О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
търговско дело №250
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на А.Д.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез
адв.Д Й, със съдебен адрес:***, против Решение №4941/03.12.2018г. постановено
по гр.д.№8949/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения
от П.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез
адв.Р Р, против жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане
на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 10000 евро, представляваща задължение по
Запис на заповед, издаден на 01.04.2014г., с падеж на 01.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.03.2018г. до изплащане на задължението,
за което вземане по ч.гр.д.№3728/2018г. на РС Варна е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, в атакуваната част, е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционния съд е формирал
погрешни правни изводи, че процесната ценна книга е редовен от външна страна
документ и отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ вр. с чл. 486 от ТЗ. Сочи
се, че в записа на заповед е предвидено едновременно падеж и същевременно
предявяване на документа, което съставлява определяне на падежа по начин,
различен от предвидените в ТЗ. Поддържа се, че съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ
запис на заповед е нищожен, когато падежът е отразен едновременно по два
начина-на предявяване по чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ и на определен ден по чл.486,
ал.1, т.4 от ТЗ, както е настоящият случай. Поддържа се, че когато падежът в
записа на заповед не е определен по начин, който не буди съмнение коя от
хипотезите на чл.486, ал.1, т.1-4 от ТЗ е избрал издателят му, то менителничния
ефект е нищожен на основание чл.486, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че в процесната ценна
книга, е посочено, че ще се плати срещу представянето ѝ и е удостоверено
предявяването ѝ извън срока по чл.487 ал.1 от ТЗ, което води до
допълнителна неяснота на един от съществените реквизити на записа на заповед,
този предвиден в чл.535, т.3 от ТЗ. На следващо място се поддържа, че с оглед
реда за разглеждане на претенцията, а именно предявен по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК специален установителен иск за установяване на вземане, като продължение
на заповедно производство, от следва предмета по заповедта да е идентичен с
предмета в исковото производство. Ето защо недопустимо първоинстанционният съд
се позовавал и е намерил опора, като аргумент за уважаване на иска, във
въведеното за първи път в исковото производство каузално правоотношение.
Поддържа се, че е налице противоречие в твърденията на ищеца, като не става
ясно на какво се базира претенцията му-на менителничният ефект на ценната книга
или на каузално правоотношение, което същата обезпечава, което влече неяснота и
противоречие в мотивите и съдебният акт. Моли се за отмяна на обжалваната част
на решението и за постановяване на ново, с което иска да се отхвърли изцяло,
ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон, и
от задължителната съдебна практика на ВКС. Оспорват се доводите на въззивника,
че процесният запис на заповед не
отговаря на установените в чл.535 от ТЗ изисквания за форма и съдържание.
Поддържа се, че едновременното посочване на падеж в записа на заповед и
предявяването му за плащане на същата дата, не води до неяснота относно момента
на плащане, нито е налице определяне на последователни падежи, водещо до
нищожност на ценната книга на основание чл.486 от ТЗ. Сочи се, че след като
ценната книга изрично съдържа дата, на която сумата е платима, т.е. падежа е
определен в съответствие с разпоредбата на чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, то правно
необосновано е да се приеме, че записаното “срещу представяне на този запис на
заповед“ е определяне на друг /втори/ падеж по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, именно поради наличие на фиксирана дата, която изрично изключва
приложението на посоченият текст. По отношение на оплакванията за неяснота на
основанието на иска, се сочи, че твърдението, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване вземане, произтичащо от определено каузално
правоотношение-договор за наем, не е в състояние да опорочи абстрактната
сделка. Сочи се, че наведеното в исковата молба твърдение за наличие на
каузално правоотношение, е изложение на действителните отношения между страните
във връзка с депозираното възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника и
във връзка с необходимостта от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК. Сочи се, че според трайната съдебна практика редовният от външна страна
запис на заповед, в качеството му на абстрактна правна сделка, доказва
вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е
предмет на делото в производството по чл.422, ал. 1 ГПК. Сочи се, че наличието
на редовен от външна страна запис на заповед, освобождава ищеца-кредитор от
задължението да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя
като причина за издаване на записа на заповед, което доказване в този случай е
в тежест на ответника-издател и то при условие, че същият е въвел своевременно
в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед,
основани на каузално правоотношение с издателя. Поддържа се, че процесуалната
позиция на ответника, съставлява общо оспорване на вземането по записа на
заповед, което не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е
доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Сочи се,
че навеждането на каузално правоотношение, не води до опорочаване на
абстрактната сделка и тъй като ответникът не е доказал да е погасил
задължението си, следва извод, че вземането по записа на заповед съществува, а
предвид настъпилият падеж, същото е изискуемо и подлежи на изпълнение. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и
тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната
жалба на А.Д.Н., с ЕГН **********,
против Решение №4941/03.12.2018г. постановено по гр.д.№8949/2018г. по описа на
Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявения от П.С.Д., с ЕГН **********,
против жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на
установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 10000 евро, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
01.04.2014г., с падеж на 01.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2018г. до изплащане на задължението, за което
вземане по ч.гр.д.№3728/2018г. на РС Варна е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№250/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 03.04.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.