Решение по дело №1478/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                              

№  260347 / 12.07.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                 Председател : Мария Ангелова

                                                                       Членове :  

                                                                       Съдебни заседатели:      

Секретар Велислава Ангелова  

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1478 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от С.М.П. с ЕГН ********** ***; против Д.М.К. с ЕГН ********** и С.А.К. с ЕГН **********,***.

          Ищцата твърди, че заедно с ответника са наследници на М. Р. К., починал на **.**.**** г., и на Р. Р. К., починала на **.**.**** г. С нотариален акт № 164 том 3 дело № 1099/1997 г. наследодателите им прехвърлили на ответника и на неговата съпруга – ответницата собствения си недвижим имот, а именно: западната половина от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен парцел 15 с площ 430 кв.м., кв. 435 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 377/ 1986 г., отреден за имот пл. № 3216, заедно с мазетата и тавана под същата половина от жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на сградата и със ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж, срещу задължението им да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са живи, като им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, като им гарантират квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице, като прехвърлителите си са запазили правото на ползване върху имота докато са живи, заедно или поотделно. Прехвърленият имот бил заснет в КККР на гр. Хасково като сграда с идентификатор 77195.719.192.1, с адрес гр. *************, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.192, застроена площ 65 кв.м_, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна. До средата на 2011 г. двамата прехвърлители били в сравнително добро здравословно състояние, като се грижели за себе си и за дъщерята на ответниците, която след заминаването на родителите си в Англия през 2010 г. останала в България, за да завърши 11 клас и живяла при баба си и дядо си. Помощ в грижите за отглеждането й оказвали и ищцата и нейният съпруг. В края на 2011 г. здравословното състояние на баща им М. К. започнало да се влошава и на 17.10.2011 г. ищцата и съпругът й го завели на преглед, като той постъпил в МБАЛ Хасково хирургично отделение с диагноза-хеморагия гастроинтестиналис акута. За кратко състоянието му се подобрило и той бил изписан. През 2012 г. баща им, отново постъпил в МБАЛ Хасково неврологично отделение с диагноза «увреда на левия лицев нерв по периферен тип» със съпътстващи заболявания - хипертонична болест, захарен диабет - инзт., язва на стомаха. Следващите години до смъртта му, здравословното му състояние се влошавало и той периодично постъпвал за лечение в болница. От 2014 г. започнали проблеми и в здравословното състояние на майка им Р. К.. Поставена й била диагноза-  хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, което наложило периодични прегледи и лечение. След започване на здравословните проблеми на баща им през 2011 г., за него се грижели ищцата и съпругът й, който го водел на прегледи при постъпване в болница. През този период от време, ответниците живеели в Англия, като се връщали веднъж годишно за около 20 дни, от които в Хасково пребивавали само 1-2 дена. През м. март 2019 г. баща им постъпил в болницата с диагноза - „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии ИМИ в БЛСМА", където отново бил заведен от съпруга на ищцата. Последният се обадил на ответника, за да му обясни сериозността на заболяването и да го извика, да се прибере от Англия, за да види и да се грижи за баща си. В началото на м. април 2019 г. ответникът се прибрал в България. След изписването на баща им и приключване на назначената физиотерапия, през м. април 2019 г. ответникът прехвърлил пенсиите на родителите им по сметка и заминал отново за Англия, като взел със себе си двете банкови карти. След разговор с него, той в края на м. юни 2019 г. изпратил на ищцата от Англия банковите карти на родителите им. Преди да замине в Англия, ответникът без предварително да уведоми родителите им, ги оставил в Старческия дом в гр. Г., обл. ***** *****, на 29.05.2019 г. Родителите им тежко преживявали този факт и всеки ден се обаждали на ищцата и техни роднини, като искали да се приберат в къщи. Ответникът вече бил заминал за Англия /на 01.06.2019 г./ и ищцата и братовчед й отишли, да ги приберат от старческия дом в Хасково. Здравословното състояние на баща им наложило, да наемат човек, който да се грижи за него, защото към този период, здравословното състояние на майка им също започнало да се влошава. Ангажиментът на наетия човек бил, да сменя памперсите на баща им най-малко 3 пъти на ден, да слага на него и на майка им храна, като през останалото време грижите за почистване, готвене, пазаруване и всичко останало, свързано с поддържане на домакинството, извършвала ищцата, с помощта на съпруга й. Когато наетият човек, не можел да идва да се грижи за баща им, съпругът на ищцата сменял памперсите му, изправял го, помагал при хигиенизирането му и изобщо извършвал всякакви дейности и грижи в негова помощ. Около две седмици преди да почине, състоянието на баща им наложило, ищцата да остава да спи при него, тъй като майка им, започнала да отпада физически. Така до неговата смърт на **.**.**** г., ищцата била непрекъснато с него. Ответниците не дошли на погребението му. Ответникът се върнал от Англия на 20.-21.12.2019 г. и останал в България до смъртта на майка им на **.**.**** г., като по всякакъв начин ограничавал контактите с майка им, като я държал изолирана в къщи. Това довело до рязко влошаване на здравословното й състояние след края на м.12.2019 г. Изложеното сочело, че приобретателите по договора за издръжка и гледане, не са изпълнявали задълженията си да гледат и да се грижат за прехвърлителите, а грижите за тях полагала ищцата, подпомагана от съпруга си, поради което за нея бил налице правен интерес, да предяви иск за разваляне на този договор до размера на наследствената й част – ½  ид.ч. от имота. Тя иска, това да бъде сторено от съда, като й се присъдат направените по делото разноски. Искът се поддържа в открито съдебно заседание от ищцата, лично и чрез неин пълномощник – адвокат, като се иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответниците депозират общ отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като считат иска за неоснователен. Възразяват, че през цялото време от датата на съставяне на процесния нотариален акт и до смъртта на прехвърлителите, ответниците изпълнявали стриктно задълженията си, произтичащи от договора. Действително, през 2010 г. ответниците заминали и започнали работа във Великобритания, поради невъзможността да намерят постоянна и доходна работа в страната. През целия период от заминаването си и до смъртта на праводателите им, те им предоставяли парични средства, необходими за издръжката им и осигуряването на един спокоен и нормален живот. При нужда от страна на родителите им, те полагали необходимите грижи, лично или чрез трети лица. Не отговаряло на истината, че след заминаването им, за тяхната дъщеря Р. са се грижили ищцата и съпругът й, т.к. тогава тя вече била пълнолетна и обезпечена финансово от родителите си, като завършвала 12-ти клас. Не отговаряло на истината и ищцовото твърдение, че ответниците се връщали в България за по 20-тина дни, като пребивавали в гр. Хасково за по един- два дни. Всички разходи за имота, като данъци, такси и консумативи, били заплащани от ответниците, които периодично изпращали пари на родителите си най-вече чрез трети лица, като се иска допускането им като свидетели. Здравословното състояние на баща им наложило към 2012 г. да постъпи в МБАЛ Хасково, като бил диагностициран с инзт. язва на стомаха, но му било предписано неадекватно лечение с аспирин. В следствие на това се наложило по спешност да бъде приет в частна пловдивска болница „Медицински център I", където бил откаран лично от ответницата, спешно завърнала се в България, заедно с брат й О. П.. Състоянието му се подобрило значително и той започнал отново да води нормален живот. На 06.07.2017 г. ответниците отново се прибрали в България поради нужда от страна на баща им от постъпване в болница и извършване на операция на крака. Той бил откаран и приет в УМБАЛ „**** *****", Съдова хирургия, в гр. Пловдив, ул. "Пещерско шосе" № 66, където бил опериран. Като придружител с него останал ответникът, а ответницата останала да нощува у сестра си в гр. А. и ежедневно ги посещавала в болницата. По това време ищцата се намирала в Испания, не се върнала за операцията и останала няколко месеца там, при което нямало как да се грижи за баща си. Тя останала там и след влошаването на баща й, при което поради заминаването на ответниците в чужбина, наложило се съпругът й Г. П. спешно да откара баща им в болница. Ответникът отново се прибрал в България, за да придружи баща си в болницата. Тогава се установило, че първата операция е неуспешна и била извършена втора такава, този път успешно, като до пълното му възстановяване, ответникът останал в България. През 2018 г. бащата на ответника имал проблем с очите и тогава лично ответницата се върнала от чужбина и го придружила до Очен център - Хасково при д-р Д.. Насрочена му била операция, за която ответницата заплатила 1 000 лв. Тя се грижила, да подготви всичко необходимо, но й изтичал отпускът, при което обяснила на ищцата, какво трябва да се направи още -  да го закара в болницата за операцията, но тя незнайно защо и как, провалила тази операция. Това наложило, ответниците да се върнат, платили за втори път изследвания, материали и операция, която вече минала успешно. През март 2019 г. баща им получил инсулт и постъпил в болницата, при което ответникът се върнал и останал да се грижи за него, в т.ч. след изписването няколко месеца, като включително му сменял памперсите. През това време обаче здравословното състояние и на майка им се влошавало постепенно. Деменцията й се засилвала и тя започнала да проявява агресия, на моменти и срещу баща му, който бил беззащитен. Ответникът не можел да се справя с двама болни наведнъж и решил да плаща допълнително на жена, която да идва и да помага. Майка му обаче ставала свръх агресивна и изгонвала жената от вкъщи. Така той взел трудното решение, да настани родителите си в частен дом за стари хора в гр. Г., където знаел, че се гледат хора с деменция при много добри условия. Необходимата месечна сума на човек била 650 лева, като можело да заплаща и допълнително за раздвижването на баща си. Разговарял с родителите си и те се съгласили, да постъпят в дома, където били настанени, а сумата за пребиваването им била заплатена изцяло от ответника. За да се убеди, че всичко с родителите му ще бъде наред, той останал три дни на хотел в гр. Г., едва след което се завърнал във Великобритания. Незнайно поради какви причини обаче, ищцата след около две седмици отишла в дома, прибрала родителите им в гр. Хасково и ги оставила без всякакви грижи в дома им. Тя не уведомила ответниците за смъртта на баща им, за което те научили от колежка на ответницата. Поради тази причина те не присъствали на погребението му, но се завърнали в България на 20.12.2019 г. и от тогава и до смъртта на майка им, останали да се грижат за нея, като й осигурявали адекватни грижи и отношение до смъртта й. Предвид изложеното, ответниците искат отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен, като им се присъдят направените по делото разноски. Това си искане те поддържат в открито съдебно заседание, чрез свой пълномощник – адвокат.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и ответникът са брат и сестра, двамата - наследниците по закон на своите родители - М. Р. К. с ЕГН **********, починал на **.**.**** г.; и Р. Р. К. с ЕГН **********, починала на **.**.**** г.; видно от представените по делото удостоверения за наследници, издадени от Община Хасково, съответно с изх.№ ГРАОН1-3436/ 20.12.2019 г. и с изх.№ ГРАОН1- 1298/25.06.2020 г. Приживе с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с № 164 том III дело № 1099/1997 г. от 31.03.1997 г. на нотариус при ХРС, родителите им са прехвърлили на сина си и неговата съпруга – ответниците в настоящото производство – следния недвижим имот: западната половина от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен парцел XV с площ от 430 кв.м., в кв.435 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 377/ 1986 г., отреден за имот пл. № 3216, заедно с мазетата и тавана под същата половина от жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на сградата и с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж; срещу задължението на ответниците да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са живи, като им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, като им гарантират квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице, като прехвърлителите си са запазили правото на ползване върху имота докато са живи, заедно или поотделно. Този имот понастоящем се идентифицира, като сграда с идентификатор 77195.719.192.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.192, застроена площ 65 кв.м, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна; видно от скица № 15-734165-13.08.2020 г., издадена от СГКК-Хасково. За същия имот на ответника е издадено удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/19.08.2020 г. от ОДД-Община Хасково, без непогасени задължения за него. На посочения адрес на имота е вписаният постоянен адрес и на двамата ответника, считано от м.01.2000 г., а за техен настоящ е отразено, че са във Великобритания от 14.10.2019 г.; видно от справки в НБДН от 16.10.2020 г., съответно - с рег.№ 1655 и с рег.№ 1666. Видно от справки за актуално състояние на трудовите им договори към дата 16.10.2020 г., на името на ответника няма регистрирани такива; а последният регистриран на името на ответницата, явяващ се и единствен такъв, е действал в периода 01.01.2002 г. – 05.01.2004 г., за длъжност „продавач на пазари и открити щандове“.

Относно здравословното състояние на родителите на ищцата и на ответника, и двете страни по делото ангажираха изобилен писмен доказателствен материал. Значително по-малко на брой са тези, касаещи тяхната майка Р. Р. К.. Първият представен за нея амбулаторен лист за извършен й преглед е с № 1084/ 26.02.2014 г., издаден й от д-р П. Д. П. /л.25/, по повод повишено артериално кръвно налягане, с основна диагноза – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, като предписана й е била медикаментозна терапия. В аналогичен смисъл са и останалите издадени й амбулаторни листове от д-р М. З., а именно с номера: № 002638/ 01.06.2015 г. /л.24/, № 003609/ 09.08.2016 г. /л.15/ и № 002104/ 29.05.2017 г., последният вече с диагноза - хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност /л.27/. На нейно име е и амбулаторен лист № 1550/ 30.07.2015 г., издаден й д-р Н. Г. /л.102/; с основна диагноза – мозъчносъдова болест, неуточнена; с анамнеза – оплаквания от забравяне на близки събития, тревожна; като й е предписана медикаментозна терапия, декларирала, че не желае да бъде диспансеризирана. Амбулаторен лист № 001299/ 10.08.2016 г., издаден й от д-р В. П. /л.28/; е с основна диагноза – органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, с анамнеза – от близо 1 месец със значително влошаване на състоянието, говори несвързано, с налудности за отношение, въздействие, излизала, губела се, налагало се да я търсят, с прояви и на агресия, като не й е била назначена терапия. Последният, издаден на наследодателката Р. Р. К., амбулаторен лист е с № 000433/ 08.01.2020 г., издаден й от д-р Ж. Х. /л.26/; с основна диагноза – деменция, неуточнена, като е насочена към специалист. Този лекар е издал в предходен период на нейно име рецептурна бланка – НЗОК /Отрязък В и Отрязък А/ от 19.06.2018 г., по амбулаторен лист № 008886, рецепта № 004240; за изписани й медикаменти /л.149/.

Първият по време представен за наследодателя М. Р. К. амбулаторен лист за извършен му преглед е с № 001502/ 18.04.2013 г., издаден му от д-р Е. Г. /л.49/; с основна диагноза – диабетна полиневропатия, с анамнеза – от 6 г. с диабет, с оплаквания от болки и изтръпване на крайниците, схващане на подбедриците и парене на стъпалата, като му е била предписана медикаментозна терапия. Последвали са амбулаторни листове, издадени му от д-р М. З. с № 002251/ 11.05.2015 г. /л.16/ и № 003781/ 22.08.2017 г. /л.48/; и двата с основна диагноза – хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, с придружаващо заболяване- неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични; като в първия лист се сочи, че е бил хоспитализиран в кардиологично отделение; а във втория – и следните придружаващи заболявания – предсърдно мъждене и трептене, застойна сърдечна недостатъчност, атеросклероза на артерии на крайниците, с анамнеза – наскоро опериран по повод тромбоза на лява илиачна артерия, от когато се чувствал отпаднал и с недостиг на въздух, повече през нощта. Амбулаторен лист № 003213/ 13.07.2017 г. е издаден на М. Р. К. от д-р Т. С. /л.150/, с основна диагноза неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични изменения; с анамнеза – през 2006 г. открит захарен диабет тип 2; с посочени дадените му предписания и медикаментозна терапия. Останалите множество амбулаторни листове са му издадени от д-р Ж. Х., хронологично както следва: № 016106/ 08.12.2017 г. /л.46/, № 000644/ 10.01.2018 г. /л.45/, № 002402/ 08.02.2018 г. /л.41/, № 003883/ 07.03.2018 г. /л.42/, № 005507/ 10.04.2018 г. /л.43/, № 007087/ 10.05.2018 г. /л.43/, № 007650/ 22.05.2018 г. /л.39/, № 008885/ 19.06.2018 г. /л.29/, № 010053/ 17.07.2018 г. /л.38/, № 011005/ 13.08.2018 г. /л.37/, № 011302/ 20.08.2018 г. /л.36/, № 012780/ 19.09.2018 г. /л.35/, № 014620/ 18.10.2018 г. /л.34/, № 015778/ 08.11.2018 г. /л.32/, № 016457/ 20.11.2018 г. /л.30/, № 018009/ 19.12.2018 г. /л.21/, № 001154/ 17.01.2019 г. /л.22/, № 002742/ 15.02.2019 г. /л.23/, № 003090/ 21.02.2019 г. /л.20/, № 003254/ 25.02.2019 г. /л.31/, № 004743/ 22.03.2019 г. /л.19/, № 006137/ 16.04.2019 г. /л.18/, № 007642/ 16.05.2019 г. /л.17/, № 008114/ 28.05.2019 г. /л.16/. Във всички амбулаторни листове, с изключение на един, е посочена основна диагноза – неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, с придружаващи заболявания и усложнения - хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, облитериращ тромбангиит /болест на Бюргер/, диабетна полиневропатия, застойна сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене; като му е била изписвана подробно описана медикаментозна терапия; а в последните три листа като усложнение е добавено и – последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести. Изключение от тях прави амбулаторен лист № 011005/ 13.08.2018 г. /л.37/, с основна диагноза – старческа катаракта, неуточнена, като е дадено направление за очен лекар. По три от цитираните амбулаторни листове е дадено направление за спешната хоспитализация на М. К., а именно – № 007650/ 22.05.2018 г. /л.39/, с направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури № 000112 от същата дата /л.40/; № 015778/ 08.11.2018 г. /л.32/, с направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури № 000243 от същата дата /л.33/; и № 002742/ 15.02.2019 г. /л.23/. На името на наследодателя М. Р. К. по делото се представи извлечение от издадена на негово име Рецептурна книжка на хронично болния от НЗОК, заверена на 28.06.2019 г. относно следните заболявания – захарен диабет, хипертония, диабетна полиневропатия, МСБ, ЗСН, предсърдно мъждене и трептене /л.153 и сл./, видно от което са предписваните му и отпуснати лекарствени продукти в периода 28.06.2019 г. – 22.11.2019 г. Приложени са и издадените му по този повод рецептурни бланки – НЗОК от д-р Ж. Х. на последната от датите, по амбулаторен лист № 016662, а именно – рецепти с номера 008676, 008677 и 008678.

Наследодателят М. Р. К. е посещавал няколкократно Спешно отделение при МБАЛ-Хасково, за което на негово име са били издавани листове за преглед, а именно: № 1962/ 09.02.2014 г. /л.53/, с оплаквания от задух, постъпил в 6,30 ч. и напуснал в 8,10 ч.; № 6064/ 08.05.2015 г. /л.165/, с оплаквания от задух, постъпил в 19 ч. и напуснал в 19,35 ч.; № 6127/ 09.05.2015 г. /л.166/, с оплаквания от задух и лесна уморяемост при обичайни физически усилия, постъпил в 21,05 ч. и напуснал в 23,05 ч.; и № 14631/ 22.10.2015 г. /л.47/, с основна диагноза – обострена застойна сърдечна недостатъчност, с оплаквания от задух и затруднено дишане, постъпил в 18,40 ч. и напуснал в 21,30 ч.; като и двата пъти направени са му били изследвания и назначена му е била терапия. От дата 09.05.2015 г. на името на М. К. са издадени /л.162 и сл./: искане за клинико-лабораторни изследвания с приложени резултати от изследването от МБАЛ Хасково АД; искане за образно изследване № 847 с резултатите от него, искане за клинико- лабораторни изследвания с резултатите от тях. По делото се представи и документ, озаглавен Необходими документи за операция по клинична пътека 131 /л.161/, в т.ч. и направление от очен специалист или личен лекар, с дописани указания за изследване на кръв на 04. или 05.05., а на 06. и 07.05 – на 2 часа капки в дясното око; като не става ясно, кое лице касаят същите.

От Център за спешна медицинска помощ – Хасково по делото се представиха /л.216 и сл./ извадки от Книга за регистрация на спешните повиквания в РКЦ – Хасково с фишове за спешна медицинска помощ, касаещи наследодателя М. Р. К., а именно:

-              извадка от книгата на 22.07.2017 г., 07.30 ч. – 19,30 ч., където под № 16508 е записано негово посещение на адреса му в гр. ***********; с диагноза артериална хипертония; за което е бил съставен и фиш от същата дата в нечетлив вид;

-              извадка от книгата на 22/23.08.2017 г., 19.30 ч. – 07,30 ч., където под № 8945 е записано негово посещение на същия му адрес; с диагноза в нечетлив вид; за което е бил съставен и фиш от 23.08.2017 г. също в нечетлив вид;

-              извадка от книгата на 27.03.2019 г., 07.30 ч. – 19.30 ч., където под № 6365 е записано негово посещение на същия му адрес, по повод съмнение за инсулт, завален говор, леко изкривена уста; с диагноза в нечетлив вид; за което е бил съставен и фиш от същата дата също в нечетлив вид, както и подписано от него информирано съгласие; и

-              извадка от книгата на 18.09.2019 г., 07.30 ч. – 19.30 ч., където под № 19074 е записано негово посещение на същия му адрес, по повод болки в корема и по цялото тяло; с диагноза в нечетлив вид; за което е бил съставен и фиш от същата дата също в нечетлив вид, както и подписано от него информирано съгласие.

На името на наследодателя М. Р. К. по делото се представиха и множество издадени му от различни лечебни заведения епикризи, които хронологично подредени са както следва:

- епикриза И.З. № 13912/1783 от 17.10.2011 г. - 21.10.2011 г. от МБАЛ, Хирургично отделение – Хасково /л.52/, с диагноза – хеморагия гастроинтестиналис акута, провел медикаментозно лечение;

- епикриза И.З. № 5918, постъпил на 14.04.2012 г., изписан на 19.04.2012 г., от МБАЛ „Хасково“ АД – Неврологично отделение /л.55/, с диагноза – увреда на левия лицев нерв по периферен тип с вероятна вирусна етиология, придружаващи заболявания – захарен диабет- инзт, хипертонична болест гр II – III, язва на стомаха; провел медикаментозно лечение;

- епикриза И.З. № 17290/1761 от 18.10.2012 г. – 23.10.2012 г. от МБАЛ, Хирургично отделение – Хасково /л.54/, с диагноза – хеморагия гастроинтестиналис акута, остра язва в антурума; с придружаващи заболявания – захарен диабет и хипертонична болест; провел медикаментозно лечение;

- епикриза Първо вътрешно отделение И.З. № 4912/2015 г., постъпил на 16.03.2015 г., изписан на 20.03.2015 г. от МБАЛ – Хасково АД /л.61/, с диагноза – декомпенсиран захарен диабет тип 2, деабетна кетоацидоза, диабетна ретинопатия; с придружаващо заболяване – артериална хипертония; провел медикаментозно лечение;

- епикриза И.З. № 8242, постъпил на 11.05.2015 г., изписан на 14.05.2015 г., от МБАЛ – Хасково АД Кардиологично отделение /л.63/; с диагноза – остра левостранна сърдечна недостатъчност, хипертонична криза; с придружаващи заболявания – артериална хипертония III ст, захарен диабет инзт., стомашна язва в ремисия, мелена; провел медикаментозно лечение и назначена допълнителна терапия на консултативен преглед;

- епикриза ИЗГ № 41026 ИЗМ № 1510, постъпил на 03.07.2017 г., изписан на 05.07.2017 г., от Клиника по Съдова хирургия и ангиология, УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив /л.129-130/; с диагноза на латински език, с анамнеза – силна болка и посиняване на лявото стъпало и невъзможност за ходене; провел медикаментозно лечение;

- епикриза ИЗГ № 41702 ИЗМ № 1536, постъпил на 06.07.2017 г., изписан на 10.07.2017 г., издадена от Клиника по Съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив /л.60 и л.131/; с диагноза на латински език, с анамнеза – постъпва за оперативно лечение, с оплакване за силна болка и посиняване на лавото стъпало и невъзможност за ходене; като операцията е извършена на 07.07.2017 г. под спинална анестезия;

- епикриза Кардиологично отделение – ИС с И.З. № 13059/2017 г., постъпил на 30.07.2017 г., изписан на 01.08.2017 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.59/; с диагноза – пристъпна форма на ПМ- чести рецидиви с изход в персистираща, АХ III ст, нискостепенна калциева аортна стеноза, облитерираща атеросклероза на а.илиака синистра – състояние след ОТА CUM стент х 1 а.илиака синистра, ОТА А.феморалис ет ал поплитея синистра, ХБН I ст; провел медикаментозно лечение; и насочен към съдова хирургия в УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив;

- епикриза ИЗГ № 47268 ИЗМ № 1702, постъпил на 01.08.2017 г., изписан на 09.08.2017 г., от Клиника по Съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив /л.62 и л.132/; с диагноза на латински език, с анамнеза – преди 2 седмици изписан от клиниката след ревизия на артериите на левия долен крайник, сега постъпва със същите оплаквания, появили се 3-4 дена след изписването, като през последните две денонощия болките станали нетърпими; като на 04.08.2017 г. му е направена нова операция под спинална упойка;

- епикриза Кардиологично отделение И.З. № 17106/2017 г., постъпил на 05.10.2017 г., изписан на 10.10.2017 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.58/;/; с диагноза – олсн., АХ II ст, ПМ – трайна форма, състояние след ОТА CUM стент х 1 а.илиака синистра, състояние след ОТА CUM  А.фемуралис ет ал поплитея синистра, ХБН I ст; провел медикаментозно лечение;

- епикриза ВО – Първо вътрешно И.З. № 9141/2018 г., постъпил на 22.05.2018 г., изписан на 26.05.2018 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.66/; с диагноза – неинсулинозависим захарен диабет, С кетоацидоза; с придружаващи заболявания – диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; провел медикаментозно лечение;

- епикриза Кардиологично отделение И.З. № 19608/2018 г., постъпил на 08.11.2018 г., изписан на 13.11.2018 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.65/; с диагноза – изострена ХЗСН III ФК по нйка, персистиращо с изход в постоянно пм., АХ III ст, нискостепенна калциева аортна стеноза; с придружаващи заболявания - захарен диабет инзт., облитериращ тромбангит, диабетна полиневропатия, състояние след ОТА CUM стент х 1 а.илиака синистра, ОТА CUM  А.феморалис ет ал поплитея синистра, ХБН I ст; провел медикаментозно лечение;

- епикриза Кардиологично отделение И.З. № 3123/2019 г., постъпил на 15.02.2019 г., изписан на 19.02.2019 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.64/; с диагноза – изострена ХЗСН III ФК, постоянно пм., АХ III ст, нискостепенна калциева аортна стеноза, захарен диабет инзт.; с придружаващи заболявания - облитериращ тромбангит, диабетна полиневропатия, състояние след ОТА CUM стент х 1 а.илиака синистра, ОТА CUM  А.феморалис ет ал поплитея синистра, ХБН I ст, Ханк; провел медикаментозно лечение;

- епикриза Нервно отделение – ИС И.З. № 5606/2019 г., постъпил на 27.03.2019 г., изписан на 31.03.2019 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.57/; с диагноза – мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии  ИМИ в БЛСМА, десностранна хемипареза частична СМА; с придружаващи заболявания – АХ, ПМ, захарен диабет ИНЗТ, дислипидемия, ХАНК; провел медикаментозно лечение;

- епикриза Физикална и рехабилитационна медицина И.З. № 5767/2019 г., постъпил на 31.03.2019 г., изписан на 07.04.2019 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.56/; с диагноза – друг вид физиотерапия; с придружаващи заболявания: последици от мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии; приет с изразен синдром на десностранна хемипареза, намалени по обем, скорост и мускулна сила движения на десни крайници при намален тонус за същите; координационни проби – дисиметрия в дясно, тазови резервоари – на катетър, походка – невъзможна; изписан с подобрение – с увеличени по обем, сила и скорост активни движения на десни крайници при подобрен мускулен тонус за същите, подобрени равновесни и координационни проби, вертикализиран до седеж, в която поза се задържа самостоятелно, вертикализиран до изправен стоеж в проходилка до леглото, без проходилка, поради обща слабост и незадоволителна стабилност в дясна коленна става, ръката е с по-изразен двигателен дефицит и не се ползва функционално в ДЕЖ, персистира частична сензо-моторна афазия; с препоръки – да продължи в домашни условия прилагането на усвоения комплекс от кинезитерапевтични упражнения, а с цел постигане на по-голяма автономност в ДЕЖ и локомоция – налице била необходимост от следващи рехабилитации в болнични условия, по правилата на НЗОК;

- епикриза Кардиологично отделение – ИС с И.З. № 16530/2019 г., постъпил на 24.09.2019 г., изписан на 27.09.2019 г., от МБАЛ – Хасково АД /л.50-51/; с диагноза – изострена ХЗСН III, АХ III ст, постоянно пм., сп. нискостепенна калциева ао стеноза, плеврален излив в дясно; с придружаващи заболявания – зд инзт., облитериращ тромбангит, ханк, мсб, преживян мозъчен инсулт в блсма; с анамнеза – умора и задух при леки физически усилия, отоци по долни крайници, които последните два дни нараснали значително; провел медикаментозно лечение.

          Ответникът, като представител на родителите си, на 29.05.2019 г. е сключил за всеки от тях договори за предоставяне на социални услуги в Дом за стари хора „Г.” гр. Г., обл. ***** *****, с „Ронет 2017” ООД с ЕИК *********, гр. Г..

          В подкрепа на възраженията си по делото, ответниците представиха и писмени доказателства относно закупуването на самолетни билети; от които доказателства следва да бъдат коментирани единствено тези, представени с надлежни преводи на български от английски език /л.250 и сл./, на основание чл.185 от ГПК, а именно – платени резервации всички на името на Р. К. с референтни номера, които в хронологичен вид са както следва:

- номер EM93SR7 от 26.01.2014 г., име на пътниците С. и Д. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 12.07.2014 г. и връщане на 07.08.2014 г.;

- номер ENNN8FS от 26.01.2015 г., име на пътниците Р. и С. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 17.04.2015 г. и връщане на 27.04.2015 г.;

- номер ENV6GN9 от 10.03.2015 г., име на пътниците С. и Д. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 05.07.2015 г. и връщане на 01.08.2015 г.;

- справка за полети от Бритиш еъруейс на името на ответницата за период 01.03.2016 г. до 29.03.2020 г.; име на пътника С.К., маршрут София – Лондон, излитане на 01.03.2016 г.;

- номер EQBL68N от 04.03.2016 г., име на пътниците С. и Д. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 30.06.2016 г. и връщане на 17.07.2016 г.;

- справка за полети от Бритиш еъруейс на името на ответницата за период 01.03.2016 г. до 29.03.2020 г.; име на пътника С.К., маршрут Лондон - София, излитане на 22.05.2016 г.;

- номер ERQR888 от 30.01.2017 г., име на пътниците С. и Д. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 01.07.2017 г. и връщане на 23.07.2017 г.;

- номер ESMMTG5 от 01.08.2017 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София, излитане на 05.08.2017 г.;

- номер ESQ6PSR от 22.08.2017 г., име на пътника Д.К., маршрут София - Лондон, излитане на 28.08.2017 г.;

- номер ETJNGB7 от 27.01.2018 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София, излитане на 01.08.2018 г.;

- номер ETNSLQ5 от 21.02.2018 г., име на пътника С.К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 10.03.2018 г. и връщане на 22.03.2018 г.;

- номер EVJ928Q от 28.07.2018 г., име на пътниците Р. и С. К., маршрут Лондон – София, излитане на 01.08.2018 г.;

- справка от Райън Ер – информация за полет на 18.08.2018 г., пътник Д.К., Резервация № C4177E, маршрут София - Станстед;

- номер EW5D1WT от 13.11.2018 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 19.11.2018 г. и връщане на 25.11.2018 г.;

- номер EWNTX8M от 18.02.2019 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София, излитане на 20.02.2019 г.;

- номер KWPVB6H от 25.02.2019 г., име на пътника Д.К., маршрут София – Лондон, излитане на 27.02.2019 г.;

- номер EWW9BXR от 29.03.2019 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София, излитане на 31.03.2019 г.;

- справка от Уиз Еър – информация за полет № W6 4301, име на пътника Д.К., маршрут София - Лондон, излитане на 01.06.2019 г.;

- номер EXQDS22 от 05.09.2019 г., име на пътниците С. и Д. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 10.10.2019 г. и връщане на 19.10.2019 г.;

- номер EXQGW8D от 05.09.2019 г., име на пътника Р. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 10.10.2019 г. и връщане на 17.10.2019 г.;

- номер K13XK3H от 17.12.2019 г., име на пътника Д.К., маршрут Лондон – София, излитане на 19.12.2019 г.;

- номер K18GGQ2 от 13.01.2020 г., име на пътника Р. К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 07.03.2020 г.;

- номер K1HCKBK от 19.02.2020 г., име на пътника С.К., маршрут Лондон – София и обратно, излитане на 22.02.2020 г.;

- справка за полети от Бритиш еъруейс на името на ответницата за период 01.03.2016 г. до 29.03.2020 г.; име на пътника С.К., маршрут Лондон - София, излитане на 29.03.2020 г.

          По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. М. Б., Г. А. П. и А. Р. Б., посочени от ищцата; и Р. А. У., О. А. П. и Р. Д. К., посочени от ответниците. От техните показания следва да бъдат коментирани само онези части, относими към правнорелевантните за спора факти.

        Св. Б. е 68-годишен, първи братовчед на ищцата и на ответника, който живее в гр. Хасково и приживе на техните родители, поддържал най-редовно връзка с тях, като живеел на около 500 м от тях. Ответниците били в чужбина от около 10 години и за всичко родителите разчитали на ищцата и на нейния съпруг. Те се връщали в България един-два пъти в годината, но само веднъж св. Б. се е срещнал с тях в дома на вуйчо му и вуйна му – родителите на ищцата и на ответника. През последните години от живота на М. и на Р., повече ищцата и съпруга й Г. се грижели за тях, които живеели изцяло в Хасково. За пребиваването на дядо М. и баба Р. в Г., св. Б. научил от двете си братовчедки – Б. и А., че предния ден Д. ги е закарал там – през 2020 година, като той взел решението за това и казал както на тях, така и на ищцата, че ги води на санаториум за рехабилитация. Не минало и една седмица, и вуйчо му се обадил и ревял по телефона, като искал св. Б., да отиде, да го прибере, т.к. условията били непоносими. За същото се обадил и на друг свой племенник - В. К.. След като бил помолен и от ищцата за същото, свидетелят заедно с нея отишли да го приберат. Направило му впечатление, че над вратата пише: Старчески дом – Г.. Когато влезнали в стаята, вуйчо му бил по памперс от три дни, т.к. взели дрехите му за пране и не ги върнали. Съпругата му била при него, като в стаята имало още един или двама мъже и всички заедно спели там. С ищцата направили скандал и санитарите донесли дрехите на баща й, както и проходилката и количката, за които ищцата телефонирала и на брат си в Англия. Забрали възрастните хора и си тръгнали, като св. Б. посочил на вуйчо си надписа Старчески дом – Г., при което той се разплакал. Възрастните били много радостни, че се прибират. Когато се прибрали този ден, не могли да влезнат в къщата им, т.к. патронът на бравата бил сменен и се наложило да разбиват – на С. ключът не можел да отключи, а Р. и М. нямали ключ. Тогава ищцата говорила с ответника по телефона и му станало ясно, че родителите им са вече вкъщи. Дядо М. починал през 2019 година, а ходели да ги взимат от старческия дом същата година през месец юни или юли. По-късно св. Б. разбрал, че Д. взел картите на родителите за пенсиите им със себе си, но ги пратил от Англия обратно към България. Свидетелят не знае за отношенията на вуйна му и вуйчо му към сина им, но добре че била дъщеря им и съпруга им, да поемат всички удари. Д. идвал за 10 дни през лятото, 5 дни от които били на почивка и ги оставяли на самотек. Дядо М. страдал от удар, операция на крака през 2018-2019 г., получил някакво запушване на крака и в Пловдив му правили стендове или му слагали байпасове. За операцията на крака в Пловдив, дядо М. бил придружен от Г. и от него свидетелят знаел, че първите седем дни е бил Г. там, а след това е дошъл Д. и три дни останал в болницата, когато Г. го извикал, да се връща. Когато дядо М. починал, св. Б. не помни, дали са се обадили на Д., за да му кажат. Леля му се обаждала два дни по-рано и го предупредила, че баща му е много зле и трябва да си дойде, но той казал, че няма възможност. Д. не бил на погребението на баща си, защото изглежда е нямал желание да дойде, според св. Б.. Той после научил, че баща му е починал.

          Св. П. е на 59 години, съпруг на ищцата от 37 години, като живеели на ***********, а нейният брат - на ***********, но повече от 11 години живеел в Англия с цялото си семейство. До смъртта си родителите на С. *** през лятото на вилата. С напредване на възрастта, състоянието на дядо М. се влошило - от около 2015 година. Бил зле със сърцето и диабетик, като тогава започнал да вдига много високо кръвно налягане и се налагало да ходят до „Бърза помощ”, като го придружавали ищцата и нейният съпруг. През 2016-2017 г. започнали да му се запушват артериите, правили му първа операция в Пловдив в болница „**** *****”, Съдова хирургия. Тогава го закарал и върнал Д. – синът му, който си бил тук, след което отишъл на почивка вместо да му правят превръзки, през което време баща му получил нещо като микроинфаркт и се наложило да го карат в „Спешна помощ“ и да го приемат в болница. Д. и жена му се върнали от море, имали си закупени билети и си заминали. Св. П. им казал - добре, отивайте си, аз съм тук. От болницата с линейка го закарали отново в болница „**** *****” в Пловдив, където поискали да му ампутират крака, но св. П. настоял това да не става. По това време ищцата била в Испания, а ответникът – в Англия, като им се обидили да им обяснят ситуацията. Ответникът бил склонен, да се пристъпи към ампутация, но до там не се стигнало. През цялото това време от 4-5 дни, свидетелят бил постоянно там като придружител в болницата. Той извикал ответника, да се върне и той го заместил за оставащите 3 дни в болницата, след което го изписали и Д. имал билет и си заминал. През всичкото това време баба Р. нямала проблем със здравето, била добре, ходела на вилата и се връщала, дори обръщала градината. Но състоянието на дядо М. започнало да се влошава и гледането му се поело от ищцата и от съпруга й - посещавали ги, носели им храна, обработвали земята, режели лозето, беряли го, правели вино и ракия, взимали им дърва, разтоварвали, цепели, нареждали, купували им лекарства, имали си рецептурна книжка. През всичките тези години, свидетелят не бил чул, Д. да е изпращал пари на майка си и на баща си, а и дядо М. щял да се похвали. Ставало въпрос за това и веднъж през 2017 г. след операциите, св. П. се обадил на ответника за това, както и че след прехвърлянето на къщата гледането им следвало да е тяхна грижа, но те отвърнали, че не е вярно. Дядо М. до последно вярвал на сина си, докато да ги закара в Г. в старчески дом, когато всичко рухнало. Той през месец март 2019 година получил инсулт, при което се обадил на ищцата, която заедно със съпруга си отишли и извикали „Бърза помощ“, като бил приет в болница. С. се обадила на брат си, да му обясни ситуацията и да го помоли да си дойде, но той не дал категоричен отговор. Обадил му се и св. П., след което ответникът си изключил телефона. На 5-я ден качили дядо М. от Интензивен сектор в отделението за раздвижване, като бил зле и на легло. Св. П. го изправял и хранил го в устата. На втория ден дошъл ответникът и той поел гледането му, но по данни на баща му – от 8 ч. до 20 ч. го нямало при него. Когато го изписали, прибрали си го вкъщи и Д. все още бил тук – това бил най-дългият му престой в България, стоял два месеца. От тогава насам баща му бил на памперси, после започнал много трудно да ходи. Дясната му страна – десен крак и дясна ръка били парализирани, хранел се с лявата ръка, а на левия крак била операцията му и едва стъпвал на него. Два месеца го гледали и св. П. обяснил на Д., че няма да стане. На Цветница 2019 година ответникът ги извикал, да говорят, при което поискал и къщата и вилата, а уговорката била вилата да е за сестра му. Възникнал спор. Той видял, че трудно се гледат стари хора, макар да било негово задължение, и затова поискал всичко или нищо, както и да знае, къде са парите на баща му. Не постигнали обаче уговорка. Д. останал да го гледа, като към 27-ми – 28-ми май се разбрало, че той ще ги кара в ***** ***** на раздвижване. С. веднага проверила и се изненадала, че в Г. това е дом за стари хора, а не е пансион или нещо друго. На 01.06. Д. си тръгнал за Англия, след като ги настанил в Г.. След това дядо М. започнал да звъни на дъщеря си и на други роднини, да ги приберат от там. Братовчед и св. П. се обадили на ответника, упреквайки го, защо ги е оставил в старчески дом, след което той спрял да им вдига телефона, в т.ч. и на сестра си. Една седмица издържали така и отишли да ги вземат, а по техен братовчед ответникът казал, че който ги вземе от дома – той следвало да ги гледа и повече не го търсели. Ищцата и съпругът й отишли, но дядо М. им казал, че е говорил със сина си и се разбрали, да поседят още малко, още един-два дни и той ще си дойде. Двамата си тръгнали обратно, но още същия ден вечерта дядото отново започнал да им звъни да ги прибират. Следващата седмица отишли да ги вземат ищцата и братовчед й А. М. Б.. От тогава и до смъртта на дядо М. грижите по него поели ищцата и съпругът й. Наели и човек на име М. и му плащали, да ходи да го вдига сутрин, обед и вечер, за да му сменя памперса. Ищцата готвела и сутрин, и вечер, да им носи храна. Всеки обед св. П. минавал през тях. На трите си сестри, дядото казвал, че повече не искал да вижда сина си, като поискал, да прехвърли къщата и да си я върне на свое име, но се отказали заради дългата процедура, а и на ищцата била прехвърлена вилата. Поръчал още, когато умре, да не казват на сина му и така направили. Но от една от лелите си бил предупреден, че състоянието на баща му е тежко и той починал 3-4 дни по-късно. Д. дошъл два дни след погребението и останал да гледа майка си до смъртта й. През това време св. П. ходил четири пъти до нея и впечатленията му били, че не е била добре гледана, като стояла и заключена. Когато ходили да ги вземем от Г., се установило, че картите, по които превеждат пенсиите на възрастните били при сина им в Англия, който след обаждане на сестра му – ги върнал обратно по куриер. Ищцата 6 години до лятото на 2019 година не работела, за да гледа родителите си. Докато Д. да закара родителите си в Г., семейство на сестра му било в много добри отношения с неговото и се разбирали, но не били преживявали такъв срам - да си закара родителите в старчески дом.

          Св. Б. е на 65 години, първа братовчедка на ищцата и на ответника, като живее в Хасково, на 500 м от техните родители М. и Р., в една къща с О. П.. Докато Д. и жена му С. били тук, преди да заминат преди около 10 години за Англия, не й правило впечатление, дали те са се грижили за М. и Р., защото съжителствали заедно в една къща. Тогава ищцата и съпругът й Г. посещавали възрастните, а след като ответниците заминали – поели изцяло грижите за тях. М. и Р. живеели на вила на „**********“, където от ранна пролет се изнасяли и късна есен се прибирали. Свидетелката не знае от него за изпращани му пари от сина им. Виждали го да си купува лой, а не месо, и го съжалявали, защото неговата и на съпругата му пенсии били ниски, а в същото време той имал сърдечни проблеми, а съпругата му с бъбреците. Питали го, как се справят, не ли им изпращат пари от Англия, но не чула, той да каже, че им изпращат пари. Бил горделив човек и със самочувствие. След инсулта на дядо М., за Димитровден, роднините му подарили диклофекален дюшек, за да му прави масаж и т.к. той бил с памперс. Тогава той се разплакал от умиление, защото уж синът му е на гурбет, а дъщеря му и зет му помагали, колкото могат. Трябвало да му се сменят памперсите и тогава ищцата и съпругът й наели мъж М., препоръчан от св. Б.а, който ходел по 3-4 пъти през деня да помага в гледането, в чисто битовите му нужди и за компания. Д. и С. си идвали в България - в годината два-три пъти, с по-дълъг престой от около 20 дни, през половината от който ходели на почивки. Тяхната дъщеря Р. останала, за да завърши гимназия и по-късно заминала при тях, като тогава за нея се грижела предимно баба Р., като и ищцата съдействала. Дядо М. обяснявал на роднините си, че Р. е студентка в Англия, за което родителите й изтеглили голям кредит. Но после се разбрало, че държавата отпуска този кредит за нейното обучение и се изплащал, след като студентът завърши. Така му било втълпявано, че на този етап не могат да му изпращат пари, защото имат много разходи, а той много вярвал на сина си и снаха си. Дядо М. получил инсулт през същата година, през която починал – 2019 година. Тогава и синът му си бил тук и останал, докато ги закара до Г.. След като дядо М. починал, баба Р. се грижела сама за себе си, с помощта на дъщеря си и на св. Б.а, макар че синът й останал да я гледа, докато почине. Докато М. и Р. били в Г., той неведнъж се обаждал на свидетелката и се молел, да отидат и да го вземат от там. Той отишъл там, защото му било втълпено, че това не е старчески дом, а клиника за раздвижване. Той не се чувствал добре там, като ги оставели вечер, идвали чак на сутринта към 10 часа. След като се върнал в Хасково и осъзнал, че това е било старчески дом и че сина му и снаха му не полагали грижи, той престанал да им вярва и лично от него св. Б.а чула, че иска да си развали дарението на къщата, че иска да припише вилата на дъщеря си и го направил 2-3 месеца преди да почине.

          Св. У. е на 52 години, без родство със страните по делото, като познава ответниците повече от 30 години, били приятелски семейства, а с ответницата били почти непрекъснато заедно, както в България, така и във Великобритания. Тя също от 10 години била там, както и ответниците, и живеели в едно населено място и до момента, а в първите 5 години и в една къща, като през цялото време били и колежки с ответницата. Св. У. била напълно запозната със заболяванията на родителите на Д. и с всичко, което се е случвало. По-сериозните им заболявания започнали през последните две-три години преди да починат. Р. и М. били роднини на съпруга на свидетелката, с когото били във фактическа раздяла – Р. била сестра на свекър й. С. и Д. много работели в Англия, и допълнително, и в уикендите, за да могат да смогват, особено когато тук бащата започнал да боледува сериозно с крака, със сърцето и т.н., а баба Р. вече била с деменция. Д. и С. винаги били притеснени за нея и за развитието на болестта, поради което по-често се връщали тук. За живущите в чужбина, те прекалено често се връщали, поне 3-4 пъти в годината през всичките тези години, за различен период от време, но най-малко за по 3 седмици, за един месец, имало случаи по 3-4 месеца, но не винаги и двамата. Разказвали й, как първото, което правят, когато се приберат в България, е да почистят къщата, да заредят наново легла, дрехи, всичко, което е необходимо за вкъщи, да го направят, включително да осигурят дърва, отопление и т.н., ако е било необходимо, когато идването им е било преди зимен период. Те изцяло се грижели за състоянието на къщата, в която живеели на втория етаж, а бабата и дядото на първия етаж. На св. У. й било много добре известно, когато Д. и С. изпращали парични средства на родителите си, което те правели от самото начало, откакто са в чужбина. По нея лично изпращали пари всеки път, напр. веднъж 700 паунда, които свидетелката предала на своята сестра, а тя на други роднини и брата на ответницата Огнян, които да им ги предадат. Друг път носила по 300 паунда, един път 500, всеки път било различно. С. и Д. предпочитали възрастните да имат пари, ако нещо им се случи, да могат да реагират. Много пъти Д. си идвал в България, заради ангажимент към родителите си, особено когато се разболял, в т.ч. при всички операции и винаги, когато се налагало, като е оставал до пълното възстановяване, а при майка му – до смъртта й, защото нейното състояние не позволявало да я остави. Ответниците не били споменавали, ищцата и съпругът й да са имали някакви ангажименти към дядо М. и баба Р.. По-скоро на Д. му тежало и до момента, че сестра му е отказала помощ да помага за грижите по родителите им. Тогава започнал да се чуди, дали да наемат жена, която да идва да помага, поръчали домашна кухня, за да им доставят храна до дома, която обаче ищцата отказала и спряла. Дал ги в хоспис, защото когато останал тук сам да ги гледа, установил, че не е възможно да се справи с двама болни едновременно. Баща му бил в такова състояние, което изисквало постоянни грижи, в същото време майка му ставала много агресивна, поради заболяването си и изгонила жената. Тогава проучили условията в хосписа и се убедил, че е много добро място за отглеждане на родителите му, като подробно обяснил на родителите си за това, за да могат да преценят, дали да отидат или не. Те се съгласили и на место им харесала обстановката. Братът на ответницата заснел видео, за да знае сестра му, къде ги оставят, и св. У. видяла много добра обстановка, те си стояли спокойно, хранели се, разговаряли помежду си; стаята била по-хубава от дома им. Ответниците поддържали постоянна връзка с родителите си и по телефон, и по скайп, подпомагани за това от брата на ответницата, и винаги знаели, какво е положението им. Свидетелката винаги знаела, че отношенията между Д. и неговата сестра били прекрасни, но точно когато баща им започнал много да боледува, нещата тръгнали на зле. При една от операциите му, ответникът помолил ищцата, да помага за грижите, а той да праща пари, но тя отказала, макар така или иначе да била тук и била безработна. Тогава той започнал да търси други варианти, как да се справя. Доколкото било възможно, той оставал с баща си, но трябвало да се връща, за да работи и да помага финансово, като платил всички операции. Макар да отказала, най-вероятно ищцата полагала грижи за родителите си. В Англия Д. работел в строителна компания, а С. била чистачка, с работно време поне по 10 часа на ден, понякога и уикендите, като им било трудно да ползват дълги отпуски. През почивните дни той работел и на частно. На Д. никой не му казал, че баща му е починал. И той и съпругата му разбрали това от св. У. в деня след смъртта му и след 2-3 дни те се прибрали в България - Д. със сигурност пътувал за България, а С. или с него, или няколко дни след него. Всеки път, когато двамата идвали при родителите си приживе им, те им оставяли суми пари. Дъщеря им дошла в Англия на 31.07.2011 г., след като завършила 12-ти клас. Една година се подготвяла за изпити там, била приета и за 4 години завършила висше образование в Лондон. Св. У. не знае, дали родителите и́ са теглили кредит, но в Англия се отпускали някакви средства само за семестриалните такси. С. и Д. издържали дъщеря си, тя живеела с тях и до момента. Те изплащали кредити за кола и за къщата им, а и на Д. строителните инструменти, с които работи, били много скъпи и били купени от него на изплащане. Но те не закъсвали за пари, дори св. У. вземала от тях на заем.

          Св. П. е на 57 години, брат на ответницата, живущ в съседство с къщата й в гр. Хасково и в течение на всичко случващо се. Ответниците били женени от 1988-1990 г. и все живеели в тази къща на ул. „*********”, но през 2010-2011 г. заминали за Англия и оттогава трайно били установени там, но си идвали в България постоянно – всяка година по 1-3 месеца, и за отпуск и за да помагат на старите – за операции, за всичко. Свидетелят познава родителите на Д. – баба Р. и дядо М., като по-сериозен здравословен проблем имали през 2015-2016 г., когато в Хасково казали на дядо М., че има кървяща язва, обаче той бил страхлив и отказал операция. По това време ответницата си била тук и заедно със свидетеля го откарали в Пловдив в частна клиника – ****** за изследвания, които тя платила, и се оказало, че не бил за операция, само му казали да не употребява аспирин. През 2017 г. той имал две операции – запушване на кръвоносните съдове на краката. При първата през юни или юли на 2017 година, лично св. П. и ответниците го закарали на „Пещерско шосе”, направили му операцията и ответникът бил постоянно там, след което си го докарал в Хасково. Един месец след това имало втора операция, за която Г. само го закарал, а след това ответникът пак бил там - и по време на операцията, и когато го изписали и си го докарал в Хасково. Свидетелят бил и при хосписа, когато ответникът трябвало да си отива, т.к. му трябвали 3-4 месеца, за да си приключи годините. През месец март 2019 г. дядо М. получил инсулт и синът му пак си дошъл от Англия. След като го изписали, той бил неподвижен и ответникът му намерил рехабилитатор и всеки втори ден му плащал по 30 лева на час за рехабилитацията на дядо М.. От месец март до месец април - май никой, нито дъщеря му, не бил стъпвал там, да види дядо М. и баба Р., и ответникът си ги гледал. Нямало кой да помогне на ответника, да качи баща си до банята, защото имало две стълби там и с количката го качвали, за което винаги св. П. помагал - 5-6 пъти го къпали. Тогава и отпреди 4-5 години отношенията между Д. и сестра му били обтегнати и тя не била стъпвала у тях. От месец март 2019 година, откогато дядо М. бил неподвижен и парализиран, до края на месец май, когато ги закарали в хосписа, ищцата въобще не била стъпвала там. Св. П. получавал пари от името на ответниците, за да ги предаде на родителите на Д., в т.ч. от сестрата на св. У. на два пъти, както и самата свидетелка веднъж била предала на майка му пари за тях. Пращали му пари и по неговата банкова сметка. ***, ходел да ги обменя и ги носил лично на дядо М.. Най-различни били сумите, веднъж 500 паунда, другия път 400 паунда. В годината два пъти ходил да му дава пари, както и постоянно им купувал продукти и им ги носел, през 3 месеца - стекове брашно, оцет, олио, сирене, кашкавал, всичко, по цял багажник - по поръчка на ответниците, които отделно им оставяли, когато си били тук. Д. завел родителите си в хоспис в края на месец май 2019 година, като той и св. П. предварително ходили до Г., за да говорят с управителя, дали ще има възможност да вземат двамата в една стая, уредили всичко и харесали условията там. Д. платил веднага за един месец, като месечно струвало по 1500-1600 лева. Той трябвало да се връща в Англия, за да приключва годината, т.к. го нямало 3-4 месеца, докато дядо М. бил парализиран. Те знаели, че отиват в дом за стари хора - дядо М. знаел, а баба Р. била с деменция и не знаела; а когато ги настанили и двамата били доволни – в стая с две легла за тях двамата. Ответникът и св. П. останали една нощ там на хотел в Г., за да видят, как ще реагират. На следващия ден им казали, че се чувстват много добре, направили им клипове, за да може и ответницата и дъщеря им, да ги видят, и на тръгване Д. им оставил пари, което лично свидетелят не видял, но му било споделено от ответника. Причината, поради която Д. ги оставил там, била, че трябвало да си тръгва, оставали му още 3-4 месеца стаж, за да направи общ стаж от 10 години, а и за по-хубави условия за тях. От хосписа поели ангажимент за раздвижване на дядо М., те си имали рехабилитатор, за което допълнително се плащало, всеки ден имало денонощно лекарско наблюдение, дори лекарският кабинет бил до тяхната стая. Когато ги водили там, занесли инвалидната количка, бастун, патерици, проходилка, за които свидетелят предполага, че Д. ги е купувал, т.к. двамата ходили да търсят такава количка. През 2018 г., по повод очна операция, с колата на св. П. ответниците закарали дядо М. в очна клиника до Втора поликлиника и всичко се заплатило от ответницата, като сумата била 1 000 лв. Ответниците не били на погребението му, защото никой не им се обадил. В деня след смъртта му самият св. П. се обадил на сестра си, но тя вече знаела още преди обяд след смъртта му. След смъртта на дядо М., за баба Р. се грижел Д. и това продължило до смъртта и́ през месец април. В периода, след като се прибрали от Г., докато дядо М. да почине, Г. и С. хванали един човек да ги гледа – М. се казвал. Те двамата били длъжни да ги гледат, щом са ги взели от хосписа, според св. П.. В същия период Д. и С. не ги гледали, защото били в Англия и веднъж си били идвали през октомври.

          Св. К. е на 28 години, дъщеря на ответниците, живееща заедно с тях в Лондон от м.07.2011 г. Една година преди тя да замине, първо родители й заминали, а тя една година живяла при баба Р. и дядо М. и те се грижели за нея, а родителите й системно пращали пари. През 2012 г. тя започнала да учи и завършила през 2015 г., за което лично тя изтеглила кредит от държавата и който сама изплащала сега, а нейните родители нямали ангажимент към това. През 2017 г. била първата операция на дядо й на крака, след което получил проблеми, заради които трябвало да се полагат грижи и родителите на свидетелката се върнали в България, за да го подкрепят. Св. К. била тази, която винаги резервирала билетите на родителите си. Завели го в УМБАЛ – Пловдив за първата операция на крака, но тя била неуспешна. След това се наложило, да се приберат в Англия, защото трябвало да работят. Втората операция през следващия месец била в „**** *****“. Друг го закарал до болницата, но ответникът веднага реагирал и няколко дни по-късно се върнал и поел напълно грижите за него, докато се възстанови, дори и след болницата. Друга операция на дядото била през 2018 г. на очите му, за която ответницата се прибрала и я уредила, оставила му пари, завела го на лекар, всичко било организирано и поето от нея. Единствено помолила ищцата, да го заведе за самата операция, което тя не сторила. След известно време ответниците си дошли заедно, отново водили дядото на лекар и на всички прегледи, поели абсолютно всичките финансови средства за операцията и останали да му помогнат, като операцията вече била успешна и той се оправил. След тези операции през 2017 - 2018 г., баба Р. и дядо М. се грижели сами за себе си. По това време Р. започнала много да забравя и да става леко агресивна с годините, защото имала деменция, която силно се развила около 2018-2019 г. В края на месец май 2019 г., ответникът оставил родителите си в хоспис, което било по тяхна воля и за няколко месеца, докато той си уреди работа, документи и т.н., за да може да се върне и да се грижи за тях изцяло. Това свидетелката знаела, предвид факта че живеела с родителите си и била свидетел на техните разговори за това. Те тримата не знаели, че ищцата отива да ги вземе от хосписа на своя глава. Казала, че ще се грижи за тях, но всъщност не ги взела при себе си, а ги оставила в окаяно състояние в къщата на ответниците. Така според св. К., ищцата поемала отговорността да се грижи за тях, защото те били настанени в този хоспис, за да има хора, които да се грижат за тях 24 часа, от което имали нужда. Ищцата и ответникът не си говорели от известно време. Той я помолил, да поеме грижите да родители им за известно време, но тя отказала и той тогава решил, да ги настани в хоспис; т.к. той трябвало да направи 10 години, за да може да вземе минимална пенсия. Излезнали от хосписа и ответникът се опитал да говори със сестра си, но не се получило. До смъртта на баща си, той нямал възможност да се прибере, но през цялото време поддържал връзка с О. П., който бил пряк свидетел на всичко. Ищцата направила така, че грижата и помощта на ответниците да бъде попречена. Св. К. и родителите й много често си идвали в България - в годината и по 3-4 пъти, ако се наложи; или по един път, но за по-дълго време. След втората операция на баща си, ответникът бил в България около три месеца, и след това преди да ги закара в Г., пак за три месеца. През 2017 година със сигурност времето е било общо месец, макар и разпокъсано, през което той е помагал и се е грижил за родителите си. Когато се налагало, ответникът си идвал при възможност, защото не можел постоянно да го прави, т.к. някой трябвало да им плаща сметките в Англия и да се пращат пари в България. Пращането на пари ставало, когато си идвали заедно или поотделно и оставяли пари на възрастните, в т.ч. и св. К.; или по техни близки или познати, които се прибирали; или чрез вуйчото на свидетелката, който помагал и за покупката на хранителни стоки и други продукти, необходими им, за да се чувстват добре. По банкова сметка ***, поне лично св. К. не била. Баба й и дядо й имали банкови карти и след като отишли в хосписа, баща й преценил, че няма да имат нужда от тях, а и те не умеели да ги ползват. Ответникът поемал изцяло финансовата издръжка и на тях всъщност не им било необходимо да имат карти. Той преценил, че те нямат нужда от свободни пари, след като всичко им е платено, или при нужда вуйчото на свидетелката щял да отиде да им занесе. Св. К. сочи, че и тя и родителите й нямали абсолютно никакви кредити, в т.ч. за коли и къща, като нямали кредити и в годините назад, справяли се, като всеки от тях работел и не вземали никакви помощи.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е изчислило размерът на издръжка на едно домакинство по статистически данни на НСИ за периода 2011 – 2019 г., както следва: за 2011 – 8 547 лв., за 2012 г. – 9 607 лв., за 2013 г. – 10 595 лв., за 2014 г. – 10 929 лв., за 2015 г. – 11 194 лв.,  за 2016 г. – 11 146 лв.,  за 2017 г. – 11 989 лв.,  за 2018 г. – 12 910 лв.  и за 2019 г. – 13 538 лв. Общата стойност на закупуване на лекарства по приложената рецептурна книжка на М. К. по цени към датата на проверката - 26.03.2021 г. са размер на 951,23 лв. и в размер на 884,64 лв., като е взета предвид инфлацията м. февруари 2021 г. - м. ноември 2019 г. Размерът на пенсиите, получавани от М. К. за периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2019 г. бил общо 23 728,96 лв., по години както следва: 2275,44 лв. за 2011 г.; 2275,44 лв. за 2012г.; 2 492,66 лв. за 2013 г.; 2602,12 лв. за 2014 г.; 2670,20 лв. за 2015 г.; 2728,52лв. за 2016 г.; 2 794,16 лв. за 2017 г.; 2 878,34 лв. за 2018 г. и 3 012,08 лв. за 2019 г. Размерът на пенсиите, получавани от Р. К. за периода от м. януари 2011 г. до м. април 2020 г. е общо 19 669,22 лв., по години както следва: 1 660,20 лв. за 2011 г.; 1 706,75 лв. за 2012 г.; 1 852,19 лв. за 2013 г.; 1 917,52 лв. за 2014 г.; 1 969,88 лв. за 2015 г.; 2 012,42 лв. за 2016 г.; 2 198,60 лв. за 2017 г.; 2 525,60 лв. за 2018 г.; 2 642,18 лв. за 2019 г.; 1 183,88 лв. от м. 01.2020 г. до м.04.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

 

По категоричен начин по делото се доказа наличието на всички предпоставки за успешното провеждане на процесния иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, надлежно и своевременно указани на страните от съда. Според тази разпоредба на закона, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като приобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите. Съдържанието на насрещните права и задължения по този вид договор се определя по съгласие на страните, които според чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, както е в случая, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други, според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и възможностите да се справя сам.

В настоящия случай се установи, че родителите на ищцата и на ответника на 31.03.1997 г. са му прехвърлили през време на брака му с ответницата процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, а именно: западната половина от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен парцел XV с площ от 430 кв.м., в кв.435 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 377/1986 г., отреден за имот пл. № 3216, заедно с мазетата и тавана под същата половина от жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на сградата и с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж; който имот понастоящем се идентифицира като сграда с идентификатор 77195.719.192.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.192, застроена площ 65 кв.м, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна. Страните по сделката са уговорили задължението на ответниците, да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са живи, като им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, като им гарантират квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице, като прехвърлителите си са запазили правото на ползване върху имота докато са живи, заедно или поотделно. След съвкупния анализ на събрания по делото изобилен доказателствен материал, съдът намира, че ответниците – приобретатели не проведоха пълно и главно доказване, да са изпълнявали пълно и точно задълженията си по договора, което да съответства на нуждите на прехвърлителите през годините, според изрично уговореното, като тежестта за установяването е именно тяхна /решение № 363/ 26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., III г.о.; решение № 622/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 212/2010 г., III г.о.; решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.  За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение, дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение /решение № 386/ 13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; решение № 437/ 02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о./. Същевременно, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници /решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че  ответниците са женени от 1988-1990 г. /св. П./ и все са живеели в процесния имот заедно с неговите родители, на различни етажи, но през 2010 г. заминали за Англия и оттогава трайно са установени там /всички свидетели/. Към датата на прехвърлянето на имота, прехвърлителите са били почти 60-годишни, ответниците 30-31 годишни, а дъщеря им св. К. – към 4-годишна. Както се посочи, всички те са живеели в процесния имот, което обстоятелство съдът намира, че е сред съществените за сключването на договора помежду им. При сключването на договори от вида на процесния, следва да се постигне съгласие и относно това, къде ще се полагат грижите за прехвърлителя, което е от особено значение за точното изпълнение на задълженията по договора и забавата на страните по него. Ако местоизпълнението не е посочено в договора, както е в случая, то следва да се определи съгласно диспозитивното правило на чл.68 б.„в“ от ЗЗД – в местожителството на приобретателя /длъжникът по задължението за издръжка и гледане/ по време на пораждане на задължението. Така може да се обоснове изводът, че прехвърлителят и приобретателят поначало живеят заедно, освен ако е уговорено друго. Според решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. №1853/2014 г. на IV г. о. на ВКС, не може да се предполага поемането на задължение да се живее в общо домакинство или в един общ имот, но е възможно то да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен договорът, както е в настоящия случай. Така, за да е налице изпълнение на поетото с договора задължение, то на първо място длъжниците – ответници следва да осигурят съвместно живеене с кредиторите - прехвърлители, тъй като именно в това съжителство се изразява задължението за гледане, уговорено изрично - докато са живи, като им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, като им гарантират квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ. В случая се установява, че фактически от заминаването им в Англия до смъртта на родителите на ответника, за значителен период от около 10 години – страните по сделката не са живели заедно, дори не и в една и съща държава, и няма как да се приеме, че поетите от ответниците задължения са били изпълнявани точно, според уговореното и според конкретните нужди на прехвърлителите. Съдебната практика приема, че поради естеството на алеаторния договор, при сключването му за приобретателя на имота не съществува определеност относно продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да престира в бъдеще, поради което той придобива имота, приемайки риска, че може да се наложи да изпълнява задълженията си за един продължителен период от време и при неяснота, какви по вид и интензивност грижи ще се наложи да полага. В тази неопределеност се включват и възможните личностни, интелектуални, здравословни и пр. промени в състоянието на прехвърлителя, както и всички други усложнения, свързани с бита и живота на един възрастен и болен човек (решение № 1272 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3441/ 2007 г., IV г. о., решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о.). Действително, доказа се, че ответниците и тяхната дъщеря многократно в процесния период, заедно или поотделно, са се връщали в България, както за почивки, така и заради възрастните си роднини. Но както се посочи,  задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и не може да се изпълнява епизодично, в зависимост от възможностите на ответниците, да се завръщат в страната ни, да останат и да бъдат със своите родители, респ. свекър и свекърва. Задължение на приобретателя е, да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира издръжка и гледане, съответни на тези нужди. Задълженията за гледане и издръжка трябва да бъдат изпълнявани ежедневно и непрекъснато, като не са в зависимост от възможността на прехвърлителя да се издържа със свои средства и сам да се грижи за себе си и за домакинството си. Престирането на грижи, каквото се установява, че е извършвано от ответника за баща му, непосредствено след претърпения от последния мозъчен инфаркт, а именно за период от два месеца /29.03.-01.06.2019 г., според данните за самолетните му билети и показанията на свидетелите/; както и по отношение на майка му, след смъртта на баща му, и до нейната смърт, за период от четири месеца - не означава точно изпълнение на договора, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД. Същевременно, доказаното неизпълнение в съществен период от време не може да се счете за незначително по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД.

Нуждата и за двамата прехвърлители – родителите на ищцата и на ответника от непосредствени и ежедневни грижи, след влошаване на здравословното им състояние, от една страна, не е спорна, а от друга – се установи от събраните по делото доказателства. Както се посочи, през 2010 г. ответниците заминават за Англия и оттогава трайно са установени там;когато дядо М. и баба Р. вече са в напреднала възраст от по 73 години. Приблизително към същото време се отнасят първите данни за влошаване на здравословното състояние на бащата на ищцата и на ответника – през м.10.2011 г. той е бил хоспитализиран за пръв път в Хирургично отделение – Хасково, с диагноза – хеморагия гастроинтестиналис акута; със следваща хоспитализация през м.04.2012 г. в Неврологично отделение, с диагноза – увреда на левия лицев нерв по периферен тип с вероятна вирусна етиология, придружаващи заболявания – захарен диабет- инзт, хипертонична болест гр II – III, язва на стомаха. През м.02.2014 г. майката на ищцата и на ответника е диагностицирана, по повод повишено артериално кръвно налягане, с основна диагноза – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Едва от лятото на същата година са първите данни за завръщане в страната ни на двамата ответника, в периода 12.07.2014 г. - 07.08.2014 г. – несъмнено представляващ и техен годишен отпуск, какъвто характер следва да се приеме, че представлява и следващият им съвместен престой в периода 05.07.2015 г. - 01.08.2015 г., предшестван от по- кратък престой в страната ни на ответницата и дъщеря й св. К. в периода 17.04.-27.04.2015 г. От м.03. и м.05.2015 г. са следващите хоспитализации на дядо М. – първия път в Първо вътрешно отделение с диагноза – декомпенсиран захарен диабет тип 2, деабетна кетоацидоза, диабетна ретинопатия; с придружаващо заболяване – артериална хипертония; а втория – в Кардиологично отделение с диагноза – остра левостранна сърдечна недостатъчност, хипертонична криза; с придружаващи заболявания – артериална хипертония III ст, захарен диабет инзт., стомашна язва в ремисия, мелена. Същевременно, през м.06.2015 г., съпругата му е посещавала кардиолог, по повод цитираната й диагноза, а така също през м.08.2016 г. и м.05.2017 г., последният път вече с диагноза - хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност. На нейно име е и амбулаторен лист от м.07.2015 г., с основна диагноза – мозъчносъдова болест, неуточнена; с анамнеза – оплаквания от забравяне на близки събития, тревожна. През м.08.2016 г. баба Р. е диагностицирана с органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, с анамнеза – от близо 1 месец със значително влошаване на състоянието, говори несвързано, с налудности за отношение, въздействие, излизала, губела се, налагало се да я търсят, с прояви и на агресия, като не й е била назначена терапия. От лятото на същата година, но предхождащо поставянето на посочената диагноза е завръщането в страната ни на двамата ответника, в периода 30.06. - 17.07.2016 г. – несъмнено отново представляващ и техен годишен отпуск. Такъв характер следва да се приеме, че има и следващото им завръщане в периода 01.07.-23.07.2017 г. В рамките на същия период е и болничното лечение на дядо М. на два пъти в Съдова хирургия и ангиология, УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив, по повод силна болка и посиняване на лявото стъпало и невъзможност за ходене; като му е била извършена и операция на 07.07.2017 г. До края на същата година той има още три хоспитализации – в края на юли – началото на август в Кардиологично отделение, от където е насочен отново към  Клиника по Съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „**** *****” гр. Пловдив, където на 04.08.2017 г. му е направена нова операция; както и през м.10. отново в Кардиологично отделение. Ответникът е бил в страната ни в периода 05.-28.08.2017 г., а  ответницата с дъщеря им в периода 10.-22.03.2018 г. През 2018 г. на два пъти дядо М. е провел болнично лечение – в Първо вътрешно отделение през м.05.2018 г. с диагноза – неинсулинозависим захарен диабет, С кетоацидоза; с придружаващи заболявания – диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и в Кардиологично отделение през м.11.2018 г., както и в същото отделение през м.02.2019 г. с диагноза – изострена ХЗСН III ФК, постоянно пм., АХ III ст, нискостепенна калциева аортна стеноза, захарен диабет инзт.; с придружаващи заболявания - облитериращ тромбангит, диабетна полиневропатия, състояние след ОТА CUM стент х 1 а.илиака синистра, ОТА CUM  А.феморалис ет ал поплитея синистра, ХБН I ст, Ханк. През лятото на 2018 г., в периода 01.-18.08., ответниците са били в страната ни, както и ответникът сам в периода 19.-25.11. на същата година, както и през 2019 г. – 20.-27.02. Несъмнено, най-дългият престой на ответника при родителите му е бил в периода 29.03.-01.06.2019 г., по повод претърпения от баща му мозъчен инфаркт на 27.03. същата година, неговото болнично лечение в Нервно отделение и Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, както и последвалото му възстановяване в домашни условия, както и настаняването на възрастните в дом за стари хора. Следващото завръщане на ответниците в страната ни е през м.10.2019 г. за около 10 дни, както и на ответника на 19.12.2019 г., по повод смъртта на баща му, като остава с майка си до нейната смърт през м.04.2020 г. На името на последната през м.01.2020 г. е  издаден амбулаторен лист с основна диагноза – деменция, неуточнена, като е насочена към специалист. Гореописаната хронология на влошаване на здравословното състояние на родителите на ищцата и на ответника, съпроводено със значителните по вид и обем ежедневни грижи, от които те са се нуждаели, съпоставени дори само с периодите на пребиваване на ответниците в страната ни – налагат категоричният извод, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по процесния договор в техния дължим обем, според нуждите на прехвърлителите. Нещо повече, извън горецитираното, установи се, че на прехвърлителя по сделката М. К. са били извършвани множество амбулаторни прегледи при личен лекар и при специалисти, а именно в периода 18.04.2013 г. - 28.05.2019 г., общо 28 пъти, от които последните 24 пъти – ежемесечно, в т.ч. и по няколко пъти в месеца, в т.ч. и по повод изписвани му медикаменти по рецептурна книжка от НЗОК. Същият е посещавал няколкократно Спешно отделение при МБАЛ- Хасково, а именно на 09.02.2014 г., 08.05.2015 г., 09.05.2015 г. и 22.10.2015 г.; както и е бил посещаван в дома си от екипи на Център за спешна медицинска помощ – на 22.07.2017 г., на 23.08.2017 г., на 27.03.2019 г. и на 18.09.2019 г. Несъмнено се касае за трайно и значително влошаване на здравословното му състояние, налагащо интензивна и ежедневна грижа. При липса на конкретно ограничение в договора на обема на дължимата грижа и издръжка, както е в случая, следва да се приеме, че страните са се съгласили, да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички грижи за тях, необходими в ежедневието им. Дори нещо повече, ответниците са се задължили, да им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, а заминавайки и двамата за чужбина и трайно установявайки се там, при напреднала възраст и на двамата родители на ответника, те несъмнено сами са се поставили в невъзможност, да изпълняват това си задължение. Гаранция за спокоен именно живот не е бил и начинът, по който ответниците са се опитвали, да изпълняват задълженията си – завръщайки се в България заедно или поотделно за относително кратки периоди от време, съпоставени с дължимия обем от грижи; възлагайки на трети лица да им отнесат пари или да им доставят продукти; настанявайки ги в дом за стари хора, от който възрастните са желаели да се приберат в къщи, в т.ч. знаейки за силно негативното и укорително отношение към това на най-близките си роднини. По повод на дома, следва да се има предвид, че длъжникът не може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в социално – битов план. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид и обем и по своята същност и характер не търпи забава. То трябва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато /Решение № 633/01.07.2002 г по гр. д. № 944/ 01 г и Решение № 1024/ 26.11.97 по гр. д. № 1404/97 г на ВКС/. По изключение задължението за издръжка /но не и за гледане/ може да се трансформира в паричния му еквивалент, в т.ч. когато длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура, но държейки на договора - извършва чрез съда трансформация в паричен еквивалент за времето, през което не е възможно изпълнението в натура. Така и в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр. д. № 65/1966 г., ОСГК на ВС, и решение № 1169 от 09.12.1986 г., II г. о. на ВС. В настоящия случай обаче предприети подобни действия от страна на ответниците не се установиха, ако пребиваването им в чужбина въобще може да се определи като временно и по обективни причини препятстващо точното изпълнение на договорните им задължения. Според заключението на вещото лице за размера на издръжка на едно домакинство по статистически данни на НСИ за периода 2011 – 2019 г., получаваните през същия период от М. и Р. К. доходи от пенсии и разходите за неговите лекарства по рецептурна книжка – двамата ежегодно са разполагали с два пъти, към два пъти и половина, по-малко парични средства от необходимото им. През същия период ответниците не доказаха, точно да са изпълнявали задължението си за тяхната издръжка. Св. У., живуща в едно населено място с ответниците в Англия, посочи, че те по нея лично изпращали пари всеки път, напр. веднъж 700 паунда, които свидетелката предала на своята сестра, а тя на други роднини и брата на ответницата Огнян, които да им ги предадат. Друг път носила по 300 паунда, един път 500, всеки път било различно. Св. П., братът на ответницата, получавал пари от името на ответниците, за да ги предаде на родителите на Д., в т.ч. от сестрата на св. У. на два пъти, както и самата свидетелка веднъж била предала на майка му пари за тях. Пращали му пари и по неговата банкова сметка, ***-различни били сумите, веднъж 500 паунда, другия път 400 паунда. В годината два пъти ходил да дава пари на дядо М.. Св. К., дъщерята на ответниците обаче сочи, че по банкова сметка ***. Пращането на пари за баба й и дядо й ставало, когато си идвали заедно или поотделно и оставяли пари на възрастните, или по техни близки или познати, които се прибирали; или чрез вуйчото на свидетелката. В тази връзка, показанията на свидетелите не са безпротиворечиви и еднопосочни относно посоченото обстоятелство. Същевременно, всички те, а и свидетелите на ищцата, сочат, че при настаняването на родителите си в дома за стари хора, ответникът е взел със себе си банковите им карти, по които получавали пенсиите си, макар и да ги е върнал, след поискването от ищцата. Св. К. посочи още, че баба й и дядо й така или иначе не можели да боравят с тези карти. В този ред на мисли, налага се извод, че ответниците дори не са осигурили на прехвърлителите подходящия за тях начин, да получават пенсиите си и да разполагат с тях. Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че ответниците редовно и пълен обем са предоставяли цялата необходима на възрастните парична издръжка; установи се, че те не са изпълнявали задължението си за тяхното гледане, което предвид вече изложените мотиви е достатъчно основание за уважаването на предявения иск.

Предвид изложените съображения, искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло, като процесният договор се развали частично – до размера на ½ идеална част, представляваща размера на наследствената част на ищцата от прехвърления недвижим имот, според правилото на чл.5 ал.1 от ЗНасл. В тази връзка, съдът има предвид, че в наследството на прехвърлителя, който не е получил точно изпълнение приживе по договора, се включва и потестативното право по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Наследникът на кредитора, каквато се явява ищцата, може да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните права – т.е. частично /съобразно наследствения си дял/, както е в случая; или изцяло /ако е единствен наследник/ - Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС; решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 2958/2008 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 7 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 653 от 25.11.2003 г. по гр. д. № 146/2003 г., I г. о. на ВКС, решение № 116/25.06.2015 по гр. д. № 592/2015, I г. о. на ВКС.

На основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 278,85 лв., включващи, както следва: 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение /разходвани 10 лв., но претендирани 5 лв./, 173,30 лв. за държавна такса, 300 лв. за вещо лице /претендирани 330 лв., но разходвани 300 лв./, 720 лв. за адвокат, 40 лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск с 1,80 лв. банкова такса, 15 лв. за вписване на възбрана с 3,20 лв. банкова такса, 17,35 лв. за вписване на искова молба с 3,20 лв. банкова такса. Останалите, претендирани от ищцата в списъка й за разноски суми не следва да се присъждат, доколкото за тях не се представиха писмени доказателства за разходването им, а що се отнася до сумата от 5 лв. за такса за обезпечителна заповед с банкова такса към нея – като недължима.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

                    По предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от С.М.П. с ЕГН ********** ***; против Д.М.К. с ЕГН ********** и С.А.К. с ЕГН **********,***:

          РАЗВАЛЯ ЧАСТИЧНО сключения на 31.03.1997 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 164 том III дело № 1099/1997 г. на нотариус при ХРС; с прехвърлители М. Р. К. с ЕГН **********, починал на **.**.**** г.; и Р. Р. К. с ЕГН **********, починала на **.**.**** г.; и приобретатели съпрузите Д.М.К. с ЕГН ********** и С.А.К. с ЕГН **********; а именно – ДО РАЗМЕРА от ½ идеална част, представляваща размера на наследствената част на С.М.П. с ЕГН ********** от прехвърления недвижим имот, а именно: западната половина от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен парцел XV с площ от 430 кв.м., в кв.435 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 377/1986 г., отреден за имот пл. № 3216, заедно с мазетата и тавана под същата половина от жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на сградата и с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж; който имот понастоящем представлява: сграда с идентификатор 77195.719.192.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.192, застроена площ 65 кв.м, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна.

          ПРЕДОСТАВЯ на ищцата 6-месечен срок, считано от влизане в сила на решението, за да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Хасково, съгласно чл.115 ал.2 изр.1 от ЗС.

ОСЪЖДА СОЛИДАРНО Д.М.К. с ЕГН ********** и С.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.М.П. с ЕГН ********** сумата от 1 278,85  лв. за деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.пощи на адвокатите им от л.115 и л.116, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.