Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и втори февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Дафинка Борисова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 5 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 280 от 20.11.2017 г по гр. дело № 667/2017 г
на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, **** да заплати на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като
обвиняем по незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2
вр. с ал.2 НК по ДП №
Д-60/2017 г. по описа на РП – Червен бряг за периода 17.03.2017 г. – 26.04.2017
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като за горницата до 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/ Е ОТХВЪРЛИЛ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Д.В.Д. ,в
която се възразява, че съдът не е
обсъдил в решението си , че срещу въззивника са били образувани 2 бр. досъдебни
производства, към него е приложена принуда като му е направена криминална
регистрация . Възразява се, че въззивникът е ангажирал доказателства с исковата
си молба и не е ясно какви медицински
документи е следвало да представи пред съда. Възразява се, че съдът е приел, че
са налице доказани претърпени неимуществени вреди, но е присъдил обезщетение
само в размер на 400 лв. Претендира се отмяна на решението и уважаване изцяло
на предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на
РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието
на условия за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ , наличието на
претърпени неимуществени вреди – вид, характер, обезвреда по справедливост
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Въззивният съд приема с оглед
фактическите твърдения във въззивнатажалба, че пхостановеното решение се атакува
само в отхвърлителната част и в тази част следва да се разгледа по същество.
РС е приел, че от материалите по ДП № Д-60/2017 г. по описа на РП – Червен бряг, приобщени към делото и представляващи писмени доказателства
по него се установява, че на 17.03.2017 г.
разследващ полицай от РУ на МВР – Червен бряг – И. И. в изпълнение на указания
на прокурор от Районна прокуратура Червен бряг по ДП № Д-60/2017 г. по описа на
РП – Червен бряг е извършил действия, с които Д.В.Д. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.345, ал. 2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 08.03.2017 г.
около 14:10 ч. в гр. Червен бряг е управлявал МПС без регистрационни табели,
което не е било регистрирано по надлежния ред, и спрямо него е извършена
криминалната регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане на проба от
ДНК. В хода на ДП се установява, че управляваното МПС е било надлежно
регистрирано и притежавало рег. Табели с № ****, които били отнети по
административен ред със ЗПАМ, като към 08.03.2017 г. няма данни Заповедта да е
влязла в сила. Последвало е прекратяване
на досъдебното производство като прокурорския акт е издаден на 26.04.2017 г.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната
и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция , според РС, обуславят
извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
С оглед горното, съдът е приел фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДВПГ
(ред., ДВ, бр.92/2000 г.) за осъществен, доколкото по отношение на обвинението
по чл.345, ал.2
вр. с ал.2 НК е налице прокурорско постановление, с което
наказателното преследване е прекратено поради липса на доказателства деянието
да осъществява състава на престъпление по НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.
В настоящия случай, според РС, твърденията на ищеца са за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на това, че срещу него е образувано досъдебно
производство и е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.345,
ал. 2 вр. с ал.1 от НК, завършило с Постановление на РП – Червен бряг за прекратяване
на досъдебното производство водено срещу него, като прокурорския акт е издаден
на 26.04.2017 г.
От
горната хронология безспорно се установява, според РС, че е налице инициирано
от Прокуратурата на Р. България наказателно производство за твърдяно извършено
от ищеца престъпление от общ характер, по смисъла на НК, обективирано чрез
привличането му като обвиняем и извършване и на криминалната регистрация с
взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. Налице е постановен акт
за прекратяване на досъдебното производство по образуваното спрямо ищеца
наказателно производство от Прокуратурата.Това дава основание на съда да приеме
по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а именно: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление...”.
За да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата, според РС, е необходимо
още да е настъпила вреда от неимуществен характер, която е в причинна връзка и е
пряка, непосредствена последица от всички процесуални действия на различните
звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на
наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан. Обезщетяването на
пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за
неуредените в специалния закон въпроси, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД /
т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т.11 от
цитираното ТР №3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с
продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в
досъдебната фаза и интензитет на процесуалноследствените действия/, личността
на увредения/ включително притежавания авторитет в обществото/, настъпилите
промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства,
които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат
на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън
неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в
личния и обществения живот.“.
За да
докаже наличието на вреди като пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство, според РС, ищецът не ангажира конкретни гласни или
писмени доказателства – медицински документи и др.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение от
15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК когато се претендират вреди от
неоснователно обвинение. В този случай процесуално легитимирана да представлява
държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е образувала
наказателно производство и е предявила неоснователно обвинение. Прокуратурата
упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който
повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Следователно при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният
орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване
причините за увреждането.
Именно по тази причина и при горните съображения
на върховната инстанция съдът е приел , че ответникът по делото Прокуратура на
Република България е този, който е пасивно легитимиран да отговаря за
претърпените от ищеца вреди както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
наказателния процес.
Искът по основание е доказан. По отношение на
размера му съдът е съобразил следното:
Размерът на обезщетението за търпените
неимуществени вреди следва на основание чл.52 ЗЗД да
се определи от съда по справедливост. Съгласно т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с
конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи
значение за настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В
частност при исковете по чл.2 ЗОДОВ критериите
за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се съобразят постановките
на т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК – да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за
които е производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда,
причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които
обвинението е прекратено или постановена оправдателна присъда, продължителността
на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друга мярка за
процесуална принуда и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед
общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия
именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна
система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на
конкретния индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен случай
съдът присъжда обезщетение само за „нормално очакваните“ вреди на едно
пълнолетно лице от накъряване правата му от неоснователното обвинение.
Прекратеното наказателно производство по предявеното
обвинение, за което е обвинен ищецът е
продължило от 17.03.2017 г. – 26.04.2017 г., когато е издадено Постановлението
за прекратяване на досъдебното производство, респ. 1 месец и 9 дни, т.е. в
рамките на един твърде кратък и разумен период, в който ищецът е бил подложен
да наказателна репресия и безспорно е изпитвал неудобствата от това да бъде под
заплахата на осъждане за престъпление от общ характер (което обаче не покрива
дефиницията на чл.93, т.7 НК
за „тежко престъпление“, тъй като към момента на деянието се
наказват с наказание по-малко от пет години лишаване от свобода), което не е
извършил.
Съдът е приел , за доказани
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Според разбирането на съда самото
наказателно преследване по естеството си е дейност, която оказва негативно
въздействие върху човешката психика и здраве, рефлектира негативно на
отношенията на обвиняемия срещу неговите роднини, близки, приятели и познати. Съдът е споделил становището на ответника, че е налице
прекомерност на предявеният размер. Като са взети предвид горните обстоятелства – водено 1 месец
и 9 дни досъдебно производство по обвинение в извършването на умишлено
престъпление от общ характер, довело по посочените негативни последици в личен
за ищеца план, съдът е приел , че
дължимото на ищеца обезщетение, които би могло да репарира неимуществените
вреди, е в размер на 400 лв.
Съдът не е счел, че на ищеца се дължи
обезщетение в по-голям размер, предвид обстоятелството, че същия не е бил
задържан и в хода на досъдебното производство не е била взета мярка за
неотклонение.
До размера от 400 лв. искът се явява основателен
и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв.
– следва да бъде отхвърлен като неоснователен според РС.
Предвид изричното искане на ищеца върху горната
сума ответникът, според РС, следва да
бъде осъден да заплати законна лихва за забава, считано от датата на издаване
на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство , а именно: 26.04.2017 г. (т.4, абз.2 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС) – 24.11.2009 г. Ето защо от тази дата съдът следва да присъди на ищеца
законна лихва за забава върху присъденото му обезщетение.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил
мотиви, които се споделят от
въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно недостатъци в постановеното
първоинстанционно решение. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Не е основателно възражението, че гласни доказателства за претърпените вреди са
сочени още в исковата молба и са подържани в съдебно заседание пред РС. Видно
от исковата молба със същата са представени само 2 бр. писмени доказателства и
не са посочени никакви гласни доказателства за вида и характера на евентуално
претърпени вреди. Такива не са искани . От първоинстанционния съд са съобразени
всички представени доказателства и обстоятелства по делото. Няма доказателства
за претърпени от въззивника действия по репресия, които да са довели до
неимуществени вреди, които следва да се обезвредят в по – значителен размер. Не
е вземана някаква мярка за неотклонение.
Пред въззивния съд не се
представиха други доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния
съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ
№ 280 от 20.11.2017 г по гр. дело №
667/2017 г по описа на РС – Червен Бряг КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване при
условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението за изготвянето му
пред ВКС на РБ
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :