РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Г.а Стоянова
Членове:Радослава Н. Маждракова
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Ангел Ат. Георгиев
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно частно
наказателно дело № 20242100601224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК и е образувано по въззивна жалба на осъдения С. Р. Р., чрез своя
защитник – адв. Лъчезар Босаков от АК – София срещу определение,
постановено по НОХД № 331/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Царево.
Със същото, след одобряване на споразумение за решаване на делото, съдът се
е произнесъл по отношение на превозното средство, послужило за извършване
на престъплението по чл. 343б, ал. 5 от НК. На основание чл. 306, ал. 1, т. 1, от
НПК, вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът е присъдил
равностойността на автомобила, а именно 6950 лева, тъй като същият не е
собственост на дееца.
С жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, че разпоредбата на
чл.343б,ал.5 от НК е противоконституционната, както и че е сезиран
Конституционният съд, но все още няма решение. Иска се отмяна на
първоинстанционното определение.
1
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас предлага
определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
жалбата да бъде оставена без уважение. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК
е императивна и съдържа задължения, когато лице е признато за виновно в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК, да бъде отнето в полза
на държавата МПС и да се присъди равностойността на същото, когато
автомобилът не е собственост на дееца. Постановявайки обжалваното
определение, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си,
спазвайки всички процесуални и материалноправни норми, част от
действащото законодателство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият С. Р. Р. се
явява лично и с упълномощен защитник – адв. Лъчезар Босаков от АК –
София. Последният поддържа подадената жалба, като счита, че съдът следва
да се произнесе след като бъде обявено решението на Конституционния съд по
заведеното конституционна дело. Тъй като пред СЕС е направено
преюдициално запитване, счита че това е основание за спиране на настоящото
производство до произнасяне на СЕС. В подкрепа на искането си излага
пространни съображения, като моли за решение в срок, след произнасяне на
Конституционния съд.
В дадената му последна дума, осъденият моли определението на
ЦРС да бъде отменено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от
страните, в съответствие с чл. 314 от НПК провери правилността на
атакуваното определение, като констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение, по следните съображения:
Производството пред районния съд е протекло по реда на Глава
XXIX от НПК по повод внесено от Районна прокуратура – Бургас
споразумение за решаване на наказателното производство по БП № 130/2024 г.
по описа на РУ – Царево, преписка № 12979/2024 г. на Районна прокуратура –
Бургас ТО – Царево, по отношение на С. Р. Р. за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
На 16.08.2024 г., в проведено публично съдебно заседание, Районен
съд – Царево е одобрил внесеното споразумение, с което е признал
обвиняемия Р. за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като при
2
условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на същото за изпитателен срок от три години. На основание
чл.55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК , на
обвиняемия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца, приспадайки от този срок времето,
през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по
административен ред.
Определението за одобряване на споразумението на основание
чл.382, ал.9 от НПК е влязло в законна сила на същата дата.
По реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, след
одобряване на споразумението, съдът се е произнесъл с определение, с което
на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. чл.
343б, ал. 5 от НК е присъдил в полза на държавата равностойността на
използваното за извършване на престъплението МПС – лек автомобил марка
„Мазда“, модел „6“, с рег. № СА **** РН, а именно 6950.00 лева, тъй като
същото не е негова собственост.
В съответствие със закона районният съд не е включил
произнасянето по чл.343б, ал. 5 НК, като част от споразумението, а е провел
нарочно производство реда на чл. 383, ал. 2 от НПК и се произнесъл с отделно
определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 53, ал. 1 НК, тъй като
тази норма не урежда наказание, а мярка по цитирания текст.
Съгласно събраните в хода на досъдебното производство по делото
доказателства лекият автомобил Мазда с рег.№СА****РН не е собственост на
дееца, поради което и законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК изисква той да бъде осъден да заплати в полза на държавата
пълната равностойност на посочения лек автомобил по пазарната му оценка,
съгласно извършената на досъдебното производство оценителна експертиза.
Правилно РС – Царево е възприел заключението на оценъчната
експертиза относно паричната равностойност на процесното возило,
управлявано от осъдения към момента на извършване на деянието –
10.08.2024 г., което не е било оспорено от страните в наказателното
производство.
3
Основните възражения, изложени в жалбата, дала повод за
образуване на настоящото производство, са в насока
противоконституционност на нормата на чл.343б, ал.5 от НК. Тези възражения
понастоящем не се споделят от настоящия съдебен състав.
Пропорционалността (забраната за прекомерност) е изискване на
принципа на правовата държава и според него ограничаването на правата е
съразмерно за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента
на допустимото ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания
интерес. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в
зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на
конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение /Решение №
13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.
Действително отнемането на МПС, респективно присъждане на
неговата равностойност в полза на държавата, когато МПС не е собственост
на дееца, представлява намеса в правото на собственост по смисъла на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ. Правото на собственост е закрепено и в редица
други международни актове, сред които и Харта на основните права на ЕС
(чл. 17), но е защитено и на национално ниво, а именно в чл.17 от
Конституцията. Въпреки това, правото на собственост не е безусловно и
неотменимо и може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със
закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е
пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности
/Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г./.
Приемането от законодателя на чл.343б, ал. 5 от НК, включително и
втората му хипотеза както е в случая, видно от мотивите на законопроекта, се
налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като
средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност,
каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто
изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а
именно - то да е необходимо за постигане на легитимна цел - опазване на
живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния
травматизъм. Българското общество в последните години е непримиримо към
зачестилите престъпления по транспорта, вследствие на употреба на алкохол и
наркотични вещества от страна на водачите, които стават причина за
4
множество смъртни случаи, което е явно причината законодателя да даде
превес в правната уредба на правото на живот и здраве на пострадалите, пред
правото на собственост на виновните водачи. Възприето е за необходимо да се
засили превенцията при този род престъпления, с цел тяхното ограничаване и
съхраняване на живота и здравето на гражданите. Безспорно тази цел е с
голяма значимост, поради което с отнемането на моторното превозно
средство, собствено на дееца и респ. присъждане на неговата парична
равностойност, когато не е негова собственост, при определени предпоставки,
не е нарушен принципът за пропорционалност.
Преценката за пропорционалност следва да се прави
преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да
съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се
засяга правото на собственост. От своя страна тази преценка при определени
условия подлежи на проверка от Конституционния съд, явяващ се
единственият орган, който може да обяви определен закон или законов текст
за противоконституционен. Докато той не направи това, правораздавателните
органи следва да прилагат законите такива, каквито са приети от НС на
Република България, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение
противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове. В
случая въззивният съд не намира нормата на чл. 343б, ал.5 от НК, да
противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което
правилно Районен съд -Царево е приложил закона.
Следва да се посочи също, че действително с искане от 04.04.2024 г.
на ОСНК на ВКС е образувано конституционно дело № 15/2024 г., към което е
присъединено за съвместно разглеждане и решаване конституционно дело
№16/2024 г., образувано по искане от 18.04.2024 г. на Втори наказателен
състав на Районен съд - Свиленград за установяване на
противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК, но това обстоятелство не
лишава останалите съдилища от възможността да извършат подобна преценка
до окончателно произнасяне на националната конституционна юрисдикция.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото
следва да се потвърди, като правилно.
5
Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. чл. 334, т.
6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 16.08.2024г. определение по
НОХД № 331/2024г. по описа на Районен съд - Царево, с което е осъден С. Р. Р.
да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд-Царево сумата от
6950.00 лева, представляваща паричната равностойност на използваното за
извършване на престъплението МПС – лек автомобил марка „Мазда“, модел
„6“, с рег. № СА ***** РН, послужило за извършване на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК, да се съобщи по реда на чл.178
НПК на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6