Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6
гр. Р., 05.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд……гражданска колегия….…в открито заседание
на шести декември през две хиляди и седемнадесета
година……в състав:
Председател:Галина
Магардичиян
при
секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора………. като разгледа
докладваното от съдията Г.Магардичиян гр.дело № 522 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Й.Ц.С. твърди, че на 27.01.2017г
в гр.Р. тръгнал на среща с колега, отседнал в този момент в Х.на ул. Пътувал с
негов познат Г.Н. от К.до хотела. Спрели колата на паркинг близо до хотела и
тръгнали пеша. Пресекли улицата, която била задънена, за да стигнат до хотела.
Това била единствената възможност за преминаване, тъй като и от двете страни не
тротоарите имало много спрени и паркирани коли. В момента, в който трябва да
стъпи на тротоара се подхлъзнал и паднал настрани на левия с крак. В момента на падането си изпитал силна болка, която усещал в мускулите
на бедрото. Не можел да стъпи на крака си. Колегите му го закарали в дома му и
тъй като било късно / инцидента станал около 20.30часа/ се надявал с
обезболяващи да му мине. Нощта изкарал в страшни болки. На другия ден го
занесли в болницата където установили, че има счупена лява тазобедрена става,
която първоначално била резозирана под анестезия и ренгенов контрол. Наложило се да бъде опериран на
03.02.2017, по време на която му поставили метални импланти.
В последствие се наложила да му бъде извършена и рехабилитация. В периода от
28.01. до 17.02.2017 бил болница, а до момента на подаване на исковата
молба-10.05.2017г бил и в болнични.Към момента на подаване на исковата молба
можел да ходи с патерици или с бастун на съвсем кратки разстояния. Дори и при
няколко крачки изпитвал силни болки в ходилото, коляното и бедрото. През
първите четири месеца от лечението изтърпял нетърпими болки. Болял го не само
крака, но и цялото тяло, включително и от залежаването и обездвижването.Не
можел да се самообслужва, бил на подлога , не можел да се избръсне, да се
облече и да се измие. Помагали му близки и приятели. Съседка му слагала
инжекциите. Счита, че ответника носи отговорност за болките и страданията му,
тъй като не е осигурил безопасни условия и злополуката е претърпял поради
наличието на необезопасен и неподдържан тротоар и пътно платно като част от
общинската структура. В деня на злополуката улиците и тротоарите били частично
почистени с много лед и натрупани камари от сняг по края на уличното платно и
тротоара, макар снеговалежите да били спрели. По никакъв начин не могли да
пресекат на друго място, за да стигнат до хотела. Подхлъзнах се стъпвайки на
бордюра на тротоара, макар че не само той, но и всички пешеходци се движели
много внимателно с оглед условията. За поставянето на импланта
заплатил 880лв, а за инжекциите заплатил 116.56лв. Заплатил и потребителска
такса в болницата в размер на 56лв, както и 35лв за издаване на болничен лист.
Болките и страданията, които претърпял и продължава да търпи оценява на
30 000лв. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Община-Р. да
му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
30 000лв, както и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в
размер на 1087.50лв, ведно със законната лихва от момента на завеждане на
делото до пълното плащане на сумата, както и разноските по делото.
Община-Р. счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Не са представени доказателства, че процесното увреждане е настъпило по описания в исковата
молба начин, както и не са представени доказателства, че пътната настилка по
време на инцидента е била заледена и непочистена. Не споделят твърденията в
исковата молба, че Община-Р. не е изпълнила законовите си задължение вменени й
съгласно нормативните разпоредби на Закона по пътищата. Общината е сключила
договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015, с който е възложила срещу
заплащане на Р.„поддържане чистотата и проводимостта
на дъждовните шахти, в т.ч. снегопочистване и зимно
поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Р. “. В условията за
евентуалност, ако съдът счете, че искът е основателен, то считат същият
недоказан по размер както по отношение
на претендираните неимуществени вреди, така и по
отношение на имуществените вреди. Освен това считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в
размер на 80%. Считат, че ако в настоящия случай ищеца е бил проявил достатъчно
внимание и грижа при придвижването си в зимни условия това би довело до
предотвратяване на твърдения за настъпил инцидент,а доколкото непотърсването на
своевременна медицинска помощ, така и по отношение на извънболничното
възстановяване са оказали негативен ефект върху възстановителния процес на
ищеца.
Третото лице помагач на страна на ответника
Р.счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че описаните в
исковата молба увреждания не са настъпили по начина, посочен от ищеца. Той не е
паднал на територията за обществено ползване в гр.Р. по смисъла на Договор №
ЗОП-21/01.06.15, сключен между Община-Р. и дружеството. Твърди, че на 27.01.17
на територията на гр.Р. не е имало снеговалежи, както и предходните четири дни.
Твърди, че и на 26.01.17 и на 27.01.17 служители на дружеството са осъществили снегопочистване с автомобили, както и ръчно снегопочистване на територията на хотел М.в гр.Р.. Извършените от тях дейности са одобрени и
приети от кмета на Община-Р.. Счита, че отговорността на дружеството не може да
бъде ангажирана, тъй като ищецът се е подхлъзнал на тротоар, стопанисван
от хотел М.по силата на чл.13, ал.1
Наредба № 4 на Общински Съвет-Р..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.01.2017г след лекции около 20.30 часа ищецът Й.С. и
св.Г.Н. пътували с кола до Х.в който живеел техният състудент св.Е.М.. Паркирали
колата в уличката в страни на хотела. Ищейцът С. слязъл първи от колата и
тръгнал към хотела. Св.Н. вървял след него и го видял паднал на земята. Според
св.Н. в тази уличка не било почистено. Където хора и коли били минавали било
отъпкано и на бабуни и било хлъзгаво. Свидетелят не може да определи с точност
мястото на падане на С., защото било тъмно. Двамата обаче намерили пролука
между колите и минали оттам. С. паднал близо до хотела. Според св.М.С. стъпил с
левия крак на бордюра на тротоара на улицата към хотела и тъй като било
заледено се подхлъзнал и паднал. Бордюра го ударил към опашката в ляво.
Свидетелят Н.
се помъчил да го вдигне, но С. се
оплакал, че го боли крака. Св.М., който ги чакал на ъгъла на хотела откъм
паркинга също отишъл при тях. Двамата помогнали на С. да стане, настанили го в
колата и го завели в дома му. Качили го
до тях като го придържали от двете страни. Казвал, че не крака много го боли и
не можел да стъпва на него. Според св.Л.С.-майка на ищеца, видимо нямало следи
от наранявания, но синът й се оплаквал, че не може да се движи, чувства се зле
и изпитва остри болки. С. не искал да отиде в болница, защото го било страх.
Надявал се сутринта да е добре. Заради
болките, които изпитвал през нощта се съгласил на сутринта да викнат бърза
помощ. На другата сутрин съпругата на С.
се обадила на тел.112 и дошла линейка, но не могла да го смъкне, защото не
можел да върви. Затова св.Н. и св.М. отишли отново в дома му и го смъкнали като
го подпирали от двете страни и го държели във въздуха. Завели гов болница с
колата на св.Н.. Свидетелите изчакали да излязат резултатите и от лекар
разбрали, че Й.С. си е пукнал тазобедрената става. Лекарят му предложил два
варианта на лечение- с пластина или пирон.
Й.С. останал
на лечение в болницата и там се придвижвал с инвалидна количка. Според св.С.
синът й с агониця излязъл от упойката. Устните му съхнели и се гърчел от болка.
Две седмици бил в болницата и майка му ходела сутрин и вечер. Носела му храна и
го обслужвала, сменяла му дрехите и изхвърляла урината. Помагала й и св.Н.С.-съпруга
на ищеца. В по-късните дни го изкарвала с инвалидна количка в коридора и на
долния етаж. Според св.С. синът и продължавал да изпитва силни болки и след
операцията, но те не били чак толкова силни като първоначалните. Последните от
престоя му в болницата той започнал да се придвижва с патерици. Около 2-3
месеца се придвижвал с патерици, а след това с помощта на бастун докато тръгне
на работа. Според майка му пет или шест месеца е бил в болнични. Докато бил в
къщи св.Л.С. и св. Н.С.-съпруга на ищеца му помагали при ставане и придвижване
до тоалента, тъй като апартамента бил с плочки и било опасно. Не можел сам да се къпе и сам да се облече
затова свидетелките му помагали в това, както и в останалите му ежедневни
дейности. Наложило се двете да се грижат за него, защото съпругата му била
слаба физически и освен това трябвало да се грижи за детето ми, което било на
година и половина.
Видно от
представената по делото епикриза Й. Сейковки в периода от 28.01.17 до 10.02.2017
бил настанен на лечение в УМБАЛ-Р. в отделение”ортопения и травматология” с
диагноза “фрактура пертрохантерика феморис синистра”- валице е счупване в
областта на лява тазобедрена става. Резостиран по спешност на 28.01.17 под
местна анестезия и ренгенов контрол, а след това на 03.02.17 му е извършена операция,
при която е поставена метална остеосинтеза с винт и планка. След изписване от
болница му е препоръчано поставяне на превръзки през два дни, да не натоварва
ляв долен крайник и да продължи лечението със стационарна рехабилитация.
Предписано му е и медикаментозно лечение.
Същото се
потвърждава и от приетото по делото заключение на вещо лице. Според вещото лице
за уврежданията, които С. е получил, обикновено, ако не са налице усложнения,
основният възстановителен периода продължава около 8-10 месеца. Според устното
заключение на вещото лице, заради усложнението при ищеца, а именно “контрактура
на ставата” е извършена рехабилитация на ищеца. И след раздвижването обема на
движение на ствата не е бил напълно възстановен. Вещото лице не е установило
медицинска документация за това как в последствие ищецът е извършвал
раздвижване. Според вещото лице, обстоятелството, че ищецът не е отишъл веднага
в болница не се е отразило върху състоянието му, тъй като е опериран в рамките
на три дни, което е нормално и не е имало никакво забавяне спрямо медицинските
стандарти. При потърсване на незабавна лекарска помощ, според вещото лице,
ищецът щеше да си спести силните болки от предвижванията, които е изпитвал след
инцидента.
В периода от
10.02.17 до 17.02.17 е бил на лечение в УМБАЛ-Р. в отделение “ОФРМ” за
извършване на физикална терапия и рехабилитация.
За
поставената му планка Й.С. *** сумата от 880лв на 01.02.2017 с фактура №
00200001717 от същата дата и касова бележка към нея.
Представени
са касови бележки за закупени на 15.02.17 лекарства на стойност 46.80лв и
67.70лв, както и заплатена на 13.03.2017 потребителска такса в размер на 35лв,
заплатена в ортопедичен кабинет на А.
Представени
са и издадени на ищеца болнични лист за периода от 28.01.17 до 10.05.2017г.
На 01.06.15
между Община-Р. и Р.-Р. е сключен Договор № 30П-21-01.06.2015г, по силата на
който Община-Р. възлага на дружеството, а същото като изпълнител приема да
извършва срещу заплащане “ поддържане чистотата и проводимостта на
дъждоприемните шахти, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на териториите
за обществено ползване на гр.Р. в съотвествие с договора, заданието на
обществената поръчка и офертата”. В чл.7, ал.1,т. 2.2 са описани всички
дейности, които дружеството-изпълнител следва да извършва по снегопочистване и
зимно поддържане.
На
13.03.2017г с Констативен протокол № 3 назначена комисия към отдел “Е.” при
Община-Р. е предложен да се одобри констативен протокол № 3 от 13.03.2017 за
извършената от “Р.работа при зимни условия в периода от 21.01.17 до 31.01.17. Същият,
видно от резолючията върху него,е одобрен от заместник-кмета “Комунални
дейности” в Община-Р..
По делото са
преставени копия от извадки за проследяване на снегопочистваща техника в реално
време, от които е видно, че на 26.01.17 в 04.15 и на 27.01.17 в 03.52часа по
ул.Тулча е минала такава снегопочистваща техника. Представен е и доклад от С.Б.на район 5 в гр.Р.
към одлен “Е.” при Община-Р. относно извършената работа по поддържане на
чистотата и снегопочистването на територията на гр.Р. за периода 21-31.01.17. Според
този доклад чистачките разширявали вече направени пътеки по тротоарите и
почиствали леци по тях, извършвали снегопочистване на труги тротоари и ги
третирали с материали/ смеси на тротоари на няколко улици, в това число на ул.Т.В
доклада липсва констатирано нарушение на този вид почистване в участъка на х.”.Посочени
са извършените нарушения на снегопочистващата техника в този период.Представени
са и ежедневните отчети на снегопочистващата техника за периода от 23.01.17 до
31.01.17г. Свидетелката Е.Д., която работи в Община-Р. и извършва контрол върху
дейностите на снегопочистващото дружество, също потвърждава изложеното по-горе
относно извършеното снегопочистване. Според свидетелката ръчното почистване на
тротоарите е до състояние да няма лед. Въз основа на ежедневните отчети на
контрольорите свидетелката изготвя констативен протокол за извършената работа и
ако същата не е извършена, не се приема, респективно не се заплаща.Фирмата
изготвяла графици на това, което трябва да се случи през съответния ден. Според
свидетелката няма човек, който ежедневно да проверява работата на
контрольорите. Свидетелката установява, че през 20176 не са възлагали на
дружеството да изнася сняг.
Според св.С.С.,
която работи в дружеството Р.-Р. като контрольор по чистотата. В нейният район
попада ул.Т.и х.”. Същата установява, че работата им се състои в почистване на
тротоарите с гребла от 5 часа сутринта. Когато е заледено хвърляли сол.
Свидетелката установява, че последните дни на м.януари 2017 били тежки студени
дни. По тротоарите на ул.Т.хвърляли сол около 11-12 часа на обяд, тъй като
преди това почиствали П.”. Според свидетелката се почиствал снега по тротоара,
но отдолу оставало кора лед,защото било почистено при зимни условия. Заради
солта започвало да се разтапя, но от следобедните ниски температури отново
започвал леда да се втвърдява. Свидетелката установява, че фирмата не
почиства паркинга до хотел “Милания” през нито един сезон, защото по Наредба №
15 на Общината е прилежащ към хотела. Свидетелката счита, че това, което е в
страни на хотела не е задължение на тяхната фирма и не се занимават с
него.
Според
представената метеорологична справка, изготвена на Национален институт по
метеорология и ходрология-БАН, Филиал-Варна, Метеорологична обсерватория-Р. на
27.01.17 минималната температура е била “-10.2 градуса“, не е имало валежи. На
същата дата височината на снежната покривка е било 23см,а на 25.01.17 е имало
валежи на зърнест скреж и снежни зърна.
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза, според която улицата перпендикулярна на ул.,
преминаваща от северната страна на х.” е на Община-Р.. Към заключението е
представена изготвена от вещото лице скица, представляваща неразделна част от
него, според която оцветеният в зелено тротоар е прилежаща част към имота, в
който е построен хотела, а оцветеният в жълто тротоар, използван за паркинг, е
общински и граничи с поземленият имот, в който е построен хотела. Частта от
букви А до Б по кадастралната карта е улица. Според вещото лице тротоара,
означен от него като паркинг, напрактика няма място за минаване на пешеходци.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Ищецът е предявил искове за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди от Община-Р. с правно основаниие чл.49 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД
за причинени имуществени вреди и неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че на 27.01.2017г вечерта към 20.30часа след като
ищецът спрял лекият си автомобил на страничната улица / без име/ от северната
страна на Х.и преминал през нея , при придвижването му от тротоара върху който
е имало паркирани коли към тротоара на хотела се е подхлъзнал с левия крак и е
паднал. Вследствие на това е получил „пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза,
както и контрактура на лява тазобедренна
става“. Заради тези увреждания е бил на болнично лечение в периода от
28.01.2017 до 17.02.2017г или общо 21 стационарно лечение, през което са му направени
две операции и му е извършена рехабилитация. В този период от време преди и
след операцията същият е изпитвал много силни болки. Не е можел да се придвижва
сам. В ежедневните си нужди е разчитал изцяло на близките си хора. Едва в
последните дни от престоя му в болницата започнал да се придвижва с две
патерици като това продължило около два- три месеца, след което започнал да се
придвижва с бастун. През този период отново се оплаквал от силни болки и се
налагало да ползва помощта на близките си –майка и съпруга в ежедневните си
дейности, особено в началото докато свикне да се придвижва сам с патериците.
Бил в болнични до 10.05.2017г Според заключението на вещото лице периодът на
възстановяване при такива увреждания е около 8-10 месеца. По делото не са
установени допълнително провеждани от рехабилитации и лечения във връзка с
настъпилото усложнение, а именно- контрактура на
ставата, т.е намаляване обема на движение на лява тазобедренна
ставата. Според показанията на св. Н.С.-съпруга на ищеца и сега понякога
съпругът й накуцва.
Съдът намира, че от доказателствата по
делото –гласни, писмени и приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-техническа
експертизи, отговорност за тези увреждания на ищеца носи Община-Р., тъй като
тъй нареченият тротоар върху който се е подхлъзнал ищеца е общинска
собственост, според заключението на вещото лице. Не е доказано твърдението на
ответника, че ищецът се е подхлъзнал на тротоара, означен със зелен цвят върху
скицата, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице, който е
прилежаща част към ПИ 63427.1.214, върху
който е построен Х.. Всички доказателства сочат, че ищецът се е подхлъзнал
върху тротоара, обозначен със жълт цвят върху скицата на вещото лице, който
според същото заключение е общински. Община-Р. като собственик на улицата / без
име/, което също е установено от вещото лице, и на този тротоар към улицата има
задължението да го поддържа, в това число през зимата да го почиства от сняг и
лед. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че върху улицата
и тротоара е имало непочистен сняг и лед. По делото се установи по категоричен
начин, че служители на дружеството-трето лице помагач не са почиствали тази
улица / без име/ от северната част на Х., тъй като считат, че почистването й не
им е възложено. При така установените факти съдът приеме, че Община-Р. като
собственик на улицата и тротоара не е изпълнила задълженията си да го почисти,
вследствие на което са настъпили уврежданията на ищеца. В този случай Община-Р.
носи отговорност за тези вреди и следва да ги репарира чрез заплащане на
обезщетение.
По делото са събрани доказателства,че за
извършените на ищеца операции е заплатил на 01.02.2017г сумата от 880лв, 35лв
потребителска такса и 114.50лв сума за медикаменти, т.е обща сума в размер на
1029.50лв. Тази сума представлява имуществена вреда, претърпяна от ищеца.
Освен тези вреди по делото по
категоричен начин е установено, че вследствие на падането и полученото от това получил
„пертрохантерно счупване на лява бедрена кост,
наложило метална остеосинтеза, както и контрактура на лява тазобедренна
става“ ищецът е претърпял и неимуществени вреди. Съдът като съобрази нормата на
чл.52 ЗЗД, вида на уврежданията получени от ищеца, срокът за неговото
възстановяване- от 27.01.17 до 10.05.2017г е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, а според вещото лице срокът за пълното възстановяване е
8-10месеца, претърпените от него две операции, настъпилото усложнение-контрактура
на лява тазобедренна става, при което е ограничено
движението на тази става, болките, които е изпитвал в този период от време,
които са били най-силни непосредствено след инцидента до операцията,а и след
нея, обстоятелството, че същият в период от около три месеца се е придвижвал с
патерици, а след това с помощта на бастун и е разчитал на помощта на близките
си, за да може да извършва ежедневните си дейности, намира, че справедливото
обезщетение за репариране на тези вреди е в размер на 10 000лв.
Съдът намира възражението на ответника и
третото лице-помагач за съпричиняване на увреждането
от страна на ищеца за неоснователно. Причина за падането е било единствено
непочистената улица и тротоар и наличието на лед върху тях, а не неположена
грижа от страна на ищеца при придвижването в зимни условия. По делото е
установено, че макар и в деня на инцидента и дните преди него да не е валял
сняг, температурите в Р. са били много ниски. На 25.01.17 е валял зърнест
скреж/ метеорологичната справка на л.76 от делото /, а освен това от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, в това число на св.Е.Д. и св.С.С. тази улица/ без име/ и общинския тротоар, върху който
паркират и е имало паркирали коли, изобщо не са били почиствани. Не е доказано
при придвижването до Х.след като е паркирал лекият си автомобил на другата
страна на същата улица ищецът да е допуснал някакво нарушение на правилата за
движение по пътищата.
С оглед изложеното съдът намира, че
исковете на Й.С. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вреди, настъпили след полученото счупване
вследствие на падане на 27.01.17 са основателни и доказани спрямо ответника
Община-Р. до размер на 1029.50лв за
имуществените вреди и до размер на 10 000лв за неимуществените вреди. Над
тези суми исковете са неоснователни и недоказани, поради което следва да се
отхвърлят. Върху присъдените обещетения се дължи и
законна лихва,считано от деня на деликта-27.01.17 до окончателното им плащане.
В процеса участва като трето лице
помагач на страната на ответника Община-Р.- Р..
Видно от представеният договор №
ЗОП-21-01.06.2015, сключен между Община-Р. и Р. за поддръжане
чистотата и проводимостта на дъждовните шахти,в това число снегопочистване
и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Р.. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства в изпълнение на този договор
дружеството-изпълнител е извършвало почистване на ,л. Т.“ в това число в деня
на инцидента-27.01.2017г. Извършвано е отчитане на дейностите по почистване
през м.януари 2017г, които са приети от Община-Р.. В същите липсват данни за
почистване на улицата/без име/ перпендикулярна на ,л. Т.“ и намираща се на
север от Х.. Не е налице и възражение от страна Община-Р. за липсата на такова
почистване. Самото становище и на Община-Р. и на изпълнителя по договора е, че
тази странична улица не е предмет на договора, защото не е общинска
собственост. При тези данни няма основание да се ангажира отговорността на
третото лице-помагач във връзка с неизпълнение на задължение за почистване на
тази общинска улица и общински тротоар към нея.
Свидетелите по делото установиха, че
върху този общински тротоар, които се намира непосредствено до тротоара на Х.се
паркират коли и е налице маркировка за места за паркиране. По делото обаче
липсват доказателства кой е извършил такава маркировка, дали действително тези
места за паркинг се ползват от Х./ за това има индиция,
но не и доказателства/ и въз основа на какъв акт на Община-Р.. Дружеството,
собственик на хотела, обаче не е страна по делото. Доказателствата сочат, че
инцидента е станал не върху тротоара, който е част от поземления имот, върху
който е построен хотела, а намиращият се пред него общински тротоар.
На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът
Община-Р. дължи на адв.М.Р.-пълномощник на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 860лв, съобразно чл.7, ал.2,т.4 от
Наредба № 1 на адв.възнаграждения.
На ответника Община-Р. се дължат
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете, поради което от разноски в
размер на 150лв за вещо лице и 100лв юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25,ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер на 161лв.
В тежест на ответника е държавна такса в
размер на 441.18лв, както и направените от БС разноски в размер на 150лв-възнаграждение
за вещо лице.
На третото лице не се държат разноски,
нито същото носи отговорност за разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община-Р.
да плати на Й.Ц.С., ЕГН ********** ***
сумата от 1 029.50лв,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие
на ****** от 27.01.2017г, сумата от 10 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
същото увреждане, ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на
деликта-27.01.2017г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Ц.С. искове
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1 029.50лв
до 1 087.50, както и над сумата от 10 000лв до 30 000лв, обезщетение
за неимуществени вреди като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община-Р. да плати на адв.М.Р., на основание чл.38,ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 860лв.
ОСЪЖДА Община-Р. да плати по сметка на
РОС сумата от 441.18лв държавна такса и 150лв,направени от БС разноски.
ОСЪЖДА Й.Ц.С., ЕГН ********** *** да плати на Община-Р. сумата от 161лв разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете му.
В производството по делото е участвало като трето
лице-помагач на страната на Община-Р. - Р. със седалище и адрес на управление-Р.,
*****.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :