№ 10560
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110129504
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца М. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. В. П. и С. Н. П. при
условията на солидарна отговорност да заплатят сумата 9000 лeвa,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се изпитване на чувство на страх и тревога от преминаващите
хора при излизане на улицата и при качването в кола, проблеми с
концентрацията по време на работа, неспокоен сън, от противоправно
поведение на ответниците, изразяващо се в нанасяне на побой на 14.05.2020 г.
в гр. София, ж.к. „/населено място/” пред блок № .... над ищеца в областта на
главата, лицето и тила, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 600 лв., представляващо
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2021 г.
Ищецът М. Л. К. твърди, че на 14.05.2020 г. при паркиране на лек
автомобил с марка /МПС/, с ДКН ....., в пространството пред блок № ...., ж.к.
„/населено място/“, ответниците Н. В. П. и С. Н. П. са го нападнали, докато е
бил в колата си, като са му нанесли поредица от удари с юмруци по главата,
лицето, тила и шията, вследствие на което получил множество наранявания,
счупване на костите на дясната скула и фрактура на горна челюст. Твърди, че
съседи от близкия блок са станали свидетели на случващото се, като един от
тях се е обадил на спешна помощ и ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ
„Пирогов“, където са му оказали първа помощ, били са обработени раните му
и направени рентгенови снимки и ехографски преглед. Твърди, че периодът
му на физическо възстановяване бил над два месеца, през които не е могъл да
се движи свободно и да ходи дълго време, изпитвал е болки в цялото тяло,
хранел се е с течни храни поради счупването на скулата и отоците на лицето.
Поддържа, че изпитва чувство на страх при излизане на улицата от
1
приближаващите го хора, както и при стоене в автомобила си от хората в
близост до него. Твърди, че в резултат на побоя са настъпили промени в
поведението му, изразяващи се проблеми със съня и кошмари, изпитване на
чувство на тревожност, липса на концентрация.
Ответникът Н. В. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с които оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл
телесни повреди на ищеца. Поддържа, че не познава ищеца и няма отношения
с него. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът С. Н. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с които оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл
телесни повреди на ищеца. Поддържа, че не познава ищеца, няма отношения с
него и на процесната дата не се е намирал в района на бл. 33, кв. /населено
място/, гр. София. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Съставът на отговорността за
непозволеното увреждане е такава за лични противоправни и виновни
действия или бездействия, осъществени от конкретно физическо лице. За да
бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, от страна на ищеца следва да бъдат
доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
1. че на процесната дата ответниците са му нанесли удари по главата и тила;
2. че ищецът е претърпял твърдените увреждания и произтичащите от това
неимуществени вреди; 3. че тези вреди са в причинна връзка с противоправни
действия на ответниците. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците при условията
на обратно пълно доказване. На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М. Б. Н. и Р.Р.Н..
От показанията на свидетеля Р.Р.Н. се установява, че същият живее с
майка си св. М. Н. в съседния блок на ищеца. За процесната случка
свидетелят съобщава, че с майка му били на терасата, когато забелязали двама
мъже да тичат към техния блок, докато ищецът М. К. паркирал автомобила си
пред блока на свидетелите. Свидетелят лично възприел как двамата мъже
отишли до автомобила на ищеца М. К., отворили вратите на колата и
започнали да му нанасят силни удари. Сочи, че свидетелят и майка му
започнали да викат за помощ, след което тръгнали надолу по стълбите.
Когато свидетелите стигнали до автомобила, двамата мъже избягали по
посока хлебозавода, а свидетелите и друг съсед оказали помощ на ищеца М.
К.. Тъй като ищецът бил целият в кръв и синини по лицето, не можел да ходи
и говори се обадили на спешния телефон „112”. Пристигналите на място
полицаи повикали бърза помощ и откарали ищеца в „Пирогов”. Свидетелят
2
сочи, че разпознал в нападателите на ищеца двама мъже от квартала, които не
познава лично – Н. и сина му С., които заедно със съпругата на първия и
майка на последния работят в магазин в съседния блок. Поддържа, че същата
вечер посетил ищеца, напазарувал му и прекарал почти цялата вечер при него.
Сочи, че посещавал ищеца три-четири пъти седмично, за да му помага в
домакинството – пазарувал мека храна, мляко тъй като ищецът около един
месец се хранил със сламка. Ищецът споделял на свидетеля, че се чувствал
зле, изпитвал затруднения да спи, изпитвал страх да се движат хора около
него и страх да шофирал автомобил, който страх продължава и към
настоящия момент. Свидетелят сочи, че ищецът изпитвал болки в главата и
челюстта, не можел да си отваря челюстта и да говори близо седмица след
инцидента, потърсил психиатрична помощ.
От показанията на свидетеля М. Б. Н. се установява, че същата живее
със сина си св. Румен Ненов в съседния блок на ищеца на шестия етаж и че са
в близки приятелски взаимоотношение с ищеца. Сочи, че не 14.05.2020 г.
били със сина на терасата, когато забелязали двама мъже да тичат към техния
блок, където паркирал ищецът М. К., да отварят вратите на автомобила и да
нанасят множество и силни удари на ищеца. Свидетелите започнали да викат
за помощ и за прекратяване на нападението, след което тръгнали надолу по
стълбите, а нападателите избягали. С помощта на друг съсед оказали помощ
на ищеца, който бил във видимо неадекватно състояние, цялото му лице било
в кръв и не можел да говори, обадили се на спешния номер „112”,
пристигнала полиция и по-късно бърза помощ. Свидетелката се качила с
ищеца в линейката и била с него по време на изследванията в УМБАЛ
„Пирогов”. Сочи, че се установило, че ищецът има счупване на дясна скула и
счупване на челюстта и се нуждае от спешна операция. След изписването
свидетелката придружила ищеца до съдебна медицина и районното
управление и му помогнала да се прибере до вкъщи. На следващия ден
свидетелката придружила ищеца до ВМА за преглед при лицево-челюстен
хирург, където им разяснили че счупването на челюстта и скулата можело да
не се оперира, но трябвало да спазва строг режим – да не говори, да приема
само течни храни със сламка. Сочи, че заедно със сина и почти ежедневно
пазарували и помагали на ищеца, който първоначално отказвал да пие течна
храна, чувствал се зле, не можел да говори, държал се неадекватно и бил
притеснен. Сочи, че ищецът се възстановявал около два месеца, посещавал
психиатър, че инцидентът попречил на работата му като художник и до
настоящия момент се отразявал на целия му живот – изпитвал страх и паника,
оглеждал се и се ослушва дали някой няма да го нападне и все още изпитвал
болка в челюстта. Свидетелката сочи, че разпознала нападателите като двама
мъже баща и син от квартала – С. и Н., които заедно с тяхната съпруга и
майка имат магазин в съдения блок от около двадесет години. Ищецът
споделил на свидетелката, че няколко часа преди нападението имал конфликт
с жената от същия магазин.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. Б. Н. и Р.Р.Н.
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
си помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал.
3
Съдът прецени показанията на свидетелите на основание чл. 172 ГПК с оглед
всички други данни по делото. Макар свидетелите да са в близки приятелски
взаимоотношения с ищеца, същите под страх от наказателна отговорност
излагат подробно и последователно всички факти и обстоятелства, които
лично са възприели, добровъсвестно признават на кои въпроси не може да
отговорят като не се установява стремеж за депозиране на угодни за някоя от
страните показания. Следва да се отбележи, че именно лица от най-близкото
обкръжение на ищеца са имали възможност да лично да възприемат процеса
на лечение и възстановяване от нанесените травми.
Изслушано и прието е по делото заключение на назначена съдебно-
медицинска експертиза изготвено от вещото лице д-р Ц. Г., което съдът
изцяло възприема обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, въз
основа на приложената по делото медицинска документация. От
заключението на вещото лице и от защитата му в проведеното открито
съдебно заседание се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия с оток и петнисти кръвонасядания на ограничена площ
в дясната половина на челото и външната трета на веждата; подобна контузия
в крайната лява част на челото, около външния край на лявата вежда,
преминаваща и към скулата и предушната област, съчетани с флуктуиращ
оток и кръвонасядане в основата на долния ляв клепач; контузия с оток и
сливащи се петнисти кръвонасядания по долният десен клепач, зоната под
него, скулата и предната половина на дясната буза; малко охлузване с
неправилна форма на 2 см външно от десния ъгъл на устата; малка
цепковидна рана на 5 мм под мигления ръб, в средата на долния десен клепач
с неравни и минимално охлузени кожни ръбове; кръвонасядане на лявата
ноздра и по гърба на носа, непосредствено над върха му; повърхностни
охлузвания и три еднакви ивичести отоци, кръвонасядания, ориентирани
отзад напред и отгоре надолу, широки по 4-5 мм и дълги до 4 см, с
набелязани по-светли надлъжни разделящи участъци и зачервявалия на
кожата по лявата странична и предно странична повърхност на шията;
ивичести кръвонасядания и оток в основата на тилната област на шията;
данни от образно изследване /МБАЛСМ „Пирогов"/ за счупване на дясна
скулна кост. Вещото лице сочи, че установените травми са контактни
увреждания дължащи се на действието на твърди тъпи предмети.
Мекотакънните травмирания са получени от действие на такива предмети по
механизъм на удари или притискане с неголяма сила. Причиняването на
счупване на скулната кост изисква въздействие с по-значителна травмираща
сила по механизъм на удар. Вещото лице отбелязва, че първоначално
поставената диагноза счупване на яблъчна /скулна/ кост не е потвърдено, а по
делото не са представени образни изследвания дали основание за поставяне
на тази диагноза. Експертът сочи, че установените и описани увреждания са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Като възможен механизъм на причиняване на уврежданията констатирани
при ищеца К. е посочен нанесени му удари с юмруци дърпане /от ревер, яка
на дреха/ и др. Според експерта при хора с по-нисък праг на болева
чувствителност, след подобни травми се препоръчва прием за обезболяващи
4
на нестероидни противовъзпалителни средства, но в представените по делото
мед. документи не се установява на пострадалия във връзка с травмите да е
назначавано и провеждано лечение. От получените травми пострадалия е
изпитвал болки и страдания, като след подобни увреждания последиците
отшумяват до около 2-3 седмици. При счупване на скулна кост /каквото
диагноза е поставена на ищеца/ може да е налице по-продължително в
рамките на 25 - 30 дни след травмата възстановяване.
В случая няма данни да е налице влязла в сила присъда по отношение на
инцидента, описан в исковата молба, поради което не би могло да се приложи
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
ищецът е длъжен при условията на главно и пълно доказване да установи
всички релевантни за спора обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че на 14.05.2020 г. е извършено непозволено увреждане от страна
на ответниците Н. В. П. и С. Н. П. , изразяващо се в нанасяне на удари с
юмруци по главата, лицето и тила на ищеца М. Л. К.. Твърденията на
ответниците за за липса на физическо съприкосновение между страните по
делото и за отсъствието им от мястото на настъпване на инцидента останаха
голословни и неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал.
На първо място, на ищеца са причинени няколко отделни леки телесни
повреди. На следващо място, от показанията на свидетелите категорично се
установява, че именно ответниците са удряли ищеца с юмруци, което се
потвърждава от изслушаната съдебно-медицинска експертиза и от лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 049850/14.05.2020 г. на УМБАЛСМ
„Пирогов”, съдебно медицинско удостоверение № 154.05/2020 г. издадено на
14.05.2020 г. от доц. д-р Методи Гошев. Обективните находки по тялото на
ищеца същия ден непосредствено след инцидента изключват възможността
нараняванията на ищеца да са причинени по начин, различен от лично
възприетия от свидетелите. За доказване на авторството в настоящия случай
не е необходимо свидетелите да назоват три имена, ЕГН или точен адрес на
ответниците, доколкото безспорно ответниците са баща и син с имена Н. и С..
Налице е причинено на ищеца увреждане – лека телесна повреда, изразяваща
се в следните травматични увреждания: контузия с оток и петнисти
кръвонасядания на ограничена площ в дясната половина на челото и
външната трета на веждата; подобна контузия в крайната лява част на челото,
около външния край на лявата вежда, преминаваща и към скулата и
предушната област, съчетани с флуктуиращ оток и кръвонасядане в основата
на долния ляв клепач; контузия с оток и сливащи се петнисти кръвонасядания
по долният десен клепач, зоната под него, скулата и предната половина на
дясната буза; малко охлузване с неправилна форма на 2 см външно от десния
ъгъл на устата; малка цепковидна рана на 5 мм под мигления ръб, в средата на
долния десен клепач с неравни и минимално охлузени кожни ръбове;
кръвонасядане на лявата ноздра и по гърба на носа, непосредствено над върха
5
му; повърхностни охлузвания и три еднакви ивичести отоци, кръвонасядания,
ориентирани отзад напред и отгоре надолу, широки по 4-5 мм и дълги до 4
см, с набелязани по-светли надлъжни разделящи участъци и зачервявалия на
кожата по лявата странична и предно странична повърхност на шията;
ивичести кръвонасядания и оток в основата на тилната област на шията.
Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични
увреждания са причинили както физически, така и психо-емоционални болки
и страдания на ищеца, като според настоящия състав срокът на
възстановяването му е бил за период от 20-25 дни. Макар да няма
категорични доказателства (образно изследване) за поставената диагноза
счупване на костите на скулите и горната челюст, безспорно от показанията
на разпитаните свидетели ищецът е изпитвал затруднение при приема на
храна и при говорене за период около месец. Налице е причинна връзка
между противоправното деяние на ответниците, изразяващо се в
посегателство върху телесната неприкосновеност на ищеца и причинените
неимуществени вреди. Налице е вина на ответниците, която при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното, като недоказани
останаха възраженията на ответниците в обратна насока. С оглед на
изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
отговорността по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява доказан по своето
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. В настоящия случай в резултат на причинените му
травматични увреждания ищецът е претърпял както физически, така и психо-
емоционални болки и страдания. Възстановителния период за физическите
травмите на ищеца е продължител 20-25 дни като не се установява по
категоричен начин да е имало усложнения от травмите. При преценка за
обезщетяването на вредите, съдът изхожда от техния характер, вид, степен и
продължителност на претърпените болки и страдания, обстоятелството че
съгласно вещото лице са отзвучали към настоящия момент. Следва да се
отчете, че особено унизително за ищеца е, че претърпеният побой е бил
нанесен на публично място, в квартала, в който живее, докато се е намирал в
паркирания на улицата автомобил пред негови съседи и приятели. При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде отчетен и
фактът, че ищецът е бил пасивна страна и ответниците са го нападнали
внезапно и неочаквано с множество удари в главата и лицето. Справедливото
6
обезщетение за лека телесна повреда с такъв характер и при такава
обстановка, с оглед възрастта на ищеца към датата на инцидента според
настоящия състав е сумата от 5000,00 лева. За разликата до пълния
претендиран размер от 9000,00 лева искът за неимуществени вреди следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичната основателност на претенцията за главница,
настоящият състав счита за частично основателна и акцесорната претенция за
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД до сумата от 525,01 лева, който размер е
определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн
калкулатор. За разликата до пълния претендиран размер от 600,00 лева искът
за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и предвид своевременно направените искания в
тази насока, право на разноски възниква за двете страни. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК в размер на 384,00 лева – заплатена държавна такса, 400
лева – депозит за СМЕ и 650 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер на
825,30 лева.
Ответникът С. П. прави искане за присъждане на разноски в
производство за процесуално представителство, но не представя
доказателства уговорения с договора за правна защита и съдействие
адвокатски хонорар в размер на 750 лева да е реално заплатен по банков път
или в брой при подписване на договора. Поради изложеното такъв не следва
да се присъжда.
Ответникът Н. П. не прави искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН ********** и С. Н. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. София, ж.к. „Л.”, .... ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на
солидарна отговорност на М. Л. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
„Л.”, .... на основание чл. 45 ЗЗД сумата 5000,00 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от противоправно
поведение на ответниците от 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „/населено
място/” пред блок № .... изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци по
лицето, главата и тила на ищеца, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 525,01 лева – мораторна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 825,30 лева – разноски в производството пред СРС като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 9000,00 лева и
7
иска за мораторна лихва за горницата над посочената сума до пълния
предявен размер от 600,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8