РЕШЕНИЕ № №
2509
гр. Пловдив, 26.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Стефка Костадинова като
разгледа докладваното адм. дело № 2343 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
И.А.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-145 от 05.07.2018
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалба вх.
№ 1021-15-29/15.02.2017 г. срещу разпореждане № 3045-15-55/30.01.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. *, с което е
разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г. в общ
размер на 13 522,54 лв. (главница – 9 651,18 лв. и лихва, начислена
към 07.08.2014 г. – 3 871,36 лв.).
В жалбата се излагат аргументи в насока, че
длъжностното лице по чл. 98 не можело да издава разпореждания по чл. 114 от КСО
към 30.01.2017 г., тъй като решение № 2153-15-18/27.01.2017 г. на директора на
ТП на НОИ – гр. *, въз основа на което е издадено, е предмет на съдебно
обжалване и е влязло в сила на 06.06.2018 г. Това означавало, че разпореждането
не е издадено в преклузивния срок по чл. 98, ал. 2 от КСО. На следващо място,
по делото не били събрани доказателства за твърдяната недобросъвестност на
лицето, тъй като при подадени от него документи, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е преценило, че към 1999 г. жалбоподателката е придобила право на
пенсия за ОСВ. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 115 от КСО по
отношение на давността, като с обжалваното решение били заличени по давност
задължения само до 31.12.2011 г. В тази връзка, неправилно за размера на
сумите, подлежащи на възстановяване от получилото ги недобросъвестно лице,
административният орган се позовавал на документ, наименован „справка към
решение № …. с остатък от задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014
г.“, която не можела да бъде отнесена към оспорвания административен акт и в
която не се съдържали данни правени ли са удръжки от получаваната пенсия по
предварителното изпълнение на разпореждането от 30.01.2017 г. Иска се отмяна на
обжалваното решение № 2153-15-145 от 05.07.2018 г. и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по делото Директор на ТП на НОИ – гр. *,
чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Установява се от документите по преписката, че с
разпореждане № **********/ПР-1275 от 20.08.2014 г. е отменено разпореждане № **********/04.10.1999
г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – гр. *, с което на С. е отпусната лична
пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания и на основание чл. 81, ал. ал.
2 от КСО й е отпусната наследствена пенсия за ОСВ, считано от 01.04.2009
г. Първоначалният размер на отпуснатата
пенсия е 140,77 лв., като считано от 01.07.2014 г. размерът е увеличен на 173,02
лв. С решение № РД-335/16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *посоченото
разпореждане е отменено частично, по отношение т.т. 2 и 3 от него.
С последващо разпореждане № **********/ПР
572/31.03.2015 г., въз основа на представени доказателства за осигурителен стаж
от С. по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, на лицето е отпусната наследствена
пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО от лична пенсия за ОСВ на починалия й съпруг ***,
считано от 01.04.2009 г., която е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 29.12.2011 г. Считано от 29.12.2011 г. на С. е отпусната лична
пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от
личната пенсия за ОСВ на починалия й съпруг.
Против посоченото разпореждане е подадена жалба, към
която са представени нови доказателства за осигурителен стаж. С последващо
разпореждане от 08.07.2015 г., на основание чл. 99, ал. 3 от КСО разпореждането
от 31.03.2015 г. е отменено и личната пенсия на лицето е изменена, считано от
датата на отпускането й. Въз основа на съдебно решение № 1364/07.05.2016 г.,
постановено по адм. дело № 2595/2015 г. по описа на Административен съд –
Пловдив е постановено решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора на ТП
на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалба вх. № 42702 от 25.06.2015
г. на И.С. против разпореждане № **********/Протокол № 572 от 31.03.2015 г., с
което е отпусната на лицето пенсия за ОСВ, изменена и определена в действителен
размер с разпореждане № **********/Протокол № 011262 от 08.07.2015 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. *.
Непосредствено след това решение е издадено и
процесното разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г., в което е разпоредено
жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за
ОСВ за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2014 г. в общ размер на 55 581,28
лв., от които главница 29 305,39 лв. и лихва, начислена към 30.01.2017 г.
– 26 275,89 лв.
Против разпореждането от 30.01.2017 г. е подадена
жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г., която е намерена за частично
основателна от директора на ТП на НОИ – гр. * по отношение на погасена по
давност част на вземането на НОИ от С. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011
г. в общ размер на 42 058,74 лв., от които главница 19 654,21 лв. и
лихва, начислена до 30.01.2017 г. – 22 404,53 лв. Със същото решение административното
производство по жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г. против разпореждане №
3045-15-55 от 30.01.2017 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. *е
спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от КСО до приключване на адм. дело №
503 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив с предмет решение №
2153-15-18 от 27.01.2017 г. с влязъл в сила съдебен акт.
След констатиране, че постановеното по адм. дело № 503
от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив решение № 956 от
06.06.2017 г., е влязло в сила на 06.06.2018 г. /оставено е в сила с решение №
7523 от 06.06.2018 г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 7747
от 2017 г. по описа на съда/, с решение № 1040-15-71 от 05.07.2018 г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив спряното на основание чл. 54, ал. 1, т. 5
от КСО административно производство по жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г.
е възобновено и жалбата е оставена без уважение. Към жалбата е приложена
справка с остатъка от задължението на И.С. за периода от 01.01.2012 г. до
31.08.2014 г.
При съдебното обжалване на посоченото решение на
директора на ТП на НОИ – гр. * са представени следните писмени доказателства: заповед
№ Зап – 109 от 08.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *; заповед № 82 от
06.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *; заповед № 200 от 15.07.2013 г.
на директора на ТП на НОИ – гр. *; преписка по отпускане на пенсия за ОСВ на ***,
съпруг на И.С., починал 14.03.2009г.; справка за целия дълг на И.С. за периода
от 01.01.2007 г. до 31.08.2014 г.; справка за погасено по давност задължение за
периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; справка с остатък от задължение за
периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г., съдържаща и информация за направени
удръжки по надвзета пенсия за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2018 г.
/справките са представени в оригинални екземпляри/. По отношение на
представените справки е изразено становище от пълномощника на жалбоподателя, че
в сумите са налице несъответствия, но не е направено изрично оспорване на
представените документи и не се ангажират доказателства във връзка с
оспорването.
На
първо място, спорът по делото се концентрира във въпроса по отношение срока по чл. 98, ал. 2 от КСО за издаване на процесното разпореждане от
30.01.2017 г. и дали е спазен срокът по чл. 10, ал. 7 от НПОС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто
е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от
НПОС (в редакция към 01.01.2015 г.), длъжностните лица издават разпореждане за възстановяване на неправилно
изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от влизането в сила на
разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО за изменение или прекратяване на
пенсията.
Първоначално, вземането
на НОИ от жалбоподателката е установено с разпореждане № **********/Протокол №
Ра-671 от 02.09.2014 г. (л. 68). Против разпореждането е подадена жалба вх. №
МП-60754 от 16.09.2014 г., като образуваното административно производство по
нея е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК с решение № РД-335 от 16.10.2014
г. на директора на ТП на НОИ – гр. *. С решение № РД-67 от 16.03.2015 г. на
директора на ТП на НОИ – гр. * спряното административно производство е
възобновено, като с решение № Рд-68 от 16.03.2015 г. на същия административен
орган разпореждане № **********/Протокол № Ра-671 от 02.09.2014 г. е отменено,
тъй като е отменено разпореждането, въз основа на което е издадено - № **********/ПР-1275/20.08.2014
г.
В последствие, е
издадено разпореждане № 3045-15-1 от 29.07.2015 г. (л. 174 – 174а), с което
повторно е разпоредено С. да възстанови неправилно изплатена сума за лична
пенсия за ОСВ. Второто разпореждане отново е обжалвано, като с решение № 2153-15-63
от 15.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *, потвърдено в тази си част с
решение № 1364 от 05.07.2016 г. на Административен съд – Пловдив, постановено
по адм. дело № 2595 от 2015 г. по описа на съда. Процесното разпореждане е
издадено след като с решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. е потвърдено
резпореждане № **********/Протокол № 572 от 31.03.2015 г. на ръководителя на
«ПО» при ТП на НОИ – гр. *, с което е отпусната лична пенсия за ОСВ на С.,
изменена и определена в действителен размер с разпореждане № **********/Протокол
№ 01262 от 08.07.2015 г. Посоченото решение на директора на ТП на НОИ – гр. * е
обжалвано по съдебен ред, като с решение № 956 от 06.06.2017 г. жалбата на
лицето е оставена без разглеждане като недопустима.
По отношение
твърденията на жалбоподателката за несъобразяване на издаването на
разпореждането с влизането в сила на решение № 2153-15-63 от 27.01.2017 г.
следва да бъде съобразено следното: издаденият административен акт е пореден, с
който се разпорежда лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична
пенсия за ОСВ. Този факт е констатиран с т. 1 от разпореждане № **********/ПР-1275
от 20.08.2014 г., в която си част разпореждането е потвърдено с решение №
РД-335 от 16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. *. Съобразно
разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е издадено разпореждане № **********/Ра-671
от 02.09.2014 г. на ръководителя на «ПО» при ТП на НОИ – гр. *и покана за
доброволно изпълнение изх. № К-44872 от 25.09.2014 г. Съгласно издадените
административни актове, жалбоподателката е наясно, че дължи възстановяване на
неправилно изплатена сума за ОСВ, като в следствие на обжалване от нея на
всички разпореждания, с които е определен размер на отпуснатата й наследствена
пенсия от починалия й съпруг и лична пенсия за ОСВ са погасени по давност суми
на вземанията на НОИ, като с решение № 2153-15-49 от 14.03.2017 г. претенцията
на лицето е удовлетворена и е заличено по давност задължението за
възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за ОСВ за периода
от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.
Следва да бъде
взето предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО е
налице предвидена по-дълга погасителна давност за задължения, когато давността
е била прекъсната. В настоящия случай, давността е прекъсната с предприемането
на действия по принудително изпълнение на задължението, като не е спорно
обстоятелство по делото, че на лицето е връчена покана за доброволно
изпълнение, издадена на 25.09.2014 г. Това означава, че правилно с решението от
14.03.2017 г. директорът на ТП на НОИ – гр. * е удовлетворил претенцията на
лицето за погасяване по давност на вземане от него за периода до 31.12.2011 г.
Процесното
разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г. е свързано с решение № 2153-15-18 от
27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. * по отношение сумата удръжката
от отпуснатата пенсия на С., което означава, че по отношение на него не следва
да бъде прилагана разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС /в приложимата й
редакция към 01.01.2015 г./ Не е спорно между страните по делото
обстоятелството, че разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г. е изменено в
частта си на удръжките от отпуснатата пенсия с разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-156 от 07.08.2017 г. на ръководителя на «ПО» при ТП на НОИ – гр. *.
Посоченото разпореждане е издадено след влизане в сила на съдебното решение, с
което жалбата на С. против решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора
на ТП на НОИ – гр. * е оставена без разглеждане като недопустима.
Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата,
че липсвали доказателства жалбоподателката недобросъвестно да е получавала
пенсия, въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание. Недобросъвестността
на жалбоподателя се състои в това, че С. не е имала право на лична пенсия за
ОСВ преди навършване на възрастта за пенсиониране, тъй като при подаване
заявлението за отпускане на пенсия е била наясно, че не е положила трудов стаж
от втора категория в размер на 13 г. и 4м. и от трета категория от 13г. 8м. и
08дни, при които е отпусната пенсията по чл. 2, ал. 1, б. „б“ от Закона за
пенсиите /отм., в сила до 31.12.1999 г./. С влязлото в сила решение № 2153-15-63
от 15.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. * е установено, че положеният
от нея осигурителен стаж е такъв от втора категория – 09г. и 08дни и от трета
категория – 14г. и 29дни, превърнат в стаж от трета категория – 25г. 04м. и 09дни.
В тежест на лицето е да удостовери продължителността и местополагането на
трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган.
Съдът намира направените възражения за неточности на
определената сума, подлежаща на възстановяване, за определени месеци, за
неправилни. В хода на съдебното обжалване е приета като доказателство и справка
за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия на С. към по-късен момент
– 21.09.2018 г., която не е оспорена от жалбоподателката, съответно не е
ангажирано изготвянето на ССЕ.
Поради изложеното следва да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на И.С. против Решение № 2153-15-145
от 05.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – *, в частта му, в която е
потвърдено разпореждане № 3045-15-55/30.01.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. *
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати
на ТП на НОИ - гр. * възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лв. /сто лева/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.С.,
ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-145 от 05.07.2018
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. *, с което е оставена без уважение жалба вх.
№ 1021-15-29/15.02.2017 г. срещу разпореждане № 3045-15-55/30.01.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. *, с което е
разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2014 г. в общ
размер на 13 522,54 лв. (главница – 9 651,18 лв. и лихва, начислена
към 07.08.2014 г. – 3 871,36 лв.).
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН:
**********, с посочен адрес *** да заплати на ТП на НОИ - * възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100
лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: