О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на 21 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
като разгледа
докладваното от съдията Хальова
гр. дело N`272 по описа за 2017 г.,за
да се произнесе взе предвид:
След
влизане в законна сила на решението по настоящето дело гр.д.№272/17 г по описа на ВОС, по същото
е постъпила молба от Националното бюро за правна помощ с вх.№ 3851/14.05.2019
г, с която се иска на осн. чл. 81 във вр. с чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а
от ЗПП да им се присъдят разноските за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ по настоящето
дело- адв. Т.П.П..
С
молбата е приложено и решение на НБПП от 28.03.2018 г, с което на основание
отчет№446/18 г за предоставена правна
помощ по гр.д.№272/17 г по описа на ВОС на лицето А.П.В., Бюрото е взело решение да й се изплати възнаграждение
в размер на 450 лв.
С
молбата е направено искане след издаване на съд. акт за присъждане на НБПП
сумата от 450 лв и влизането му в сила, ВОС да издаде изп. лист за сумата от
450 лв срещу лицето А.В. в полза на НБПП.
Врач. Окръжен съд приема ,че молбата на НБПП е
неоснователна по следните съображения:
1.Законът
за правната помощ е в сила от 01.01.2006г. и регламентира ред за предоставяне
на правна помощ, определяне на адвокат, неговото назначаване, контрол и
проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, и т.н., който
е задължителен, както за наказателните, така и за гражданските и
административните дела .В този смисъл ЗПП се явява общ закон. Според чл.2 и
чл.4 ЗПП правната помощ се финансира от държавата със средства от държавния
бюджет. В измененията на закона в ДВ бр.15/2013г. за първи път се сочи, че
някои от видовете правна помощ е безплатна - тази по чл. 21,т.1 и 2 ЗПП, а за
тази по чл. 21, т.3 липсва такова уточнение. Също така е въведен чл. 27а,
според който в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.
2. Сега действащият Граждански процесуален кодекс, в сила от
01.03.2008г., изрично регламентира правната помощ по граждански дела като
безплатна - чл. 94. Това е принципът, който се отнася за гражданските дела,
единствено в хипотезата на чл. 97 ГПК при лишаване от предоставената правна
помощ, страната следва да заплати определеното възнаграждение на назначения
служебен адвокат. По този начин в рамките на гражданското правораздаване се
постига целта, посочена в чл.2 от Закона за правната помощ - равен достъп на
лицата до правосъдие. Още повече, че за разлика от наказателното
правораздаване, където има хипотези на задължителна адвокатска защита, то в
гражданския процес такива няма и правната помощ за процесуално представителство
се допуска когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на
адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това - чл.
23, ал.2 ЗПП. Преценката дали лицето разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение по гражданско дело се извършва по критериите на
чл.23, ал.1, т.1-7 ЗПП, които съвпадат с тези за освобождаване от държавна
такса по чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, е
напълно несъответно на разума на закона, след като е установено, че лицето не
разполага със средства и поради това му е предоставена правна помощ, то да
дължи нейното заплащане, ако загуби
делото. Такова разбиране е в разрез с прогласения от ГПК безплатен характер
на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския
процес.
3.В
настоящия казус предявения от лицето А.В. против Прокуратурата на РБългария иск за сумата от
200 000 лв с правно основание чл.1,2 ал.1, чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ ,е отхвърлен.Съгласно чл. 27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на
които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.
такъв закон е ГПК и в чл.78 ал.7 от ГПК
е посочено ,че ако претенцията на лицето
получило правна помощ е уважен , то той
дължи на НБПП изплатеното адв. възнаграждение. В случая не намира приложение
чл.78 ал.7 от ГПК и на това основание
молбата на НБПП е неоснователна.
В
резултат на горните разсъждения се достига до извод, че при осъществена правна
помощ за процесуално представителство по граждански дела, когато изхода на
производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, то не следва да възстановява на Националното
бюро за правна помощ направените разноски за възнаграждението на адвокат,а заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение остава за
сметка на републиканския бюджет и не се възстановява с акт от съда.Изискването
на чл. 25 ЗПП органът, ръководещ процесуалните действия, да разяснява
задължението за плащане на адвокатската защита при осъждане на лицето, не се
отнася до граждански дела./виж практиката на ВКС в Определение № 671 от
11.12.2015г. по ч.гр.д. № 5715/2015г. на ІІІг.о. и Определение № 99 от
14.04.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о. на ВКС и определение№136/27.06.2016
г по гр.д.№2039/16 на ВКС ІІ ГО./
При гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за
правна помощ – гр.София, ул. "Развигор" № 1 за присъждане на сума от 450/четиристотин
и петдесет лева/ /двеста/ лева, представляваща разноски за предоставена правна
помощ на А.П.В.,*** ,от възнаграждение
за осъществено процесуално представителство от адвокат Т.П. *** /2017 г. по
описа на Окръжен съд Враца.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до НБПП.
Окръжен
съдия: