Р Е Ш Е Н И Е
№
477
гр.
Плевен, 19.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН,
IІ
състав, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира
Монова, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 480 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Л.Ц.П., ЕГН **********,
с посочен постоянен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0285-000050/28.05.2022 год. на началник група при ОД
МВР – Плевен, РУ – Кнежа, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е
наложена ПАМ прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
С горната заповед са отнети СУ МПС №
********* и два бр. регистрационни табели ***. Допуснато е и предварително
изпълнение на оспорената заповед, считано от 28.05.2022 год.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е спазена предвидената от закона форма за
издаване на индивидуалния адм. акт, доколкото не е посочено лицето, което е
управлявало МПС, с което е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На
следващо място се излагат оплаквания, свързани с липсата на мотиви по отношение
срока за налагане на процесната ПАМ и се твърди нарушение на чл.168, ал.1 вр.
чл.146, т.5 от АПК.
В заключение е направено искане да бъде
отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.
В придружителното писмо, с което
ответникът е изпратил административната преписка, е изразено и лаконично
становище по подадената жалба. Посочено е, че същата е неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на
подадената жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Ц. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително
излага доводи, че от представеното по делото постановление за отказ да се
образува досъдебно производство на РП – Плевен, ТО – Кнежа, се установява, че
автомобилът на жалбоподателя не управляван от него, а от лице, което го е взело
без негово съгласие, за което обстоятелство Л.П. ***. В заключение прави искане
да бъде отменена оспорената заповед.
Ответникът – началник група при ОД МВР –
Плевен, РУ - Кнежа, се явява лично и изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Излага доводи, че тъй като наложената ПАМ е за минималния
срок, предвиден от закона, то не е необходимо излагане на мотиви относно тази
преценка, а по отношение представеното в с.з. постановление за отказ да се образува досъдебно производство твърди,
че жалбоподателят, като собственик на процесното МПС, се е отказал от подадения
сигнал, тъй като е автомобилът е ползван с негово разрешение. С оглед горното
прави искане да бъде потвърдена обжалваната заповед.
След запознаване със събраните по делото
доказателства и съобразяване становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на МПС за срок от
6 месеца, отнети са СУ МПС № ********* и два бр. регистрационни табели *** и е
допуснато предварително изпълнение, считано от 28.05.2022 год.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че същата се издава по отношение на жалбоподателя Л.Ц.П., при
съобразяване на обстоятелството, че собственият му автомобил „Хюндай Санта Фе“
с рег.№. *** на 28.05.2022 г. е управляван от неправоспособен водач в гр.Кнежа,
ул***.
Към преписката е приложен АУАН серия GА, № 603719/28.05.2022 г. /л.5/,
съставен против И.К.С. с ЕГН ********** в качеството му на водач на автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с рег.№. ***. В обстоятелствената част на акта е посочено, че
същият управлява автомобила без да е правоспособен водач, посочени са датата и
мястото на извършеното нарушение, което е квалифицирано като такова по чл.150
от ЗДвП. Представена е и Заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД МВР
– Плевен, установяваща компетентността на АО.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя представя като писмено доказателство
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 3895/24.08.2022
год. по описа на РП- Плевен, ТО – Кнежа, от което е видно, че прокурорът е отказал да образува наказателно
производство приемайки, че лицето И.К.С. е неправоспособен водач, но е управлявал автомобила автомобил „Хюндай Санта
Фе“ с рег.№. *** със знанието на собственика
Л.Ц.П., с оглед което деянието не представлява престъпление.
Предвид горното, съдът счита за
установено следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По същество същата е неоснователна
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от Заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД МВР- Плевен.
В обжалваната заповед за налагане на ПАМ са описани обстоятелствата,
отразени в акта за установяване на административното нарушение, макар и да не е
налице препращане към него. Деянието, съставляващо нарушение на ЗДвП, за което
е издадена оспорената заповед, е описано с всички негови признаци от обективна
страна. Конкретизирани са датата и мястото на извършването му, марката и
контролния номер на МПС, с което е осъществено нарушението, а видно и от
представеното постановление за отказ да се образува наказателно производство
жалбоподателят е инициирал предварителната проверка с подаване на сигнал до РУ МВР-Кнежа на датата на
нарушението и е давал обяснения във връзка с горното, поради което с
неупоменаването на имената на неправоспособния водач в заповедта не е допуснато
нарушение на правата му, защото обстоятелството кой е бил водачът, управлявал
собственото му МПС на горната дата му е било известно. Именно на това основание
е постановен и отказа да бъде образувано наказателно производство. С оглед горното
следва да се приеме, че непосочването в оспорената заповед на имената на
лицето, управлявало автомобила съставлява нарушение, но същото не е съществено
и не може да обуслови отмяна на процесния АА. В оспорената заповед е посочено и правното
основание за налагането ѝ - чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП , както и това за
допускане на предварителното ѝ
изпълнение – чл.60, ал.1 от АПК. В този смисъл са неоснователни
оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Ето защо съдът намира, че предвид наличието на всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да
се приеме, че заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба тази ПАМ се
прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят е собственик
на превозното средство на което е прекратена регистрацията, а и същото се
установява от приложената в адм. преписка справка, то правилно г-н П. е
определен като адресат на заповедта. Законодателят
е предвидил изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, че ПАМ се
налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице
е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има
задължението да издири единствено собственика на автомобила.
В случая са налице и основанията за
налагане на ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
процесното МПС е било управлявано от неправоспособен водач – обстоятелство, за
което не е налице спор между страните и което е посочено както в АУАН (имащ
презюмирана доказателствена стойност на основание чл.189, ал.2
от ЗДвП), така и в постановлението за отказ да бъде
образувано наказателно производство, издадено след извършване на предварителна
проверка, в рамките на която е установено и горното обстоятелство.
При
определяне продължителността на наложената ПАМ административният орган е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. По тази причина
липсата на мотиви за определяне срока на наложената с оспорената заповед ПАМ, за
което обстоятелство е налице изрично оплакване от жалбоподателя, не води до
нейната незаконосъобразност, тъй като мотиви биха били необходими при определяне
на срок, различен от минималния и само в този случай неизлагането им би могло
да доведе до накърняване правата на жалбоподателя.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. С нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във
връзка с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС без съответната правоспособност, тоест тя има и преустановителен
ефект.
По изложените съображения следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил по отношение на
жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, тъй като са
установени и доказани материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, с оглед което подадената жалба е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Ц.П., ЕГН **********, с
посочен постоянен адрес ***, подадена против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0285-000050/28.05.2022 год. на началник
група при ОД МВР – Плевен, РУ – Кнежа, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и
са отнети СУ МПС № ********* и два бр. регистрационни табели ***
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: