Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
21.06.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Д. АНД (К) №422 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на кмета на Община Димитровград против Решение №260048/22.03.2021г.,
постановено по АНД №494 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 година.
Касационният жалбоподател
счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не били
обсъдени в цялост доказателствата по делото. Не ставало ясно на какъв принцип и
на база на какви обстоятелства съдът дал вяра на представените от насрещната
страна твърдения, които противоречали на
всеки един материал по делото. Съдебният акт бил обоснован на база недоказани
твърдения. На следващо място, не се споделят изводите на съда, че както в АУАН,
така и в НП липсвало пълно и достатъчно ясно фактическо описание. При
издаването на актовете били спазени всички законови реквизити и изисквания.
Фактическата обстановка била описана недвусмислено, конкретизирана била и
нарушената разпоредба от Закона за местните данъци и такси, като били налице и
мотиви защо била нарушена. На последно място се изразява несъгласие с извода на
съда, че щом нямало нормативна уредба в ЗМДТ и Закона за устройство на
територията, то не можело да се определи коя сграда била новопостроена или завършена. Дори това
да било така, налице била трайна съдебна практика, от която районният съд
следвало да се ръководи. В случая било налице несъмнено установено нарушение на
нормативната уредба от насрещната страна. Наказателното постановление било
правилно.
Моли се за отмяна на
съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателното
постановление. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – „ЕВРО ФЕРТ“ АД,
в представен чрез пълномощник писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита атакуваното съдебно решение за
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на
касационната жалба. Пледира същата да бъде оставена без уважение.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши
и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен
съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление (НП) №НП9/14.10.2020г.,
издадено от кмета на община Димитровград, с което на „ЕВРО ФЕРТ“ АД, гр.Д., за
нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
За да постанови решението,
районният съд е установил, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на
НП било допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като не били изяснени по безспорен начин и не били описани
обстоятелствата, въз основа на които била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството и липсвало пълно и
достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение.
При касационната проверка настоящата съдебна
инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Административно-наказателната отговорност на касационният ответник е реализирана поради твърдяно нарушение на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, вменяващ задължение на собствениците на новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, да уведомяват за това общината по местонахождението на имота - писмено в 2-месечен срок, като подават данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Следователно, за да се
наложи наказание по реда на чл. 123, ал.1 от ЗМДТ за осъществено нарушение на
чл.14, ал.1 от ЗМДТ следва да е налице не само бездействие на
особеният субект на нарушението(собственик на имот) да подаде данъчна декларация, в определеният от закона срок, а и имота да представлява новопостроен такъв и
неподлежащ на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Съответно, за да е налице надлежно описание на нарушението
съгласно изискванията на 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва всеки един от тези елементи да е
намерил своето отражение при описване признаците на конкретното деяние.
В случая,
както в АУАН така и в НП не е визирано дали имота, за които извън законоустановеният срок е подадена процесната ГДД е новопостроен и дали подлежи или не на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Т.
е. в оспореният пред въззивният съд санкционен акт липсва описание на
съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, за което и на основание 123, ал.1 от ЗМДТ на касационният жалбоподател
е наложено административно наказание.
Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока, според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол, относно законосъобразността на административният акт.
В случая е налице ненадлежно описание на нарушението обективирано в АУАН и НП и това правилно е съобразено от въззивният съд и законосъобразно и обосновано същото е преценено за процесуално нарушение от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на обжалваният санкционен акт само на това основание.
Предвид гореизложеното, като е отменил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 300.00 лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие с № 293 от 02.06.2021г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260048/22.03.2021г., постановено по АНД №494 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 година.
ОСЪЖДА Община Димитровград за заплати на „Евро Ферт“АД, гр. Д., с ЕИК *** разноски за касационна инстанция в размер на 300.00 лева, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.