Решение по дело №2382/2019 на Районен съд - Стара Загора

 Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     21.11.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и четвърти октомври                            две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2382 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002504 от 27.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Ш.”***, ЕИК *********, в качеството му работодател, по чл.415б от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2014 година за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                             

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24-002504 от 27.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Ш.”***, ЕИК *********, в качеството му работодател, по чл.415б от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2014 година за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002504 от 13.08.2019 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.415б от КТ за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2014 година за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари.

                        Според фактическото описание на нарушението обстоятелствата, при което то е било извършено, в НП е посочено, че – при извършена проверка на 06.08.2019 година на обект: Площадка за амбалаж на територията на склад за готова продукция и амбалаж в „Загорка”АД на адрес град Стара Загора, улица „Хан Аспарух” № 41 и на 08.08.2019 година и на 13.08.2019 година в ДИТ, по представени документи се установила, че работодателят „Ш.”ЕООД не е предоставил до 08.08.2019 година на работещите на обекта, в това число и на Жеко Владов Атанасов – „водач на мотокар”, информация за всички възможни опасности, за мерките, които са предприети за отстраняване , намаляване и контролиране на рисковете и по всички въпроси свързани с безопасността и здравето при работа, чрез запознаване с Оценката на риска и Програма за намаляване и контрол на риска по „Ш.”ЕООД.

                        За съда е налице е противоречие в юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.413, ал.2 от КТ, а от друга страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в частност – да не визира какъвто и да било състав на административно нарушение, създава очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административно-наказващия орган воля в тази насока.

                        Следователно от една страна е нарушено правото на жалбоподателя да разбере отправеното му обвинение, поради неговата неяснота, а от друга страна да разбере точно какво нарушение е извършил и по кой текст от КТ му е наложена административното наказание за да упражни в пълнота своето право на защита срещу това. В тази връзка дори и да се разгледа делото по същество и да се установи действително, че е допуснато описаното административно нарушение, то правния резултат ще е същия предвид неяснотата при реализиране на административно наказателната отговорност.

                        Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: