РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 27.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Ирена
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 884 по описа за 2018г.
на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
При условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване са предявени негаторен иск по чл.109 ЗС и иск по чл. 45 ЗЗД.
Ищците Р.Т.Г. и Й.Т.Г., излагат в исковата си молба, че са съсобственици по
наследство на дворно място с построени в него жилищна и стопански постройки в с.Н.,
общ.***, представляващо УПИ *** по плана на селото, което на юг граничи с имоти УПИ VІІІ *** и VІ-***, собственост на ответника. Твърдят,
че в имота на ответника УПИ VІІІ *** е построена масивна стопанска постройка по протежение на цялата
регулационна линия, висока на 2,50м., която е незаконна и създава невъзможност за
нормално ползване на двора, поради сянката, която хвърля върху насажденията на
ищците и задържането на влага от отичане на дъждовната вода от покрива на същата
сграда в двора на ищците. Излагат, че в същата постройка ответникът отглежда прасета
в нарушение на ЗВМД и Наредбата на Община П. за хигиенните изисквания при отглеждане на животни.
Твръдят, че от незаконните действия на ответника ищците търпят вреди: от постройката
– невъзможност за нормално ползване на двора, поради сянката на насажденията и задържане
на влага в двора на ищците, от неправомерното отглеждане на животни - замърсяване
на въздуха с неприятни и вредни миризми, поява на насекоми и гризачи, сълзене на
очите, затруднено дишане, страх от заболявания. Твърдят, че е налице пряка причинна
връзка между действията на ответника и вредите настъпили за ищците, които са неимуществени
и за които претендират обезщетение от по 1500лв. за всяка от тях. В с.з. е
допуснато уточнение на исковата молба относно номера на имота на ответника,
който е посочен като УПИ VIII-***, а следва да бъде УПИ VIII-***.
Молят ответника да бъде осъден да прекрати действията, с които създава
пречки на ищците при упражняване правото им на собственост върху процесния имот,
като премести северната стена на селскостопанската посторойка, построената на
регулационната линия с имота, както и да бъде осъден да им заплати обезщетения
за причинените им неимуществени вреди в размер по 1500лв. за всяка от тях.
Ответникът в депозиран чрез пълномощника му писмен отговор оспорва редовността
и допустимостта на исковата молба, като счита, че искът е недопустим, тъй като имотите
не са съседни. При условията на евентуалност излага възражения по основателността
на исковете, а именно, че постройката не е незаконна, а е окачествена като търпима
и е съобразена с изискванията за застрояване към времето на построяването й –
1980г. Твърди, че действия на ответника не са засегнали правото на собственост на
ищците, тъй като те не живеят в имота, същият е изоставен и необитаем. Излага, че
ответникът вече не отглежда животни в постройката, а когато го е правел, е било
в рамките на изискванията на общинската наредба и то много под максималния брой.
Не оспорва, че притежава недвижими имоти, съседни на имота на ищците, но възразява,
че процесната постройка е в УПИ VІІІ-***, че действия на ответника не са засегнали правото на собственост на ищците.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактческа страна следното:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№* от***.1982г., том **, дело №***/1982г. на РС ***, Т. Г. И. от с.Н. е придобил собствеността върху
недвижими имот – едноетажна жилищна сграда, кухня, гараж и сайвант, заедно с
дворното място в което са построени, съставляващо парцел Х-*** в кв.20 по плана на с.Н.. Както се установява от Удостоверение за наследници №***/18.09.2017г. на Кметство с.Н. ищците са наследници по закон -
дъщери на приобретателя и след неговата смърт /26.09.2014г./ са станали
собственици на имота. Видно от скица №***/03.05.2018г. на Община П. УПИ V-*** в кв.43 по ПУП на с.Н. е записан на името на наследниците на Т. Г. И. и е идентичен с парцел Х-*** в кв.20 по стария РП на с.Н. Имотът граничи на изток с улица, на север с
УПИ II ***, на запад с УПИ III *** и IV ***, на юг с УПИ VIII *** и VI ***. Ответникът Д. А. Н. е собственик на УПИ VIII ***, видно от скицата и нотариален акт №**/1987г. на РС ***. На границата между двата имота, в имота на ответника е нанесена масивна
сграда на регулационната линия, заемаща около 2/3 от нея. Пр ипридобиване на
имота от ответника, същият е описан като дворно място с къща, пристройка,
плевня и гараж.
По делото е представена многобройна документация по повод депозирани жалби
от ищцата Р.Г. *** и. ДНСК Централно управление. Първата жалба датира от
14.10.2016г. ив нея ищцата излага
оплаквания, че няколко години преди да придобие имота, ответникът е построил на
границата между двата съседни имота навес, снегът и водите от който се отичат в
двора на ищците, както и че през пролетта ответникът се „зарежда” с животни –
прасета и пилета, от които се носи неприятна миризма на животинска тор. Първият
отговор на Община П. – от 02.11.2016г. е след извършена проверка по документи и на място и в
него се съдържат констатации за наличие на навеси и в двата имота на същата
регулационна линия, които фигурират и в кадасталнота основа. Двамата
собственици са задължени да представят строителни книжа или да се установят
режим на търпимост на постройките. Видно от писмо от 13.06.2017г. на Община П. до ответника, при извършена
контролна проверка на 08.06.2017г. във връзка с дадените указания е установено,
че пристройката, находяща се в двора на ищцата е съборена, а тази в двора на
ответника е налична. Тъй като не е представил стоителни книжа се приканва
отново с определен срок до 30.09.2017г. да установи режим на търпомост или да събори
постройката. Ответникът отговоря с писмо от 21.07.2017г. с твръдения, че
постройката е стара, построена то дядо му, преди ответникът да придобие имота.
Сочат се свидетели на строежа. В същото писмо признава, че в своята постройка
отглежда 2 прасета, 15 кокошки и 30 пилета, като сградата е с лице към неговия
двор и с гръб към имота на ищците, поради което не може да им създава
неудобства.
В рамките ва административното производство пред Община П. ответникът е представил
декларации с ногтариалн азаверка на подписите от четири лица /от м.Х.2017г./,
според които стопанската постройка в неговия имот, намираща се на границата с
имота на ищците е построена в периода 1979-1980г. с устното съгласие на техните
дядо и баща. Съгласно конструктивното становище, дадено от лице с пълна
проектантска правоспособност /л.92 от делото/, стопанската постройка е с площ
32 кв.м., намира се до границата с имота на ищците, размерите й са 4х8 метра,
масивна, на един етаж, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Междувременно
ищцата Р.Г. в нова жалба излага, че ответникът не е спазил срока за събаряне на
постройката. След препращането на жалбата от ДНСК към Община П. е направен пореден оглед от
назначена комисия, която в протокол от 04.12.2017г. е отразила констатациите
си, а именно, че изградената на границата стопанска постройка е покрита с
ламаринени плоскости, покривът вече е
едноскатен, с наклон към собствения имот и максимална височина от 2,70м.
Като краен резултат е изадено становище на главния архитект на Община П. за търпимост на процесната
постройка на основание пар.16, ал.1 и пар.127 от ПЗР на ЗУТ. В същото е
отразено, че като търпима, постройката не подлежи на премахване или забарана за
ползване. С нарочно писмо на Община П. от 08.02.2018г. всички заинтересовани лица са уведомени за резултата от
преписката, ищцата на 09.02.2018г.
Видно от адресите за призоваване на ищците, същите живеят съответно в гр.П. и гр.В. Т., което се установява и от показанията на всички свидетели. Показанията на
изслушаните по делото свидетели
потвърдиха времето на изграждане на постройката, местонахождението й и
промените през последните две години.
Според показанията на св. М. и Д., на юг имотът на ищците граничи
с този на ответника. Още ппри предходните собственици и на двата имота, през
осомдесетте години на ХХ век на границата между двата имота и от двете страни
били построени второстепенни постройки – селскостопанска с двускатен покрив в
двора на ответника и гараж в двора на ищците. Гаражът започнал да се събаря,
останали само тухлените стени и ищците го разчистили като го доразрушили. /св.М./. При това разчистване били
премахнати и други постройки на техния наследодател в същата част на дворното
място, както и овошки. Това е сторено преди година. Постройката в имота на
ответника преди година променя вида на покривната си конструкция – от
двускатна, отичаща се наполовина към имота на ответниците, в едноскатна, с
наклон изцяло към имота но ответника, поради което се повишава височината на
стената откъм имота на ищците. Вероятно така се получава по-голяма сянка от
преди, но е спрян проблемът с оточните води, а височината е в рамките на
допустимото според становището на главния архитект.
По отношение на отглежданите от ответника животни свидетелите дават
непротиворечиви показания в смисъл, че такива не се отглеждат постоянно, а за
нялоко месеца в годината, обичайно от пролетта до м.ноември. Същите са само за
лично консумация от семейството на ответника и по данни на преките свидетели Н. и К. ответникът обичайно
отглежда две прасета и малко кокошки за периода месец юни месец ноември. Има
миризма от животните, която е насочена към двора на ответника, накъдето е
отворена постройката, която се усеща и в съседните имоти, но животни се
отглеждат и в някои от тях, поради което не може да се определи какъв е
приносът на животните на ответника. Никой от свидетелите не споделя за
здравословни проблеми - респираторни, алергични или други във връзка с
миризмите, нито за такива прояви у ищците. Нивото на миризмата свидетелите на
ищците определят като неприятно, а тези на ответника като нормално за населено
място от този тип.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни
изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността,
съгласно който собственикът може да иска преустановяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. Предпоставките
за уважаване на предявения иск са при условията на пълно и главно доказване
ищците да установят, че са собственици на процесния имот, както и че ответникът
въздействат върху този имот по начин, който пречи на осъществяването на правата
им на собственост. В тежест на ответника е да установи, че осъщественото от
него въздействие върху процесния имот е правомерно. Страните не спорят, а и се установява
от събраните по делото доказателства, че ищците са съсобственици по наследство
при права по 1/2 ид.ч. за всяка от тях от недвижим имот, намиращ се в с.Н., общ. ***, представляващ УПИ V-*** по ПУП на селото, в който не живеят постоянно, но посещават
през почивни дни, както и че ответникът е собственик на съседен недвижим имот, представляващ
УПИ VIII-*** по ПУП на с. Н., общ.***. Установи се, че към периода
на предявяване на иска и до приключване на устните състезания по делото
ответникът не отглежда в имота си животни, но традиционно се занимава с това за
периода м.юни-м.ноември всяка година, като отглежда по две прасета и 10 кокошки.
Животните биват отглеждани в постройка, намираща се на регулационната линия
между имота на ответника и този на ищците, която е с вход-изход към имота на
ответника и с покрив, чието водоотвеждане е към същия имот. От страна на имота на
ищците в тази част на техния двор се намират лозови и овощни насаждения и
разчистен терен след наскоро съборен гаражен навес.
За да бъде уважен иска по чл. 109 собственикът следва да установи кое е действието,
което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие
и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна
форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и
съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между
конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване
правото на собственост на ищеца от тези действия. Съгласно задължителните
разяснения на ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова,
че да създава пречки за ползване на собствената вещ. За основателността на иска
е необходимо не само да се установи наличието на неоснователно въздействие, ограничаващо
правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да е съответна на вида на
нарушението и да се свежда до преустановяване само на онези действия или бездействия,
които реално възпрепятстват упражняването на правото на собственост, без да ги надхвърля,
или до премахване на източника на неоснователното въздействие, когато се касае за
неоснователно създадено състояние.
В процесния случай неоснователното въздействие се състои според ищците в
две посоки: на първо място в наличието на назаконна постройка, която вреди на
насажденията в имота на ищците чрез засенчване и отичане на дъждовните води и
на второ място в действия във връзка с отглеждането на стопански животни, от
чиито фекалии се разпространяват във въздука в имота на ищците неприятни
миризми, развъждат се насекоми, ищците се страхуват от разпространение на
болести.
По отношение на постройката бе установено, че преди завеждане на делото,
нейната покривна конструкция е променена така, че отичането на вода от дъжд и
снеготопене да е към имота на ответника, поради което твърденията на ищците в
обратна посока останаха недоказани. Също преди образуване на настоящото дело за
процесната сграда е призната търпомост по смисъла на ЗУТ и същата не се явява
построена и съществуваща в противоречие със закона. Не е налице противоправно
поведение от страна на ответника, а от дурго страна не се доказаха и никакви
смущения в правото на собстевност на ищците в резултат на наличето на тази
постройка. Не бяха ангажирани никакви доказателства, установяващи конкретни
затруднения за ищците да упражняват спокойно правото си на собственост, вкл.
изложените в исковата молба за засенчване и наводняване. По отношение на
миризмите, заразите и страховете от отглежданите от ответника животни, както бе
посочено по-горе ответникът не отглежда към момента такива. Не е и предявен
негаторен иск във връзка с тези твърдения – да задължаване ответника да спре да
извършва няккави действия, поради което тези оплаквания следва да бъдат
обсъждани само във връзка с иска за заплащане на обезщетение.
Петитумът на иска е за задължаване ответника да премести една от стените на
постройката, а именно тази непосредствено до регулационната граница, навътре
към своя имот, кат осе спазят законоустановените отстояния. Така формулираното
искане е процесуално недопустимо и противоречи на характера на негаторния иск,
който е осъдетилен. В случая се претендира промяна в правната и фактическа
сфера на ответника, което е допустимо само при конститутивен иск, с какъвто
ищците не разполагат срещу ответника за защита на субективното си право на
собственост. Следва претенцията с правно основание чл.109 от Закон за
собствеността като недопустима да бъде оставена без разглеждане.
По предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД, всяка от ищците твърди
да е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на по 1500лв. Съдът квалифицира
изложените от ищците твърдения за претърпени вреди като искове по чл. 45 ЗЗД, доколкото
от тези твърдения следва, че описаните неимуществени вреди са причинени от противоправните
действия на ответника, които се изразяват в отглеждане на животни в съседен на
ищците имот, а не в резултат на действия на самите животни, като единствена причина
за настъпването на вредите, без да е налице причинна връзка с човешко поведение.
В този смисъл искат не е с правно основание чл. 50 ЗЗД / в този смисъл ППВС№
17/1963 г. и ППВС № 4/1975г. на ВС/. Самите вреди според исковата молба се
състоят в страдания, физически
дискомфорт и неудобство вследствие на
сълзене на очи, затруднена дихателна дейност от замърсяването на въздуха от
отделяните от животните на ответника урина, фекалии и газове с концентрация на
амоняк и др. вредни вещества, популации от мухи, кърлежи, гризачи, неприятна
миризма на животински отпадъци, постоянен страх от заразни заболявания и
инфекции заради близостта с животните.
За да бъде уважена претенцията за непозволено увреждане следва да бъде
установено поведение /действие или бездействие/ на ответника, противоправност
на това поведение, вреди, причинени на ищците, причинно-следствена връзка между
поведението на ответитника и вредите. По отношение отгреждането на животни тук
не важи изискването действието да е налично при предявяване на иска. По делото
безспорно се установи, че ответникът е отглеждал животни за лични нужди в
собствения си имот. Извън наличието на типичните миризми от животински
отпадъци, не се доказа нито едно от твърденията на ищците за замърсяване на
въздуха с вредни вещества, популации от вредители и т.н. Конкретни стразания на
ищците също не бяха установени. Не бяха представени доказателства ищците да са
се страхували от инфекции и заболявания, да са имали здравословни проблеми от
изроените по-горе, свързани със сълзене, затруднено дишане и т.н. Самото
поведение на ответинка не се установи да е противоправно. Според законовите разпоредби,
обективирани в чл. 1, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъден обект за лични нужди всяко физическо лице може да отглежда
до 3 едри преживни животни. Наредбата за определяне обема на животновъдната дейност
и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Павликени
(приета с решение на ОС *** на 26.07.2018г.), дава право в жилищните зони в границите
на регулация на населените места на територията на Община Павликени да се отглеждат
селскостопански животни само за лични нужди и в обеми до 5 прасета и до 50
възрастни птици, който максимум ответникът не е надхвърлил.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а чл.51 ЗЗД разпорежда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не се установи противоправно
поведение на ответника, не се доказаха вреди, претърпени от ищците, поради
което исковете за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане
следва д абъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора ищците следва да заплатят на ответника разноските п
оделото за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и депозит за свидетел
20лв..
По избожените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете предявени от Р.Т.Г. ***, ЕГН ********** и Й.Т.Г.
*** с ЕГН ********** против Д.Н.А. ***, на основание чл.109 от Закон за собствеността
да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищците необезпокоявано
да осъществяват правото си на собственост върху недвижим имот, намиращ се в с.Н., общ. ***, представляващ УПИ V-***, в кв.43 по ПУП на с.Н., общ. ***, като премести северната стена
не селскостопонската постройка, построена в неговия имот УПИ VIII-*** на границата с имота на ищците, на допустимото по закон
отстояние, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р.Т.Г. ***, ЕГН ********** и Й.Т.Г. *** с
ЕГН ********** против Д.Н.А. ***, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на
всяка от тях сума в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания, физически дискомфорт и неудобство вследствие
на сълзене на очи, затруднена дихателна дейност и респираторни проблеми,
причинени от замърсяване на въздуха от отделяните урина, фекалии и газове,
популации от мухи, кърлежи, гризачи, неприятна миризма на животински отпадъци,
постоянен страх от заразни заболявания и инфекции в резултат на отглеждане на
животни от ответника в съседна на ищците постройка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р.Т.Г. ***, ЕГН ********** и Й.Т.Г. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.Н.А. *** солидарно сумата от 620лв. (шестстотин и двадесет), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ