Мотиви към присъда по НОХД № 634 /2021 г. по
описа на ПдОС
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Ф.М.С. за две извършени престъпления от общ
характер:
-
по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“Б“от НК за това,
че:
На 21/22.10.2020г. в с. *, обл.
Пазарджик, при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението, след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи както следва: 1 брой мъжки
портфейл от естествена кожа марка „Кевин Клайн“ на стойност 63 лева, пари в
брой 250 лева, всички отнети вещи на обща стойност 313 лева от владението на
Е.А.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
и по чл.249, ал. 1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, за това, че:
На 22.10.2020г. в гр. *, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез АТМ устройство
„Петрол 5117 Кричим Пловдив BG“ е използвал платежен инструмент -
дебитна карта «Мастеркарт» с № ******, издадена от „Обединена Българска Банка“
АД с титуляр Е.А.С. ЕГН ********** без съгласието на титуляра Е.А.С., вследствие
на което е изтеглил парична сума в общ размер на 38,38 /тридесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията със същата правна
квалификация на деянията. Счита, че престъпленията са извършени виновно от подсъдимия. Намира, че същият следва да
бъде признат за виновен и му се наложат наказания лишаване от свобода и глоба,
ориентирани към минималните размери, като наказанието лишаване от свобода,
определно при условията на чл.23 от НК, да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Защитата на
подсъдимия е на същото становище, предвид протеклото съкратено съдебно
следствие и признатите факти по обвинителния акт от страна на подсъдимия, като
моли за определяне на наказанията в законовия им минимум и постановяване на общ
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият
моли за снизхождение. Той призна всички факти, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК – в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
СЪДЪТ, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
в производството по Глава 27 от НПК и обсъди доводите и съображенията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ф.М.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин е, неженен, неграмотен, с ЕГН **********. С. е осъждан осем
пъти с влезли в сила съдебни актове, от които шест пъти като непълнолетен. Като
пълнолетен са налице следните му осъждания:
С присъда по НОХД 3094/2019г. по
описа на Районен съд - Пловдив /в законна сила от 14.10.2019г./ на подс. С.
било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 т.4 и т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28
ал.1 от НК. С присъда по НОХД 4562/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив /в
законна сила от 04.03.2020г./ на С. е било наложено наказание една година и
четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7
вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК, изтърпяването на което е било отложено с
изпитателен срок от три години.
Свидетелят Е.А.С. и съпругата му ***
живеели в с. *, обл. Пловдив, ул. * № *. Семейството притежавало лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № ****, който обикновено стоял
паркиран пред къщата на Стоеви на посочения адрес.
На 21.10.2020г. около 21,30ч. свид.
С. паркирал автомобила на посоченото по-горе място, но забравил да го заключи.
На таблото вътре в автомобила забравил и своя портфейл от естествена кожа марка
„Кевин Клайн“, в който имало парична сума от 250лв. и различни документи -банкови карти, документи за самоличност и за
регистрация на МПС.
През месец октомври 2020г. подс.Ф.С.
се запознал с момче от гр. Пазарджик на име *. На 21.10.2020г. последният пристигнал с автомобил в гр. Кричим, като
намерението им било да се разходят до гр. Пазарджик. Преди да тръгнат подс. С.
се свързал със свой познат - свидетелят *** и го поканил да отиде с тях.
Тримата тръгнали към гр. Пазарджик, като се придвижили до там с автомобил,
управляван от лицето *. Когато пристигнали в гр. * подсъдимият и * тръгнали да
се разхождат, а свид. * останал да ги чака.
Към 21,00ч. С. се върнал при
свидетеля. Двамата не разполагали с парични средства, поради което решили да
тръгнат пеша до близкото до гр. Пазарджик село *. Когато пристигнали в селото
се озовали на ул. * № * пред дома на свид. С.. Подсъдимият С. се приближил до паркирания от С. автомобил
и отворил незаключената врата. Видял портфейла на свидетеля марка „Кевин
Клайн“, взел го и бързо се отдалечил. През това време свид. * стоял настрани,
тъй като не искал да взема участие в отнемането на вещите от владението на
свидетеля С.. Подсъдимият се приближил до него и отворил отнетия от него
портфейл. Свид. * видял, че вътре имало дебитна карта «Мастеркарт» с № *******,
издадена от „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Е.А.С., като не успял да
разбере дали има пари. С. и *решили да се върнат в гр. Пазарджик и тръгнали
отново пеша натам.
Когато пристигнали в града подс. С.
наел такси, с което той и свид. * се придвижили до гр. Кричим. Вече било около
05,00ч. на 22.10.2020г., когато двамата отишли до бензиностанция на „Петрол“ АД
в гр. Кричим. По това време на работа като продавач-консултант там бил свид.
***.
На бензиностанцията имало АТМ
устройство „Петрол 5117 Кричим Пловдив BG“. Подс. С. взел
дебитната карта «Мастеркарт» с № ******, издадена от „Обединена Българска
Банка“ АД с титуляр пострадалият Е.А.С., чрез която можело да се извършва
безконтактно разплащане и без съгласието на титуляра и поради това на пет пъти
използвал платежния инструмент. Посредством картата заплатил кроасани,
безалкохолно, цигари, като сумите били до 10 лв всяка - 3,38лв.,5лв. и три пъти
за по 10 лв. По този начин общо изтеглил 38,38лв. След последното ползване на
картата свид. * попитал подсъдимия на кого е банковата карта и С. отговорил, че
е на майка му, но свидетелят забелязал, че на картата има изписано мъжко име и
отново го попитал на кого е картата. Тогава подс. С. хвърлил дебитната карта и
избягал. Свидетелят * също си тръгнал.
На 22.10.2020 г. около 07.30 ч. свид.
С. излязъл от дома си и влязъл в автомобила си, който бил паркиран на
посоченото по-горе място. Веднага установил липсата на кожения си портфейл и
намиращите се в него документи - дебитната карта «Мастеркарт» с № ******,
издадена от „Обединена Българска Банка“ АД, документи за регистрация на
автомобил, лична карта, както и сумата от 250 лв. Малко по-късно видял, че на
мобилния си телефон бил получил 5 бр. съобщения от „Обединена Българска Банка“
АД, с които го уведомявали за извършени плащания, а именно за покупки на
стойност 3,38 лв., 5,00 лв. и три по 10,00 лв. Свидетелят незабавно се обадил
на банката, за да му бъде блокирана дебитната карта. С. съобщил на органите на
МВР гр. Пазарджик за липсващите му вещи, както и за ползването на неговата
банкова карта без негово съгласие.
Работа по случая започнал свид. *** -
полицейски служител в сектор „КП“ при РУ гр. Пазарджик. Съвместно със служители
на РУП гр. Стамболийски свид. В. посетил бензиностанцията в гр. Кричим. Той
провел разговор със свид. *, след което последният предал доброволно 1 бр.
дебитна карта «Мастеркарт» с № *, издадена от „Обединена Българска Банка“ АД с
титуляр Е.А.С., за което бил съставен протокол. В резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия подс. Ф.С. бил установен като лицето,
отнело портфейла с дебитната карта и сумата от 250 лв. от владението на пострадалия
С., както и като лицето ползвало без неговото съгласие дебитната му карта. Пред
свидетеля * подсъдимият С. подробно описал извършените от него престъпления.
Разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК гласи, че в
случаите по чл.
372, ал. 4 съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. Чл.372 ал.4 от НПК изисква в
производството по Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 НПК съдът да
установи, че самопризнанието се подкрепя от приложените по делото доказателства
и да обяви на страните, че няма да събира доказателства и ще ползва директно
самопризнанието на подсъдимия. Необходимо и достатъчно условие за приложението
на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и
веществени доказателствени средства убедително да потвърждават признатите от
подсъдимото лице фактически обстоятелства.
Така, в настоящия случай горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от следните доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство:
От свидетелските показания на
всички свидетели по делото – ***, от обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство, от приобщените в хода на разследването писмени
доказателства - справка съдимост, характеристична справка, протокол за
доброволно предаване, справка от ОББ АД, от вещественото доказателство –
дебитна карта, приложена на л.13 от дос.пр. Всеки свидетел в своите показания е
изложил обстоятелствата така, както ги е възприел, обективно и добросъвестно,
като липсва съмнение за недостоверност и
манипулираност, тъй като те са взаимно свързани и не си противоречат.
Свидетелите * дават сведения относно собствеността върху откраднатите вещи,
мястото и времето, от където са били отнети; свид.* – за действията на
подсъдимия по отнемането им и ползването на дебитната карта и условията,
времето и мястото, при които това се е случило; свид.* като полицейски служител
– за това, което лично е възприел при извършването на проверката по сигнала на
пострадалия, а свидетелите * и *, за ползването на картата от страна на
подсъдимия на горепосочената бензиностанция, където работели като служители в
инкриминирания период.
Посочените доказателствени
източници са непротиворечиви и водят на безспорна установеност на гореизложената
фактическа обстановка и в този смисъл самопризнанието на подсъдимия не е
изолирано, а подкрепено от ангажираните способи за доказване в настоящото
наказателно производство. Еднопосочността на цялата доказателствена маса,
изведените въз основа на нея доказателствени факти, признати от подсъдимия и
неоспорвани от страните, прави безпредметен по-детайлния им анализ, поради
безспорността на изложената по-горе установеност на фактите, след констатацията
на съда по чл.372 ал.4 от НПК. Като резултат се установи инкриминираната
деятелност на подсъдимия по обективните
и субективни елементи на двете престъпления, за които е предаден
на съд. Следва да се посочи, че още на досъдебното производство подсъдимият е
дал обяснения в пълен унисон със заявеното от свидетелите.
В хода на разследването е било
получено писмо от ОББ АД (л. 71-72), в което били отразени описаните по-горе
ползвания на банковата карта на свид. С. от обв. С., който писмен документ също
подкрепя самопризнанието на подсъдимия. Така, общата стойност на причинената
имуществена щета от ползването на платежния инструмент - дебитна карта
«Мастеркарт» с № *, издадена от „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Е.А.С.
възлиза на 38,38 лв.
Съдът при постановяването на
присъдата ползва заключението по назначената стоково-оценъчна експертиза
/л.64-66 ДП/, която е дала заключение, че стойността на 1 брой мъжки портфейл
от естествена кожа марка „Кевин Клайн“ на стойност 63 лева. Общата стойност на
отнетите вещи, в това число и паричната сума от 250лв., е 313лв.
Поради изложеното, в хода на настоящото наказателно производство съдът
прие, че подсъдимият от обективна страна, на 21/22.10.2020г. в с. *, обл.
Пазарджик, при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението, след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи както следва: 1 брой мъжки
портфейл от естествена кожа марка „Кевин Клайн“ на стойност 63 лева, пари в
брой 250 лева, всички отнети вещи на обща стойност 313 лева от владението на
Е.А.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“Б“от НК.
Заедно с това е извършил и престъплението по чл.249 ал.1 от НК, тъй като на
22.10.2020г. в гр. Кричим, обл. Пловдив,
чрез АТМ устройство „Петрол 5117 Кричим Пловдив BG“ е използвал платежен инструмент - дебитна карта
«Мастеркарт» с № ******, издадена от „Обединена Българска Банка“ АД, с титуляр
Е.А.С., без съгласието на титуляра Е.А.С., ЕГН **********, вследствие на което
е изтеглил парична сума в общ размер на 38,38 /тридесет и осем лева и тридесет
и осем стотинки/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Изпълнени са всички елементи от двете престъпления.
За първото е налице отнемане без съгласието на собственика на движими вещи,
които са се намирали във владение на пострадалия и като вид, количество и
стойност са установени от изложеното от * и обясненията на подсъдимия, както и от оценъчната експертиза.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
б.“Б“от НК. Това се извеждат от осъжданията на подсъдимия като пълнолетен
- присъдата
по НОХД 3094/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив и по НОХД 4562/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив, посочени по-горе. Преди да са изтекли 5 години по смисъла на
чл. 30 ал.1 от НК от изтърпяването на наказанието по тези предишни присъди, С.
е извършил кражбата, предмет на настоящото наказателно производство. Налице са
две осъждания на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието на е отложено по чл. 66 от НК и реалното наказание лишаване от свобода
-по НОХД № 3094/19г. /л.17 ДП/, което е било изтърпяно на 18.10.2019г.
Подс.С. е осъществил и неправомерно
ползване на платежен инструмент – дебитната карта на пострадалия, с която
изтегли общата сума от 38,38лв. и това е сторил без съгласието на титуляра С..
Осъществил е 5 транзакции за суми всяка по-малка или равна на 10 лева, за да не
се изисква въвеждане на ПИН код при плащането, което прочее е усъмнило и
свид.*. Именно поради това подсъдимият не е извършил едно, а повече плащания за
общата сума от 38,38лв. В противен случай е било възможно да не може да се
разплати с така отнетата карта. Именно поради тази причина, икриминираните
тегления е направил въз основа на едно взето решение, с намерение да извършва
плащания с повече транзакции, за да ползва суми над 10 лв. Същевременно точно
по този начин са и пресъздадени фактите
в обвинителния акт, признати от подсъдимия. Т.е. липсва твърдение на прокурора
за взети пет отделни решения от страна на подсъдимия за извършване на отделни
самостоятелни деяния по престъплението по чл.249 ал.1 от НК, които да са диференцирани по време, място, стойност и
платежен инструмент, вкл.и негов титуляр, за да се приеме, че е налице
продължавано престъпление.
Поради тези съображения, настоящият състав прие, че
подсъдимият не е извършил горното престъпление при усложнена престъпна дейност
като продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Същият не е признал и
такива факти по обвинителния акт.
Съставът на
съда, постановил присъдата намери, че наказанията на подсъдимия следва да се
определят в минималните размери на наказанието лишаване от свобода, което и за
двете горепосочени престъпления е две години. Отчете се младата възраст на
подсъдимия, съгласно т.7 от Постановление
№ 1 от 9.VI.1980 г. по д. № 1/80 г., Пленум на ВС – подсъдимият * е на 21 години.
Макар и кражбата да е извършена при условията на опасен рецидив, то този белег
от квалификацията на деянието е взето
предвид от законодателя в санкционната част на разпоредбата и допълнително не
следва да се отчита. Независимо, че подсъдимият има и други осъждания, то те са
извършени като непълнолетен, като механичното им отчитане би било
единствено формално пресмятане на
отегчаващи отговорността обстоятелства, като решението за параметрите на
наказателната отговорност на виновния не са просто математически израз.
Тук следва да
се посочи, че и за двете престъпления още на досъдебното производство
подсъдимият е дал подробни, изчерпателни и обективни обяснения, които в
изключителна степен са помогнали разкриването на обективната истина по делото,
вкл. и досежно стойността на отнетите пари от портфейла на пострадалия. Това му поведение преди
вземането на решение за провеждане на съкратено съдебно следствие по т.2 на
чл.371 от НПК, и даването на обяснения, безспорно подпомагащи разследването по
делото и разкриването на обективната истина в съвсем началния етап на процеса,
следва да бъдат отчетени като значими и именно това е водещият мотив на
настоящия съд да наложи и двете наказания лишаване от свобода в минималните
размери от по ДВЕ ГОДИНИ. Следва обаче кумулативното наказание глоба по чл.249
ал.1 от НК да бъде в почти двойния
размер на извършената обща транзакция с платежния инструмент, като съдът реши
тя да е в размер на 76 лева, а не както предложи прокурора в еднократен размер.
Така определената от съда глоба не е в голям размер, съобразена е с имуществено състояние на дееца както и с
младата му възраст и доброто здравословно състояние, който е трудоспособен гражданин на РБ. Така
наложените наказания за второто престъпление представляват справедливият
комплекс от санкции, който следва да се наложи на подсъдимия съгласно чл.54 вр.
чл.57 ал.2 от НК. Всяко от двете наказания лишаване от свобода съдът редуцира с
1/3 съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК и всяко се равнява на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. За глобата е налице изричната забрана за намаляването й съгласно
чл.58а ал.5 от НК.
Налице са основанията по чл.23 ал.1 от НК, като от
горните наказания лишаване от свобода съдът наложи за изтърпяване от страна на
подсъдимия Ф.М.С. общото и най-тежко наказание като комплекс от тях, а именно -
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 76 /седемдесет и шест/ лева.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.Б
от ЗИНЗС следва общото и най-тежко наказание лишаване от свобода подсъдимият Ф.М.С. да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, тъй
като не са изтекли пет години от последно изтърпяното от него реално наказание
лишаване от свобода и определянето на по-лек режим, както пледира защитата,
съдът намери, че е неоснователно в случая.
Вещественото доказателство по делото, приложено на
л.13 от ДП - дебитна карта «Мастеркарт» с № ******, издадена от „Обединена
Българска Банка“ АД, с титуляр Е.А.С., съдът постанови да се унищожи като вещ
без стойност след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК решаващият съд възложи в тежест на подсъдимия
Ф.М.С. разноските по делото за оценъчна експертиза в размер на 109.80 лева /сто
и девет лева и осемдесет стотинки/, която сума следва да бъде заплатена по
сметка на ОДМВР-Пловдив.
Председател
на състава, постановил присъдата: