидетелските си показания актосъставителят С. Л. повтаря
отразената в АУАН фактология, кото допълва, че проверката на Дружеството е
извършена по повод получени сигнали от граждани срещу строителния обект.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с
необходимата категоричност, че „...“ ЕООД изграждало строеж - „жилищна
сграда“ с идентификатор КККР /имот/: 68134.514.264, УПИ VII-9, кв.44,
местност ГГЦ-Зона В-15, П.Д.Н., р-н „Сердика“, в гр.София, ул.“Тимок“ №57,
където на 12.07.2023 г., около 11.40 часа, била извършена от инспектори при Д
„ИТ“ - София проверка по спазване на трудовото законодателство. Там в това
време бил заварен да работи /да подготвя кофраж на пета етажна плоча/
Д.Д.Б., който в попълнената от него в 11.50 ч. декларация написал, че работи
на обекта от 11.07.2023 г., на длъжност „кофражист“, с работно време от 08.00
ч. до 17.00 ч., почивка в работния ден „1 час и 30 минути“, и почивни дни -
събота и неделя, с възнаграждение 780 лева месечно, със сключен трудов
договор. Проверка продължила в Д „ИТ“ - София, по документи, каквито били
изискани от Дружеството и представени от него, между които й трудов
договор №087/12.07.2023 г., сключен между „...“ ЕООД /като работодател/ и
Д.Д.Б. /като работник на длъжност „кофражист“, с 4 часово работно време,
който се задължавал да постъпи на работа на 12.07.2023 г./, заедно със справка
уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 12.07.2023 г. - 12.27 часа, за този трудов
договор, и др. За проверката на 20.07.2023 г. бил съставен Протокол №
ПР№2326416. От гореизложеното проверяващите инспектори направили
преценката, че „...“ ЕООД, на 12.07.2023 г. на строителния обект - „жилищна
сграда“ в гр.София, ул.“Тимок“ №57, в качеството на работодател на Д.Д.Б., не
е предоставило на същия преди постъпването му на работа копие от
3
уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД-НАП, с оглед на което и че
Дружеството на 12.07.2023 г. в гр.София е извършило нарушение на
чл.63,ал.1 от КТ, за което на 20.07.2023 г. на „...“ ЕООД бил съставен АУАН,
въз основа на който на 15.09.2023 г. било издадено обжалваното НП,
екземпляр от което бил получен за Дружеството на 26.09.2023 г., и обжалвано
от последното, чрез упълномощения адв.К. К., на 10.10.2023 г.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
/показанията на актосъставителя Л., които са ясни, със съответната
обстоятелствена конкретност и непротиворечиви/ и писмени доказателства и
доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени
относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция
помежду им.

От правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът като цяло е приема за
основателна, но не предвид посочените в нея доводи.

За да е налице административно нарушение следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
4
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати
ли са процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на
процесуалните права на наказаното лице в предсъдебната фаза на
производството.
При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да
бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, доколкото
съдът намира, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на ЗАНН,
от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който смисъл са и
приложените по делото доказателства в тази връзка.

Настоящият съдебен състав намира за установено с необходимата
категоричност, че между „...“ ЕООД и Д.Д.Б., въз основа на сключения на
12.07.2023 г. трудов договор, е имало трудови правоотношения, Дружеството
е имало качеството на работодател за Д.Д.Б., който в изпълнение на
задълженията си по този договор на 12.07.2023 г. в 11.40 ч. е работил като
кофражист на изграждания от „...“ ЕООД в гр.София, ул.“Тимок“ №57,
строителен обект - „жилищна сграда“, без на Б. преди този час на тази дата да
е бил предоставен екземпляр от заверено от ТД-НАП копие от уведомлението
за регистрация на трудовия договор по чл.62,ал.5 от КТ. Т.е.
доказателственият материал по делото показва, че „...“ ЕООД формално от
обективна страна е извършило описаното в НП /и АУАН/ административно
нарушение.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.

Независимо от това, обаче, от друга страна:

5
Известно е, че формалните нарушения се явяват довършени със самия
факт на неизпълнение на нормативно предвидено задължение, без да се
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По
този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).

Приложението на чл.28 от ЗАНН /маловажен случай/, както и
на чл.9,ал.2 от НК /в случай на малозначителност/, вр. чл.11 от ЗАНН, не е
изключено при формалните административни нарушения, във връзка което
съдът извършва преценка не с оглед наличие или липса на вредни последици,
а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения.

Съгласно чл.415в,ал.2 от КТ - Не са маловажни нарушенията на
чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 и 3 и чл.63,ал.1 и 2.

Този съдебен състав счита, че в конкретния случай за така извършеното
от „...“ ЕООД, поради явната малозначителност на същото, следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, предвид ниската степен, с която
неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило
обществените отношения, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на нарушението се отличава с нисък интензитет, тъй като Д.Д.Б. е
получил копие от уведомлението за регистрация на трудовия му договор по
чл.62,ал.5 от КТ на датата на сключване на договора и в рамките на същия
работен ден, а и по делото липсват доказателства до този момент на
жалбоподателя да са налагани с влезли в сила НП други административни
наказания за извършени от него административни нарушения, в т.ч. и такива
от същия вид. В такива случаи се явява и необосновано използването на
санкционните средства на административно наказателното производство и те
се явяват обществено неприемливи. Имайки предвид гореизложеното, НП
следва да бъде отменено.

6
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение,
направеното от процесуалния представител на административнонаказващия
орган - юрисконсулт Б. - искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, а
направеното от упълномощения от жалбоподателя - адв.К. искане за
присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде уважено, но
не в претендирания и посочен в приложения договор за правна защита и
съдействие размер от 630 лева, какъвто се иска от адвоката и в съдебното
заседание, относно който е възразила в същото юрисконсулт Б.. Този съдебен
състав отбелязва, че въпреки, че няма нормативна императивност
пълномощното да е на „адвокатски кочан“, т.е. то може и да е „на лист А4“,
вече утвърдено и масово, както и в настоящия случай, то е „на лист А4“, към
каквото, както и в случая, не се представят никакви конкретни доказателства
за платен адвокатски хонорар, а последното остава само една формално
вписана декларация! С оглед посоченото по-горе, съдът следва да уважи
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото,
но не в претендирания размер, а по-малък – в размер на 300 лева и съответно
– да осъди ИА „ГИТ“ да плати на „...“ ЕООД 300 лева като сторени от
дружеството по делото разноски, като остави без уважение искането за
присъждане на цялата претендирана сума, т.е. и за разликата до 630 лв, който
размер настоящият съдебен състав счита за неоснователен, необоснован и
прекомерен, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е едно съдебно заседание пред СРС, разпитано е в качеството на
свидетел едно лице – актосъставителят, изготвена е от адвоката жалбата
срещу НП, а всичко това респективно не налага специални усилия от страна на
адвоката за запознаване с материалите по делото, изготвяне на жалбата срещу
НП и участието при разглеждането му от настоящия съд.

7
Така мотивиран съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-2300328/15.09.2023 г.,
издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ - София, срещу „...“
ЕООД, представлявано от управителя М.П.Т., за това, че „...“ ЕООД,
изграждащо строеж „жилищна сграда“ с идентификатор КККР /имот/:
68134.514.264, УПИ VII-9, кв.44, местност ГГЦ-Зона В-15, П.Д.Н., р-н
„Сердика“, в гр.София, ул.“Тимок“ №57, като работодател на Д.Д.Б. ЕГН
**********, който на 12.07.2023 г., около 11.40 часа, е полагал труд като
кофражист на пета етажна плоча, не му е предоставил, преди постъпването му
на работа копие от уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД-НАП, в
нарушение на чл.63,ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416,ал.5, вр.
чл.414,ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „...“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя М.П.Т.,
сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС – гр.
София в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8