Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 20,02,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 16024 по описа за 2014год, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от
ГПК.
Образувано е по предявени
от „Б.Д.“ ЕАД обективно съединени искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, с които се
претендира солидарно осъждане на Д.Т.Г., Т.С.Г. и Й.Т.Г. за сумата от 231 400,00лв., представляваща главница
по договор за ипотечен кредит от 27,04,2006год. и
допълнителни споразумения към него от 17,03,2010год., 16,11,2010год. и
02,07,2013год., ведно със законна лихва от датата на получаване от ответниците
на исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 21 459,70лв., за периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
неустойка в размер на 19,84лв., за
периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год., заемни такси в размер на 925,60лв.
Твърди се, че
между „Б.Д.“ ЕАД и З.И.Ч.е сключен писмен договор за банков ипотечен кредит за
покупка на недвижим имот от 27,04,2006год.,
съгласно който дружеството се задължава да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 200000лв. Посочва се, че кредитът е изцяло усвоен на
28,04,2006год. Договорено е погасяване на задълженията за срок от 300 месеца. Поради
нередовно погасяване на задълженията, кредитът е предоговорен на 17,03,2010год.
Със споразумение от 16,11,2010год. е постигнато
съгласие за заместване в дълг като
кредитополучателя З.И.Ч.е заместена в задълженията от Й. Т.Г., Т.С.Г. и Д.Т.Г.. Със споразумение от
02,07,2013год. е променен срока за погасяване на кредита, лихвата е намалена от
10,29% до 7,50%. Кредитното задължение, поради неплащане на вноски за месец януари до септември 2014год. е обявен за предсрочно изискуем на осн.
чл.20,2 от ОУ, за което длъжниците следва да се считат уведомени при получаване
на препис от исковата молба и приложенията.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
В
указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Т.Г. /л.108/, в
който се заявява становище за неоснователност на ИМ. Поддържа да не е налице валидно възникнало правоотношение с
банката, тъй като липсва упълномощаване за сключване на споразумение с
кредитора. Налице е било упълномощаване за различни обстоятелства. Не е налице
потвърждаване на извършеното действие без представителна власт при условията на
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Оспорва приложимостта на общите условия към договора. В
случай, че се приема да е възникнало заместване в дълг, то същото е породило
действие за разликата между 210068,32лева и 210000лева. Твърди да не е
настъпила предсрочна изискуемост на дълга, предвид липсата на надлежно уведомяване за задължението, липсва
покана за изпълнение. При условията на евентуалност релевира възражение за
погасителна давност.
Ответникът-Й.Т. Г. в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция по сходни
съображения/ стр.121/. Релевира възражение за изтекла давност.
Ответникът-Д.Т.
в срока за отговор излага становище/стр.134/да липсва договорно правоотношение
с ищеца по договор от 27,04,2006год. Не е налице встъпване в дълг по отношение на З.И.Ч., а само в
уговорения размер за разликата между 201425,83лв. и 201400лв. Оспорва
приложението на общите условия към договор за кредит, тъй като не са приети, а
клаузите за едностранна промяна на срокове, лихви и разноски са нищожни. Поддържа да не е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението. Релевира възражение за давност. С молба
от 21,11,2016година / стр.426/излага становище за неравноправност на клаузите на т.9,1 и т.25,3 от Общите условия
на осн.чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковите претенции.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 27,04,2006год. /л. 18/, по силата на който „Б.Д."
ЕАД, в качеството на кредитодател, предоставя на З.И.Ч., в качеството ѝ на кредитополучател, кредит в размер на
200000лв. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца от датата на неговото
усвояване - т.2 от договора.
Не спорно, че заемната
сума е в размер на 200000лв. е усвоена от кредитополучателя.
Kредитът се погасява чрез разплащателна сметка №
11998707 и се отчита по кредитна сметка № 12012315 на кредитополучателя–
т. 4 и т. 8.2.
Видно от погасителния план
/л.22/, неразделна част от договора за кредит, месечната погасителна вноска за
първите 36 месеца е в размер на 1238,95лв., за следващите 233 месеца –
1550,52лв., а последната изравнителна 300-на вноска е в размер на 1549,69 лв.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този
вид кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка. Към датата на
сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка за първите 3 години е
в размер на 1,9 процентни пункта или за този период, лихвеният процент по
кредита е общо 5,59% - т.7.1. След изтичането на третата година, надбавката се
определя в „Условия за ползване на преференциални лихвени условия по жилищни
кредити“ – Приложение № 1 към договора.
В
т. 16.1. е уговорено задължението по кредита да бъде
обезпечено с ипотека на търговски обект – склад, със ЗП 354,30 кв.м., находящ се
на бул. „********.
В т.19.1. от
договора е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва, от
7-мия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената
лихва по т.7,1, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
Съгласно т.19,2 от договора при допусната забава в плащанията на
главницата и /или лихвата над 90 дни
целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем До предявяване на
молбата за събиране по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява
с лихвения процент по т.7,1, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
По делото са представени „Условия за ползване на
преференциални лихвени условия по жилищни кредити“, съгласно които, лихвата се
образува при надбавка от 4,6 %.
По делото е
представена версия на Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити от
септември 2007год. В чл. 20,2 е посочено,
че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, са посочени в чл. 21,1.
В чл. 25, 3 от ОУ е регламентиран видът на
дължимите от кредитополучателя такси. Съгласно чл. 25.3. кредиторът има право
да променя базовия лихвен процент, при осъществяване на посочените в клаузата
условия, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В случаите на
промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя
на кредитополучателя актуализиран погасителен план – чл.9.4.
Установява се, че между Б.ДСК и З.Ч.е сключено допълнително споразумение от
17,03,2010год. към договора за
кредит от 28,04,2006год./л. 30/. Относно остатъка от дълга към сключването му е
приет размер 193252,31лв./
главница и лихва/ Посочено е също така, че към датата на сключване на
споразумението лихвата е в размер на общо 10,29%.
Съгласно
т.5.1. от споразумението, страните са договорили деветмесечен гратисен период
за издължаване на главницата без промяна в крайния срок за издължаване на
кредита. По време на гратисния период кредитополучателят се задължава да плаща
част от месечната лихва по нов погасителен план, в размер на 828,57лв. - 5.2.
Уговорено е капитализиране на непогасената част от начислената лихва на кредита
на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период – т.
5.3.
Съгласно т.5.5, в случай на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита на основанията в ОУ към допълнителното споразумение, капитализацията по
т.5,3 отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните
суми се считат отново за дължима лихва.
Към
споразумението е представена версия на Общи условия за предоставяне на ипотечни
кредити от 10,11,2009год. /л.32/, сходни по съдържание с версията на ОУ към
договора за кредит.
По делото е представено Допълнително споразумение за заместване в дълг от
16,11,2010год. /л. 44/, сключено между „Б.ДСК“ АД и Й. Т. Г., Т.С.Г., в качеството на „нов длъжник“ и Д.Т.Г.,
в качеството на „съдлъжник“, по силата на което кредитополучателя З.Ч.е
заместена в задълженията по договор за кредит от 28,04,2006год. Кредиторът
е дал съгласието си за освобождаване на
длъжника Ч.и поемане на задължението й от новите длъжници и съдлъжник.
Посочено е, че към датата на сключването му – 16,11,2010год. остатъкът
от дълга е в размер на 201425,83лв.
Обективиран е и отказ на
кредитора за част от дължимите му суми за периода 15,10,2010год. до
16,11,2010год., като размерът на дълга считано от датата на споразумението е в
размер на 201425,83 лв.
Уговорен е нов 18 месечен гратисен период за издължаване на главницата,
без промяна на крайния срок за издължаване на кредита –т.5,1 от споразумението. По време на
този период кредитополучателят се задължава да плаща част от месечната лихва по
нов погасителен план, в размер на 1000лв. за първия шестмесечен период, 1400лв.
за втория шестмесечен период и 1700лв. за третия – т. 5.2. Уговорено е
капитализиране на непогасената част от начислената лихва на кредита на първия
работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период – т. 5.4.
Споразумението е сключено от името на Й.Г. и Т.С., чрез пълномощник-Д.Г.
въз основа на пълномощно рег.№16693/04,11,2010год.
С допълнително споразумение от 02,07,2013год. в б.Е, е предвидено капитализиране на
непогасената част от начислени редовни лихви
към датата на подписване на споразумението. Договаря се гратисен период
от 6 месеца с промяна на крайния срок за издължаване на кредита, а именно
360месеца, считано от датата на сключване на
допълнителното споразумение.
Лихвеният процент е изменен от 10,29% на 7,50% -т.3, и е уговорено
обезпечение за преструктурирания кредит – договорна ипотека върху имот,
индивидуализиран в т. 4 от споразумението.
Съгласно т.13, неразделна част от споразумението са ОУ, които
ответниците са получили и приемат с подписване на споразумението.
Към споразумението са представени подписани от страните ОУ от месец юни,
2013год. Съгласно т.9.1. и т.9.2., кредитът се олихвява с фиксиран или
променлив лихвен процент, като последният е зависим от БЛП, определян по
одобрена от кредитора Методология- оповестена в офиси на Банката и на интернет
страницата й, и се променя при промяна на БЛП по решение на кредитора.
В т.20.2. е
посочено, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над
90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, са посочени в чл. 21.1.
Във връзка с начина на определяне и
изчисляване на базовия лихвен процент по кредита са представени Методология на
„Б.Д.” ЕАД /л.259/ за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения
процент по кредити на физически лица, и извлечения от протоколи от заседания на
Комитета за управление на активите и пасивите на Банката от 2007год. и 2008год.
/л.261 и сл./.
Представено е
уведомление до Й.Г. с рег. № 01-20-04-204/30,07,2014год. /приложен в преписите
по делото/, с което поради допусната забава в плащанията Банката е обявила за
предсрочно изискуеми задълженията на ответника по процесния договор за кредит
от 27,04,2006год. и допълнителните споразумения към него, като е предоставен
7-дневен срок за доброволно погасяване на дължимите суми.
От приложена обратна
разписка с № 1523534 се установява, че уведомлението е получено на
14,08,2014год. от Д.Г..
С уведомления с рег. №
01-20-04206/30,07,2014год. и рег. №
01-20-04207/30,07,2014год. /приложени в преписите по делото/, идентично по
съдържание, предсрочната изискуемост е обявена и по отношение на Д.Т. и Т.С..
Същото е получено от Д.Т. на 14,08,2014год. за Т.С.. Уведомлението до Д.Г. също
е връчено на 14,08,2014год. /стр.288 от преписите/.
От изслушаното по делото
първоначално заключение на Съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че кредитът е усвоен на 28,04,2006год. Вещото лице дава
заключение, че кредитът не е погасяван редовно, като е допуснато просрочие за
месеци от януари до септември 2014год. и забавата е над 90 дни. Посочва, че
непогасената главница, включваща, непогасена на падеж вноски и предсрочно
изискуема главница, към датата на получаване на исковата молба от ответниците е
в размер на 231400 лв. Неплатената възнаградителна лихва, към датата на
получаване на настоящата искова молба е в размер на 25798,45 лв., а неплатената
санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените вноски,
представляващи главница, за периода от падежа на всяка вноска до датата на
получаване на исковата молба е в размер на 35,18 лв., докато осчетоводените от
„Б.ДСК“ АД разноски към датата на подаване на исковата молба са в размер на
1851,20 лв.
От изслушаното по делото заключение
на Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.231/, прието
от съда, се установява, че остатъкът по дълга към 16,11,2010год. по кредитната
сметка на З.Ч.№ 17/12012315, преди сключване на предварителното споразумение за
заместване в дълг е в размер на общо 201398,19 лв. от които непогасена главница
– 193251,24 лв. и непогасена възнаградителна лихва – 8146,94 лв. Експертизата
установява, че на името на Й.Т.Г. е открита нова кредитна сметка № 17/19031704,
която е заверена на 16,11,2010год. със сумата от 201398,18 лв.
В
изслушаното по делото заключение на Съдебно-счетоводна
експертиза вх. № 37298/09,06,2016год. на СГС /л. 298/ се посочва, че съгласно
първия погасителен план, при договорен лихвен процент от 5.59 % за първите 36
месеца и 8.29 % за останалите 246 месеца, за периода от началото на договора до
датата на исковата молба – 16,10,2014год. включително, е следвало да бъдат
погасени 102 месечни вноски в размер на 146936.52 лв., от които главница в
размер на 32982.67лв. и възнаградителни лихви общо в размер на 113953,85лв. По договора
е платена сума в размер на 97688.20лв., с която, при годишна лихва по
първоначалните параметри се погасяват 70 пълни вноски по кредита. В този
случай, погасената главница е щяло да бъде в размер на 21 628.25 лв. и
съответно погасената възнаградителна лихва – 76059.95лв.
Съгласно първоначално договорените условия към датата на исковата
молба-16,10,2014год. задължението би било
вноски за главница с настъпил
падеж 11354,42лв., възнаградителна лихва – с настъпил падеж 37893,90лв.,
наказателна лихва -423,34лв. Предсрочно изискуемата главница е 178371,75лв. или
общо задължение към 16,10,2014год. 216688,99лв.
Констатирано е извършено капитализиране на лихвата съгласно т.3 от
заключението на допълнителната ССчЕ /21,03,2017год., стр.307/ Изготвено е
становище за стойността на задължението във вариант възнаградителни лихви при лихвен
процент съобразно договора и изменението извършено с последващите допълнителни
споразумения –приложение 2 от заключение, а именно: главница 187808,44лв.,
възнаградителна лихва 34997,90лв. и
423,34лв.-наказателни лихви. При вариант
стойността на дълга с годишен лихвен процент съгласно договора за кредит
и допълнително споразумение от 02,07,2013год.
– се дължат общо 218857,61лв., от които 187808,44лв.-главница,
30625,83лв.-възнаградителна лихва и 423,34лв.-наказателна лихва-приложение №3
от заключението на ССЕ./стр.317/
По делото е представено нотариално
заверено пълномощно от 04,11,2010год., с рег. № 16693 и рег. № 16694 на нотариус К.Д., РС –
гр. Кърджали /л. 344-345/, с което ответниците Й.Г. и Т.Г. упълномощават
ответницата Д.Г. да сключи от тяхно име договор за доброволна делба на недвижим
имот, представляващ търговски обект, с идентификатор 40909.110.230.1.69 по
кадастрална карта на гр. Кърджали, със застроена площ от 693 кв./м., като
имотът им бъде възложен в дял и придобият собствеността върху него. В т.1.1. от
пълномощното Д.Г. е упълномощена да сключи и подпише от името на
упълномощителите договори за заместване в дълг на З.И.Ч.по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № 12012315/28,04,2006год., с кредитор „Б.ДСК“ АД и
сключените въз основа на него анекси и К.П.С.по договор за ипотечен кредит
№14875119/23,11,2007год. с кредитор „Б.ДСК“ АД и сключените въз основа на него
анекси. Удостоверена е нотариална заверка на подписите и съдържанието на
представеното пълномощно.
От
заключението на изслушаната съдебно-почеркова експертиза/стр.330-337/ се
установява, че подписът, положен от името на Й.Т.Г., в нотариално заверено на
04,11,2010год. пълномощно е положен от Й.Т.Г.. Подписите, положени от името на Й.Т.Г.
и Т.С.Г. като молители в „Молба до Изпълнителните директори на
Банка-ДСК-ЕАД-София, вх. № 22-10-36-1375 от 29,08,2013год.“, не са положени от
тези лица.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По
делото се установява, че между ищеца „Б.ДСК“ АД и З.И.Ч.е
възникнало правоотношение за предоставяне на
кредит, по който Банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***. Установява
се, че кредитът е усвоен на 28,04,2006год.
Ищецът
навежда доводи, че З.Ч.е заместена в дълга си към банката от ответниците по
настоящето дело по силата на Допълнително споразумение за заместване в дълг от
16,11,2010год. към процесния договор за кредит. По делото се установява, че
това споразумение е сключено от ответника Д.Г. лично и в качеството ѝ на
пълномощник на останалите двама ответници.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците Й.Г. и Т.Г. за липса на
възникнало договорно правоотношение с ищеца по процесния договор за кредит от
27,04,2006год. поради сключване на договора за заместване в дълг от лице без
надлежно учредена представителна власт, поради което и при липса на
потвърждаване по чл.42, ал.2 от ЗЗД сделката е недействителна спрямо тях. От съдържанието
на представеното по делото пълномощно от 04,11,2010год., с рег. № 16693 и рег. № 16694,
с нотариално удостоверено съдържание, в т.1,1, е видно изрично упълномощаване
на Д.Т. Г. за сключване на договор за
заместване в дълг относно договор за ипотечен кредит на Златка Чонтовска. Действително
в пълномощното се сочи на дата 28,04,2006год., но настоящия състав намира да се
касае именно до процесния договор, с
оглед посочения номер на банкова сметка ***, по който се обслужва процесния
договор на първоначалния кредитополучател Ч.. Аргумент за идентичност на
договора е и допълнителното заключение на ССчЕ/стр.231 от делото/, от което е
видно, че кредитната сметка на Ч.е
именно с посочения номер, която впоследствие е с нов номер №19031704 с титуляр Й.Г..
Отделно от изложеното, съдът съобрази и обстоятелството, че действително е
налице и сключен договор за кредит между Банката и Й.Г. и Т.Г. от дата
28,04,2006год., но същия се обслужва по сметка №12019059. Ето защо и с оглед приложените доказателства,
съдът приема да е налице валидно учредена представителна власт на Д.Г. от
ответниците Й. и Т. Георгиеви за сключване на договор за заместване в дълг на
кредитополучателя Ч..
Възражението на ответника Т.Г. относно липса на учредена
представителна власт е изцяло
недоказано, тъй като от ответника не са
ангажирани доказателства опровергаващи нотариалното удостоверяване на
представения документ, който в качеството на официален свидетелстващ документ
има обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените факти.
Съобразно изложеното съдът намира да
е налице валидно възникнало правоотношение по договор за заместване на
кредитополучателя-З.Ч.на осн.чл.102 от ЗЗД от ответниците. За действителността на договора
за заместване в дълг законът
предпоставя наличието на валидно съществуващо
облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по което се прави заместването
със съгласие на кредитора за заместване и освобождаване на досегашния длъжник.
Неоснователни са доводите на ответниците,
че заместването на кредитополучателя е само
за разликата от 201400,00 лв. до 201425,83 лв. В т.1.2. от договора изрично е
посочено, че размерът на дълга към датата на подписване на споразумението е в
размер на 201400,00 лв. От съдържанието на договора не се установява ответниците
да са заместили заместила първоначалния
длъжник само за определена част от задължението.
От друга страна по арг. на чл.12 от
договор от 27,04,2006год., съдът приема, че задължението е поето солидарно от
ответниците, доколкото е договорена
възможността да бъде събрано от всеки от
кредитополучателите.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по реда на
чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор. Възражение в този смисъл е релевирано и от
ответника досежно следните разпоредби от договора за кредит и ОУ към него:
С оглед естеството на спора съдът
следва да разгледа възраженията за нищожност/молба от 13,12,2016год. на Д.Г.
стр.250/, след което да се произнесе по дължимостта на суми по договора за
кредит.
- чл.7,1
от договор за кредит, вр.т.9,1,9,2 от ОУ/2010год./ и т.9,1 от Общите условия/2013/ на осн. чл. 146, ал. 1 вр. чл.143, т.10 и
т.12 от ЗЗП;
Съгласно
чл. 9.1. от ОУ кредитът се олихвява с променлив лихвен процент. В т.9,2 от ОУ
/2010/ е са посочени условията при които
кредиторът има право едностранно
да променя лихвения процент, за което
уведомява длъжника по подходящ начин. В.т.9,1 от ОУ/2013/ е посочено, че
кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент. Променливия лихвен
процент е състоящ се от БЛП, определян по одобрена методология и се променя
при промяна на БЛП по решение на
кредитора. Съгласно чл. 24.3.1 от ОУ кредиторът има право едностранно да
променя и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ
начин при наличие на посочените условия. Съобразявайки съдържанието на цитираните текстове се обосновава извод за
наличие на неравноправни клаузи касаещи възможността на кредитора да променя
едностранно определения лихвен процент на банката, който се прилага по сключени
договори за кредит.
По възражението за недействителност по чл.143 от ЗЗП, вр.чл.146
ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния договор
за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП.
Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора
за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което
освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ),
които се прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила
към клаузите за определяне на лихвата по
тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД,
изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от
нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени
по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като са
част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и кредитополучателят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Налице са предварително
изготвени условия, които са одобрени от страна на търговеца. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП
досежно доказателствената тежест не е проведено доказване, спорните клаузи да
са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146,
ал.1.
Договора
за банков кредит е финансова услуга по
смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП , съгласно който "финансова услуга" е всяка
услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и
инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора
за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на
услугата, предоставена от банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне периодично на БЛП следва да
се тълкува във връзка с т.9,1 от първоначално приложените ОУ /от
м.09,2007год./и т.25,3 от ОУ, предвиждащи
условията за едностранна промяна
на БЛП от кредитора.
Преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл.143, ал.1, т.10 от ЗЗП сочи на неравноправна
клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.7 от
договора, вр.чл.9,1,9,2 от ОУ към договора
сочи изрично
условията, при които кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки
това липсват данни как „промяната на условията по т.9,2 от ОУ би повлияла на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.143,
т.10 от ЗЗП-клаузата в посочената част
е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза е тази, която дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с промяната на базовия лихвен процент, цената на услугата, тоест
лихвата която ще се плаща, за срока на
договора се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че е
налице значително
завишаване на цената в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена нарочна възможност
при такава хипотеза да се откаже от договора
за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените в ОУ основания за
изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от
въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. За да се
приложи изключението на сочената
разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговецът/Банката/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от
21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има
право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин
/чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо
извършеното изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е
обвързващо за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми
са платени без основание.
Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 16,11,2010год. и 02,07,2013год., с които се постига съглашение
за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Договора за ипотечен кредит е сключен на 27,04,2006год.,
към който момент е била действаща Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. с ДВ, бр.2/07,01,2003год./, в която в чл.16, ал.1 изрично е посочено, че банките не могат да
начисляват лихви върху лихви, освен когато с първоначалния договор е предвидена
възможност за това. В процесния договор не съществува договорка в подобен
смисъл. Към датата на сключване на допълнително споразумение от 16,11,2010год.
и 02,07,2013год. действаща е била Наредба №9/03,04,2008год. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на
Управителния съвет на Българската народна Б.горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. за периода на извършеното капитализиране липсва
нормативна възможност за това. Ето защо
настоящия състав приема, че към момента на сключване на допълнителните
споразумения към договора за кредит не е съществувал нормативно регламентиран
механизъм за изпълнение на законовата делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто
липсва и към настоящия момент. Налице е
действаща материално правна норма, която следва да бъде съобразена.
Неоснователни са доводите за допустимост на подобна уговорка съобразно чл.9 от ЗЗД. За разлика от търговското право и нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена,
то в правоотношението възникнало по
повод сключен договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице,
сочената норма не може да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато
е тази по договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява
специална разпоредба, касаеща отношения
между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна
по сделката физическо лице е приложима
общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е
налице колизия между двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита
на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се
прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателите безспорно имат качеството потребител по смисъла на §13, т.1
от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от
по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
По изискуемостта:
Спорно между страните е обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането на кредитора по договора за банков кредит, във връзка с което е налице задължителна съдебна практика по ТР
№4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл Решение № 161от 08.02.2016год., постановено по реда на чл.290
от ГПК по т. д. № 1153/2014год. на ВКС,
ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО,
Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014 год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В исковата молба се сочи на предсрочна изискуемост на
основание условията по договор за ипотечен кредит съгласно чл.20,2 от ОУ. С
оглед установените неравноправни клаузи, настоящия състав намира, че определянето
на задълженията на кредитополучателя, респективно забава в плащанията следва да
се извърши съобразно първоначалния погасителен план, предвид последващото
изменение на лихвата основано на нищожна клауза, при съобразяване на
договореното разсрочване на задължението съгласно допълнителни споразумения от
16,11,2010год. и 02,07,2013год., без да бъде съобразено капитализиране на лихвата към главницата. При
определяне задълженията по договора за кредит следва да бъде съобразено
намалението на лихвения процент, извършено с допълнително споразумение от
02,07,2013год. на 7,50%, тъй като същото е индивидуално уговорено и не води до
неравнопоставеност в отношенията по сключения договор за кредит. В този смисъл за установяване на задължението
на кредитополучателя следва да бъде съобразено заключение на ССчЕ, приложение 3
от допълнителното заключение като се вземе предвид и извършеното погасяване на
дълга.
В процесната хипотеза се установява,
че с уведомление изходящ № 01-20-04208
от 30,07,2014год., получено от ответницата Д.Г. на 14,08,2014год., банката е обявила
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, включително и по отношение
на Й. и Т. Георгиеви, чрез пълномощник. Дори да се приеме последните да не са
уведомени с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, то същото е
налице с връчване на препис от настоящата искова претенция на 20,11,2014год. и 24,11,2014год.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е извършено плащане на задълженията
по договора за кредит за периода януари – септември 2014год. Т.е. към датата на уведомлението до
длъжника е налице обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост
съгласно чл. 20,2 от ОУ
–забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се
счита обявена на длъжника от момента връчване на изходящото от банката
уведомление или в конкретния случай на 14,08,2014год.
Размерът на главница е 187808,44лева, определен при първоначален лихвен процент,
съобразявайки извършените плащания, с договорено намаление на лихвата до датата
на исковата молба и без извършване на капитализиране на лихвите/приложение 3 от
доп.заключение на ССчЕ/, в който размер
исковата претенция е основателна и неоснователна за разликата до
231400,00лв.
По претенцията за възнаградителна
лихва в размер на 21459,70лв., за периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ кредитополучателят дължи договорна
лихва за ползване на паричния ресурс. С оглед установеното по делото
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, основано на
неравноправна клауза от договора, съдът приема, че размерът на задължението
следва да бъде определен съобразно първоначално договорените между страните
условия, в частност лихвен процент от 5,59% за първите 3 години, 8,29% до
02,07,2013год. и 7,50 % след това като бъдат съобразени извършените от
ответника погашения.
За релевирания
от ищеца период на договорната лихва е 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
дължимата договорна лихва е в размер на 12657,54лв. определена по реда на чл.162 от ГПК. От
дължимата възнаградителна лихва за периода до датата на исковата молба
-16,10,2014год., която е 111768,46лв.
след приспадане на платената лихва от 85496,74лв. дължим остатък е 26271,72лв.
общо. За процесния период се дължат 9 вноски по 1486,74лв. или общо
13380,66лв., от които следва да бъде извадена платената на 07,01,2014год. сума от
723,12лв.=12657,54лв., в който размер исковата претенция следва да бъде уважена
и отхвърлена за разликата до 21459,70лв. като неоснователна.
По претенцията за неустойка в размер
на 19,84лв., за периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год. на осн. т.20,1 от
ОУ:
Исковата
претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.20,1 от ОУ, съдът
намира за основателна. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че неплатената санкционираща лихвена надбавка върху частта от
неплатените вноски, представляващи главница, падежирали след 18,01,2014год. за
периода от падежа на всяка вноска до 15,10,2014год., определена по реда на чл.162 от ГПК е в
размер на 192,19лв., поради което доколкото
този размер е по-висок от претендирания от ищеца, претенцията за неустойка от
19,84 лв. следва да бъде уважена изцяло.
По претенцията
за заемни такси:
Видно от основното
заключението на ССчЕ сумата, представлява начислена такса за управление на
16,11,2013год. на осн.т.11 от допълнително споразумение от 02,07,2013год. към
датата на Им, поради което предвид настъпилата
изискуемост на задължението исковата претенция е основателна.
С оглед основателността на исковата
претенция подлежи на разглеждане релевираното по реда на чл. 120 от ЗЗД
възражение за погасителна давност. Същото съдът намира за неоснователно, с
оглед принципа за течение на давността, считано от изискуемостта на вземането
съгласно чл. 114 ЗЗД. Относно задължението за главница приложима е общата пет
годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД, която в конкретния случай, с оглед
обявяване на предсрочна изискуемост на 14,08,2014год. не е изтекла. Относно
просрочената главница и доколкото задължението е с конкретно посочени падежи,
то давността тече от настъпване на падежа на всяка от тях. В конкретния случай
се сочи на просрочени вноски от м.01,2014г., поради което до датата на
предявяване на исковата молба на 16,10,2014 г. отново не е изтекъл срокът по
чл. 110 от ЗЗД. Приложимата относно вземането за договорна лихва и неустойка
тригодишна давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД също не е изтекла, тъй
като релевирания срок на задължението за договорна лихва и неустойка е
09,12,2013 г.-за лихва и съответно 18,01,2014 г. за неустойка, поради което до
16,10,2014 г. -дата на ИМ срокът по чл. 111, б."в" не е изтекъл и
вземанията не са погасени по давност.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 8905,03лв. от общо 11272,20лв., от които 10152,20лв.-д.т., 1020,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника Д.Г. и Й.Г. се дължат разноски от 2030,00лв.
от общо 10150,00лв. , от които 9900,00лв.- адв. възнаграждение и 250,00лв.-в.л.
Мотивиран от изложеното Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, офис 20 – адв. Р., Й.Т.Г., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** офис 20 – адв. Р. и Т.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, на осн.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД сума в размер на 187808,44лв. – главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 27,04,2006год. и допълнителни
споразумения към него от 17,03,2010год., 16,11,2010год. и 02,07,2013год., ведно
със законната лихва от датата на получаване на исковата молба – 20,11,2014год. до
окончателното изплащане на вземането, 12657,54лв.
– възнаградителна лихва за периода от 09,12,2013год.
до 15,10,2014год., 19,84 лв. –
неустойка за забава, на основание чл. 20.1. от ОУ към договора, за периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год. и 925,60 лв. –
заемни такси, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 187808,44лв. до предявения размер от 231400,00лв. –
главница, за сумата над 12657,54лв. до пълния предявен размер от 21459,70 лв.-възнаградителна
лихва като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, Й.Т.Г., с ЕГН ********** и Т.С.Г.,
ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сума в
размер на 8905,03лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес *** да заплати на Д.Т.Г., с ЕГН ********** и Й.Т.Г., с ЕГН **********
на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, сума в
размер на 2030,00лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: