№ 52
гр. **, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201031 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. В. С. от ***, с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 22-1116-001161/02.06.2022 г., издадено от началник
група при ОДМВР- **, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че направеното в НП словесно
описание на нарушението съдържа елементи от съставите на нарушение на чл.175, ал.3
ЗДвП и такова на чл.140, ал.1 ЗДвП, като не ставало за кое от тези две нарушения е
санкционирана жалбоподателката. Навежда се субективна несъставомерност на
нарушението, като се твърди, че жалбоподателката не е била уведомена за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Посочва се че до 16.08.2021 г. автомобилът е
бил семейна имуществена общност на нея и съпруга й, поради което след подписване
на брачен договор на тази дата, с който С. е получила в изключителна собственост
автомобила, същата не е била наясно, че следва да регистрира на свое име автомобила,
доколкото и до тази дата тя е била негов съсобственик.
Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление .
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, не се
представлява и от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката и съпругът й *** притежавали в режим на съпружеска
имуществена общност л. а. „Инфинити“ с рег. № **, като автомобилът бил
регистриран в регистрите на „Пътна полиция“ на името на **.
На 16.08.2021 г. на основание чл.37 и следващите СК, между жалбоподателката
М. С. и съпруга й ** ** е сключен брачен договор, по силата на който С. получава в
изключителна собственост л. а. „Инфинити“ с рег. № **.
Съгласно чл. 3 от договора, същият подлежи на регистрация в Електронния
регистър на имуществените отношения между съпрузите към Агенция по вписванията.
В чл. 3 от договора е посочено, че брачният договор подлежи на вписване в
Пътна полиция към МВР.
Предвид липсата на извършена от новия собственик на МПС регистрация, на
18.10.2021 г. на основание чл.143, ал.15 ЗДвП е извършено служебно прекратяване на
регистрацията на придобития в изключителна собственост от С. автомобил.
На 02.01.2022 г. във връзка с постъпил сигнал за верижно ПТП в района на гр.
**, на мястото на ПТП са изпратени свидетелите В. М. и Д. Н. - служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – **. От установеното на място и след снетите
обяснения на присъствалите лица, полицейските служители установили, че един от
автомобилите, участник в ПТП е л. а. „Инфинити“ с рег. № **, който бил управляван
от жалбоподателката М. С. в посока от гр. ** към гр. **.
Полицейските служители извършили справка чрез РСОД /работна станция за
отдалечен достъп/ и чрез ОДЧ при ОДМВР **, от която установили, че управляваният
от С. автомобил е с прекратена на 18.10.2021 г. регистрация, извършена по служебен
ред на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.
Свидетелят М. приел, че жалбоподателката управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като така е нарушила разпоредбата на чл.140, ал.1
ЗДвП, поради което на същата дата, в нейно присъствието и на свидетеля Н. –
присъствал при установяване на нарушението, съставил срещу С. АУАН серия GA№
222996.
След запознаването със съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - ** приел, че деянието на С. съдържа признаците на
престъпление по чл.345 НК, поради което на 21.02.2022 г., на основание чл.54, ал.1, т.9
ЗАНН, прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA
№222996/ 02.01.2022 г. и изпратил материалите на РП – **.
Изпратените в РП- ** материали инициирали образуване на преписка Вх.
1144/2022 г. по описа на Прокуратурата. С Постановление от 18.05.2022 г. РП – **
отказала да образува досъдебно производство. В мотивната част на постановлението
са изложени аргументи за субективна несъставомерност на деянието на С. като
престъпление по чл.345, ал.2 НК, като е прието че по преписката се съдържат данни за
извършено административно нарушение.
Въз основа на постановлението на РП – **, с което е отказано да се образува
досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началникът на 01 РУ **,
издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателката
на 10.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели М. и Н. и от приобщените към доказателствения
2
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от ОДМВР гр. Перник
с УРИ **********/09.10.2024г., копие на брачен договор, справка от Сектор „Пътна
полиция“ – Перник, , писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ с рег. № 433200-97300 с
приложени 3 броя справки, заявление от жалбоподателката М. С. с вх. №
21060/19.09.2024г., заверен препис на брачен договор, удостоверение с изх. №
20210823142058/23.08.2021г., пощенски плик с пощенско клеймо, писмо рег.№ 111600-
20311/07.11.2024 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - **, Протокол за ПТП №
1036611 от 02.01.2022 г., Протокол за ПТП № 1036610 от 02.01.2022 г., Протокол за
ПТП № 1036609 от 02.01.2022 г., обяснение от М. В. С., обяснение от **, обяснение от
***, обяснение от ***, обяснение от М. В. С., обяснение от ***, обяснение от ***,
обяснение от *** обяснение от ***, обяснение от ***, обяснение от **, обяснение от
***, писмо изх.№ 111600-14138/05.08.2024 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
**, акт за установяване на административно нарушение № 222996 от 02.01.2022 г.,
Мотивирана резолюция № 22-1116-М000001 от 21.02.2022 г. на ВПД Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - **, ЗППАМ № 7/02.01.2022 г. на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - **, писмо рег.№ 1116р[1]337/17.01.2022 г. на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - **, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на Районна прокуратура - ** с вх.№ 1144/2022 г. от 18.05.2022 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, справка за нарушител/водач, известие за
доставяне, пощенски плик.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на свидетелите М. и Н., като съобрази тяхната последователност и непротиворечивост,
и подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на
полицейските служители се характеризират с висока доказателствена стойност,
основана на възпроизвеждането на преките им възприятия за обстоятелства, относими
към предмета на делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото и
изясняват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно
дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват
посредством показанията на полицейските служители, съставения АУАН, протоколът
от ПТП и писмо от сектор“Пътна полиция“ – **, съдържащо данни за прекратена
регистрация на провереното МПС, справки собственост на МПС, справка по история
на регистрацията.
От копието на брачен договор от 16.08.2021 г. се установява датата на
придобиване в изключителна собственост на автомобила от жалбоподателката, а от
писмо от сектор“Пътна полиция“ – Перник и справки за собственост, и история на
регистрацията на МПС се установява датата и основанието за извършеното
прекратяване на регистрацията на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 10.07.2024 г., а жалбата е от
17.07.2024 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
3
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.11 на Заповед № 8121 з-
1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР на обслужваната
територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да
наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване
на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство, издаването на НП на
основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния
АУАН, поради което въпросът за компетентността на актосъставителя не подлежи на
изследване.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП, изр.1 по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
С разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на
чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От приложения по делото брачен договор с нотариална заверка на подписите
от 16.08.2021 г. се установява, че на 16.08.2021 г. С. е придобила в изключителна
собственост л.а. „Инфинити“ с рег. № **, който до тази дата притежавали в режим на
съпружеска имуществена общност със съпруга й. До 16.08.2021 г. автомобилът бил е
регистриран в МВР като собственост на ** ** – съпруг на жалбоподателката. Брачният
договор е подписан в писмена форма с нотариално заверени подписи, за което по
електронен път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна полиция".
Жалбоподателката С. била въведена в системата на Сектор "Пътна полиция", като
"предстоящ собственик" на автомобила и имала задължение в едномесечен срок,
считано от придобиването на автомобила в нейна изключителна собственост, т. е. до
4
16.09.2021 г. да регистрира превозното средство на свое име.
След като не сторила това, на 18.10.2021 г. регистрацията на МПС била
служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 15 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Предвид горното и от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 02.01.2022 г. С. е управлявала моторно превозно средство /което
се потвърждава и от отразеното в жалбата/, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, който не е регистриран по пътища,
отворени за обществено ползване.
На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие доказателства
се установи по несъмнен начин, че управляваният от жалбоподателката автомобил,
към датата на вмененото й нарушение е бил с прекратена регистрация по реда на 143,
ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателката,
като неоснователни се явяват въведените с въззивната жалба доводи за субективна
несъставомерност на санкционираното нарушение, мотивирани с обстоятелството, че
С. не била наясно с извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
управлявания от него автомобил.
Разпоредбите на чл.143, ал. 15 от ЗДвП и чл.18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете
разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната
система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да уведомяват
нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобратателя при извършена на
основание 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г служебно прекратяване на
регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята
на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират жалбоподателката за прекратяването на регистрацията. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, поради което не може да бъде споделен
доводът, че жалбоподателката С. не е знаела, че регистрацията на автомобила му ще
бъде прекратена, вследствие на нейното бездействие да извърши предвиденото с
чл.145, ал.2 ЗДвП задължение. Нещо повече изрично в подписания от нея брачен
договор е посочено, че същият подлежи на вписване в Пътна полиция към МВР.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придобиването на МПС е регламентирано по ясен начин с чл.145, ал.3 ЗДвП, като с
чл.143, ал.15 на същия закон и чл.18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са
регламентирани последствията от бездействието на приобретателя на МПС. След като
С. не е изпълнила предвиденото с посочените разпоредби задължение,
5
законосъобразно от органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник на
18.10.2021 г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на придобития в
изключителна собственост от нея автомобил. Ето защо с оглед това, че както
задължението на С. да извърши регистрация на автомобила, така и последствията от
неизпълнението на това задължение са ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г., жалбоподателката не може да черпи права от своето
недобросъвестно поведение – неизпълнение на вменено със закон задължение, още
повече че преди подписване на брачния договор автомобилът е бил регистриран на
името на нейния съпруг, независимо от това, че е бил в режим на съпружеска
имуществена общност.
С. е била длъжна да е наясно, че при неизпълнение на предвиденото с чл.145,
ал.3 ЗДвП задължение ще бъде извършено прекратяване на регистрацията на МПС,
както и да не го управлява по пътищата отворени за обществено ползване.
Изложението съображения обуславят извод за виновно извършване на нарушението по
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, поради което съдът не разполага с възможността да приеме, че
нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП е маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателката е управлявала
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателна й отговорност и са му наложени
кумулативно предвидените в закона административни наказания.
Административното наказание глоба е определено малко над минималния
размер на предвиденото със санкционната разпоредба, а наказанието лишаване от
право да управлява МПС - в минимално установения от законодателя размер. Съдът
приема, че наказанията са определени при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и
ал.2 ЗАНН критерии, като са отчетени предходните нарушения на ЗДвП от
жалбоподателката, поради което съответстват на характера на извършеното нарушение
и биха постигнали визираните в ЗАНН цели.
С оглед горното, в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно
постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд- **, НО, 7-ми
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1116-001161/02.06.2022 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- **, сектор „Пътна полиция“, с което на М. В.
С. от ***, с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - **, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7