№ 174
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211800500806 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 130 от 05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 508/2019 г. на
Елинпелинския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Р. Н. ИВ. и
СТ. Н. СТ. на недвижим имот, находящ се в с. Гара Е. П., представляващ УПИ Х-359 в кв. 45
по плана на селото, утвърден със Заповед № АБ-428/1983 г., с площ 556 кв.м., заедно с
построените в имота: триетажна жилищна сграда със застроена площ на етаж от 92,5 кв.м. и
разгърната застроена площ от 277,5 кв.м. според заключението на вещото лице, със
засттроена площ на етаж от 88 кв.м. съгласно удостоверение за търпимост № УТ2-15-
2098/1/22.01.2019 г. от главния архитект на Община Е. П. и съгласно контролно
геодезическо заснемане по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ относно търпимостта на сграда, а
съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 2018 г.
на нотариус Л. Х., със застроена площ на етаж от 93,80 кв.м.; и стопанска сграда с площ
42,80 кв.м., представяваща масивна стопанска постройка на допълващо застрояване, при
квоти: за СТ. Н. СТ. – 2/3 идеални части от поземления имот и ¾ идеални части от
триетажната жилищна сграда и стопанската постройка; за Р. Н. ИВ. – 1/3 идеална част от
поземления имот и ¼ идеална част от триетажната жилищна сграда и стопанската
постройка.
С решението е отхвърлен предявения от Р. Н. ИВ. срещу Л. М. БЛ. за допускане на
1
съдебна делба между тях на трети етаж от построената на УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с.
Гара Е. П. триетажна жилищна сграда, описана по-горе.
Решението е обжалвано от ищцата Р. Н. ИВ. като постановено в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и
необоснованост. В жалбата се излагат възражения срещу допускането на делба на цялата
триетажна жилищна сграда между съделителите Р.И. и С. И. и отхвърлянето на иска за
делба на третия етаж от жилищната сграда по отношение на съделителката Л.Б.. В тази
връзка се поддържа, че предвид извършеното от съделителката Л.Б. разпореждане с
идеалните си части само и единствено от първия и втория етаж от жилищната сграда,
идеалните й части от третия етаж са останали нейно притежание, но това обстоятелство
неправилно не е прието от съда. Сочи се, че след като процесната жилищна сграда е била
фактически триетажна отпреди 1989 г., след като е установена като търпима, такава е била и
към момента на прехвърлителната сделка от Л.Б. на С. И. от 26.02.2018 г., и ако към този
момент посредством тази сделка прехвърлителката е искала да отчужди притежаваните от
нея идеални части от жилищната сграда изцяло, включая и третия етаж, то тя е щяла
изрично да изяви воля за това, каквато няма, а страните по прехвърлителната сделка ясно и
точно са посочили само два етажа от къщата. Поддържа се, че тълкувайки превратно и
неправилно волята на страните по посочената прехвърлителна сделка в противоречие с чл.
20 от ЗЗД, съдът неправилно е приел, че страните са прехвърлили повече, отколкото са
изявили в договора, като по този начин неправилно е завишен делът на съделителя СТ. Н.
СТ., като ме се дават повече собственически наследствени права, каквито той няма по закон,
и се намалява делът на жалбоподателката. Поддържа се, че по този начин съдът не само, че
неправилно е определил квотите на съдилителите поради превратното тълкуване на волята
на страните по посочената сделка и приемайки сградата като приращение, а не като
самостоятелен обект на права, но и неправилно е определил имотите, предмет на делбата.
С жалбата е отправено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се допусне съдебна делба, както следва: между
жалбоподателката и ответника СТ. Н. СТ. – на УПИ Х-359 по плана на с. Гара Е. П. и първи
и втори етаж, както и зимника от построената в този имот триетажна жилищна сграда, и
стопанска постройка, при квоти: за СТ. Н. СТ. - 2/3 ид. части от поземления имот и ¾ ид.
части от първия, втория етаж, зимника и стопанската сграда; за Р. Н. ИВ. – 1/3 ид. част от
поземления имот и ¼ ид. част от първия, втория етаж, зимника и стопанската сграда; между
жалбопадателката и ответниците Л. М. БЛ. и СТ. Н. СТ. – на трети етаж от построената в
УПИ Х- 359 триетажна жилищна сграда, при квоти: ½ ид. част за Л.Б., ¼ ид. част за Р. С. и ¼
ид. част за Р.И..
Ответниците по жалба – съделителите Л.Б. и С.С., не са подали писмен отговор и не
заявяват становище пред въззивния съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р. Н. ИВ. искове за
допускане на делба на недвижими имоти, както следва:
2
1. Срещу СТ. Н. СТ. – за делба на УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., с площ
от 556 кв.м., ведно с първи и втори етаж от построената в този имот триетажна жилищна
сграда и стопанска постройка;
2. Срещу СТ. Н. СТ. и Л. М. БЛ. – за делба на трети етаж от посочената триетажна
жилищна сграда.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон /деца и съпруга/ на Н.
С. Б. /починал през 1982 г./. Твърди се, че през 1969 г. наследодателят Н. С. Б. е придобил по
дарение по време на брака му с ответницата Л.Б. празно дворно място с площ от 556 кв.м.,
находящо се в с. Гара Е. П., съставляващо УПИ ІХ-352 в кв. 45 по плана на селото. Твърди
се, че в този имот наследодателят и съпругата му през 70 – те години на миналия век са
построили триетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Така построената триетажна
масивна жилищна сграда била търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за
което било издадено удостоверение от 22.01.2019 г. на Гл. архитект на община Е. П.. Твърди
се, че с нот. акт № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 2018 г. вторият ответник Л.Б. е
продала на първия ответник С.С. 1/3 ид. част от поземления имот, съставляващ УПИ Х-359 в
кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., заедно с ½ ид. част от построените в имота двуетажна
двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 93,80 кв.м., и стопанска сграда. В
нотариалния акт било посочено, че жилищната сграда е двуетажна, но същата, както към
момента на посочената сделка, така и към настоящия момент, е триетажна, като третият
етаж от нея бил изграден към момента на тази сделка. Самият трети етаж представлявал
търпим строеж и бил такъв и към момента на цитирания договор за покупко-продажба, но
удостоверение за това били издадено едва на 22.01.2019 г. и същото не е било налично към
датата на изповядване пред нотариус на тази сделка. С оглед на това в исковата молба се
въвежда довод, че вещно-транслативният ефект на сделката е настъпил само за първия и
втория етаж, както и за зимника от построената в имота жилищна сграда, но не и за третия
етаж, тъй като страноте по сделката не са обективирали воля относно прехвърляне на третия
етаж, както и липсата на воля на страните, че се продава цялата жилищна сграда. Въз основа
на това според ищцата втората ответница Л.Б. продължава да бъде собственик на ½ ид. част
от третия етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда.
Въз основа на тези твърдения ищцата поддържа, че с ответника С.С. са съсобственици
на УПИ Х-359 и на първия, втория етаж от построената в него триетажна жилищна сграда,
зимника и стопанската постройка, а с ответниците С.С. и Л.Б. са съсобственици на третия
етаж от жилищната сграда. Твърди се, че въпреки направените от ищцата многократни
опити за доброволно уреждане на отношенията с ответниците, между тях липсва воля за
доброволна подялба на съсобствените имоти. Иска се от съда да допусне делба на имотите,
както следва:
- между С.С. и Р.И. – на УПИ Х-359 и първи и втори етаж от построената в него
триетажна жилищна сграда, зимника и стопанската постройка, при квоти: за С.С. – 2/3 ид.
части от поземления имот и ¾ ид. части от първия, втория етаж, зимника и стопанската
сграда; за Р.И. – 1/3 ид. част от поземления имот и ¼ ид. част от първия, втория етаж,
3
зимника и стопанската постройка;
- между С.С., Р.И. и Л.Б. – на третия етаж от построената в горепосочения УПИ
триетажна жилищна сграда, при квоти: за С.С. – ¼ ид. част, за Р.а И. – ¼ ид. част и за Л.Б. –
½ ид. част.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Л.Б. и С.С., в
който изразяват становище за неоснователност на исковете. Ответниците не оспорват факта,
че през 70 – те години в придобития по дарение от наследодателя недвижим имот същият
заедно със съпругата си са изградили жилищна сграда, но твърдят, че тази жилищна сграда е
на два етажа, а претендираният трети етаж представлява подпокривно пространство и не е
годно за живеене. Сочат, че в делбената маса не следва да се включват зимник и трети етаж,
тъй като зимникът представлява временна постройка /барака/, а трети етаж не съществува.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС на
урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Гара Е. П., а именно УПИ Х-359 в кв. 45 по
действащия план на селото, ведно с построените в тях жилищна сграда и стопанска
постройка.
По делото е безспорно установено, че страните са наследници по закон на Н. С. Б.,
починал на 14.11.1982 г., като ищцата Р. Н. ИВ. и първия ответник СТ. Н. СТ. са негови
деца, а втората ответница Л. М. БЛ. – негова съпруга.
Няма спор между страните, а се установява от представения нот. акт № 147/1969 г. на
ЕПРС, че наследодателят Н. С. Б. е придобил чрез дарение празно дворно място с площ 556
кв.м., находящо се в с. Гара Е. П., съставляващо парцел ІХ-352 в кв. 45 по действащия тогава
план на селото. Видно от представената скица № 592/03.05.2017 г. на УПИ Х-359 от кв. 45
по плана на селото от 1983 г. същият е идентичен с парцел ІХ-352 в кв. 45 по стария план.
Не е спорно също, че през 70-те години на миналия век наследодателят и съпругата
му са построили в имота жилищна сграда и стопанска постройка. В подкрепа на това е
представения протокол № 68/04.07.1978 г. за определяне на строителна линия и ниво за
изграждане на стопанска постройка в парцел ІХ-352, в която е отразено съществуването в
имота на масивна жилищна сграда.
С нотариален акт № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 26.02.2018 г. на нотариус Л.
Х. с район на действие ЕПРС, Л. М. БЛ. е продала на СТ. Н. СТ. собствената си 1/3 ид. част
от УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., заедно със ½ ид. част от построените в
имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 93,80 кв.м., с
разпределение на първия етаж: дневна, кухненски бокс, две спални, гл. антре, ч. антре, WC,
баня, стълбище и тераса, с разпределение на втория етаж: дневна, кухненски бокс, две
спални, гл. антре, ч. антре, WC, баня, стълбище и тераса и с разпределение на зимника:
4
четири зимника, коридор и стълбище, и стопанска сграда. Към момента на сключване на
договора бракът между С.С. и М. С.а е бил прекратен.
От представеното удостоверение изх. № УТ2-15-2098/22.01.2019 г. на Гл. архитект на
Община Е. П., обяснителната записка към направеното от ЕТ „К. В. – М.” /лицензирано
лице по ЗКИР/ контролно геодезическо заснемане, както и от скица № 592/03.05.2017 г.,
издадена от Техническа служба при Община Е. П., се установява, че в УПИ Х-359 е
изградена триетажна масивна жилищна сграда. Същата представлява търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Според приетото основно заключение на СТЕ, построената в УПИ жилищна сграда
се състои от три етажа, всеки от които със застроена площ 92,5 кв.м. Всеки от трите етажа е
със самостоятелен вход, като достъпът до всеки от етажите е от стълбищната клетка. В
момента първите два етажа се ползват като жилищни и отговарят на всички нормативни
изисквания за жилища. Третият етаж е със същото разпределение като долните два, но е
завършен на груб строеж, не се ползва и е с неуточнено предназначение, но параметрите му
позволяват да се ползва като жилищен. Намиращата се в имота стопанска постройка
представлява полумасивна сграда на допълващо застрояване с площ 42,80 кв.м. Същата
покрива изискванията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ за самостоятелен обект.
Представен е архитектурен проект на дввуетажно фамилно жилище. Според
допълнителното заключение на СТЕ същият представлява типов проект, незаверен и
одобрен от главния архитект на общината, поради което не може да се приеме, че същият
представлява строителни книжа именно за процесната сграда. Реално изграденото е в
драстично отклонение от представения типов архитектурен проект.
Относно делбата на дворното място, представляващо УПИ Х-359 в кв. 45 по
плана на с. Гара Е. П.:
Посочения урегулиран поземлен имот /идентичен с УПИ ІХ-352 по отменения план/
е придобит през 1969 г. от наследодателя на страните Н. С. Б. по време на брака му с Л.Б. по
дарение, с оглед на което и съгласно чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г. същият е бил лична
собственост на наследодателя. Със смъртта на Н. Б. през 1982 г. правото му на собственост
върху имота е наследено от неговите деца С.С. и Р.И. и съпругата му Л.Б. /страните по
делото/ при равни квоти - чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, следователно всеки от тях е станал
собственик на 1/3 ид. част от него. Впоследствие с нот. акт № 133/2018 г. Л.Б. е продала на
С.С. собствената си 1/3 ид. част от дворното място /към този момент бракът на С.С. е бил
прекратен/. Така към настоящия момент квотите на страните в съсобствеността върху УПИ
Х-359 са: 2/3 ид. части за съделителя СТ. Н. СТ. и 1/3 ид. част за съделителката Р.а С.а И.,
при които квоти следва да се допусне делбата на посочения урегулиран поземлен имот
между тези съделители.
Относно делбата на построените в имота жилищна сграда и стопанска
постройка:
Установено е от писмените доказателства и заключението на СТЕ, че
5
съществуващата в имота жилищна сграда е триетажна. Същата е незаконен строеж
/изградена е без строителни книжа и разрешение/, но представлява търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което делбата й е допустима.
Жилищната сграда е била построена през време на брака между наследодателя Н. Б. и
ответницата Л.Б., за което няма спор между страните. Така с построяването на сградата
същата е станала собственост на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност на основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. След смъртта на Н. Б. през 1982 г.
преживялата съпруга Л.Б. е придобила ½ ид. част от сградата в резултат на прекратената
СИО, а останалата ½ ид. част е придобита по наследство от децата му С.С. и Р.И. при равни
квоти /по ¼ ид. част/. Съгласно чл. 14, ал. 7 от приложимия СК от 1968 г. в този случай
преживялата съпруга не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
С нот. акт № 133/26.02.2018 г. Л.Б. е продала на сина си С.С. частите си от дворното
място и построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Видно е от
съдържанието на посочения нотариален акт, че предмет на продажбата е частта на Л.Б. от
дворното място и от цялата жилищна сграда. Към момента на тази сделка жилищната
сградата е съществувала във вида, в който съществува и понастоящем – като триетажна
сграда, за което няма спор по делото, а това се установява и от представените писмени
доказателства - скица на имота от 2017 г. /в която заснетата сграда е отразена като
триетажна/, удостоверението за търпимост и обяснителната записка към извършеното
геодезическо заснемане във връзка с удостоверяването на търпимостта на сградата, както и
от заключението на СТЕ. След като в прехвърлителната сделка изрично не е отразено, че
предмет на продажбата е частта на прехвърлителката само от първия и втория етаж на
сградата, следва да се приеме, че волята на страните е била за прехвърляне на частта от
цялата съществуваща сграда. Обстоятелството, че в нотариалния акт е вписано, че се
прехвърля ½ ид. част от построената в имота двуетажна жилищна сграда, не може да
обуслови извод, че волята на страните по сделката е за прехвърляне само на части от първия
и втория етаж, в какъвто смисъл са доводите на ищцата в исковата молба и направените в
жалбата възражения. Тълкувайки цялостното съдържание на нотариалния акт, се налага
извод, че предмет на продажбата са съответните части на прехвърлителката както от
дворното място, така и от всички построени в него сгради /жилищна сграда и стопанска
постройка/, и няма основание да се приеме, че се прехвърлят части само от конкретни етажи
на жилищната сграда. Няма твърдения, нито данни по делото третият етаж на сградата да не
е съществувал към този момент / т.е. да е построен по-късно/. Обстоятелството, че в
нотариалния акт жилищната сграда е посочена като двуетажна, може да се дължи на липсата
на надлежни строителни книжа или други документи, удостоверяващи конструктивните
характеристики на сградата, но това в случая е без значение за преценката на предмета на
продажбата, след като в договора не е посочено изрично, че се прехвърлят конкретни части
/етажи/ от сградата, а е посочено, че се прехвърля идеалната част на прехвърлителката от
построената в имота жилищна сграда, т.е. частта й от цялата сграда, каквато е съществувала
в имота към този момент.
6
С оглед на извършеното разпореждане от страна на съпругата Л.Б. с притежаваната
от нея 1/2 идеална част от построената в имота жилищна сграда в полза на съделителя С.С.,
то цялата жилищна сграда е съсобствена между последния и ищцата Р.И. при квоти: ¾ ид.
части за първия ответник С.С. и ¼ ид. част за Р.И., поради което следва да бъде допусната
делба на тази сграда между тези съделители при посочените квоти. По тези съображения
предявеният от ищцата иск за делба срещу ответницата Л.Б. на третият етаж от жилищната
сграда е неоснователен, тъй като последната се е разпоредила с притежаваната от нея
идеална част от цялата сграда. Третият етаж не подлежи на самостоятелна делба между
страните отделно от останалата част от съсобствената между ищцата и първия ответник
жилищна сграда.
Построената в допуснатия до делба имот стопанска постройка е съсобствена между
съделителите Р.И. и С.С. при аналогичен с допуснатата до делба жилищна сграда правен
режим – при квоти: ¾ ид. части за С.С. и ¼ ид. част за Р.И..
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 508/2019
г. на Районен съд – гр. Е. П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7