№ 1007
гр. Плевен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430107962 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***., чрез
адвокат П.Й. Н., против ***, с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане на основание чл.55,ал. 1 от ЗЗД да осъди ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. П. П., да
заплати на АЛ. Д. АНГ., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на
257,92 лв, представляваща сбор от платени без основание недължими вноски
за неустойка за непредставено обезпечение по заема, предвидено в чл.6 от
Договор за потребителски кредит № 519485 към искане 0456217 от 27.04.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По делото е безспорно , че на 27.04.2021 г. АЛ. Д. АНГ., ЕГН
********** и ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
1
представлявано от Н. П. П. е сключен Договор за потребителски кредит №
519485 към искане 0456217. По силата на Договора ответното дружество се
задължава да предостави на кредитополучателя АЛ. Д. АНГ., потребителски
кредит в размер на 800 лв, а кредитополучателят АЛ. Д. АНГ., се задължава
да върне предоставената сума в срок до 15.02.2022 г., на 21 двуседмични
вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05
% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,63 %. Посочено е , че общата
сума за плащане от АЛ. Д. АНГ. е в размер на 960,96 лв. /деветстотин и
шестдесет лева и 96 ст./.
В чл.6 от Договор за потребителски кредит № 519485 към искане
0456217 е посочено, че страните се споразумяват договорът за кредит да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечение: банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от Общите условия към договора
за кредит. При непредставяне на обезпечение в чл. 8 от Договора е
предвидена неустойка в размер на 887,04 лв.
В общите условия на *** в чл.24, ал. 1 е посочено, че в случай, че
Потребителят не предостави в срок до три дни от подписването на
индивидуалния договор каквото и да е годно обезпечение на Договора за
кредит съгласно чл. 23, ал. 1 от Общите условия, същият дължи на Кредитора
неустойка в размер, определен в индивидуалния договор за кредит. Съгласно
чл.24, ал.2 от Общите условия неустойката по ал. 1 се дължи и в случай, че
предложеното от Потребителя обезпечение не отговаря на установените в чл.
9, ал. 1 от Общите условия изисквания и в срок от 3 дни от сключването на
Договора за кредит не бъде предложено друго обезпечение, удовлетворяващо
изискванията, установени в настоящите Общи условия. В общите условия на
*** в чл.23 е предвидено, че предоставеното обезпечение може да е:
1 .поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от
Кредитора; не са Кредитодатели по сключени и непогасени договори за
кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови
2
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
2.Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност ( оценена от
лицензирани оценители) надвишава 2 пъти общата сума за плащане по
договора, включващо договорената главница и лихва;
3.Първа по ред ипотека;
4.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва
Предвид задължението предвидено в чл.6 от договор за потребителски
кредит № 519485 към искане 0456217, към Погасителния
план е включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка
погасителна вноска с включена неустойка е както следва:
1. на 11.05.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 0 лв.
главница, 12,46 лв. лихва и 75,54 лв. неустойка;
2. на 25.05.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 0 лв.
главница, 12,46 лв. лихва и 75,54 лв. неустойка;
3. на 08.06.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 0 лв.
главница, 12,46 лв. лихва и 75,54 лв. неустойка;
4. на 22.06.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 38,85
лв. главница, 12,46 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
5. на 06.07.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 39,46
лв. главница, 11,85 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
6. на 20.07.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 40,07
лв. главница, 11,24 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
3
7. на 03.08.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 40,69
лв. главница, 10,62 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
8. на 17.08.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 41,33
лв. главница, 9,98 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
9. на 31.08.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 41,97
лв. главница, 9,34 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
10. на 14.09.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 42,62
лв. главница, 8,69 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
11. на 28.09.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 43,29
лв. главница, 8,02 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
12. на 12.10.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 43,96
лв. главница, 7,35 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
13. на 26.10.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 44,65
лв. главница, 6,66 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
14. на 09.11.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 45,34
лв. главница, 5,97 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
15. на 23.11.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 46,05
лв. главница, 5,26 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
16. на 07.12.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 46,77
лв. главница, 4,54 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
17. на 21.12.2021 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 47,49
лв. главница, 3,82 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
18. на 04.01.2022 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 48,23
лв. главница, 3,08 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
19. на 18.01.2022 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 48,99
лв. главница, 2,32 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
20. на 01.02.2022 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 49,75
лв. главница, 1,56 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
4
21. на 15.02.2022 г. - вноска в размер на 88 лв., от които 50,49 лв. главница,
0,82 лв. лихва и 51,31 лв. неустойка;
Съгласно чл.9,ал. 1, ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор за потребителски
кредит № 519485 към искане 0456217 от 27.04.2021 г. е договор на свободно
договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите,
които накърняват добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
За сделки, противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят
до значително несъответствие на правата и задълженията на страните,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е
налице имено такова несъответствие, доколкото на АЛ. Д. АНГ. е вменено
задължение да обезпечи задължението си по Договора си в тридневен срок от
сключването му, като в противен случай дължи неустойка в размер на 887,04
5
лв:.
По отношение на сключения между АЛ. Д. АНГ. и *** ЕИК *** договор
за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за
потребителския кредит . В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит.
В чл.6 от Договора е предвидено А.А. да представи обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство.
В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така
клаузата, съдържаща се в чл.8 във вр. с чл.6 от Договора, според която се
дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването на договора чрез банкова гаранция или поръчителство се намира
в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното
задължение на потребителя.
Претендиралата неустойка в размер на 887,04 лева предвижда
задължение за А.А. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на
гаранция или поръчителство по кредита. Такава уговорка се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от
ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване
отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения
се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението
6
за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са
и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Поради това, клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 във вр. с
чл.6 от Договор за потребителски кредит № 519485 от 27.04.2021 г. е
нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е
уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна.
Като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна
функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид
договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни
граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава,
когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но
и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с
императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория,
съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
Именно последните не допускат и използването на договорната
неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един
7
от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал. 1,
пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, какво е налице в
настоящия случай.
В този смисъл са и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06.
2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на
добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението,
/по арг. ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС/.
Дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към
момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК
ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение
28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
8
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция
или поръчителство/, което задължение става изискуемо след сключване на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата.
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза
9
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение - представяне на гаранция или
поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне
преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и
от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен
интерес да претендира описаната неустойка. Задължение на кредиторът е да
направи оценка на плтежоспособността на длъжника преди да отпусне
кредита, като при отрицателна оценка, да откаже отпускането на
искания заем.
Друга разновидност на тази клауза е, че в тридневен срок от сключване
на договор заемополучателят е длъжен да представи гаранция или
поръчителство по кредита. Тоест първо се отпуска кредит, а в последствие се
иска обезпечение, което също е в директно противоречие с целта на
директивата да се предотврати безотговорното кредитиране.
Дължимите суми за неустойка следва да бъдат включени в обхвата на
ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит , като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит , и по-специално застрахователните премии в случаите,
10
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Има нарушение в посечения процент ГПР, който не съответства на
действително приложения. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент
от обшия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице,
не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното
значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. С други думи налице е
недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато
потребителят е лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР.
В чл. 19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер
не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни.
11
Посочената в чл.8 във р. с чл.б от Договора неустойка в размер на 887,04
лв., не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако
я добавим, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл. 19, ал.4 от ЗПК.,
което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е нищожна.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Предвид гореизложеното, е налице разминаване между посочения в
Договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са
включени начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение
по чл. 6 от Договора, което представлява една от хипотези на нарушение по
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на
договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АЛ. Д. АНГ. дължи връщане
само на главницата по кредита, но не и заплащане неустойка в размер на
887,04 лв.
Към датата на подаване на Исковата молба в съда АЛ. Д. АНГ. е
изплатила изцяло задължението си по Договор за потребителски кредит №
519485 към искане 0456217 от 27.04.2021 г., като е заплатила сума в общ
размер на 1218,88 лв., от които на 17.05.2021 г. - е заплатила сума в размер на
88 лв.; на 04.06.2021 г. - сума в размер на 88 лв.; на 14.06.2021 г. -сума в
размер на 88 лв.; на 27.06.2021 г. - сума в размер на 88 лв.; на 19.07.2021 г. -
сума в размер на 88 лв. и на 18.08.2021 г. - сума в размер на 778,88 лв. Със
сумата в общ размер на 1218,88 лв., А.А. е заплатила главницата в размер на
800 лв., договорените лихви в размер на 160,96 лв. и 257,92 лв. неустойка.
Тъй като клаузата за неустойка е нищожна, АЛ. Д. АНГ. не е следвало
12
да дължи суми за неустойка, като заплатените от нея суми за неустойка
следва да се възстановят, поради което ответното дружество следва да
възстанови сумата в общ размер 257,92 лв, представляваща неустойка за
непредставено обезпечение по заема, като заплатена без основание.
Съдът намира, че по гореизложените съображения следва да постанови
решение, с което да уважи изцяло исковата претенция като основателна и
доказана.
При този изход на процеса, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в общ размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55,ал. 1 от ЗЗД, ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н. П. П., да заплати на АЛ. Д.
АНГ., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 257,92 лв,
представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за
неустойка за непредставено обезпечение по заема, предвидено в чл.6 от
Договор за потребителски кредит № 519485 към искане 0456217 от 27.04.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н. П. П., да заплати на АЛ. Д.
АНГ., ЕГН **********, с адрес ***, направените разноски по делото в общ
размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13