РЕШЕНИЕ
№ 2554
гр. Пловдив, 19.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330110183 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което твърди, че е доставило на ответника до негов обект – жилище в ***,
питейна вода за периода 03.02.2016г. – 15.01.2020г. за сумата от 962.65 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в
Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било
изчислено нормативно , тъй като монтирания в жилището водомер бил неизправен. Затова,
съобразно общите условия , на ответника били начислявани ежемесечно по 10 м3 за
нетоплофицираното жилище – по 5м3 за двама обитатели.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 2405 по описа на Районен съд
– Пловдив, ІІІ бр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане
и лихва в размер на 134.50 лв. за период от 30.04.2016г до 31.12.2019г. и законна лихва от
датата на подаването на заявлението , 13.02.2020г., до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на
което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на
вземането си.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните
от ищеца услуги, тъй като не била собственик или ползвател на водоснабденото жилище.
Възразява, че вода до имота не е доставяна, а искът бил и недоказан, тъй като се базирал на
изходящи от ищеца частни документи. Наведено е и възражение за изтекла погасителна
давност и се иска от съда да отхвърли исковете.
1
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия.Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на
тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота
е разкрита именно на името на ответника.
По делото обаче отсъстват доказателства, които да легитимират ответника като собственик
или ползвател на водоснабдения имот. Приложено е на л. 81 от делото копие от
кадастралната карта на Пловдив с данни от кадастралния регистър за имота , но в същото не
фигурира името на ответника, като вместо това , като собственик на поземления имот на
*** , както и на всички постройки в него , се сочи друго лице. Няма извлечение от
партидата на имота в АВписванията, копие от нотариален акт , декларация по чл. 14 от
ЗМДТ или каквато и да било друга индиция Г. да е собственик или ползвател на имота на
годно правно основание. Тоест, не се установи да има между страните договор при общи
условия като източник на задължението на ответника да плати стойността на доставената
вода.
Само заради изложеното, съдът следва да отхвърли иска .
За пълнота , спори се и по размера на иска , с мотив, че доставчикът неправомерно е
определил количеството на доставената вода – нормативно, без обаче да има право на това.
Съдът не споделя това възражение. Водомерът (като средство за търговско измерване) е
собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл .18 ал. 3 от ОУ ) и да го
поддържа в изправност ; в тежест на същия е да докаже този факт, след като черпи права от
него. Не се твърди водомера да е изправен, а е в тежест на ответника да посочи този факт и
да го докаже , след като черпи права от него, а неизправността на водомера е отрицателен за
ищеца факт. Ищцовото дружество няма задължение да уведомява абоната си , че водомера
му не мери точно или че не е преминал изискуемата метрологична проверка , и затова
приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , като за оператора е възникнало предвиденото
там право да определя нормативно доставеното количество вода.
Разноските остават в тежест на ищеца , ответникът не е направил такива – бил е
представляван от особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да бъде признато за
установено по отношение на А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношенията
2
между страните , ответника дължи на ищеца плащане на следните суми по договор за
доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело №
2405/2020г., ПРС: 962.65 лв. стойност на доставена на ответника питейна вода за периода
03.02.2016г. – 15.01.2020г., и законна лихва в размер на 134.50 лв. за период от 30.04.2016г
до 31.12.2019г. , както и законната лихва върху главницата от дата 13.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3