Р Е Ш Е Н И Е  № 907

 

гр.Пловдив,27.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 693 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба на П.Н.Й. *** против отказа на ЧСИ И.Кралев,рег.№ 907 по КЧСИ и район на действие-ПдОС,обективиран в разпореждане от 13.02.18г.да намали таксите и разноските по изп.д.№37/18г.,по което дело  жалбоподателят е длъжник.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на  обжалваното постановление,като се твърди прекомерност на размера на разноските за юрск.възнаграждение на взискателя като несъобразени с  приложимата Наредба за заплащане на правната помощ и по дело,което не се отличава с фактическа и правна сложност,както и се оспорва размера на начислените по делото такси в общ размер на 360,36лв.за такси по ТТРЗЧСИ.Иска се отмяната на отказа за намаляване размера на таксите и разноските и намаляване размера на същите на 94,32лв.(т.е.113,19лв.с ДДС)в условията на евентуалност на 164,37лв.(197,25лв.с ДДС) и намаляване размера на юристконсултското възнаграждение от 200лв.на 50лв.Претендират се разноски за ДТ и адв.възнаграждение.

Ответната страна по жалбата–Община Съединение,обл.Пловдив,взискател по изп.дело,в писмен отговор излага съображения за нейната неоснователност.

В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 от ГПК  съдебният  изпълнител   изразява  становище,че жалбата е неоснователна.

 Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (длъжник в изпълнителното производство) срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и доколкото няма данни по делото кога е връчен този акт на длъжника,съдът приема,че жалбата е в срока по чл. 436,ал.1 ГПК,поради което е допустима.  

По същество съдът я приема за частично основателна по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на Община Съединение чрез процесуалния представител „Адв.съдружие Ч. и К.“ за събиране на парични вземания на Община Съединение по 4 бр.АУЗД от 30.10.17г.за различни видове местни данъци и такси,ведно със законните лихви и разноски по изпълнението.

Длъжникът обжалва на първо място като прекомерно възнаграждението за „юристконсултско възнаграждение“в размер на 200лв.Посочва се,че то следвало да се определи съобразно чл.78,ал.8 от ГПК и НЗПП в размер не по-висок от 100лв.Твърди се също,че делото не е с голяма фактическа и правна сложност.

Следва веднага да се отбележи обаче,че в случая е неприложим както чл.78,ал.8 от ГПК,така и  Наредбата за заплащането на правната помощ,към която препраща  тази разпоредба по силата на чл. 37 от ЗПрП,тъй като  цитираните разпоредби касаят възнаграждение само ако съответното ЮЛ е защитавано от юрисконсулт.В случая  взискателят по делото е представляван от адвокатско съдружие Ч. и К. по силата на  пълномощно,инкорпорирано в договор за правна защита и съдействие от 19.01.18г.,с което е договорено и адв.възнаграждение в размер на 200лв.,платимо по банков път,като е приложена и фактура,от която е видно,че възнаграждението е заплатено.След като взискателят е представляван от адвокат,а не от юрисконсулт,то в случая приложима е НМРАВ № 1/04г.,с която договореното  и заплатено адв.възнаграждение е съобразено,дори нещо повече-то е под определения с тази Наредба минимален размер.Ето защо това възражение  на жалбоподателя е неоснователно и жалбата в тази й част като такава следва да се остави без уважение.

По отношение на оспорените начислени такси и разноски за извършени от ЧСИ действия следва да се отбележи,че с жалбата-възражение длъжникът съвсем бланкетно и без конкретизация е възразил общо срещу “таксите и разноските по изп.дело като несправедливи и неправилно начислени“.С атакуваното разпореждане от 13.02.18г. ЧСИ е отказал намаляването им,като предвид бланкетният характер на жалбата,не е изложил и мотиви за отказа си.В мотивите на ЧСИ по чл.436 от ГПК се твърди,че той е изпратил допълнително на длъжника като приложение списък с разноските към 14.02.18г.-датата на произнасяне на отказа поради това,че в ПДИ сумата за таксите и разноските за ЧСИ била посочена общо,без детайли и без списък на разноските.Твърди се,че този списък не е приложен от длъжника към жалбата и не е запазен,поради което ЧСИ го възстановил и приложил към делото.Жалба против така определените в списъка разноски не била постъпила от страна на длъжника,а постъпилата жалба била бланкетна и с нея общо се обжалвали всички такси и разноски.

От  копието от изп.дело,приложено към настоящото е видно,че с ПДИ № 592/29.01.18г.,без данни кога е връчена на длъжника,на Й. са определени  200лв.разноски за адв.възнаграждение и 360,36лв.такси по ТТРЗЧСИ като дължими към 12.02.18г.На 09.02.18г.длъжникът е подал  жалба-възражение за намаляване на  таксите и разноските и с разпореждането си от 13.02.18г.ЧСИ е отказал намаляването им.Доколкото  предмет на обжалване е именно този отказ на ЧСИ,настоящата инстанция не счита,че следва да изследва приложения много по-късно,на л.59 от  изп.дело списък на дължими такси и разноски.Още повече,че независимо от приложеното по изп.дело съобщение до Й.,с който му се отказва намаляването на таксите и разноските,начислени до момента,няма никакви данни по делото този списък да е стигнал до знанието на длъжника.Впрочем,няма данни дали на същия е съобщен и отказа за намаляване на разноските,но съдът приема,че той е уведомен за него,след като го е обжалвал.Обжалвал е обаче размера на първоначално определените му с ПДИ такси и разноски,а не тези,разбити подробно по приложения на л.59 от делото списък.Ето защо настоящата инстанция приема,че неправилно ЧСИ е отказал да намали таксите и разноските,посочени в ПДИ,тъй като те са определени само в един общ размер и без разбивка,въз основа на която длъжникът би могъл да се ориентира за кои конкретно изпълнителни действия какви такси  се събират и в какъв размер.Самият ЧСИ признава това в становището си.Дори и на длъжникът да е изпратен впоследствие списък с такси и разноски,тези такси и разноски не са предмет на настоящата жалба и не следва да се  разглеждат.Друг е въпроса дали този списък отделно е  обжалван от длъжника или не.

В крайна сметка с атакувания отказ ЧСИ е отказал немотивирано да намали размера на таксите и разноските,посочени в общ размер в ПДИ,поради което този отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени в тази му част,като делото следва да се върне на ЧСИ за  детайлно посочване по пера на определените такси и разноски по ТТРЗЧСИ,ако това вече не е направено от него междувременно.

Предвид изложеното жалбата се явява частично основателна.

По разноските:

Претендират се разноски за адв.възнаграждение и ДТ,като  адв.възнаграждение се претендира на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Размерът на адв.възнаграждение е 400лв.,но е направено възражение за прекомерност на същото,което възражение съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност  на делото.Предвид това,и на осн.чл.10,т.5 от НМРАВ № 1/04г.дължимото адв.възнаграждение е в размер на 200лв.Няма доказателства за реално извършени разходи,тъй като възнаграждението е договорено при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Именно поради тази причина взискателят следва да бъде осъден да заплати   сумата от 200лв.на  процесуалния представител на жалбоподателя,а на самия жалбоподател-сумата от 25лв.за ДТ.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Н.Й. *** против отказа на ЧСИ И.Кралев,рег.№ 907 по КЧСИ и район на действие-ПдОС,обективиран в разпореждане от 13.02.18г.да намали таксите и разноските по изп.д.№37/18г.,в частта й,с която  се иска намаляване на юристконсултското възнаграждение от 200лв.на 50лв

ОТМЕНЯ  отказа на ЧСИ И.Кралев,рег.№ 907 по КЧСИ и район на действие-ПдОС,обективиран в разпореждане от 13.02.18г.да намали таксите и разноските по изп.д.№37/18г.,определени в размер на  360,36лв.

ОСЪЖДА Община Съединение,област Пловдив,БУЛСТАТ ********* да заплати на П.Н.Й.,ЕГН-********** *** сумата от 25(двадесет и пет)лв.ДТза въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Община Съединение,област Пловдив,БУЛСТАТ ********* да заплати на  адв.В.В.Т.,ЕГН-**********,*** на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА сумата от 200(двеста)лв.адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                                                                           

                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: