Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260022
гр.
Севлиево, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
ИВЕЛИНА ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1067 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по
искова молба, вх. № 260437/06.10.2020 г. от "ХЕРОС СТРОЙ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Севлиево, ул."Никола Петков" № 32 А,
представлявано от управителя К. К.
К., предявена срещу М.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за заплащане на сумата 3463.50 лева, представляваща цена за Бетон марка В 30 и арматурни
заготовки, както и е извършени услуги с багер и превоз на товарите, за която
сума е издадена Проформа Фактура № **********/11.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 06.10.2020
г. до окончателното ѝ погасяване.
Ищецът твърди, че доставил на ответника стоки
(Бетон марка В 30 и арматурни заготовки), както и е извършил и услуги с багер и
превоз на товарите за сумата на които била издадена Проформа Фактура №
**********/11.06.2020 г. на стойност 3463.50
лева. Ищецът многократно канил ответника да заплати доброволно
задължението си по издадената фактура, но
плащане не постъпило. С оглед изложеното моли ответникът да бъде осъден да
заплати претендираната сума, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
06.10.2020 г. до окончателното ѝ погасяване. Претендира направените разноски за настоящото производство, както и
разноските по ч.гр.д. № 995/2020
г. на РС -Севлиево в рамките на което е допуснато обезпечение на предявения иск
и по изпълнително дело №
696/2020 г. по описа на ЧСИ Ивайло И..
В
законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявения иск. Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на пасивна
процесуална легитимация, тъй като е изпълнявал строителни работи върху имот собственост
на трето лице – възложителят В.А.А.. Излага, че именно по възлагане от страна
на собственика и нейния съжител служителите на ищеца са доставили в имота
строителни материали, сред които бетон и арматурни заготовки, като върху строителния
обект били извършвани услуги с багер. С
оглед изложеното счита, че адресат на претенцията следва да е собственикът на
имота, в който са били извършвани строително-ремонтните услуги и е бил доставян
строителния материал.
На следващо място
счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Сочи, че представената
проформа фактура не представлява счетоводен документ и не доказва твърдяното
задължение. Също така съдържанието
представената експедиционна бележка не кореспондирало с представената проформа
фактура. Оспорва неговият подпис положен върху уведомителното писмо да е
признание на задължение по отношение на вписаните в него суми, като сочи, че
подписа му удостоверява единствено
получаването на писмото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
В производството е
представена проформа фактура № ********** от 11.06.2020 г. на стойност 3463.50 лева, издадена от ищеца "ХЕРОС
СТРОЙ" ЕООД с
посочен получател М.Б..
Представени са и
три броя експедиционни бележки от 08.06.2020 г. по заявка 6684 за обект Сенник
за доставено общо количество бетон 18 куб.м.
Представено е
уведомително писмо от ищеца "ХЕРОС
СТРОЙ" ЕООД до ответника М.Б.
относно плащане на проформа фактура № ********** от 11.06.2020 г. на
стойност 3463.50 лева, в
съдържанието на което е посочено, че с
получаването и подписването на това писмо М.Б. се задължава да заплати
горепосочената сума за използване на строителни материали и услуги от
„ХЕРОС СТРОЙ" ЕООД на 08.06.2020 г. Посочено е още, че в
случай, че ответникът не изпълни задължението за плащане на проформа фактурата
в пет дневен срок от получаване на уведомителното писмо ще бъде предприето
действие за събиране й по съдебен ред. Уведомителното писмо е получено и
подписано от ответника М.Б. на 15.06.2020 г. в качеството му на длъжник.
В производството
са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Д. Я. П.,
М. В. М., Д. А. И., И. А. К. и Ц. С. Д. от показанията на които се установява,
че ответникът А. има бригада и се занимава със строителна дейност, като
многократно е поръчвал бетон и арматурни заготовки, които са му доставяни от
служители на ищеца на обектите, на които ответникът работи. За обект в село
Сенник, собственост на В.А.А., ответникът А. поръчал по телефона бетон и
арматурни заготовки, които били доставени, включително били извършени услуги с багер.
За продадените и доставени вещи и извършените изкопни дейности от ищеца
били издадени съответните документи и
проформа фактура.
По делото са събрани и други доказателства, които не изясняват
обстоятелства от предмета на доказване, поради което и като неотносими, съдът
не ги обсъжда. С оглед принципа на непосредственост съдът не може да постанови
решението си на показания на свидетели, които са били разпитвани по преписка № 545/2020 г. по описа на РП
Севлиево.
Относно
предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е
задължението на продавача за доставяне на определена движима вещ (стока), в
случая Бетон марка В 30 и арматурни заготовки, срещу заплащане от страна на
купувача на парична сума – нейна цена, извършване услуги с багер срещу
заплащане на възнаграждение; настъпила изискуемост на задължението за заплащане
на цената на доставените стоки и на дължимото възнаграждение за приетото
изпълнение на възложената работа (с предмет изкопни работи с багер) и
релевирано неизпълнение на тези задължения. Липсата на една от предпоставките
води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на
доставена стока и на възнаграждението за изпълнената работа.
На първо място
следва да се посочи, че възражението на ответника за процесуална недопустимост
на предявения иск, обосновано с довод, че не е активно легитимиран да отговаря
по иска, е неоснователно. Процесуалната допустимост на иска се обуславя от
наличието на правен интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които
следва да сочат на съществуването на нарушено негово право, на което в
производството да се даде защита. В случая, ищецът твърди, че в правната му
сфера е налице неудовлетворено вземане за цена на доставени по договор за бетон
и арматурни заготовки, както и извършени услуги с багер и превоз на товарите.
Тези твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали
ответникът е страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество,
но не и на допустимост.
Искът е
основателен.
Съдът приема между
страните да е възникнало комплексно по своя характер правоотношение, съдържащо
типичните елементи на договор за търговска продажба (доставка на Бетон марка В
30 и арматурни заготовки) и на договор за изработка (извършване на услуги с
багер).
Приетите в производството доказателства,
преценени съвкупно със събраните по делото гласни доказателствени средства,
обуславят извода, че между страните е възникнало комплексно по своя характер
правоотношение, съдържащо типичните елементи на договор за търговска продажба
(доставка на Бетон марка В 30 и арматурни заготовки) и на договор за изработка
(извършване на услуги с багер) срещу цена от 3463.50 лева, която възложителят -
купувач се е задължил да заплати.
Общата воля на
страните, изразена в устна форма е за изпълнителя-продавач да възникне
задължението да достави стоки (Бетон марка В 30 и арматурни заготовки) и
извърши изкопни работи с багер срещу породено за възложителя-купувач задължение
да заплати цената му, както и възнаграждение за услугите с багер. Последният
договор законът урежда като неформален, което означава, че не е необходимо
волеизявленията на страните да са облечени в някаква форма.
От съвкупната
преценка на събраните в производството доказателства се налага извод, че „ХЕРОС
СТРОЙ" ЕООД е
престирало точно изпълнение на възникналото правно задължение да достави стоки
(Бетон марка В 30 и арматурни заготовки) и извърши услуги с багер в обект в
село Сенник, за което му се дължи цена и възнаграждение в размер на 3463.50 лева и за които е издадена
проформа-фактура № **********/11.06.2020 г. Безспорно сама по себе си
издадената проформа-фактура не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация. В случая изпълнението на поетите от „ХЕРОС
СТРОЙ" ЕООД въз
основа на договора задължения се доказва от представените писмените документи и
от еднопосочните свидетелски показания, които безпротиворечиво установяват, че
стоките (Бетон марка В 30 и арматурни заготовки) са доставени и са извършени
изкопни работи с багер. Подписването на уведомителното писмо съставлява
извънсъдебно признание на задължението за заплащане цената на доставената стока
и приемане на възложената работа по издадената проформа – фактура.
Следователно в
правната сфера на купувача и възложител М.Б.А. е възникнало задължение за
заплащане на цената на доставените му от ищеца стоки и на договореното
възнаграждение за услугите с багер, които възлизат на сума в общ размер от
3463.50 лева, което задължение е с настъпил падеж и не е погасено чрез плащане
или чрез друг способ.
Следва да се
отбележи, че ответникът по същество не оспорва, че ищцовото дружество е
доставило стоки (Бетон марка В 30 и арматурни заготовки), както и е извършило
услуги с багер и превоз на товарите на обект село Сенник за сумата, за която е
издадена проформа фактура № **********/11.06.2020 г., но оспорва той да е
страна по процесния договор, тъй като е извършвал строителни работи като
изпълнител по договор сключен с трето за спора лице – В.А.А., върху имот нейна
собственост.
Подобно възражение
би било основателно единствено ако ответникът установи при условията на пълно и
главно доказване, че при договарянето си с ищеца е действал като представител
на трето за спора лице, т.е. че е действал от чуждо име.
В случая волеизявление
на трето за спора лице - В.А.А. за сключване на процесния договор не е
обективирано, и няма как да се изведе от единствено установения факт на
осъществена доставка на стоки (Бетон марка В 30 и арматурни заготовки) и
извършени изкопни работи в обект, нейна собственост. По делото не са събрани
доказателства, че пред ищцовото дружество ответникът е манифестирал по някакъв
начин, че действа като упълномощен представител на В.А.А..
Няма съмнение, че
един правен субект може да извършва волеизявления и чрез представител (законов
или договорен), като правните им последици се отразяват в правната сфера на
представлявания. Предполага се че всеки извършва правни действия от свое име и
за своя сметка. Представителят следва да уведоми лицето с което преговаря, че
действа от името на друго лице, а не от свое лице. Насрещната страна по
договора трябва да съзнава, че договаря с представител, че правното действие ще
настъпи в чужда правна сфера.
В случая,
волеизявленията за сключването на договора и приемането на стоките, са
извършени от ответника А., като същият в нито един момент не е уведомил
представител на ищцовото дружество, че действа от чуждо име. Ето защо не е
оборена презумпцията, че лицето действа от свое име. Свидетелят П. е
категорична, че ответникът многократно е поръчвал бетон и арматура от ищцовото
дружество, за което са му издавани съответните документи на негово име, след
което е заплащал дължимите суми. Именно заради създадените трайни търговски
отношения между страните от ответника не се е изисквало предварително заплащане
на цената на поръчваните стоки и услуги. Свидетелят И. също посочва, че за
обекта в село Сенник цената следвало да се заплати от ответника А., а той да
получи парите от възложителя В.А..
Изпълнение на
договор за изработка сключен с трето за спора лице по никакъв начин не обуславя извод за
овластяването му да сключва сделки от името и за сметка на възложителя А..
Напротив, при договора за изработка изпълнителят действа за своя сметка и за
свой риск. Вътрешните отношенията между ответника А. и В.А. са ирелевантни за
претенцията на ищеца и не е основание последиците от действията на ответника да
се възложат в правната сфера на трето за спора лице.
Ответникът е
проявил небрежност към собствените си дела, като е сключил процесния договор
без да уведоми насрещната страна, че действа като пълномощник на трето лице,
съответно да представи копие от
пълномощно, поради което и ще следва да понесе неблагоприятните последици от
неизпълнената доказателствена тежест да обори презумпцията, че е действал от
свое име.
Изложеното налага
извод за основателност на иска, основан на комплексното правоотношение,
възникнало от сключения договор за пълния предявен размер от 3463.50 лева.
Върху дължимата главница следва да се присъди и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от предявяването на исковата молба (06.10.2020 г.)
до окончателното й погасяване.
По отношение на разноските за
производството.
При този изход на
спора право на присъждане на направените по делото разноски, възниква за ищеца,
който претендира присъждането на
заплатената държавна такса от 138.54 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева. В исковата молба е релевирана и претенция за присъждане на
разноските за проведено обезпечително производство по частно гр. дело №
995/2020 г. на СРС, представляващи заплатена държавна такса от 45 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и сумата
110.50 лева – такси за образуване на изпълнителното дело № 696/2020 г. по описа
на ЧСИ Ивайло И. и налагане на запори по същото дело и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на
ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин е прието, че обезпечаването на
иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон
производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението.
Въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на
иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава
сигурност за осъществяване на правата по решението. Отговорността за разноски
при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. При това положение, притендираните от ищеца разноски за
производството следва да включат и тези, извършени в рамките на обезпечителния
процес.
Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатените
възнаграждения, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2
от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лева,
да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева. В конкретния случай,
материалният интерес е 3463.50 лева и определеното по правилата на Наредбата
минимално възнаграждение е 472.45 лева. При съобразяване на факта, че се касае
за един иск, не са налице настъпили отклонения от типичното развитие на исковия
процес и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 550 лева за
настоящото производство.
По отношение обезпечително производство по частно гр. дело № 995/2020
г. по описа на СРС, съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до 351.22 лева, на основание чл. 7, ал. 7 вр. чл. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредбата. По отношение на изпълнителното дело
№ 696/2020 г. по описа на ЧСИ Ивайло И., съдът намира, че адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до 200 лева, на основание чл. 10, т. 1
от Наредбата. По делото не са
представени доказателства упълномощения от ищеца процесуален представител да е
извършвал действия по т. 10, т. 4 от Наредбата,
а и в случая такива няма как да са извършвани предвид характера на производството.
Затова съдът приема ищецът да е извършил релевантни разноски в исковото
производство в размер на 688.54 лева (държавна такса - 138.54 лева и адвокатско възнаграждение - 550 лева),
разноски за обезпечителното производство в размер на сумата 391.22 лева (държавна такса - 40
лева и адвокатско
възнаграждение - 351.22 лева), както и разноски за изпълнителното производство
във връзка с допуснатото обезпечение в размер на 310.50 лева (такса за
образуване на изпълнителното дело и налагане на запори – 110.50 лева и адвокатско възнаграждение – 200 лева), или
общо 1390.26 лева, които следва да му се присъдят. Действително
в обезпечителното производство е внесена държавна такса от 45 лева, която обаче
над сумата 40 лева е недължимо внесена и поради това подлежи на възстановяване.
Възлагането в тежест на ответника на разноски, които подлежат на възстановяване
в полза на ищеца, би довело до неоснователното му обогатяване, което не следва
да се допуска.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на "ХЕРОС СТРОЙ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Севлиево,
ул."Никола Петков" № 32 А, представлявано от управителя К. К. К., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, сумата 3463.50 лева, представляваща цена за
Бетон марка В 30 и арматурни заготовки, както и извършени услуги с багер и
превоз на товарите, за която сума е издадена проформа фактура № **********/11.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба
– 06.10.2020 г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на "ХЕРОС СТРОЙ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Севлиево, ул."Никола Петков" № 32 А, представлявано
от управителя К. К. К.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1390.26 лева (хиляда триста деветдесет
лева и двадесет и шест стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: