О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1542 Година 2020, 24.09. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІI отд., VII състав
в закрито заседание на 24
септември 2020 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело № 1095 по описа за 2020 година и
като обсъди:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК.
Образувано е
по молба вх. №1357/02.09.2020г. на адв. М., пълномощник
на жалбоподателя О.Л.Д., с която се иска изменение на Определение №1271 от
05.08.2020г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди
се, че неправилно са присъдени в полза на ответната страна разноски в размер на
100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, които разноски се твърди, че
не попадат в обхвата на разноските по смисъла на чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
Основните
възражения са, че под разноски в съдебното производство законодателят, с оглед
съдържанието на основната разпоредба, а именно чл.78 ал.1 ГПК разбира разноски
за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат.
Разноските за такси се сочи, че са държавни такси, дължими на основание чл.4
б.“а“ и б.“о“ от Закона за държавните такси във връзка с чл.73 ал.3 ГПК и чл.9а ал.2 ЗОДОВ. Разноските
по производството, според молителя, включват разноски, извършени от страната
във връзка с определени процесуални действия – депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице и разходи за извършване на оглед, а
възнаграждението за един адвокат представлява платеното възнаграждение на
ползвания от страната адвокат или както е в случая юрисконсулт, представлявал
ИАРА. На следващо място се посочва, че дължимостта на
всеки един от елементите на общото понятие разноски в хипотезата на чл.10 ал.2
и ал.3 ЗОДОВ е изрично определено с оглед изхода на спора и законодателят е
направил изрично разграничение на обема на задължението за разноски в ал.2 –
при отхвърляне и оттегляне или отказ изцяло от иска и в ал.3 – при уважаване на
иска. Или, твърди се, че няма законово основание разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ да се тълкува разширително най-малкото защото
създава финансово задължение за ищеца, за да се приеме, че под употребения
израз „разноски по производството“ законодателят разбира съвкупността от
разноски съгласно чл.78 ал.1 ГПК – такси, разноски по производството и
възнаграждението на един адвокат. И не на последно място се твърди, че ако
законодателят е искал да включи в хипотезата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ не само
разноските по производството, а и таксите и възнаграждението за един адвокат,
той би употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия в
съответствие с чл.37 ал.1 и ал.2 от Указ №833 от 24.04.1974г. за прилагане на
Закона за нормативните актове. Или, липсата на изрична разпоредба, която да
определя за процесната алинея съдържание на понятието „разноски по
производството“ по начин, различен от този, употребен в ал.3 на чл.10 ЗОДОВ и в
чл.78 ал.1 ГПК, установява волята на законодателя в хипотезата на ал.2 на чл.10 ЗОДОВ дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните по
производството, не и таксите и възнаграждението за един адвокат. При това
положение и доколкото в настоящото производство от страна на ИАРА не са
направени разноски по делото в посочения и присъден размер, се иска изменение
на определението в частта му за присъждане на разноските за осъществената юрисконсултска защита, каквито по своя характер са
присъдените разноски в размер на 100 лева, като се отмени определението в тази
му част.
Ответникът
по молбата – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
в дадения за становище срок, не изразява такова.
Настоящият
състав намира, че молбата е подадена от надлежна страна, в предвидения за това
срок, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съдебния
акт, чието изменение се иска, съдът е отменил определението от 24.06.2020г., с
което е даден ход на делото по същество, оставил е без разглеждане исковата претенция
на О.Д. от срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
за присъждане на обезщетение в размер на общо 360 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди,
представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по обжалване наказателно постановление №16-14 от 10.07.2019г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив
срещу ищеца, поради частичната му отмяна като незаконосъобразно с Решение №404
от 04.03. 2020г. по НАХД №4588/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV-ти
н. състав и е прекратил производството по делото.
Със същото
определение Д. е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас сумата от 100 лева разноски по делото
за осъществената защита от юрисконсулт.
Размерът на
разноските, макар да не е изрично посочено, е определен от съда по реда на
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ, регламентиращ, че за защита по дела с определен
материален интерес, каквото безспорно е настоящото такова, възнаграждението е
от 100 до 300 лв. и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.
Единственото
възражение за недължимост на присъдените разноски в
полза на ответника, както вече се посочи, касае липсата на законово основание
за разширително тълкуване на чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
На първо
място следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав споделя така
изложеното становище в молбата по чл.248 ГПК, но цитираният ред е приложим до
приемане на новата ал.4 на чл.10 ЗОДОВ, което е сторено с §5 ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 2019г., предвиждаща, че съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Все в тази
насока следва да се посочи, че съгласно §6 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, разпоредбата на
чл.10 ал.4 ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след
влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон
производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или
касационно обжалване.
Тук е
мястото да се посочи, че в случая не се касае за довършване на започнало преди
приемането на новата разпоредба на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и неприключило към момента
производство, а за производство, образувано по искова молба
вх.№6789/22.05.2020г. по описа на Административен съд Пловдив, т.е. след
влизане на 03.12.2019г. в сила на ЗИД на ЗОДОВ/ДВ, бр.94 от 29.11.2019г./,
поради което и ответникът на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, каквито съдът му е присъдил с определението,
чието изменение се иска.
Консеквентно,
не са налице основания за изменение на определението в частта му за разноските
и молбата по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК в този смисъл следва да бъде
оставена без уважение.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав:
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О.Л.Д. ***,подадена чрез адв. М., с правно основание чл.248 ГПК за изменение на
Определение №1271 от 05.08.2020г., постановено по адм.
дело №1095/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІ състав, в
частта му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: