Решение по дело №174/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 53
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20212000600174
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Бургас, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600174 по описа за 2021 година
Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306 ал.3, вр.
ал.1 т.1 от НПК.
С Определение № 94/08.07.2021г. по ЧНД № 150/2021г. по описа на
Окръжен съд Ямбол, по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура
Ямбол за определяне на общо наказание по посочените в предложението
наказания по различни наказателни дела, окръжният съд е определил на
осъденото лице Н. ПЛ. П., на основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, общо
наказание в размер на най-тежкото от наложените му наказания по присъдата
и определенията за одобряване на споразумение, постановени по НОХД №
396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико
Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г.
по описа на РС Ямбол, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено времето, през което осъденият П.
е търпял наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
986/2020г. по описа на РС Ямбол, считано от 10.02.2021г. до 21.05.2021г.,
както и времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, считано
1
от 24.06.2021г. до влизането на определението в сила.
Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият П.,
който чрез защитника си адв.С.Д. от АК Ямбол, го обжалва в срок по реда на
въззивното обжалване пред Апелативен съд Бургас. Счита, че при така
определената съвкупност, най-тежкото наказание е в размер на една година
лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим,
наложено по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, което е ефективно, а
не наложеното условно наказание по НОХД № 282/2020г. по описа на РС
Велико Търново в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от четири години. По този начин моли за
изменение на атакуваното определение, като се определи общо наказание на
осъдения П. в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален общ режим, т.е. наказанието, наложено по НОХД №
396/2020г. по описа на ОС Ямбол, което е най-тежкото.
В съдебно заседание жалбоподателят П. и защитникът му адв.Д., се явяват
лично и заявяват, че поддържат въззивната жалба и изложените в нея доводи.
Защитникът на осъдения пледира за изменение на атакуваното определение
на ЯОС, като на осъдения се определи общо наказание в размер на една
година лишаване от свобода – наказанието, наложено му по НОХД №
396/2020г. по описа на ОС Ямбол. В своя защита осъденият поддържа
казаното от защитника си и съжалява за извършеното от него.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира жалбата за
процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна,
поради което предлага да се остави без уважение. Излага доводи, че новото
осъждане на П. по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол е основание за
ново групиране на наложените му наказания. Твърди, че не наложеното
наказание по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол в размер на една
година лишаване от свобода е по-тежко от наложеното наказание една година
и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 282/2020г. на РС Велико
Търново, тъй като при групирането на наказанията за тежестта на наложеното
наказание се съди от неговия срок, а не дали е условно или ефективно.
Посочва, че при включване в съвкупността, условните присъди губят
самостоятелното си правно значение и съдът извършва нова, самостоятелна
преценка за наличието на предпоставките по чл.66 от НК. Представителят на
прокуратура обсъжда приложената по делото справка за съдимост, видно от
2
която П. е осъден с девет отделно влезли в сила съдебни акта, деянията по
които се намират в отношение на съвкупност и рецидив помежду си, поради
което са групирани в различни съвкупности, като предмет на преценка от
страна на решаващия съд са били последните пет осъждания на лицето.
Безспорно се твърди, че деянията по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС
Ямбол, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по
описа на РС Ямбол се намират в отношение на рецидив с деянието по НОХД
№ 905/2019г. на РС Ямбол, защото деянията по тях са извършени, след
влизането в сила на този съдебен акт, поради което е приложена нормата на
чл.68 от НК и е приведено в изпълнение това наказание, като съответно е
налице пречка за приложение на чл.66 от НК. Прокурорът посочва, че
деянието по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново се намира в
отношение на съвкупност с това по НОХД № 905/2019г. на РС Ямбол, както и
с деянията по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД №
986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС
Ямбол, но най-благоприятно за дееца е определяне на общо наказание, като се
групират наказанието по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново с
наказанията по последните три дела. Поради това, прокурорът счита, че
правилно е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а
именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно при правилно определен общ първоначален режим, а наказанието
по НОХД № 905/2019г. на РС Ямбол следва да се търпи отделно. Пледира за
оставяне на жалбата на осъденото лице без уважение и потвърждаване на
определението на ОС Ямбол като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на определението,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Въз основа на приложената справка за съдимост първоинстанционният съд
е направил обосновани изводи относно съдимостта на осъденото лице П..
Въззивната инстанция намира, че П. е осъден както следва:
1. С Определение № 260006/08.06.2021г., постановено по НОХД №
396/2020г. по описа на Окръжен съд Ямбол, влязло в сила на 08.06.2021г., е
одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществени в периода от
01.03.2020г. до 16.03.2020г и от 07.04.2020г. до 08.04.2020г. деяния по чл.194
3
ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК и по чл.249 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, като при
условията на чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо наказание от една
година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
2. С Определение № 260067/11.11.2020г., постановено по НОХД №
1009/2020г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 11.11.2020г., е
одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществено в началото на
м.март 2020г. деяние по чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, е определено
наказание пробация.
3. С Определение № 260050/27.10.2020г., постановено по НОХД №
986/2020г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 27.10.2020г., е
одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществено на
27.03.2020г. деяние по чл.198 ал.1 от НК, е определено наказание четири
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
4. С Присъда № 260009/06.10.2020г., постановена по НОХД № 282/2020г.
на Районен съд Велико Търново, влязла в сила на 22.10.2020г., на осъдения П.
за осъществено на 22.11.2019г. деяние по чл.195 ал.1 т.3 предл.2, вр.чл.194
ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, е определено наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено
за срок от четири години.
5. С Присъда № 115/25.10.2019г., постановена по НОХД № 905/2019г. на
Районен съд Ямбол, влязла в сила на 12.02.2020г., на осъдения П. за
осъществено на 24.03.2019г. деяние по чл.354а ал.3 т.1 от НК, е определено
наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложено за срок от три години.
С Определение № 260215/27.10.2020г. по НОХД № 986/2020г. на ЯРС е
приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 905/2019г. на
ЯРС в размер на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим, отделно от наказанието по НОХД № 986/2020г. по
описа на ЯРС.
Предмет на настоящото дело са осъжданията на П. по следните дела -
НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на
РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол, НОХД №
1009/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 905/2019г. по описа на РС
Ямбол. При тези данни за предходните осъждания на осъденото лице,
съобразно конкретните дати на извършване на всяко от деянията по тези
4
съдебни актове и като съобрази наложените наказания по вид и размер, както
и всички относими към въпроса за начина на изпълнение на определеното
общо наказание обстоятелства, въззивният съд намира, че фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд са обосновани, правилни и
законосъобразни, поради което обжалваното определение следва да се
потвърди изцяло.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията по
чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание по НОХД №
396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико
Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г.
по описа на РС Ямбол, тъй като деянията, предмет на влезлите в сила
присъда и споразумения, са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Групирането на наказанията е извършено правилно от ОС
Ямбол, тъй като последната влязла в сила присъда е на този съд (НОХД №
396/2020г. на ЯОС), т.е. при стриктно спазване правилата на чл.39 ал.1 от
НПК - компетентен е съдът, който е постановил последната влязла в сила
присъда, при определяне на общо наказания за няколко престъпления, за
които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища.
Съобразена е и задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 3/16.11.2009г.
по т.д.№ 3/2009г., ОСНК, ВКС, определянето на общо наказание винаги се
пререшава след ново осъждане от последния съд. Допустимо е след ново
осъждане за престъпление, съдът, постановил последната присъда, да
извърши ново групиране на наказанията, като приложи по отношение на
предходните осъждания правилата на чл.23-25 от НК, включително и
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление № 4/1965г. на ПВС и Решение № 11/1987г., ОСНК, ВС.
Действително, разглеждайки осъжданията по петте наказателни дела от
общ характер, изброени по-горе, могат да се извършат две съчетания на
осъжданията на П..
Първо групиране на осъжданията на П.:
- първа съвкупност по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД
№ 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС
Ямбол; втора съвкупност- по НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико
Търново и НОХД № 905/2019г. по описа на РС Ямбол. При първата
съвкупност най-тежкото наказание е една година лишаване от свобода, а по
5
втората – една година и шест месеца лишаване от свобода, като по този начин
осъденият П. следва да търпи една година лишаване от свобода и една година
и шест месеца лишаване от свобода или общо две години и шест месеца
лишаване от свобода.
Второ групиране може да се направи като се групират наказанията по
НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на
РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД №
1009/2020г. по описа на РС Ямбол, и се определи най-тежкото от тях в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода което е сторил
контролирания съд. Наказанието, наложено по НОХД № 905/2019г. на ЯРС,
се търпи отделно от определената съвкупност. По този начин осъденият П.
ще търпи общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода и отделно три месеца лишаване от свобода, или общо една година и
девет месеца лишаване от свобода.
Обсъждайки изложеното, въззивният съд намира, че окръжният съд
правилно е определил най-благоприятната за осъдения съвкупност, а именно
като е групирал наложените наказания по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС
Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД №
986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС
Ямбол и е определил наказание лишаване от свобода в размер на една година
и шест месеца.
Относно начина на изтърпяване на определеното общо наказание,
настоящата инстанция намира, че правилно е определено да се търпи при
първоначален общ режим. Независимо от това, че при една от присъдите,
включени в съвкупността е бил приложен чл.66 от НК, то при определяне на
общото наказание, те губят самостоятелното си правно значение и
съобразявайки разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК, въпросът за изпълнението на
общото наказание се решава при неговото определяне. По този начин
окръжният съд правилно е определил определеното общо наказание да се
изтърпи ефективно, което се обуславя от обстоятелството, че в изпитателния
срок, определен по НОХД № 905/2019г. на ЯРС, са извършени три от
деянията, включени в съвкупността – по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС
Ямбол, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по
описа на РС Ямбол, както и от вида на извършените деяния по делата
(различни по вид – против собствеността, против паричната и кредитна
6
система), включени в съвкупността.
Неоснователно е наведеното в жалбата на осъдения, че най-тежкото
наказание е това по НОХД № 396/2020г. на ЯОС в размер на една година
лишаване от свобода. Най-тежкото наказание е това, наложено по НОХД №
282/2020г. на РС Велико Търново в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода. В случая е без значение начина на изтърпяването им,
определен в присъдите, включени в съвкупността. Както посочи въззивната
инстанция при групирането им, същите губят самостоятелното си правно
значение и се определя най-тежкото наложено наказание, съобразявайки
размера му. Поради това правилно първата инстанция е определила най-
тежкото наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново.
Предвид всичко изложено, определеното от ЯОС общо наказание е
законосъобразно. Това е така, защото по вид и размер определеното от ЯОС
общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца е
най-тежкото от наложените на осъдения наказания по посочените от т.1 до
т.4 от настоящото изложение, наказателни дела от общ характер. Правилно е
определен и първоначалния режим на изтърпяване на определеното наказание
- общ, като са съобразени изискванията на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като не са
налице и условията на т.1 и т.2 от същия член и алинея.
Правилно на основание чл.25 ал.2 от НК ЯОС е зачел времето, през което
осъденият П. е търпял наказание лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 986/2020г. по описа на Районен съд Ямбол, считано от 10.02.2021г.
до 21.05.2021г., както и времето, през което осъденият П. е търпял наказание
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 396/2020г. по описа на
Окръжен съд Ямбол, считано от 24.06.2021г. до влизането на определението в
сила. Изискването за това в посочените разпоредби е императивно и е в
интерес на осъденото лице.
Ямболският окръжен съд е приложил точно закона и на основание чл.25
ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК е определил общо наказание по вид и размер най-
тежкото измежду наложените по четирите, посочени в предложението на
прокурора, дела, за които се иска кумулацията, а именно наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода. Окръжният съд не е приложил
разпоредбата на чл.24 от НК, като правилно е отчел, че след последното
осъждане на П., същият не е извършвал други престъпни деяния, а по три от
7
включените в съвкупността дела е осъден при условията на чл.55 от НК и е
възстановил причинените имуществени вреди. Въззивният съд намира, че
неприложението на чл.24 от НК от ЯОС по настоящото дело, е справедливо и
адекватно, тъй като за поправянето и превъзпитанието на осъдения не се
налага едно по-продължително въздействие, като целите на наказанието биха
се постигнали и без приложението на чл.24 от НК.
Мотивиран от горното и като намира, че обжалваното определение е
обосновано и законосъобразно, и следва да се потвърди.
Ето защо и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 94/08.07.2021г. по ЧНД № 150/2021г. по
описа на Окръжен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8