№ 155
гр. Враца, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
К. Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. К.а
като разгледа докладваното от К. Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 422/30.01.2024г.
депозирана от "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, чрез юрисконсулт К. М., против Решение № 4/03.01.2024 г. по гр.д.№
500/2023 г. на Районен съд-Оряхово, с което е признато за установено, че К. Г. Р. , ЕГН
**********, Х. М. М., ЕГН ********** и П. М. М., ЕГН ********** - всички от *** не
дължат на „Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. М. и В. Л. С., действащо чрез пълномощника си юр.к.
А. Ф. сумата от 2199,90 лева, начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ, съгласно Констативен протокол № 3035620/13.01.2023 г. и обективирана във
фактура № **********/27.04.2023 г.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че преизчисляването
на сметката неправилно е извършено по чл.50, ал.1, б."б", тъй като не е установено
нерегламентирано въздействие върху СТИ, както и че в случая е трябвало да се приложи
чл.52, ал.1 или ал.2 от ПИКЕЕ.
Навеждат се доводи, че в разпоредбата на чл.50, ал.1 или ал.2 ПИКЕЕ не се поставя
изискване за установена намеса, а единствено за доказано измерване с грешка, пълно
неизмерване или установена промяна в схемата на свързване, т.е. изисква се единствено
1
обективно установен факт на неизмерващо или измерващо с грешка СТИ или СТИ, в което е
изменена стандартната схема на свързване, поради което и чл.58 ПИКЕЕ въвежда
изискването за задължително уведомяване на органите на МВР при всяка установена намеса
в измервателната система.
Развиват се и съображения, че изискването за метрологична експертиза се съдържа
единствено в чл.50, ал.1 и чл.55, ал.2 ПИКЕЕ и тъй като в случая втората посочена
разпоредба очевидно не намира приложение, то при наличието на извършена такава
експертиза в БИМ, единствената възможност за ответника е да извърши корекцията на
основание чл.50, ал.1, б."а" или б."б" ПИКЕЕ. Посочва се, че с Констативен протокол №
85/15.02.2023 г. БИМ е установил грешка от - 100%, т.е. безспорно е установено
неизмерващо СТИ.
Според изложеното в жалбата, става дума за обективна отговорност, при която не се
дължи доказване на виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера и извършено преизчисление на сметката му. Навеждат се доводи, че
отговорността по ПИКЕЕ е специална и е в отклонение от общите правила на договорната
отговорност, поради което за да бъде ангажирана същата не е нужно да се установи, че
причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно
поведение от потребителя в определен момент, а съществен е само обективният факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване. В тази насока се извършва позоваване на
практика на ВКС на РБ.
В условията на евентуалност се развиват съображения, че дори и да се приеме, че
следва да се доказва вина на потребителя, то според практиката на касационната инстанция,
когато е доказано осъществяване на действие, което има за резултат отчитане на по-малко
количество от технически възможната доставена и потребена ел.енергия, в тези случаи е
налице виновно поведение на потребителя чрез осъществено въздействие върху СТИ, което
представлява неизпълнение на договорните му задължения и следва да се ангажира
отговорността му за заплащане на електрическата енергия.
В жалбата се изразява становище за неоснователност на иска и поради съображения
за съответствие на процедурата по ПИКЕЕ с общите облигационни принципи и конкретно с
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, залегнал в чл.59 ЗЗД. Посочва се,
че според практиката на ВКС извършената корекция представлява способ за отстраняване на
последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена
ел.енергия и компенсиране на разпределителното дружество за направените от него разходи.
Навеждат се доводи относно материално-правната легитимация на дружество-
въззивник, като в тази насока се извършва позоваване на множество съдебни актове на ВКС
и на съдилища в страната. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни К. Г. Р., Х. М. М. и П. М. М., чрез пълномощника им адв.Ц.К., с който
2
считат, че постановеното Решение № 4/03.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на Районен съд-
Оряхово е правилно и обосновано, напълно съответства на събраните писмени и гласни
доказателства и е съобразено със закона. Първоинстанционния съд е анализирал
доказателствата и установил, че исковата молба на ищците К. Г. Р., Х. М. М. и П. М. М. е
основателна и я уважил.
Молят да се отхвърли въззивната жалба на дружеството- ответник и да се остави в
сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират разноски в общ размер на 500,00 лв. адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят
други доказателствени искания.
При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищците.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното
от фактическа страна:
Районен съд-Оряхово е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от К. Г. Р., ЕГН
**********, Х. М. М., ЕГН ********** и П. М. М., ЕГН ********** - всички от *** срещу
„Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г. М. и В. Л. С., иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че не дължат на ответното дружество
сумата от 2199,90 лв. по фактура № **********/27.04.2023 г., начислена на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ и по Констативен протокол № 3035620/13.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на М. Х. Р., б.ж. на
гр. Оряхово, починал на ***, който приживе бил потребител на ел. енергия, доставена от
ответното дружество. Като негови наследници ищците са носители на правата и
задълженията му към дружеството. Твърдят, че от 2014 г. до момента жилището им
находящо се в *** е необитаемо, тъй като те живеят в друго жилище находящо се на същата
улица, но на № 32. В исковата молба посочват, че на 13.01.2023 г. е извършена проверка на
електромер с фабричен № 18375537 от служители на ответното дружество и бил съставен
Констативен протокол № 3035620/13.01.2023 г. Впоследствие ищците били уведомени за
проверката, за резултатите от експертизата на електромера и за задължението им в размер на
2199,90 лв.
3
Навеждат доводи, че в процесното жилище обект на проверката не живее никой и
техническата неизправност на електромера не е основание за начисляване на търсената от
ответника сума, поради факта, че това е негово задължение да поддържа в изправност СТИ.
Те не са извършвали действия, които да доведат до неправилно или неточно измерване на ел.
енергията в имота и затова не дължат исковата сума от 2199,90 лв.на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ по КП № 3035620/13.01.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника юр.к. К. Х. М.,
с който оспорва иска, като неоснователен, претендират се разноски и е направено
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответника навежда твърдения, че процесната проверка извършена на 13.01.2023г.
на СТИ с фабричен № 18375537, обслужващ къща на абоната в *** обективирана в
Констативен протокол № 3035620/13.01.2023 г. е извършена правомерно и при спазване на
всички законови изисквания и изискванията на ПИКЕЕ, като е уведомено и МВР на тел.
112.
Била констатирана повреда на СТИ, след което измерването на ел. енергията е
приведено в изправност, извършена е подмяна на СТИ, пломбирани са клемния блок,
поставени са холограмни стикери на капака на електромера. Неизправният електромер е
демонтиран и поставен в безшевен чувал, който е пломбиран с пломби и изпратен за
извършване на експертиза в Български институт по метрология /БИМ/. При тази експертиза
се установило наличие на неизмерващо СТИ, което наложило преизчисление на сметката на
абоната за периода от 14.10.2022 г. до 13.01.2023 г. и издаването на фактура №
**********/27.04.2023 г. Посочва, че за всички тези действия ищците са уведомени, вкл. за
корекцията на сметката, извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ.
Изложени са подробни доводи относно основанието и дължимостта на претендираната от
ищците сума от 2199,90 лв. от страна на ответното дружество, с цитиране на конкретни
законови и подзаконови разпоредби, вкл. съдебна практика.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и се претендират разноски по делото.
По делото е представен Констативен протокол № 3035620/13.01.2023 г. за
извършена техническа проверка на СТИ от служители на ответното дружество, с участието
на независим свидетел и представител на Федерацията на потребителите, при която е
установено, че липсва пломба и ключалка на електромера. Липсва визуализация на дисплея
на електромера, който не измерва консумация на ел. енергия, без констатация на външна
намеса. Същият е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, а на негово място е
монтиран изправен електромер.
За процесната проверка ищците са уведомени, като им е изпратено уведомление, с
приложени фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и КП на
БИМ № 85/15.02.2023 г., приложени по делото.
От извършената експертизата на БИМ № 85/15.02.2023 г. относно процесното
демонтираното СТИ се установява, че не може да бъде изследвана неговата точност, тъй
4
като не отчита наличие на напрежение при задаване на количество ел. енергия и такава не се
натрупва на показващото устройство. Не са констатирани видими промени в конструкцията
и вътрешността на СТИ, което не съответства на метрологичните и технически
характеристики.
Приложено е писмо от Дирекция "Национална система 112", Районен център 112-
Монтана установяващо, че при извършването на проверката на 13.01.2023 г. е подаден
сигнал от служител на „ЕРМ Запад“ ЕАД за неправомерно ползване на ел. енергия на адреса
на *** в гр. Оряхово.
По делото са разпитани свидетелите Й. С. С., А. В. А. и С. Б. С. за установяне
фактите по делото.
Св. С. (съсед на имота) споделил, че познава ищците и покойния М. Р., като къщата
на *** е необитаема поне от 20 години и е запустяла. Ищцата К. живее в друг имот на 300
метра от процесният, а синовете й живеят в други населени места. В деня на проверката
видял проверяващите служители на ответното дружество, които извършвали рутинна такава,
но не узнал какво са констатирали.
Посочил, че от дълго време бил забелязал, че вратата на ел.таблото, намиращо се на
улицата е отворена и никой не е идвал да я поправи.
Свидетеля С. С.-представител на Федерацията на потребителите заявил в с.з., че е
участвал в процесната проверка на посочената дата в гр.Оряхово.
При нея проверяващите служители на ответното дружество констатирали, че в
ел.таблото намиращо се на ел.стълб на улицата било констатирано нарушение, изразяващо
се в присъединение към електромера преди меренето на ел.енергията. Липсвала пломба на
щита, ключалката била недобре разбита, а електромера не работил правилно и бил подменен
с друг работещ такъв. Потребителя бил потърсен, но не е открит.
Електромерът бил свален, поставен в безшевен чувал и запечатан с две пломби на
ответното дружеството и митничарска пломба, запечатан в присъствие на св.С. и изпратен
за експертиза. Били уведомени органите на МВР, но не се явил техен представител.
Свидетелят посочил, че се подписал в съставения на място КП.
Свидетеля А. А. заявил, че работи в „ЕРМ Запад“ в отдел „НТЗ“ на длъжност“ ***“.
Участвал в процесната проверка на сочената дата в гр.Оряхово, заедно с друг негов колета и
свидетел от ФП. Извършвали рутинна планова проверка на всички табла и електромери в
района.
В случая имало 2 бр. монофазни електромери, при измерване на товар. Установили,
че липсва пломбата и ключалката на вратата. На единият електромер нямало визуализация
на дисплея, но през него протичал ток, който измерили с ампер клещи и специални сонди.
Съставили КП и демонтирали неизправния електромер, който изпратили за експертиза. На
негово място монтирали изправен електромер. Св.А. лично уведомил полицията чрез
позвъняване на тел.112 и запечатили таблото. Партидата се води на мъж, когото потърсили,
но в къщата нямало никой. Свидетелят от Федерацията на потребителите присъствал през
цялото време на проверката.
От приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице по
5
допуснатата СТЕ, се установило, че констатациите в КП № 85/15.02.2023 г. на БИМ
представляват случай на пълно неотчитане на консумираната ел. енергия, в следствие на
констатирано неизмерване на СТИ – т.е. техническа повреда на електромера, без
констатация на външна намеса. Според вещото лице, при преизчисляването на сметката
принципно са съобразени утвърдените от КЕВР цени, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и е
спазена методиката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, но предвид установеното от
проверката и съобразно причината за неизмерване на количеството ел. енергия от
неработещото СТИ, корекцията се явява извършена неправилно и при несъобразяване на
техническата причина за възникналото неизмерване. Експерта посочил в заключението, че
преизчислението на сметката на ищците следвало да се извърши по методиката на
чл.52,ал.1,т.2 от ПИКЕЕ,предвид техническата неизправност на СТИ.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и оплакванията във
въззивната жалба, и след съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите
на първоинстанционния съд, който е обсъдил доказателствата по делото задълбочено и
в тяхната логическа и правна връзка, и при липсата на процесуални нарушения е
приложил правилно материалния закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Според оплакванията във въззивната жалба, спорен между страните е останал
въпросът ответното дружество надлежно е упражнило правото на едностранна
корекция, спазена ли е процедурата за това, дали ответното дружество е
материалноправно легитимирано да начислява и претендира суми, представляващи
корекции по сметки.
С оглед приложимата към датата на съставяне на констативния протокол /13.01.2023
г./ нормативна уредба следва да се прецени дали електроразпределителното дружество има
право да извършва преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ и Правилата за измерване на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/2019 г. /. С
разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ /в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.
54/2012 г./ е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, включително и
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. С решение по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 35/19 г. /.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната практика на
ВКС, обективирана в: Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д.№ 2528/21 г. на ВКС, ІV гр.о.;
Решение № 56/21.06.2022 г. по гр.д.№ 1629/21 г. на ВКС, ІV гр.о.; Решение №
60269/27.05.2022 г. по гр.д.№ 1054/21 г.на ВКС, ІІІ гр.о., Решение № 50074/16.05.2023 г. по
гр.д.№ 1099/22 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и др., според която дейностите по пренос, разпределение
6
и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното лицензиране, са нормативно
уредени в разпоредбите на чл.43 и чл.44 от Закона за енергетиката. На лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за
други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с
електрическа енергия от крайни снабдители /чл.44, ал.4 ЗЕ/.
Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т.28а,
бук."а" ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия. Нормите на чл.97, ал.1, т.2 и т.4 и чл.98а ЗЕ предвиждат, че продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото в чл.94а, ал.1
вр. чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2, т.3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, носител на облигационното /договорното/ задължение за продажба на електрическа
енергия на потребител - краен клиент по смисъла на §1, т.27г ДРЗЕ, може да бъде само
енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на §1, т.28а, бук."а" ДРЗЕ.
Разпоредбите на чл.50-чл.56 ПИКЕЕ обаче не уреждат договорните правоотношения
по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените
количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата
електрическа енергия по реда на правилата. Съгласно чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос
на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по
реда и условията на чл.50-чл.56 ПИКЕЕ. Уредбата е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на
общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183 и
чл.200 ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Подзаконовото възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да
начисли и получи вземането, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.
От това следва, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на операторът на
електроразпределителната мрежа. Следователно налице е законово основание за
електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за
минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа
енергия.
Съгласно чл.56, ал.1 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количествата
електрическа енергия по Раздел ІХ, oператорът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като в
ал.2 на чл.56 ПИКЕЕ е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
мрежата дължимата сума. Следователно новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за
7
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да
се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, а за територията на Западна
България това е "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, което притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР, с № Л – 135 – 07/13.08.2004 г.
По делото се установява, че за извършената проверка е съставен констативен
протокол, който е подписан от представители на оператора на мрежата, както и от свидетел,
който не е служител на оператора, поради отсъствие на потребителя по време на проверката
/чл.49, ал.3 ПИКЕЕ/. Изискването за уведомяване на МВР за проверката е спазено /чл.58
ПИКЕЕ/. Спазено е и изискването, посочено в чл.49, ал.7 ПИКЕЕ, в 7 – дневен срок от
датата на съставяне на констативния протокол операторът да го изпрати на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Спорен е въпросът дали ответникът е имал право да начисли процесната сума
на основание чл.50, ал.1, б."б" ПИКЕЕ .
Методиката за корекция по чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ се отнася за случаите, когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва.
Освен констатация на липсващо измерване или на измерване с грешка извън допустимата,
приложимостта на хипотезите на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ изисква установяване на външна
намеса при проверката или отчета на средството за търговско измерване. Това не е изрично
казано в цитираната разпоредба от правилата, но следва по аргумент от чл. 52 ПИКЕЕ,
установяващ способи за установяване на приблизителна сходна/реална консумация на
електрическа енергия за случаите на техническа неизправност на средствата за търговско
измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната
система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при
проверка или отчет. Двете разпоредби (чл. 50 и чл. 52 ПИКЕЕ) имат предвид неработещи
средства за търговско измерване, при която количествата електрическа енергия не се отчитат
(изцяло или отчасти).
Разликата между тях е че при тази, по чл. 52 ПИКЕЕ е достатъчно единствено
установяване на обективно съществуваща техническа неизправност на средството за
търговско измерване (вкл. че то не съответства на метрологичните характеристики, не
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия и не отчита
преминаващата през него електрическа енергия), без да има констатирана външна намеса,
въздействие, т. е. неправомерно поведение от страна на абоната, резултат от което да е
установеното неточно измерване/невъзможност за измерване на електроенергията. Ето защо
чл. 50 ПИКЕЕ следва да се прилага само при констатация на такава външна намеса, наред с
неработещо средство за търговско измерване.
В случая от констативния протокол на БИМ се установява, че неизмерването не се
дължи на външна намеса върху СТИ, доколкото при извършване на проверката всичките му
контролни стикери и пломби са били здрави и няма софтуерно моделиране. В протокола от
метрологичната експертиза на БИМ е изграден извод, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия, не отчита преминаващата през него електрическа енергия и не са
8
констатирани видими промени в конструкцията му. При това положение не би могло да се
приеме за доказано наличието на външна намеса, въздействие върху средството за търговско
измерване, довела до невъзможност за измерване на електроенергията, вкл. до пълното
неотчитане на потребената електрическа енергия, до каквато хипотеза се свежда според
вещото лице констатацията в протокола на БИМ. Освен липсата на външна намеса, чрез
засягане физическата му цялост, не се доказа и електромагнитно или друго въздействие
върху средството за търговско измерване, довело до неизмерване или измерване с грешка
извън допустимата. Отразената в Протокола на БИМ грешка от минус 100%, съгласно
заключението на вещото лице по приетата СТЕ е поради вътрешна повреда на електромера.
С оглед липсата на такава външна намеса, корекцията е следвало да се извърши според
способите в чл. 52,ал.1,т.2 от ПИКЕЕ, ориентирани към установяване на приблизителна
сходна/реална консумация, а не при прилагане на методиката, установена в чл. 50, ал. 1, б.
"б" ПИКЕЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че при категоричните констатации на
проверяващите за липса на дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера,
липса на видими дефекти и намеси на електронната платка и детайлите на електромера
(хардуерна и софтуерна промяна), наличие на всички обозначения на табелката на
електромера и на всички пломби, гарантиращи неправомерен достъп до вътрешната
конструкция, при констатациите, че СТИ не измерва изобщо електрическата енергия, която
преминава, то се касае за техническа неизправност на СТИ по смисъла на чл. 52 от ПИКЕЕ.
Категорични са както в констативния протокол на служителите на оператора, така и
в този на Института по метрология, че не е установена външна намеса върху уреда.
В този смисъл е неоснователно както оплакването във въззивната жалба против
изградения от районния съд извод, че в хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ се
изисквало установяване на нерегламентирано въздействие и/или манипулация върху СТИ,
така и изразеното от въззивника разбиране, че в чл. 50, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ е акцент върху
обективно установените факти на неизмерващо или измерващо с грешка СТИ, върху
изготвяне на метрологична експертиза, каквато в случая е налична. Именно защото липсва
въздействие върху средството за търговско измерване, довело до неговата неизправност,
преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, в някоя от
хипотезите на чл. 52, ал. 1, т. 1-3 ПИКЕЕ, а не по чл. 50, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. Да се приеме
обратното, би означавало да се приравнят случите на неотчитане (изцяло или отчасти) на
количествата електрическа енергия по чл. 50, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ.
В тази връзка правилно е отразено в отговора на въззивната жалба, че неотчитането
на електрическата енергия се дължи на техническа неизправност на електромера към
момента на проверката от служителите на електроразпределителното дружество, за която
незаконосъобразно от въззивника - ответник е възприета методиката на чл. 50, ал. 1, б. "б"
ПИКЕЕ, вместо прилагане на чл. 52 ПИКЕЕ. Поради определянето му въз основа на
неправилно приложена методика за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
размерът на служебно начислена цена от 2199,90 лв. е неправилно установен от ответника и
подлежащ на заплащане от въззиваемите страни/ищци в първоинстанционното
9
производство/.
Доколкото не е налице основанието за начисляване на сумата по чл.50, ал.1, б. „б“
ПИКЕЕ, то е безпредметно да се обсъждат доводи досежно правилността на изчисленията,
дали отговарят на методиката, от коя дата уредът не е отчитал, т.е. периодът на неработещ
електромер, както и какво количество електроенергия потребителят е консумирал по данни
от контролните уреди.
Неоснователно е оплакването за несъобразяване на районния съд с практиката на
Върховния касационен съд, според която при коректно проведена процедура по ПИКЕЕ,
отговорността на потребителя е обективна и не се изиска доказване на негово виновно
поведение при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисляване на сметките му. С обжалваното решение районният съд не се отклонил от
цитираната практика, защото неговите разсъждения се свеждат до отсъствие на външна
намеса върху СТИ, т. е. до липсата на въздействие върху средството за търговско измерване,
довело до невъзможност за измерване на електроенергията, вкл. до пълното неотчитане на
потребената електрическа енергия, а не до виновно поведение на потребителя, както и до
изграждане на извод, че ответникът не е доказал основанието за извършване на корекцията
според приложената от него методика на чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ, а не до отказ да се
приложат правилата.
В този смисъл е неоснователно и оплакването за неприлагане от районния съд на
ПИКЕЕ, даващи основание да коригира сметката н потребителя, за да се избегне
допуснатото неоснователно обогатяване, заради ползваното от него, но неотчетено
количество електрическа енергия. Съдът е приел тяхната приложимост, считайки, че при
конкретните факти, корекцията на сметката следвало да се извърши от ответника, при
изчисляване на количеството преминало електрическа енергия по установения в чл. 52, ал. 1
ПИКЕЕ приоритетен ред.
При определянето на дължимата сума, въз основа на неправилно приложена
методика за преизчисляване на количеството електрическа енергия, размерът на служебно
начислена цена от 2199.90 лв. е неправилно установен от ответника, поради което
предявеният установителен иск за недължимост на тази сума се явява основателен.Като е
достигнал до същия краен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
РАЗНОСКИ:
При този изход на делото въззивникът следва да заплати разноските, сторени от
въззиваемите страни в настоящето производство.
Същите доказват заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно, предвид конкретния
размер на защитавания интерес (2199,90 лв.), с оглед на който и според правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (редакция след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.)
минималният такъв възлиза на 519,99 лв. без ДДС, а адвокатското възнаграждение на
процесуалният представил на тримата въззиваеми заплатено в брой пред настоящата
въззивна инстанция е 500,00 лв., съгласно приложения договор за правна защита и
10
съдействие от 09.02.2024г.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника „ЕРМ Запад“ ЕАД
не му се следват разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/03.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на Районен съд-
Оряхово.
ОСЪЖДА Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт К. М., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Р. , ЕГН
**********, Х. М. М., ЕГН ********** и П. М. М., ЕГН ********** - всички от ***, сумата
500,00 лв./Петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11