№ 103
гр. Ихтиман, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.ЕВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.ЕВ Административно
наказателно дело № 20251840200136 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №9139247 на ОДМВР София, с който на Г.
Ж. А., ЕГН **********, като законен представител на „*“ ЕООД, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен, неясен и не съдържа необходимите
реквизити. Поддържа се, че не става ясно по каква причина се е наложило ограничение
на скоростта. В допълнително постъпила уточнителна молба се посочва, че
жалбоподател е Г. А. като управител на „*“ ЕООД.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище, в което поддържа жалбата и излага допълнително
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна (с оглед направеното с уточнение
относно нейния подател с молба от 28.03.2025г. - л. 11 от делото) и срещу подлежащ
на съдебен контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
26.02.2025г. (видно от справка на л. 32 от делото), а жалбата е подадена на 11.03.2025г.
(видно от пощенско клеймо на л. 5 от делото), поради което съдът приема, че същата е
подадена в срок.
На 07.05.2024 г. в 08,57 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 53.000 километър,
посока гр. София, автомобил „СУЗУКИ ЛИАНА“, рег. №*, който се движел със
скорост от 94 км/ч. при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното
нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и
моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е
отбелязано, че наказуемата скорост е 94 км/ч.
След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден
атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лв за превишаване на скоростта с 14 км/ч.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява,
че собственик на процесното МПС е „*“ ЕООД, а от служебно изготвена справка за
актуално състояние се установява, че управител на дружеството е Г. Ж. А.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено
за мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M,
се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.. Същевременно твърдяното
нарушение е от 07.05.2024г.. При преценка на техническата годност на средството за
измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в
хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
От представения протокол № 2-41-24 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична
проверка на 26.03.2024г.. Протоколът е издаден от ГД „Национална полиция“, като
2
видно от титулната част на протокола ГД „Национална полиция“ е оправомощена за
това със съответната Заповед от ДАМТН, която представлява именно трета независима
страна. Такова оправомощаване не е забранено от закона и съдебната практика в
аналогични случаи приема, че същото не опорочава извършената провера на
системата за видеоконтрол.
От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било
монтирано в МПС рег. № * в района на 52+800 км. на АМ "Тракия" с посока на
движение на контролираните МПС- от гр Пловдив към гр. София.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-64/16.01.2024г. и Заповед №РД-11-1655/20.12.2023г.
относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане
на ограничение на АМ Тракия в участъка от км 52+800 до км 54+640 в ляво платно
със срок първоначално до 10.05.2023г., като с втората от горецитираните заповедни
този срок е продължен до 31.12.2024г.. Следователно е била налице ВОБД към момента
на нарушението. Обезопасяването на участъка от пътно платно на процесния участък е
въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди, като
всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед. В
самия Протокол за ВОД е посочено, че съответната комисия е констатирала, че ВОБД е
поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба
№3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 16.01.2023г..
На последно място от представените по делото схеми на знаковото стопанство се
установява, че на км 54+220 в посока гр. София е имало поставен знак за ограничение
на скоростта от 80 км/ч., на км 54+140 в посока гр. София е имало поставен знак за
ограничение на скоростта от 60 км/ч., което важи до поставения на км 52+800 знак
B34. Следователно датата на твърдяното нарушение попада в темпоралния обхват на
тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от
60 км/ч касателно процесния участък от пътя. Местоположението на пътен знак B26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация
на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното
деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен
знак В26. Действително с ЕФ жалбоподателят е наказан за нарушаване на въведено
3
ограничение на скоростта от 80 км/ч., а от доказателствата по делото се установява, че
освен първоначалния знак за ограничение на скоростта от 80 км/ч е имало и
последващ знак, въвеждащ ограничение от 60км/ч и именно в обхвата на
ограничението на втория знак е участъкът от пътя, където е извършено нарушението.
След като обаче с процесния ЕФ жалбоподателят е наказан за нарушаване на въведено
със знак ограничение на скоростта от 80 км/ч е недопустимо влошаване на
положението му и наказаването му за по-тежко нарушение, изразяващо се в
нарушаване на въведено със знак ограничение на скоростта от 60 км/ч на същия
участък от пътя.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш,
съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има
безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и
съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен
аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като
задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то
липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на
изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано
4
техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 508. В ЕФ
присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така
и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е
посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката. Дори
обаче да липсваше тази снимка, то щеше да се касае за нарушение, което не
препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера
на официален документ със съответната доказателствена сила. Местоположението на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема
на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е
индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване
на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да е налице
нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е
съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна
на електронния фиш.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 97 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-
голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за
установена скорост от 94 км/ч при разрешена 80 км/ч и превишение от 14 км/ч, което е
точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението
- намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните
параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова
няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС,
след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената
отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш
нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в
5
случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен
фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на
представляващото го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е
предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно
физическото лице – законен представител на собственика/ползвателя на средството на
нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е
спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика/ползвателя на
МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво,
като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице
се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, предвиждащ
за превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч глоба 50 лв.. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 94 км/ч, т. е. превишението над
въведеното ограничение е с 14 км/ч, и. размерът на глобата е 50 лева, като
наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по
чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане (л. 61 от делото) съдът намира, че
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на ЕФ и неоснователността на депозираната жалба, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.
6
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №9139247 на ОДМВР София, с
който на Г. Ж. А., ЕГН **********, като законен представител на „*“ ЕООД, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв..
ОСЪЖДА Г. Ж. А., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7