Решение по дело №1560/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2017 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20163100901560
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……..10.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми септември през две хиляди и седем надесета година, в състав:                     

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1560 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по приети за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР кумулативно съединени искове, предявени от „ЕМОНА 2003“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, к.к. Св. Св. Констатин и Елена, парцел 15-103, 111, представлявано от управител Й. Н., чрез пълномощника си адв. Аврамова, служ. адрес гр. София, бул. Витоша 1А, Търговски дом, кантора 313, АД“Аврамова, Д. и партньори“(САК) срещу „ЕНЕРГО ПРО – МРЕЖИ”АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Вл. Варненчик 258, Варна Тауърс – Е, чрез АД „Величков, Желязков и партньори”(САК), преупълномощили  адв. Б., служ. адрес ***  както следва:

1. за установяване на нищожност на клауза, представляваща уговаряне на плащане на цена за прехвърлено право на собственост в полза на трето лице по т. 4 от договор, сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г., вписан с вх.№28291/09.12.2011г, като акт №24, т. LXXX, д.17096/11г. на СВ – Варна

2. за присъждане на сумата от 68 090.40лв като дължим остатък от цена за прехвърлено право на собственост върху електроснабдително съоръжение по същия договор(сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г.), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (11.11.2016г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава претенцията си на безспорни твърдения за преюдициалните отношения между страните, предшествали сключването на сделката. Позовава се на изпълнение на предписанието за изграждане на електроснабдителни съоръжения за захранване на построена от него жилищна сграда, подлежащи на изкупуване от разпределителното предприятие – ответник преди окончателното поставяне под напрежение на системите за продажба на ел. енергия на отделните потребители – собственици на обекти в нововъзникналата етажна собственост. Твърди, че наред с други лица, които изградили друга част от съоръженията по преноса на енергия, е участвал в поредица от споразумения, в които е следвало да се уреди плащането на стойността на  мрежовите съоръжения (68 090,40лв), приключили с процесната сделка. Сочи, че в хода на преговорите, преди довършване на присъединяването на сградата и откриване на потребителски партиди, е бил предупреден от доставчика на ел. енергия, че дължи 210 085.03лв като стойност на начислени количества по справка № 18994/20.09.2011г за ненадлежно отчетена  ел. енергия за минал период(20.03.2011 -15.09.11г.), поради липса на измерване, удостоверено в констативен протокол № 025007/15.09.2011г., издаден от ответника. Макар че тази претенция на доставчика в последствие е била отречена съдебно в поредица от процеси (по гр.д. №14879/2012г, 9св., ВРС, гр.д.№11797/2013г, 20св., ВРС, т.д.1774/2015г на ВОС  и гр.д. 15331/2016г на 21 с-в ВРС) по искове на потребителя, заплащането на тази сума е било поставено като условие за приключване на договарянето на изкупуването на съоръженията (с цел надлежното захранване на сградата). Затова, въпреки несъгласието с констатациите за неотчетено потребление (с цел осуетяване на значителни вреди от спиране на ел. захранване),ищецът изплатил част от тази сума до 94 649,65лв на 05.10.2011г, а след договаряне в тристранно споразумение и допълнително още 18 686,58лв, а остатъкът следвало да бъде погасен чрез изплащане на стойността на изкупените с нотариалния акт съоръжения, като вместо на ищца цената следвало да получи  неоснователно претендиращия плащане доставчик като трето ползващо се от акта лице. 

Спорът между страните се концентрира в доводите им за валидност на това споразумението, възпроизведено и в нотариалния акт като уговорка за плащане на цената не на прехвърлителя, а на трето лице, обозначено като кредитор на продавача.

На първо място ищецът оспорва действителността на договарянето, като се позовава на липса на основание на тази уговорка в полза на третото лице поради нищожност на предхождащите я споразумения. Счита, че наличието на кауза в отношенията между уговарящия и третото лице е необходима предпоставка за валидност на уговорката. В конкретния случай тази кауза е била и възприета от обещателя, тъй като и трите страни са участници в предходно съглашение, посочено в нотариалния акт като основание за отклонението от типичното разплащане.

Ответникът не е оспорил това основание за облагодетелстване на третото лице, напротив извежда собствените си доводи от същото споразумение.

На второ място преюдициално ищецът обосновава твърдяната нищожност на посоченото тристранно споразумение(като кауза на уговорката в полза на третото лице) с липса на задължение за заплащане на потребена енергия, претендирана от бенефициера като възникнало от корекция на сметки въз основа на констативен протокол № 025007/15.09.2011г., съставен от ответника според ищеца само с цел избягване на плащането на цената на съоръженията. Доколкото самото споразумение има установителен характер според ищеца,  несъществуване на едно от насрещните парични задължения (по неплатено потребление на ел. енергия) прави невъзможен предмета на споразумението, възприеман като уговореното в споразумението изпълнение на другото задължения(по дължима цена за съоръженията). Допълнително ищецът излага и доводи за  договаряне без основание, като счита, че споразумението е предназначено не за добросъвестно уреждане на тристранни отношения, а за придобиване на облага, договорена като възмездна, но със знание на всички договарящи за липса на насрещна компенсация( при явното му противопоставяне на коригирането на количествата на отчетено потребление като създадено само с цел да генерира насрещен дълг, компенсируем с цената на съоръженията).

Ответникът основава своите насрещни доводи на постигнато съгласие с ищеца като уговорител да изпълни възникналото при придобиване на собствеността задължение на цената в полза на конкретно посочено трето лице – бенефициер. Счита, че друго основание, извън тази уговорка не се изисква, за да бъде зачетен погасителния ефект на извършеното от него като обещател плащане, преди да са били отречени правата на бенефициера като кредитор на уговорителя.

Евентуално сочи, че сключеното между страните и третото лице споразумение, представлява самостоятелно основание за клаузата в полза на бенефициера. Възразява, че целта на спогодбата не е да се констатират наличните задължения, а да се създаде определеност и безспорност в отношенията на всички участници в договора, чрез взаимна отстъпка, чрез отказ от предходни правни твърдения на страните, включително и чрез създаване на безспорни правоотношения, вместо действителното правно положение преди спогодбата. Съответно според ответника каквито и да са били отношенията по повод корекционната процедура, след сключването на споразумението те са били преуредени по начин, изключващ бъдещо оспорване между всеки от участниците в спогодбата. В съответствие с тези доводи извън предмета на делото биха били както обстоятелствата по издаване на корекционната сметка, съответно отричането й в съдебните спорове между потребителя и доставчика, така и сторнирането на фактурата и доброволното връщане на сумите.

Допълнително ищецът излага доводите си срещу наличието на оспореното от него вземане по корекционна сметка, като се позовава на невярно протоколиране с КП №25007/15.09.2011г на неотчетено потребление при проверка на обект на адрес(ул. 1-ва № 28), различен от фактически посетения адрес(ул. 1-ва № 24),  начисляване на потребление за обект, за който не е откривана партида на този потребител, липса на идентичност между абоната (за ап. 3 на ул. 1-ва № 24) и посоченото като потребител дружество (строител на недовършена сграда на  ул. 1-ва № 28), като се позовава и цялостното сторниране на начислената по сметката му сума и доброволно върнати като признати за недължимо получени суми по сторнираната сметка до разликата, получена по процесната клауза.

По същество, чрез пълномощника си адв. Д., ищцовото дружество поддържа претенциите си. В писмено становище подробно се излагат доводи относно осчетоводяването на изплатена като цена по спорната клауза сума от обещателя и бенефициера. Такива обстоятелства обаче не са били посочени и установявани по настоящото дело (пълномощникът визира очевидно друго производство, в което е събирано заключение на вещо лице), съответно и съдът не следва да ги обсъжда. Изложени са доводи за доказана недължимост на корекционна сума, сторнирана изцяло от бенефициера, изключваща предмета и основанието както на спогодба, предназначена за уреди плащането именно на несъществуващото задължение, така и на  споразумението, в което такова задължение се признава. Като счита, че нищожността на подготвителните съглашения изключва основанието за клаузата в полза на третото лице, моли съда за прогласи недействителността на уговорката, което ще обуслови и пораждането на задължение на бенефициера да върне полученото на обещателя. Поддържа и обусловената от това установяване претенция за надлежно плащане на цената пряко на уговорителя – прехвърлител на собствеността.  В писменото становище се възпроизвеждат и доводи, изключени изрично от съда с доклада по делото като квалификации, несъответни на обстоятелствата, сочени от страната (противоречие със закона и добрите нрави и привидност). 

Процесуалният представител на ответника пледира бланкетно за неоснователност на претенциите, като е пропуснал да се възползва от предоставената му възможност за изложи писмено становище по същество.

Страните претендират насрещно определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК  (л.153 и 157 по настоящото дело). Ищецът е оспорил като прекомерен размер на заплатен хонорар на пълномощника на насрещна страна.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно фактите, породили отношенията по изкупуване на изработеното от ищеца(като инвеститор на строителството на  жилищна сграда на адрес гр. Варна, к.к. Св. Св. Константин и Елена, ул. Първа № 28, парцел 15-103,111) външно кабелно електрозахранване ниско напрежение от КТП до кабелни касети  и кабелна мрежа ниско напрежение. Съоръженията са били изградени по предписание в предварителен договор за присъединяване на потребител за изграждащ се обект (№ В07-0777/14.03.2007г), като необходими за захранване на отделни обекти от бъдещата етажна собственост. Същевременно управляващите ищцовото дружество лица Минчо М. и Й. Н., заедно с друг търговец (БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД) общо изградили трафопоста и кабелната линия средно напрежение (захранващи и сградата на ищеца). Тези свои съоръжения инвеститорите( свързани лица с общо управление и съсобственост), е следвало да предложат общо за изкупуване на ответника като лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа, съответно на уговорката в окончателния договор  за присъединяване на сградата (№ В07-0777-В08Н-1641/21.10.2008г, изменен с доп. споразумение № В07-0777-В08Н-1641-В10-0351/10.05.2010г) преди окончателното поставяне под напрежение на съоръженията до границата на собствеността и началото на продажба на енергията по индивидуални партиди за всяко от жилищата на потребителите. Цялостното съоръжение по пренос и разпределение (от средно до ниско напрежение) било остойностено в процеса на преговорите по изкупуването му (с протоколи от 10.11.2011г.), които приключили с поредица от споразумения между всички правоимащи лица.

Същевременно,  преди довършване на присъединяването на сградата и откриване на потребителски партиди, ищецът е бил предупреден, че дължи стойността на начислени количества по справка № 18994/20.09.2011г за ненадлежно отчетена  ел. енергия за минал период(20.03.2011 -15.09.11г.), поради липса на измерване, удостоверено в констативен протокол № 025007/15.09.2011г., издаден от ответника, по който доставчикът на ел. енергия остойностил дължимо неотчетено потребление в размер на 210 085.03лв с дебитно известие № **********/05.10.2011г. към фактура №**********/27.09.2011г. От показанията на свидетеля М., кореспондиращи и на писмения протокол, съставен от служители на ответника без присъствие на потребител,  се установява, че проверката  по потреблението на енергията, ползвана за недовършената сграда е била предшествана от спирането на захранване на целия трафопост, с което е било осуетено и подаването на ток към вече обитавана друга съседна сграда, изградена от същия инвеститор и към сграда, използвана за бизнес център. Същият свидетел излага последователно и непротиворечиво убедителни свои възприятия за действията на страните след съставянето на протокола 15.09.11г. и осъществена последваща проверка на място от служителите на разпределителното дружество в началото на м. октомври 2011г, които отворили трафопоста със собствения си ключ и потърсили от него само съдействие за връзка с управителя на ищцовото дружество.  Съдът кредитира изявленията на свидетеля като показания на очевидец. Свидетелят сочи, че непосредствено сред проверката са били проведени по спешност преговори в канцелария на едно от двете дружества – лицензианти, където са присъствали представителите на трите споразумяващи се страни (инвеститора, доставчика и мрежовия оператор). Именно на този първи разговор са били обявени претенциите за начислена корекционна сума в размер на 210 085.03лв поради неотчетено потребление за минал момент и е било предложено този дълг да бъде уреден, чрез изплащане на дължимата от ответника цена за съоръженията пряко на доставчика. Според свидетелят М., възприел непосредствено разговорите, законният представител на ищцовото дружество( управителят М.) категорично е възразил срещу удостовереното в протокола неправомерно свързване водещо до потребление без отчитане от средство за измерване, като се е позовал на надлежно захранване на строителния обект и текущо заплащане на отчетена енергия. Свидетелят излага и впечатленията си относно съгласуваната обща насрещна теза на другите двама участници в преговорите, които са отхвърлили тези възражения с аргумент, че дори и възраженията по корекцията да бъдат предявени пред съд (каквото намерение М. е заявил категорично), това само би отложило до края на процеса възстановяването на захранването на трафопоста (от където според лицензиантите пряко е черпена неотчетената енергия) и окончателното присъединяване на новия строеж. Макар да е напуснал разговорите без да подпише предложените му документи поради влошаването на здравословното му състояние, управителят М. е споделил веднага със свидетеля, че ще се съгласи да направи каквото насрещните страни са поискали, но само за да бъде възстановено ел.захранването на обектите. Това възстановяване действително било извършено същия ден, след като свидетелят оставил М. отново в болницата, откъдето го бил взел за да го придружи до мястото на преговорите. 

Изложените от свидетеля факти относно поведението на договарящите изцяло се подкрепят и писмените доказателства, датирани на 05.01.2011г.: издаването на дебитното известие от доставчика към вече издадена по-рано фактура за отчетена енергия, използвана за друг обект (ап. 3 в довършената вече сграда на бл. 24) на абоната „ЕМОНА 2003“ООД; нареждане на плащане на част от тази сума до 94 649,65лв на 05.10.2011г.(установено по отношение на получателя на плащането с решенията по гр.д. 14879/12г и гр.д. 11797/13г. на ВРС) и признато като получено на 06.10.11г в споразумението към тристранната спогодба от 04.10.11г.

Съдържанието на окончателно постигнатите  съглашения за уреждане на плащанията по изкупуваните от оператора съоръжения е безспорно, като съответно на изразено в писмени договори: в тристранна спогодба от 04.10.2011г., изменена със споразумение от 28.11.2011г., всички правоимащи лица (ищцовото дружество, като собственик на кабелите ниско напрежение и Минчо М.,Й. Н. и БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД като собственици на трафопоста и кабелите за средно напрежение) от една страна и изкупуващия мрежовите съоръжения ответник - лицензиант  от друга страна са уговорили бъдещото прехвърляне на собствеността срещу цена, платима отчасти  директно в полза на трето лице (доставчик на ел. енергия) от трета страна. Според това споразумение, цялата цена на съоръженията на ищеца (68 090,40лв) и свързаните с него физически лица (28 658,40лв за двамата) е следвало да бъде насочена пряко към „Е.ОН България ПРОДАЖБИ”АД(сега „ЕНЕРГО ПРО – ПРОДАЖБИ”АД), с цел прихващането й с насрещно вземане на това трето лице към ищцовото дружество в размер надхвърлящ тези суми, за което в първата спогодба е установено, че произтича  от констативен протокол № 025007/15.09.2011г.

Същите уговорки били възпроизведени в нот. акт № 45 от 09.12.2011г., вписан с вх.№28291/09.12.2011г, като акт №24, т. LXXX, д.17096/11г. на СВ – Варна, с който окончателно е прехвърлено съоръжението на ищеца, и в нот. акт № 44 от 09.12.2011г., вписан с вх.№28318/09.12.2011г, като акт №41, т. LXXX, д.17024/11г. на СВ – Варна, сключен със свързаните с дружеството лица относно тяхната част от съоръжението.

Въпреки довършването на тази сделка, началното частично плащане и допълнително заплатените още 18 686,58лв. на доставчика по спорното дебитно известие, ищецът предявил поредица от съдебни претенции(по гр.д. №14879/2012г, 9св., ВРС, гр.д.№11797/2013г, 20св., ВРС,), които били уважени с влезли в сила решения, отричащи основанието за получаване на плащания по извършената корекция на сметки на потребителя. В резултат на това осъждане, доставчикът издал насрещно кредитно известие № **********/13.02.2014г. към спорното дебитно известие № **********/05.10.2011г. към фактура № **********/27.09.2011г. с което счетоводно сторнирал цялата сума от 210 085,03лв по неоснователно начислената корекция, като в последствие доброволно върнал и претендираните по т.д.1774/2015г на ВОС  и гр.д. 15331/2016г на 21 с-в ВРС остатъци от получени плащания по спорната корекция, с изключение на сумата, която била получена по нотариалните актове.

При така установените факти съдът намира, че възраженията по действителността на постигнатите в преговорите тристранни споразумения, подготвящи прехвърлителната сделка са основателни.

На първо място съдът отчита, че самите договарящи са изградили споразумението си от 04.10.11г на установителна част, в която са описани наличните потенциално спорни отношения и друга „споразумителна“ част, в която са уговорили насрещните отстъпки. От една страна, потребителят на енергията е освободен от нуждата да организира платежни средства за да изпълни паричен дълг, чрез уговорка за приемане на плащането от кредитора –доставчик като бенефициер  от трето лице, действащо като обещател  по прехвърлителна сделка за изкупуване на съоръжения. От друга страна, доставчикът е освободен от риска по принудително събиране на спорното вземане и евентуална неплатежоспособност на клиента. От трета страна, изкупуващият съоръженията се е освободил от отговорност към независимо търговско дружество за сметка на задлъжняване към свързано с общо управление лице. Допълнително е декларирана и готовност за незабавно осъществяване на последиците от споразумението, чрез довършване на окончателното присъединяване на индивидуалните обекти на етажните собственици от новата сграда( с което инвеститорът се е подсигурил срещу риска от увреждане на крайните си клиенти, застрашени от спирането на захранването на строежа). От самото съдържание е явно, че страните не са договорили възникване на нови, несъществуващи дотогава задължения, а само са облекчили взаимно изпълнението на установените в първата част дългове. Действително, в общия случай, договорът за спогодба по чл. 365 ЗЗД може и да създава нови отношения, но те следва да бъдат изрично уговорени като такива извън спорните. Липсва и каквото и да е изявено новационно намерение, за да се приеме, че установените в първата част на спогодбата отношенията по повод корекционната процедура, след сключването на споразумението са били преуредени по начин, установяващ ново основание.  В този смисъл всички доводи на ответника за това договаряне като самостоятелно основание за пораждане на каквото и да било вземане на доставчика спрямо потребителя-инвеститор са необосновани.

Съдът възприема указанията, дадени в ТРОСГК 3/2014 на ВКС относно тълкуването на предмета на договарянето като обектите, към които е насочено поведението на страните. В случая самото тристранно споразумение няма престационен характер, а само установява и урежда начин на изпълнение на други две сделки, поради което неговият предмет по естеството си съвпада с насрещните вземания, които следва да се погасят по начин, различен от типичния за двустранните отношения. Затова и предмет на спогодбата ще липсва ако не е възможно принципно да съществува спор по паричното задължение, посочено в установителната част на спогодбата. Съдът преценява, че независимо от действителната дължимост, очертаното от страните като спорно вземане несъмнено може да съществува и дори е било вече извънсъдебно претендирано и съответно насрещно оспорено (както сочи разпитания пред настоящата инстанция свидетел). Очертаното с достатъчно индивидуализиращи белези вземане като задължение на клиент на доставчика на ел.енергия, остойностено като потребление по констативен протокол № 025007/15.09.2011г. на мрежовия оператор, е достатъчно ясен предмет, върху който страните биха могли да се споразумяват за отсъпки. Възражението за липса на предмет съдът приема за неоснователно, съответно се налага разглеждане на следващото въведено от ищеца преюдициално възражение за опровергаване на презюмираното от закона основание (Решение № 100 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г., IV г. о., ГК).

Съдът отчита категорично установеното със свидетелските показания обвяване при договарянето на спогодбата на възражение на потребителя срещу корекционна сметка, съставена само въз основа на неправилно коригиране на количествата на отчетено потребление на отделен битов потребител от страна на мрежовия оператор. Това възражение, не само че е било възприето от насрещните страни (издателя на констативния протокол за неотчетеното потребление  и  издателя на платежния документ за увеличението на задължението на клиента), но не е било и оборено по никакъв начин, за да се приеме, че спорът действително е разрешен със спогодба. Напротив и трите страни ясно са заявили намерение да продължат спора си, включително и чрез сезиране на съд, независимо от спогодбата. В случая следва да се има предвид и положението на двамата лицензианти като оператори на регулиран пазар, в който специфичната закрила на потребителите(какъвто е крайния клиент на доставчика), изключва право на едностранна корекция на потребление за минал период само въз основа на методика, въведена с неравноправни клаузи в обвързващи потребителите общи условия и без категорично доказване на неправомерно въздействие на потребителя и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. В този смисъл е релевантната за този период практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с множество решения (решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12/06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други). Възраженията на потребителя са били обосновани именно с оспорване на каквото и да е неизмерено потребление, отклонено от отчет поради нерегламентирано свързване на недовършена сграда към наличен в съседен имот трафопост. При доказаната пред настоящия съд с показанията на свидетеля липса на достъп на самия потребител до това констатирано в спорния протокол място на свързване, несъмнено известно както на мрежовия оператор, издал протокола, така и на доставчика, възприел безкритично констатациите му, следва да се възприеме изцяло доводът на ищеца за договарянето на спогодбата при общо знание на всички договарящи за липса на обвързващ потребителя фактически състав, пораждащ допълнителното задължение, установено в т. 1.2 от първоначалната спогодба като предмет на договорените отстъпки. Това знание за висящ и неуреден помежду им обоснован спор относно начислената корекционна сметка изключва основанието на спогодбата, като съглашение, предназначено не за добросъвестно уреждане на тристранни отношения, а за придобиване на облага, договорена като възмездна, но със знание на всички договарящи за неуреден спор по отричане на насрещната компенсация. Именно съзнаваната от всички договорящи неустановеност на дълга по корекционната сметка изключва типичната кауза на спогодбата, а решаващото за този вид основание за нищожност субективно отношение на договарящите е ясно наложено в съдебната практика, макар и по казуси, свързани с алеаторни договори (решение № 384/10.05.2010г. по гр. д. № 1190/2009г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 569/08.03.2011г. по гр. д. № 76/2009г. на ВКС, IVг. о., решение № 420/11.01.2012г. по гр. д. № 99/2011г. на ВКС, III г. о.). Спогодбата, сключена при общо знание на договарящите както за липса на безспорно основание за корекцията, така и на предстоящо съдебно предявяване на възраженията на потребителя няма основание и валидността й е опровергана в настоящия процес (чл. 26 ал.1 пр. последно ЗЗД). При порок на договарянето на първото съглашение, липсва валидно правоотношение, което да може да бъде и съответно изменено със следващото споразумение от 28.11.2011г. Дори и по отношение на този втори договор (сключен и с участие на други лица) да не е налице субективното отношение на всички договарящи, което да опровергае каузата му, то несъмнено липсва каквато и да е промяна по отношение на знанието на страните по делото и обвързването им относно плащането на остатъчна сума чрез процесната уговорка в полза на трето лице. Съдът приема, че и това споразумение е аналогично опорочено.

На второ място, въз основа на този преюдициален извод, съдът преценява и действителността на договарянето на клаузата в полза на третото лице. Сама по себе си, тази уговорка няма своя отделна кауза, черпена от договора, сключен с нотариалния акт, чието  основание е типично за възмездна прехвърлителна сделка (придобиване на собственост срещу заплащане на стойност). Каузата на валутното отношение(между уговарящ-прехвърлител на съоръженията и бенефициера-посочен като кредитор за вземането на цената) може да варира според действителните им отношения. В случая в самия договор страните са посочили като такова валутно отношение именно нищожното споразумение по нищожната спогодба за уреждане на вземането по  спорния констативен протокол. Липсва каквото и да е друго основание за валутно отношение между ищеца и бенефициера, съответно съдът намира за категорично доказана липсата на кауза относно тази уговорка. Съдът не споделя защитната теза на ответника за последващо сключването на сделката установяване на несъществуване на дълга, предназначен за погасяване с плащането в полза на третото лице. В случая не се касае за отпадане на съществуващо отношение по валутно отношение, а за начална липса на каквото и да отношение, пораждащо каквото и да е валутно отношение. Още повече, че съдебното отричане на вземането на бенефициера, посочено като повод на спогодбата (валутната сделка) е резултат от отричане на действията на самия обещател по началното установяване на основанието за начисляване на спорната корекция. В конкретният случай обещателят – платец на цената не е изцяло независимо от валутното отношение добросъвестно трето лице, а участва пряко в тристранни отношения. Позоваване на абстрактност на валутното отношение в този случай би било равностойно на злоупотреба с права. 

Несамостоятелният характер на уговорката в полза на трето лице  позволява тя да бъде третирана отделно от типичното съдържание на прехвърлителната сделка. Съответно недействителността й, като част от договора, не следва да засегне действителността на отношението на покритие, което не страда от пороци (чл. 26 ал. 4 ЗЗД).

Възражението за частична нищожност на нотариалната сделка е основателно и претенцията за прогласяването на нищожността само на клаузата в полза на третото лице е основателна и следва да бъде уважена.

 

Съответно на установената нищожност, даденото от обещателя подлежи на връщане от получилия го бенефициер. Позоваването на нареждането на банковия превод към третото лице не може да обоснове надлежно изпълнение към ищеца. Признатата от доставчика липса на корекционно задължение, чрез анулиране на цялото дебитно известие (с  обратно кредитно известие от 13.02.2014г) и връщане на получените пряко от потребителя плащания изключва възможността получената от не-кредитор цена да е използвана полезно с погасителен ефект (чл.75 ал.1 ЗЗД). При липса на дължимо задължение при доставчика, той не е можел да усвои цената за прихващане в полза на прехвърлителя.   

Липсата на каквото и да е плащане по отношението на покритие (изкупуване на мрежови съоръжения като действително възмездно прехвърляне на собственост) поражда и правото на ищеца да претендира събирането на дължимата стойност на изкупените съоръжения договорена в размер на 68 090,40лв. Претенцията на ищеца е доказана като основателна и следва да се уважи изцяло.  

Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните последици от предявяване на основателен иск, като към присъдената главница се добави законната лихва, считано от подаване на искова молба на 11.11.2016г.

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски, направени от ищеца по делото, съобразно представения неоспорен списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства  за внесени държавна такса и адвокатски хонорар, изплатен по б. път (според удостовереното в извлечение от сметка на адвокатското дружество) в общ размер от 8001,24 лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че клауза, представляваща уговаряне на плащане на цена за прехвърлено право на собственост в полза на трето лице по т. 4 от договор, сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г., вписан с вх.№28291/09.12.2011г, като акт №24, т. LXXX, д.17096/11г. на СВ – Варна, е нищожна поради липса на основание при несъществуващо валутно отношение между уговарящ и бенефициер, на осн . чл. 26 ал.2 пр. последно, вр. чл. 22 ал. 1 ЗЗД, по иска на „ЕМОНА 2003“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, к.к. Св. Св. Констатин и Елена, парцел 15-103, 111, представлявано от управител Й. Н.  срещу „ЕНЕРГО  ПРО -  МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано от членовете на УС Н. Н.К.И.Р.Л.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО  ПРО -  МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано от членовете на УС Н. Н. К.И. Р.Л.

да заплати на „ЕМОНА 2003“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, к.к. Св. Св. Констатин и Елена, парцел 15-103, 111, представлявано от управител Й. Н., следните суми:

68 090.40лв (шестдесет и осем хиляди и деветдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща дължима  цена за прехвърлено право на собственост върху електроснабдително съоръжение по същия договор(сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г.), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (11.11.2016г.) до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД,

8001,24 лв.( осем хиляди и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: