№ 515
гр. Пазарджик, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500551 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят А. К., редовно призован, се явява лично и с
пълномощникът му адв.С. М., надлежно упълномощен от първата инстанция.
За ответника „Е.М.“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен
представител. Не се явява и процесуалният му представител.
Съдът докладва писмено становище от „Е.М.“ ЕООД, обективирано в
подадения писмен отговор, в което е посочено, че в случай, че на първото
открито редовно открито съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се моли делото да се гледа в негово отсъствие, като съдът
приеме, че отговорът на въззивната жалба се поддържа заедно с приложените
към него доказателства и направените с него доказателствени искания.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №835/24.06.2024г., постановено по гр.д.№907/2024г. по описа
на РС- Пазарджик са отхвърлени изцяло предявените от А. М. К., ЕГН
**********, с адрес: с.Щ., ул.„Четвърта“ №29, чрез адвокат С. М. от АК-
Пазарджик, против „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Витоша, ж.к.„М.а долина”, ул.„Р.П.К.” №4-6,
представлявано от Р.И. М.а-Т. и Т.И.В., искове с правно основание чл.439, ал.1,
вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сума в
размер на 10756,59лв., от които сумата в размер на 10192,02лв.,
представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20лв.,
представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37лв.,
представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне
на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от
24.09.2010г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-
деловодни разноски общо в размер на 773,29лв. или всичко в общ размер на
11529,88 лв., всичките по изпълнителен лист на РС Пазарджик от 27.09.2010г.
по ч.гр.д.№3865/2010г., издаден въз основа на Заповед №2465 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №283 от 2016г. при ЧСИ Г.З.
с peг.№888, като неоснователни поради неизтичане на законоустановения
давностен срок.
Осъден е А. М. К., ЕГН **********, с адрес: с.Щ., ул.„Четвърта“ №29,
да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Витоша, ж.к.„М.а долина”, ул.„Р.П.- К.” №4-6,
представлявано от Р.И. М.а- Т. и Т.И.В., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на А. М. К.,
чрез пълномощника му адв.С. М. от АК- Пазарджик.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. В този аспект се
сочи, че въз основа на неправилен доказателствен и правен анализ на
събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е стигнал до
2
грешния извод, че давността на вземането по Изпълнителен лист на
Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г. по ч.гр.дело №3865/2010г.,
издаден въз основа на Заповед № 2465 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е била прекъсната с искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ, с „предприемането“ на такъв-
арг. т.5 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС
и прилагането на такъв. Като според съда доколкото между всяко едно от
установените действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не е
изтекъл период по- дълъг от пет години, то към датата на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело погасителната давност не е изтекла.
Приема се, че тези изводи на решаващия състав са неправилни,
доколкото не е обсъдено и не са изложени в подробности съображения, кои
точно изпълнителни действия са довели до прекъсване на погасителната
давност на вземането.
Сочи се, че правилно в Решение №835 от 24.06.2024г. на РС- Пазарджик
по гр.дело №907/2024г. е записано, че по силата на чл.116, б.„в“ ЗЗД и
разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ- поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител.
Визира се, че от тази гледна точка по първоинстанционно дело от
приобщените материали по изпълнително дело №283/2016г. при ЧСИ Г.З. се
установява, че на 18.04.2017г. е наложен запор на банковите сметки на А. К. в
„ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД. Вследствие на тези изпълнителни
действия, които са се осъществили е прекъсната погасителната давност на
вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкия районен съд от
27.09.2010г. Впоследствие до следващото валидно изпълнително действие,
което е годно да прекъсне погасителната давност на 29.05.2023г., когато е
наложен запор върху сметката на А. М. К. в „И.“ АД, както и на трудовото му
възнаграждение в ЕТ „Й.-М.Т.“ с ЕИК: ********* са минали повече от 5
години. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.116, т.3 от ЗЗД,
прекъсване на давността е налице само при предприемане на действия за
принудително изпълнение. Цитира се Решение №451 от 29.03.2016г. на ВКС
по гр.д. №2306/2015г., IV г.о., съгласно което: „молбата на взискателя за
3
извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната
давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ“. Поради което неправилно
първоинстанционния съд е приел, че исканията инкорпорирани в молбите
подавани от взискателя по изпълнителното дело, както и неосъществените
изпълнителни действия прекъсват погасителната давност на вземането.
Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение №2/2013г., ОСГТК на ВКС,
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Тези констатации следва се
тълкуват в смисъл, че същинско действие за принудително изпълнение може
да предприеме само частния съдебен изпълнител и то прекъсва давността, но
тъй като давността е свързана с поведението на кредитора- тя не може да се
влияе от поведението на други лица. Поради това, ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
частния съдебен изпълнител преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно- с предприемането на действието, но се
счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
Твърди се, че наложеният на 29.05.2023г. запор върху сметката на А. М.
К. в „И.“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.-М.Т.“ е в
следствие на подадената на 04.04.2023г. молба от „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с която се иска налагане на запор върху банкови сметки на А. М.
К.. Поради което и да се счита, че давността е прекъсната на 04.04.2023г.,
когато е подадена молбата за извършване на изпълнителни действия отново
4
петгодишния давностен срок е бил изтекъл. В следствие на преди това
подадените няколко молби от „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: ********* не са
предприети и извършени изпълнителни действия, които да прекъснат
започналата да тече от 18.04.2017г. погасителна давност и вземането се е
погасило по давност.
Поради което се счита, че в разрез с разпоредбата на чл.116, т.3 от ЗЗД и
разясненията дадени в ТР №2/2013г., ОСГТК на ВКС са констатациите на
първоинстанционния съд, че петгодишната давност на вземането по
Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г. е
прекъсвана с депозираните молби от взискателя на 11.10.2017г., 18.10.2017г.,
18.06.2018г., 23.01.2019г. и 11.07.2019г., тъй като вследствие на така
подадените молби не са извършени реални изпълнителни действия спрямо А.
К.. Насрочените описи на движими вещи на А. К. също не са годни действия
прекъсващи давността на вземането.
Сочи се, че съгласно Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.
№1747/2020г., IVг.о., с докладчик председателят Б.Б.: „Давността по
отношение на длъжника не е прекъсната нито на 14.11.2018г. с молбата за
образуване новото изпълнително дело №567/2018г., макар тя да съдържа
искане за извършването на опис на движимите вещи в дома му, нито с
насрочването на искания опис за 20.05.2019г., тъй като той не е осъществен
поради невнасянето на дължимата авансова такса от взискателя“.
Визира се и Решение №4073 от 5.06.2019г. на СГС по в.гр.д.
№6470/2019г., съгласно което: „доколкото разпореждането за извършване на
опис и оценка на движими вещи, съответно тяхното насрочване, без реално да
са платени такси за реализирането на способа, да са изпратени съобщения и
най- важното- действието да е извършено, не предполагат да са осъществени
елементите, които изграждат способа „Изпълнение върху движими вещи“.
Същият е уреден в глава 42 на ГПК, като прилагането на този способ започва
с извършването на самия опис, а не с неговото насрочване. Поради това
настоящият състав не може да приеме, че насрочването на опис и оценка,
което само по себе си има само организационно значение е реализиране на
изпълнително действие, годно да прекъсне давността.“. В Тълкувателно
решение №2/2013г. ОСГТК на ВКС също е посочено изрично, че самото
извършване на опис и оценка на вещ са изпълнителни действия, след
5
извършването на които започва да тече нова давност, а не насрочването му.
Това е и логично, отчитайки факта, че насрочването на опис и оценка не е
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, поради което
неправилно първоинстанционния съд е приел, че самото насрочване на опис
на движими вещи е прекъснало давността на вземането.
Относно подадената от взискателя по изпълнителното дело молба на
11.07.2019г. с искане на налагане на запор върху банковите сметки на А. К. в
„Банка ДСК“ ЕАД се приема, че то не е годно изпълнително действие
прекъсващо давностга на вземането. Това е така, тъй като запора изобщо не е
наложен и изпълнителното действие не е извършено, поради знанието на
самия взискател и частния съдебен изпълнител, че запор върху банковата
сметка на А. К. в „Банка ДСК“ ЕАД вече е бил наложен.
Визира се, че в Решение №835 от 24.06.2024г. на РС- гр.Пазарджик е
изложено, че на 16.07.2021г. е подадена друга молба от взискателя за налагане
на запор върху банкови сметки на А. К., като на 28.07.2021г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника
в „Те-Дже Зираат Банкасъ- клон С.“. Счита се, че така изпратеното запорно
съобщение не е прекъснало погасителната давност на вземането по
Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г., тъй като
А. К. изобщо не е имал открита банкова сметка там. Това изпълнително
действие има значение единствено относно института на „перемцията“ на
изпълнителното дело, именно поради което е предприето от частния съдебен
изпълнител. От материално правна гледна точка обаче изпълнителното
действие по изпращане на запорно съобщение до „Те-Дже Зираат Банкасъ-
клон С.“ не е произвело действие и не е довело до прекъсване на
погасителната давност.
Поради това се приема, че неправилни са констатациите на
първоинстанционния съд, че давността е прекъсната с искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ, с „предприемането“ на такъв и
прилагането на такъв, тъй като давността се прекъсва единствено с
предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД.
Сочи се, че видно от доказателствата по делото реално предприети
изпълнителни действия след 18.04.2017г. са налице чак на 29.05.2023г. когато
6
е наложен запор върху сметката на А. М. К. в „И.“ АД, както и на трудовото
му възнаграждение в ЕТ „Й.-М.Т.“ с ЕИК: ********* и на 03.01.2024г. е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение при .“А.- 04“ ЕООД с
ЕИК: *********.
Ето защо се счита, че петгодишната давност, която е започнала да тече
от 18.04.2017г., поради липсата на принудително- изпълнителни действия
спрямо А. М. К. до 29.05.2023г. е изтекла и вземанията по изпълнителния лист
са се погасили по давност.
Приема се, че от изложения доказателствен и правен анализ на
доказателствата по делото се установява, че на 18.04.2017г., когато е наложен
запор върху банковите сметки на А. М. К. в Банка „ОББ“ и при Банка
„Юробанк“ по изпълнително дело №283 от 2016г. при ЧСИ Г.З. до
последващото валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
погасителната давност на вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкият
районен съд от 27.09.2010г., на 29.05.2023г., когато е наложен запор върху
сметката на А. М. К. в „И.“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ
„Й.-М.Т.“ с ЕИК: ********* са минали повече от 5 години. Предвид това е
изминал период повече от 5г., през който не са предприемани никакви
действия, които на основание чл.116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече
от 18.04.2017г. погасителна давност. На 29.05.2023г. когато са предприети
валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността са изминали
около 6 години, поради което петгодишния давностен срок, съгласно чл.110 от
ЗЗД вече е бил изтекъл.
Твърди се, че при съобразяване с действието на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., съгласно който погасителната давност
за вземането е била спряна за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.,
петгодишния давностен срок отново е изтекъл и вземанията по Изпълнителен
лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г. по ч.гр.дело №3865/
2010г. са погасени по давност.
Искането е да бъде постановено решение, с което се отмени Решение
№835 от 24.06.2024г. на РС- Пазарджик по гр.д.№907/2024г. поради неговата
неправилност и се постанови ново, с което на основание чл.439, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае за установено между страните, че А. М. К.,
7
с ЕГН **********, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *********, сумите в
размер на 10756,59лв., от които сумата в размер на 10192,02лв.,
представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20лв.,
представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37лв.,
представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне
на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от
24.09.2010г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-
деловодни разноски общо в размер на 773,29лв. или всичко в общ размер на
11529,88лв., всичките по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд
от 27.09.2010г. по ч.гр.дело №3865/2010г., издаден въз основа на Заповед
№2465 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
№283 от 2016г. при ЧСИ- Г.З., с peг.№888. поради погасяването им поради
изтекла погасителна давност.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на „Е.М.“ АД,
представлявано от Т.В., в качеството му на управител, чрез пълномощника му
адв.К.П. от АК- С..
В него се сочи, че предявената въззивна жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение е неоснователна, като постановеното
първоистанционно решение е допустимо и правилно, тъй като е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон. В този аспект се визира,
че изложеното от съда в първоинстанционното съдебно решение е съобразено
с установените фактически обстоятелства и изложеното като правна
аргументация от страните. Решението е постановено при спазване на
материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения при
разглеждането делото, въз основа на които да бъде възпрепятствано
правилното решаване на спора.
Твърди се, че неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба
твърдения на въззивника за неправилност и необоснованост в мотивите на
решението на първоинстанционния съд, по отношение на доводите му за
погасяване по давност на вземането.
Сочи се, че от приложените по делото доказателства е установено, че
първоначално въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№3865/2010г. по
описа на PC- Пазарджик, изпълнителното производство срещу въззивника е
8
било образувано по изпълнително дело с №2105/2010г. по описа на ЧСИ
П.С.И., рег.№821 при КЧСИ, с район на действие ОС- Пловдив. Въззивникът
сам е посочил и в исковата си молба, по образуваното изпълнително дело, че
редовно му е била връчена покана за доброволно изпълнение, като на дата
28.07.2011г. са били наложени и запори върху банковите му сметки в
„Юробанк България“ АД, „ОББ“ АД и „Инвестбанк“ АД. На дата 22.04.2016г.,
съгласно правила за местната компетентност по чл.427 от ГПК, делото е
прехвърлено за продължаване на изпълнението при ЧСИ Г.С.З., рег.№888 при
КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик и заведено под №283/2016г. по
негов опис.
Визира се, че отговор на въпросът за течението на давността в
изпълнителния процес е дадено с Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по
т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е
задължително за съдилищата. С оглед на това тълкуване следва да се приеме,
че тъй като изпълнителното производство по изп.дело №2105/2010г. по описа
на ЧСИ П.И. (прехвърлено на 22.04.2016г. при ЧСИ Г.С.З., рег.№888 под
№283/2016г.) въз основа на изпълнителния лист е било е образувано през
2010г., в периода от образуването до 26.06.2015г., в хода на този изпълнителен
процес не е текла погасителна давност за вземанията. Разрешението е
основано на приложимото до 26.06.2015г. ППВС №3/1980г., което приема, че
на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането, погасителната давност
спира и не тече. Това Постановление на Пленума на ВС е обявено за загубило
сила едва с Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, което има действие само занапред- след 26.06.2015г.
Сочи се, че новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента
на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10
от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
По въпросът, прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и
тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени
както постановките на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.дело №3/80г. на
Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно
9
решение №3 от 28.03.2023г. на ВКС по т.д. №3/2020г., ОСГТК, и трите имащи
задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Твърди се, че доколкото изпълнителното производство по изпълнително
дело №2105/2010г. по описа на ЧСИ П.И. е образувано при действието на
ППВС №3/18.11.1980г., давност в гореописаното изпълнително производство
не е текла до 26.06.2015г. След прехвърлянето на делото през 2016г. за
продължаване на изпълнението при ЧСИ Г.С.З., рег.№888 при КЧСИ под
настоящия му номер 283/2016г. и след тази дата вече са били приложими
постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на
ВКС по т.д.№2/2013г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността,
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ), каквито са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
Сочи се, че съобразно постановките на Постановление №3/18.11.1980г.
по гр.дело №3/80г. на Пленума на ВС и отменилото го Тълкувателно решение
от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността
за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г., тъй като към този момент
изпълнителното дело е било висящо и е следвало да изтече на 26.06.2020г.
взимайки се предвид 5 годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Доколкото
вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е
влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, новата погасителна
давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е
петгодишна. В този смисъл- Решение №37/24.02.2021г. по дело №1747/2020г.
на ВКС, ГК, IVг.о.
Твърди се, че давността е прекъсвана спрямо ищеца, на основание
чл.116, б.“в“ от ЗЗД, тъй като по хода на образуваното изп. дело №283/2016г.
по описа на ЧСИ Г.С.З., peг.№888 при КЧСИ, са извършвани множество
изпълнителни действия и поискани изпълнителни способи от взискателя,
които да прекъснат течението на давностния срок. Установено е, че по
изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, с които давностния срок се е прекъснал, на
основание чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. На дата 07.02.2017г. е депозирана молба от
10
първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД за насрочване на
дата за опис на движими вещи на адрес на въззивника. На 18.04.2017г. е
наложен запор върху банкова сметка на въззивника в „ОББ“ АД и „Юробанк
България“ АД. На дата 11.10.2017г. е депозирана нова молба с изпълнителен
способ от взискателя с искане за насрочване на дата за опис на движими вещи
и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. На дата 11.07.2019г.
по делото е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запор
върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На дата 16.07.2021г. е
подадена нова молба за изпълнителен способ чрез налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ- клон С.“, като на
дата 28.07.2021г. е изпратено запорно съобщение до банката. С молба на
взискателят от 13.12.2023г. е поискано извършване на справка в ТП на НОИ и
в РБСС на БНБ за действащи трудови договори и банкови сметки и налагане
на запор върху тях. Последващи изпълнителни действия са предприети и на
дата 29.05.2023г. с налагане на запор върху разплащателна сметка на
длъжника в „И.“ АД, както и на 12.01 2024г. с налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение получавано от работодател- „Тебикс“ ЕООД.
Твърди се, че следва да се има предвид, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя. В този смисъл: Решение №32 от 09.01.2017г. по гр.д.№24/2017г. на
VI състав на ОС- Пловдив, Решение №423 от 27.03.2018г. по в.гр.д.
№647/2018г. на IX състав на ОС- Пловдив/. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението
за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е
правно административен почин на органа и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект
11
от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение- изразена воля в писмен вид
поради препращането в чл.426. ал.3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул- чл.426, ал.1 ГПК:
с посочен изпълнителен способ- чл.426, ал.2 ГПК. Дължимото авансовото
заплащане на такси за осъществяването на способа- чл.73, ал.3, чл.433, ал.1,
т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело
до връщане на молбата- така в т.3 на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по
тълкувателно дело №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, „Молбата за
проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т.10 на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна- чл.426, ал.4 във вр. с чл.426, ал.2,
изр.2 и ал.1 ГПК и прекъсва давността“- така в т.3 на същото Тълкувателно
Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно дело №2/2023г. по описа на ОСГТК
на ВКС.
Предвид на изложеното се приема, че неправилни са твърденията на
въззивника, че „молбата на взискателя за предприемане на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ“. Представените от взискателя молби за предприемане
на изпълнителни способи чрез извършване на опис на движими вещи и
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника са отговаряли на
всички законови реквизити и били са редовни, тъй като не са били върнати от
съдебния изпълнител, поради невнасяне на авансови такси по ТТР към ЗЧСИ.
Сочи се, че изхождайки, както от пределно ясната формулировка на
чл.116, б. „в“ ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността,
разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено
към установяване и събиране на вземането му, не би следвало да има
съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на
кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а
не самото извършване на изпълнителни действия от органа по принудително
12
изпълнение или наличието на резултат от предприетите действия. Според
съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на
представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Искането за прилагане
на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване
на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Изложеното се подкрепя и в практиката на Върховния касационен съд,
където се приема, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК. В този
смисъл е Решение №127/12.07.2022г. по дело №2884/2021г., III г.о., ВКС.
Цитира се Определение №248 от 01.04.2021г. на ВКС по гр.д.
№3647/2020г., IVг.о., ГК, с което се споделя практиката на ВКС, обективирана
в Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на IVг.о. и се приема, че
общото между двата правни института на перемпцията и давността е, че едни
и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за
давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да зачете/, а перемцията не го изключва- обратното, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
В този смисъл и Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС,
в което е разгледано именно даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните
изпълнителни действия, като действия за принудително събиране на
13
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба
за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Приема се, че
действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната
молба е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД. Основанието по
чл.116, б.“в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника
преди настъпилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нито трети лица да са
придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на
погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на
разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било
тълкуване contra legem.
Сочи се, че В Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на
ВКС, IVг.о. е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания способ- той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Следва да се има предвид, че перемпцията е без
правно значение за давността, като общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността, (в този смисъл е Решение №50118 от 11.10.2023г., постановено по
гр.д.№3802/2021г. на ВКС, IVг.о.). Това се потвърждава и в най- актуалната
практика на ВКС в Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно
дело №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната
давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
14
Ето защо се счита, че първоинстанционното съдебно решение е
съобразено с установените по делото фактически обстоятелства и е
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна въззивната жалба и да се
потвърдите изцяло Решение №835/24.06.2024г. постановено по гр.д.
№907/2024 г., по описа на РС- Пазарджик.
Моли се, в случай че на първото редовно открито съдебно заседание не
се яви представител на „Е.М.“ ЕООД, делото да се разгледа в тяхно отсъствие,
като съдът приеме, че отговорът на въззивната жалба се поддържа заедно с
приложените към него доказателства и направените с него доказателствени
искания.
Моли се да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер
на 350лв., изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр.
с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отмени или измени
първоинстанционното решение, като не уважи предявените искове и в случай,
че въззивникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско
възнаграждение, които са направени се прави възражение за прекомерност на
същите, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв.М.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме нови доказателствени
искания. Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.М.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че обжалвания акт е резултат
от неправилно приложение на материалния закон спрямо събраните и
приобщени от първоинстанционния съд доказателства. Съдът е достигнал до
грешен извод, че давността на вземането по Изпълнителен лист на РС-
15
Пазарджик е била прекъсвана с искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ спрямо длъжниците. Считаме тези изводите
на решаващия състав за неправилни, тъй като изобщо не са обсъдени
подробности кои изпълнителните действия са прекъсвали давността по време
на изпълнителното дело. Като неправилен извод е достигнал
първоинстанционният съд, че давността била прекъсвана със исканията за
предприемане на изпълнителни действия, тъй като както съм изложил във
въззивната жалба, съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД и разясненията, дадени в т.10
ТР №2/2015г. давността се прекъсва единствено в предприемане на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ т.е.
прекъсването на давността е налице само при предприемане на действия за
принудително изпълнение. Решение №451/29.03.2016г. на ВКС по гр.д.
№2306/2015г. на ІV гражданско отделение гласи, че „молбата на взискателя за
извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната
давност, а само предприемането на изпълнителното действие в рамките на
определен изпълнителен способ“. Видно от приобщените документи и книжа
по изпълнително дело №283/2016г. при ЧСИ Г.З. се установява, че от
18.04.2017г. до 29.05.2023г. не са извършени изпълнителни действия спрямо
А. К., които да прекъсват давността, поради което считаме, че е изминал
период повече от 5 години, през което не са предприети реални изпълнителни
действия спрямо него, от които на основание чл.116 ЗЗД започналата да тече
от 18.04.2017г. погасителна давност, когато е и последното годно
изпълнително действие, което е прекъснало давността. Впоследствие на
29.05.2023г., когато са предприети валидни изпълнителни действия чрез
налагането на запори върху банковите му сметки вече са изминали 6 години,
поради което пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД вече е бил изтекъл и
вземането на ИЛ вече е било погасено по давност.
Моля въз основа на изложеното да постановите решение, с което да
отмените Решение №835/24.06.2024г. на РС-Пазарджик, като неправилно и
необосновано и да постановите ново решение, с което на основание чл.439 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК да признаете, че на основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК А. К. не дължи неоснователно сумата в общ размер на
11529лв., същата по изпълнително дело №283 на ЧДИ Г.З.. Моля да осъдите
„Е.М.“ЕООД да заплати направените по делото разноски и за двете
инстанции. Моля на основание чл.149 от ГПК да представя писмена защита .
16
Съдът счете делото за разяснено, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на адв.М. в срок до 11.10.2024г. да представи
писмени бележки, с препис за ответната страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВЯВА, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 09.11.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17