№ 82 / 14.2.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.02.2018 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в
присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. № 2517 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни
и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – град София
твърди в исковата молба, че на 11.09.2009 година в град Монтана бил сключен
договор за потребителски кредит № FL493743/11.09.2009
година между „Юробанк И Еф Джи България” АД в качеството на кредитор и К.А.Л. xxx
в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 340 лева. Твърди, че след
усвояването на кредита, кредитополучателят
не е погасявал месечните си вноски съгласно договора и погасителния
план, като останалата непогасена сума е
в размер на 3 732,65 лева, от които 2 340 лева – главница и 1 392,65 лева –
договорна лихва. Ищецът поддържа и това, че при непогасяване на изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, последният
става предсрочно изискуем. Твърди, че за настъпилата предсрочна изискуемост
ответницата е надлежно уведомена на 17.05.2017 година.
Ищецът поддържа също така, че на
основание договор за цесия от 18.01.2016 година и приложенията към него между
„Юробанк България” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, задължението на К.А.Л. било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Поддържа също така, че поради неизпълнение на
задължението на ответницата, било подадено заявление до МРС за издаване на
заповед за изпълнение, като било образувано ч.гр.д.№ 1631/2017 година, по което
била издадена и заповед за изпълнение. Заявява, че срещу заповедта било
подадено възражение от ответницата по делото, поради което е и предявен
настоящия иск. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че К.А.Л. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – град София
сумата от 3732,65 лева, от които 2340 лева – главница и 1392,65 лева –
договорна лихва от 11.06.2014 година до датата на подаване на заявлението,
ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени направените
разноските в заповедното производство и разноските в настоящото производство.
Ответницата К.А.Л. xxx е
представила в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Доказателствата по делото са
писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 1631/2017 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответницата по
настоящото дело е подала възражение.
Установено е по безспорен начин
от събраните по делото доказателства, че на 11.09.2009 година в град Монтана е
сключен договор за потребителски кредит № FL493743/11.09.2009 година между „Юробанк И Еф Джи България” АД в качеството
на кредитор и К.А.Л. xxx в качеството на кредитополучател, по силата на който
кредиторът отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 340
лева. На 18.01.2016 година е сключен
Договор за възлагане на вземания (цесия) между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – град
София и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – град София, по силата на който ищецът в настоящото
производство е изкупил задължението на К.А.Л., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL493743/11.09.2009 година. От
приетото по делото заключение на вещото лице В.П.Т. се установява, че през
периода 12.10.2009 година – 31.12.2015 година ответницата е погасила част от
задължението си, като общо изплатената сума е в размер на 1 265 лева.
Вещото лице е отразило в заключението, че размерът на задължението към датата
на прехвърляне на задължението, е 2034,25 лева – непогасена главница, 1588,40
лева – неплатени лихви и 110,00 лева – разноски.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и заключението на вещото лице В.П.Т..
Както във възражението,
депозирано от длъжника в заповедното производство, така и в отговора на
исковата молба и последващото писмено становище от ответницата по делото, са
заявени твърдения, свързани с оспорване дължимостта на заявените в исковата
молба суми. Основното възражение на ответницата е свързано с твърдението й, че
не дължи исковите суми, тъй като кредитът по Договора за потребителски кредит с
№ FL493743/11.09.2009 година, не е
надлежно обявен за предсрочно изискуем на ответницата, преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Според задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т.18 на Тълкователно решение № 4/18.06.2014
година на ВКС по тълк. дело № 4/2013 година, в хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. По делото липсват доказателства, с които да се
установява, че длъжникът – ответницата по делото е уведомена от кредитора –
ищецът в настоящото производство, че обявява договора за кредит за предсрочно
изискуем. Ето защо съдът приема, че вземането не е изискуемо в заявения размер
и не е възникнало на предявеното основание. Това обстоятелство е достатъчно за
да обоснове недоказаност и неоснователност на предявените искови претенции..
Поради това исковите претенции
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход на делото ищецът
следва да заплати на процесуалния представител на ответницата – адвокат В.В.Т.,
на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 491,29 лева
– адвокатско възнаграждение.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София,
район Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Т. против К.А.Л. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД – да бъде признато за установено, че
К.А.Л. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – град София сумата от 3732,65 лева, от
които 2340 лева – главница и 1392,65 лева – договорна лихва от 11.06.2014
година до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София,
район Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Т. да заплати на адвокат В.В.Т.,
ЕГН xxxxxxxxxx сумата 491,29 /четиристотин деветдесет и един лева и двадесет и
девет стотинки/ лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във
връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :