РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
13261 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че срещу съпругата му Т. Б. е започнало принудително изпълнение по
изп.дело № 20128380406341 на ЧСИ М.Б.. Сочи, че ЧСИ Б. е нарушил закона като не
е изпратил покана за доброволно изпълнение, а директно е наложил запор върху
банковата сметка на съпругата на ищеца. Сочи, че изпълнителния лист, въз основа
на който е било образувано изпълнителното производство, е бил издаден в производство
по чл.410 от ГПК. Твърди, че в срок съпругата му е подала възражение по чл.414
от ГПК, поради което изпълнителният лист е бил нищожен и ЧСИ не е следвало да
го изпълнява принудително. Т. Б. обжалвала действията на ЧСИ. По електронна
поща на 21.08.2012г. ищецът е изпратил до ответника и до други институции копие
от негова жалба с вх.№ 86739/21.08.2012г. срещу определение № 13258/10.08.2012г.
по ч.гр.д.№ 10934/2012г. на СГС с искане правомощията на ЧСИ Б. да бъдат
отнети. Ответникът не го е уведомил какви действия е предприел за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ЧСИ. На 24.08.2012г. от заплатата на Т. Б. била
удържана сумата от 250лв. по наложен от ЧСИ Б. запор и била преведена по
сметката на ЧСИ. Следващият месец , на 25.09.2012г. от заплатата на Б. отново
била удържана сумата от 250лв. и преведена по сметката на ЧСИ, като удръжките
продължили ежемесечно. Ищецът сочи, че от дълги години е безработен и зависи от
дохода на своята съпруга. Намаляването на дохода й оказало влияние на неговото икономическо
състояние, създало отрицателна околна среда, която непосредствено и злонамерено
създала за него дълбоко стресово състояние, с което се накърняват правата,
честта и достойнството му. В същото време ответникът не е изпълнил задължението
си да следи за изпълнение на задълженията на ЧСИ и не е отнел правата на ЧСИ Б..
Сочи, че уврежданото му датира от м.август 2012г. и до настоящия момент, тъй
като ответникът през този период дава възможност на ЧСИ Б. да му нанася
вреди по изпълнителното дело. По гр.д.№
15910/12г. на СГС претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 320 000лв.
в резултат на удържаната от заплатата на
Б. сума от 250лв. на 25.11.2012г. По гр.д.№ 4500/13г. на СГС претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 720 000лв. в резултат на удържаната от заплатата на Б.
сума от 250лв. на 25.03.2013г. По гр.д.№ 6129/13г. на СГС претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 000лв. в резултат на
удържаната от заплатата на Б. сума от 250лв. на 25.04.2013г. По гр.д.№ 12958/13г. на СГС претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 000лв. в резултат на удържаната от заплатата на Б.
сума от 250лв. на 25.09.2013г. Моли съда да осъди ответника да му заплати всяка
от претендираните суми.
Ответникът
К.на Ч.С.И./КЧСИ/ оспорва допустимостта и основателността на исковете. На първо
място счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове.
Счита че не носи отговорност за действията на частните съдебен И., които са
независими в своята дейност. Освен това намира ищеца за ненадлежна страна да
предявява исковете, тъй като принудителното изпълнение е било насочено срещу Т.
Б., а не срещу ищеца. КЧСИ е отговорила на жалба на длъжника по изпълнението Б.,
като проверка във връзка с нейната жалба е била извършена. По същество намира
исковете за неоснователни, поради липсата на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Оспорва исковете като завишени по размер. Моли съда да
ги отхвърли, като претендира и разноските по делото.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
К.Б. живеел в общо домакинство с бившата си /към него момент/ съпруга Т. Б.. По
реда на чл.410 от ГПК „Т.С.“ АД се снабдила с изпълнителен лист срещу Т. Б. за
сума дължима за неплатена топлинна енергия. По молба на взискателя от 10.07.2012г.
било образувано изп.дело № 20128380406341 на ЧСИ М.Б.. Срещу длъжника Б.
започнало принудително изпълнение, насочено срещу имуществото й, вкл. и запор
върху получаваното от нея трудово възнаграждение. Б. депозирала възражение по
чл.414 от ГПК, обжалвала действия на ЧСИ Б. пред съда. Ищецът също подал жалба
срещу действията на ЧСИ пред съда.
На
31.07.2012г. Т. Б. сезирала КЧСИ с жалба против действията на ЧСИ Б..
На
21.08.2012г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща копие от частна
въззивна жалба вх.№ 86739/21.08.2012г. адресирана до САС срещу определение № 13258/10.08.2012г.
по ч.гр.д.№ 10934/2012г. на СГС / с това определение съдът е върнал на ЧСИ Б.
жалбата на К.Б. срещу негови действия за администриране/. Частната въззивна жалба в копие е адресирана
и до Омбудсмана на страната, КЧСИ, посолството на САЩ, ВСС, посолства и т.н. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, като наред с
това са използвани неприлични изрази за ЧСИ Б. и за съдиите, които са се
произнасяли във връзка с заповедта за плащане и изпълнителния лист срещу Б.. Направени
са искания за отмяна на обжалваното определение, спиране на изпълнителното
производство, връщане на делото за ново разглеждане и отнемане правомощията на
ЧСИ Б..
Ответникът
не спори, че е получил частната въззивна жалба по електронната поща, но не е
отговорил, тъй като жалбата съдържала обидни и неприлични думи и изрази, а
ищеца Б. не бил страна в изпълнителното производство. Отделно от това, от Т. Б.
била получена жалба, по която била извършена проверка на ЧСИ Б. и отговор бил
изпратен на Б..
Действително, на 29.08.2012г. ответникът изпратил отговор до Б., в който е посочил, че Съветът на КЧСИ е разгледал жалбата й и е взел решение, че същата е неоснователна. Посочено е, че запорите върху банковите й сметки, респ. запорните съобщения до третите задължени лица са изпратена на 12.07.2012г. едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение, която не е получена от Б., тъй като не е открита на постоянния и настоящ адрес. Обобщено е, че няма данни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Б..
На 24.08.2012г. по разпореждане на ЧСИ Б., работодателят на Т. Б. удържал от трудовото й възнаграждение сумата 250лв. и я превел по сметката на ЧСИ.
На 25.09.2012г. във връзка със запора върху трудовото възнаграждение от заплатата на Б. била удържана отново сумата от 250лв. Така всеки месец от трудовото възнаграждение на Т. Б. била удържана сумата от 250лв. до пълното издължаване на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Видно от приложеното изпълнително дело във връзка със запора върху трудовото възнаграждение на Б., от последното са удържани и превеждани по сметката на ЧСИ Б. суми месечно за периода август 2012г. – март 2014г.
След всяка удръжка от заплатата на Б., ищецът ежемесечно предявявал искови молби срещу ответника за обезщетение от непозволено увреждане заради това че е бездействал по повод на изпратената от него по електронна поща частна въззивна жалба от 21.08.2012г. и не е отнел правата на ЧСИ Б., вследствие на което той е продължил принудителното изпълнение и от трудовото възнаграждение на Б. са удържани 250лв. Така пред СГС са образувани множество дела. Четири от тях са обединени в настоящото производство.
Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът обсъди допустимостта на предявените искове в определение от 2.01.2018г. , постановено по настоящото дело.
По същество на исковете, съдът съобрази следното:
За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.
Ищецът твърди, че му се следва обезщетение от бездействието на ответника да образува дисциплинарно производство срещу ЧСИ и да го отстрани от длъжност, които вреди ищецът твърди, че е търпял ежемесечно следствие на направените удръжки от трудовото възнаграждение на Т. Б. по изпълнителното дело. Твърди, че е сезирал КЧСИ с жалба.
На Ч.С.И.държавата е възложила изпълнението на публични функции и в този смисъл те действат като държавен орган. Ответникът е представителния орган на всички ЧСИ. Правомощията на КЧСИ са уредени в ЗЧСИ. Един от органите на Камарата е Съветът на Камарата, който е управителния орган и който следи за изпълнението на задълженията на Ч.С.И., взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители /чл.59 ал.1 т.6 от ЗЧСИ/. При получаване на жалба или сигнал от граждани, Камарата е длъжна да извърши проверка и да изпрати отговор на подалия жалбата/сигнала. Без значение дали в същата се съдържат обидни думи. Нито ГПК, нито АПК, нито друг нормативен акт позволяват да се бездейства по молба или жалба, защото тя съдържа неприлични думи. Задължението на ответника да разглежда жалби/сигнали/молби произтича и от глава Осма на АПК. Независимо дали жалбата изхожда от лице, което не е или не страна в изпълнително производство, Съветът на Камарата е длъжен да я разгледа. Какви действия ще предприеме въз основа на поднесената информация, какъв ще бъде отговора и т.н. е в правомощията на Камарата да реши. Но законът не допуска Камарата чрез своите органи да получи жалба или сигнал от гражданин и да не му отговори. Поради това бездействието на КЧСИ по получена от него жалба или сигнал по принцип представлява противоправно поведение.
В случая обаче ищецът не е изпратил на ответника жалба или сигнал или друго изложение, в което да изиска проверка на действията на ЧСИ Б. или образуване на дисциплинарно производство срещу съдебния изпълнител или налагане на наказание. Тези твърдения са изложени едва в исковите молби. Ищецът е изпратил до ответника копие на частна въззивна жалба адресирана чрез СГС до САС, с която обжалва определение на СГС. Действително в нея се посочват незаконосъобразни действия на ЧСИ Б., наред с много други неща, но те са по-скоро част от аргументите в подкрепа на жалбата и в никакъв случай не могат да се възприемат като обръщение към Камарата с конкретно искане. В този случай съдът счита, че ответникът не е бил сезиран с жалба, предложение или сигнал по см. на глава Осма от АПК и не е дължал проверка и произнасяне по нея. Липсва противоправно поведение у ответника. Исковете следва да се отхвърлят.
Държавната такса остава за сметка на съда, тъй като ищецът е бил освободен от заплащането й.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски, но и при този изход на спора, няма право на такива.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.съобразно НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.И.Б., ЕГН ********** срещу Камарата на Ч.С.И.с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в общ размер на 3 040 000лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от бездействие на ответника да образува по жалба на ищеца от 21.08.2012г. дисциплинарно производство срещу Частен съдебен изпълнител М.Б. във връзка с действията му по изпълнително дело № 20128380406341.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** да заплати наК.на Ч.С.И., на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: