Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….11.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №8237 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№46189/20.02.2019г., постановено по гр.д. №47333/2016г. по описа на СРС, 153
състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между К.Г.Д. и С.Й.Н. по
отношение на следния недвижим имот: апартамент №10, находящ
се в гр. София, ул. „******(3-ти надпартерен),
застроен на около 85 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
клозет, две антрета, при вътрешни съседи: северния калкан, двора, стълбището, П.С.и
ул. „Доспат“, отдолу – В.Ф., отгоре – таванските помещения, ведно със зимнично помещение от 7 кв.м., третото по ред на уличната
крайна стена на зданието, броено от юг към север, при съседи: коридор, П.С.,
ул. „Доспат“ и В.Ф., заедно с 19/200 ид. части от
общите такива на сградата и 19/200 ид. части от
дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ-6 от квартал 339,
местност „Буката“, по плана на гр. София, целият с площ по документ за
собственост 447,26 кв.м., а по скица 441 кв.м., при съседи: ул. „Доспат“, УПИ
VІІ-5, УПИ VІ-17, УПИ ІІІ-7, при следните квоти: ½ ид.
част за К.Г.Д. и ½ идеална част за С.Й.Н..
Постъпила е въззивна жалба от ответницата в производството С.Й.Н., чрез
пълномощника адв. Ю.Д., срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е допусната делба на недвижимия имот между страните.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателката поддържа, че
решението по гр.д. №17437/2008г. на СРС, на което се позовава ищцата не
установява право на собственост на ищцата върху дворното място. С решението не
било установено ищцата да е собственик на процесния
имот по отношение на непосредствения праводател на
ответницата К.Д., тъй като спрямо него искът бил отхвърлен, а предишният
собственик на имота – С.С.въобще не участвал по
делото. В решението липсвало произнасяне по отношение на 19/200 идеални части
от УПИ ІІ-6 в кв.339 по плана на гр. София, местност „Буката“, целият от 441
кв.м., поради което счита, че не е прекъснато давностното
й владение по отношение на тези идеални части от имота. Поддържа, че е
собственик на тези идеални части от имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. По отношение на жилището също счита, че
е едноличен негов собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, като присъединява и владението на
предходните приобретатели на имота. С оглед
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на съсобствен
недвижим имот.
Не е спорно и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищцата К.Г.Д. и нейният
брат Г.Г.К.са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от своите родители при равни квоти. С
нотариален акт №38 от 07.10.2003г. по нот. дело
№906/2003г. на по описа на нотариус В.Б.с район на действие СРС, братът на
ищцата Г.Г.К.е признат за собственик по давностно владение и на нейната ½ идеална част от
имота. С договор за замяна, за който е съставен НА №15/16.12.2003г., нот. дело №189/2003г. по описа на нотариус Д.Д. *** действие СРС, Г.Г.К.прехвърлил
½ идеална част от правото на собственост върху имота на С.Л.С.. С
договор за покупко-продажба, за който е съставен НА №066 от 19.12.2003г. по нот. дело №991/2003г. по описа на нотариус Б.Я.с район на
действие СРС, Г.Г.К.продал на С.Л.С.останалата
½ идеална част от правото на собственост върху делбения
имот. С договор за покупко-продажба, за който е съставен НА №151 от
30.12.2004г. по нот. дело №128/2004г. по описа на
нотариус М.П.с район на действие СРС, С.Л.С.продал имота на К.Р.Д., който от
своя страна го прехвърлил на ответницата С.Й.Н. с договор за покупко-продажба,
за който е съставен НА №137 от
14.11.2007г. по описа на нотариус Б.Я.с район на действие СРС. С решение от
03.05.2010г., постановено по гр.д. №17437/2008г. по описа на СРС, 38 състав, влязло
в сила на 13.01.2015г., е осъдена С.Й.Н. по иск с правно основание чл.108 от ЗС
да предаде владението на К.Г.Д. на собствената на ищцата ½ идеална част
от апартамент №10, находящ се в гр. София, ул. „******,
застроен на около 85 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
клозет, две антрета, при съседи: северния калкан, двора, стълбището, П.С.и
улица „Доспат“, отдолу – В.Ф., отгоре – тавански помещения, ведно със зимнично помещение от седем кв.м., третото поред на
уличната крайна стена на зданието, броено от юг към север, при съседи: от две
страни коридор, В.Ф., ул. „Доспат“, и таванско помещение от около осем кв.м.,
при съседи: коридор, П.С., ул. „Доспат“ и В.Ф.. С решението е отменен на
основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност №38, том VІ, рег. №15010, д. №906/2003г. на нотариус В.Б.с
район на действие СРС, до размера на ½ идеална част, с който Г.Г.К.е признат за собственик по давност на процесния имот.
Между страните по
делото е спорно дали процесният имот е съсобствен, като ответницата твърди, че е едноличен
собственик на същия на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл.70, от ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта като своя. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя
си.
В случая между страните е разрешен спор за собственост
с влязло в сила решение от 03.05.2010г., постановено по гр.д. №17437/2008г. по
описа на СРС, 38 състав, с което е уважен иск по чл.108 от ЗС на ищцата К.Д.
срещу ответницата С.Н., като последната е осъдена да предаде на ищцата ½
идеална част от процесния имот. Поради това на
основание чл.299, ал.1 от ГПК спорът относно собствеността на имота не може да
бъде пререшаван в настоящото производство, като страните са обвързани от силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение,
формирана относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е
твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Именно
в това производство, преюдициално по отношение на
иска за делба, ответницата е следвало да изчерпи всичките си възражения, включително
и за придобиване на имота по давност.
Съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗС във вр. с чл.116, б. „б“ и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, докато исковият процес е
висящ, а с влизане на решението в сила започва да тече нова давност. В случая
решението по гр.д. №17437/2008г. по описа на СРС, 38 състав, е влязло в сила на
13.01.2015г. и от тази дата до датата на подаване на исковата молба, по която е
образувано производството по иска за делба – 22.08.2016г., не е изтекла нито
дългата придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, нито
кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС.
Неотносими към предмета на спора са изложените във въззивната жалба възражения, че предишните приобретатели на имота не са участвали в производството по
иска по чл.108 от ЗС, както и, че по отношение на един от тях искът е
отхвърлен, тъй като е налице влязло в сила решение по иск по чл.108 от ЗС,
постановено между същите страни, между които се води и иска за делба, поради
което същите са обвързани от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо.
Неоснователно е и възражението на въззивницата,
че решението по иска по чл.108 от ЗС не се отнася до 19/200 идеални части от
дворното място, които ответницата твърди да е придобила на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност. В случая процесният имот е жилище в сграда – етажна собственост. Общи
части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 от ЗС – земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите,
главните линии на всички видове инсталации, както и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Към всеки от
самостоятелните обекти на право на собственост в сградата принадлежи по силата
на закона съответна идеална част от общите части, изчислена по правилата на чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и
съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин,
освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. В случая сочените
от въззивницата 19/200 идеални части от УПИ ІІ-6 от
кв.339, местността „Буката“ по плана на гр. София, целият с площ по документ за
собственост 447,26 кв.м., представляват прилежащи към процесното
жилище идеални части от общите части на сградата и от мястото, които
представляват принадлежност към главната вещ и не могат да бъдат придобити по
давност без да се придобие по давност отделният самостоятелен обект.
Поради
изложеното въззивният съд намира за правилен извода
на първоинстанционния съд, че процесният
имот е съсобствен между страните при равни квоти, и
предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна, но предвид липсата на доказателства за
направени във въззивното производство разноски,
такива не следва да й бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№46189/20.02.2019г., постановено по гр.д. №47333/2016г. по описа на СРС, 153
състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.