Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 06.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: К. Т.
при секретаря С. Радева, като разгледа
докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4296 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за паричен заем.
В исковата молба ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София твърди, че с Договор за паричен заем № *****
от 16.10.2017 г., сключен между ,,Вива Кредит” ООД, като заемодател, и
ответника В.Ц.Г. ***, като заемател, заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на заемателя заемна сума в размер 700.00 лева, а последният се е
задължил да я върне на заемодателя, ведно с договорната лихва в размер 122.69
лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер 91.41 лв., като
падежа на първата вноска е 15.11.2017 г., а падежа на последната погасителна
вноска е 13.07.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията
822, 69 лв. Поддържа, че с подписването на договора за заем заемателят е
удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
има сила на разписка за предадената и получената в заем сума. Посочва, че на
основание договора за заем и Тарифа на "Вива кредит" ООД, относима
към договори за паричен заем, поради забава на плащане на погасителни вноски,
ответникът дължи такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер
175.00 лв., начислена, за да покрие направените разходи от заемодателя за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания. Поради забава на плащането на
погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден
забава на длъжника е начислена еднократна сума такса разходи за дейност на
служител в размер 70,00 лв., представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Изтъква,
че с договора за заем заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
същия да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно
в договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер 330.75 лева, която е разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер 36,75 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Твърди,
че ответникът доброволно е избрал да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена
от заемодателя, поради което дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер 330.75 лв., която също е разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер 36,75 лева,
включени в размера на всяка погасителна вноска и дължими на падежните дати на
погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която е следвало да заплати
заемателя е станала 164,91 лева. Посочва, че поради забава за
плащане на погасителни вноски, ответникът дължи и законна лихва за забава за
периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в размер
53.23 лв., който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Поддържа, че до подаване на исковата молба длъжникът е платил само сумата 330,00 лв., с която са погасени такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 73,68 лв., неустойка:
73,50 лв., договорна лихва: 44,72 лв. и главница: 138,10 лв. Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му,
ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Твърди, че на 01.08.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен
между „Вива кредит“ ООД и "Агенция за събиране на вземания“ ООД /сега
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на което вземането на „Вива
кредит“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № *****/16.10.2017 г., е
прехвърлено в собственост на "Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. За станалата продажба длъжникът е уведомен
от страна на „Вива кредит“ ООД, чрез пълномощника си „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-ВИВ/
5390133 от 07.08.2018 г., чрез Български пощи, изпратено с известие за
доставяне, което се е върнало в цялост, тъй като не е потърсено от адресата,
поради което е изпратено повторно уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-ВИВ/ 5390133
от 30.09.2019 г., чрез куриер с обратна разписка
на адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна
разписка към товарителница № ****
получателят не е намерен на посочения адрес и писмото се е върнало в цялост. Твърди също, че е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което Врачански районен съд е образувал
ч.гр.д. № 2689/2019г., по което е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение, която е връчена на длъжника В.Ц.Г. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.Ц.Г.,
че същият му дължи следните суми: 561, 90 лв.
неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***** от
16.10.2017 г.;
77, 97 лв. договорна лихва за периода от 14.01.2018 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 13.07.2018 г. (падеж на последната вноска); 257, 07 лв.
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
14.01.2018 г. до 13.07.2018 г. /падеж на последна вноска/; 175, 00 лв.
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70, 00 лв. такса разходи
за дейност на служител;
257, 25 лв. неустойка за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.
/падеж на последна вноска/; 53, 23 лв. лихва за забава за
периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли
също съда да му присъди
разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските,
направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер 350 лева.
Ответникът В.Ц.Г.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че уведомлението
за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника-ответник, поради което
няма действие спрямо него и по тази причина вземането на кредитора-цесионер не
е станало изискуемо. Поддържа, че представителната власт на особения
представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, не може да обхване
получаването на материално-правни изявления, адресирани до ответника, който не
е намерен на постоянния си адрес. Счита, че е неоснователно искането за
присъждане на неустойка, начислена съгласно чл. 5 от Договора, поради нищожност
на тази клауза, тъй като е в противоречие с чл. 16, ал.1 от ЗПК, и поради
заобикаляне на закона - чл. 33, ал.1 ЗПК. По същата причина намира недължими
таксата за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит и такса
разходи за събиране на просрочени вземания, защото в случая не се касае до
такса /цена на услуга/, а до сума, която се дължи автоматично при забава или
предсрочна изискуемост, без насрещна престация на кредитора. Моли съда, да
отнесе частичното погасяване по кредита, което ответника е направил в общ
размер 330 лв., за погасяване на дължимия остатък за доплащане единствено на лихвата
и главницата.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Видно от представения по делото Договор
за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" № ****** от 16.10.2017 г. (л.6-8 копие),
„Вива Кредит" ООД, гр.София, в качеството на заемодател (трето неучастващо
по делото лице), и ответника по делото В.Ц.Г. ***, в качеството на заемател, са
сключили договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил
да предаде в собственост на заемателя сумата 700,00 лева, а заемателят се е
задължил да върне същата на заемодателя при следните условия: размер на погасителна
вноска - 128, 16 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; срок на заема - 9 месеца; брой вноски - 9 с
конкретно определени дати на плащане, първата от които е 15.11.2017г., а последната
- 13.07.2018г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40, 29%; общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане - 1153, 44 лева;
годишен процент на разходите на заема - 49, 45%; вид на предоставения заем -
потребителски; условия за усвояване на цялата сума по заема - в брой (чл.3,
ал.1). Съгласно ал.2 на чл.3 от договора с подписването на този договор
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя, заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Според чл.2, ал.1 от договора
страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като
същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен
заем с КИД **** от 14.06.2017г., което към датата на подписване на договора е в
размер 199, 60 лв. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор заемодателят
прихваща задължението на заемателя, посочено в ал.1 и след извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща
на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в
чл.3, ал.2 (ал.2).
Видно от приложения на л.9 по
делото разходен касов ордер № ****от 16.10.2017г. В.Ц.Г. е получил от "Вива Кредит" ООД в брой сумата 500,40 лв.
с основание за плащане ,,отпускане на кредит 5390133”.
В
чл.4 от договора е уговорено правото на заемодателя да прехвърли правата си по
договора на трето лице.
Установи
се също, че на 22.01.2013 г. между "Вива Кредит" ООД, в качеството на
продавач или цедент, и „Агенция за събиране на вземания" ООД, като купувач
или цесионер, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който страните са се съгласили продавачът да прехвърля на
купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от
договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне (§2,
т.2.1). По делото са представени три броя страници от упоменатия в §2, т.2.1 списък
Приложение 1 от 01.08.2018г. към договора от 22.01.2013г., от който се
установява, че под № 27 фигурира и вземането към В.Ц.Г. по договор № **** от
16.10.2017 г., което е в общ размер 1484, 19 лв.
В §
4, т.4.5 е уговорено, че купувачът се задължава от името на продавача и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия.
В изпълнение на посочената клауза на л.19 по делото е представено като
доказателство пълномощно, с което "Вива Кредит" ООД е упълномощил „Агенция
за събиране на вземания" АД (правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, да уведоми от името на "Вива Кредит"
ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за заем и договори за потребителски кредити, които
дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 22.01.2013г.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника В.Ц.Г. е
изпратено от страна на „Вива кредит“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД уведомително писмо Изх. №
УПЦ-П- ВИВ/ 5390133 от 07.08.2018 г., за станалата продажба, чрез "Български пощи" АД с известие за доставяне на посочения в договора за заем
адрес на длъжника, което се е върнало в цялост,
тъй като не е потърсено от адресата. Представено е и повторно уведомително
писмо Изх. № УПЦ-С-ВИВ/ 5390133 от 30.09.2019 г., изпратено чрез куриер с
обратна разписка на адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем.
Видно от обратна разписка към товарителница № *******получателят не е намерен на посочения адрес и
писмото се е върнало в цялост. С оглед искането на ищеца за връчването на уведомлението
с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото производство на
назначения му особен представител (съобщение на л.61 по делото).
Въз основа на подадено на 04.07.2019г.
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 2689/2019
г. по описа на Врачански районен съд, по което, на основание чл. 410 ГПК, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1676 от 08.07.2019г., по
силата на която ответникът в настоящото производство В.Ц.Г. *** е осъден да
заплати на заявителя-ищец „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
гр. София сумите: 561, 90 лв. неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 5390133 от 16.10.2017 г.; 77, 97 лв. договорна лихва за
периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; 257, 07 лв. такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 14.01.2018
г. до 13.07.2018 г.; 175, 00 лв. такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 70, 00 лв.
такса разходи за дейност на служител;
257, 25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; 53, 23 лв. лихва за забава за
периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от
04.07.2018г. - датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане
на задължението, както и направените съдебни разноски: 29,05 лв.
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по делото В.Ц.Г. при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят -
ищец е предявил настоящия иск против длъжницата-ответник по настоящото дело.
От
страна на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил
на "Вива Кредит" ООД или на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за паричен заем суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, се установи, че В.Ц.Г. е получил от "Вива Кредит" ООД в брой, чрез разходен
касов ордер № 120 от 16.10.2017г. сумата 500,40 лв. с основание за плащане
,,отпускане на кредит *****”, която сума представлява разликата от заемната
сума от 700, 00 лв. и прихванатото задължение по договор за паричен заем с КИД *****
от 14.06.2017г., което към датата на подписване на договора е в размер 199, 60
лв. Според заключението, на 17.11.2017г. и на 18.12.2017г. заемополучателят В.Ц.Г. е заплатил на "Вива Кредит"
ООД по процесния договор за паричен заем сума в общ размер 330, 00 лв., която
сума е отнесена за погасяване на задълженията му, както следва: 138,10 лв. главница с падеж 15.11.2017г. и 15.12.2017г.; 44,72 лв. договорна лихва с падеж 15.11.2017г.
и 15.12.2017г.; 73,50 лв. неустойка по чл.5 от
договора с падеж 15.11.2017г. и 15.12.2017г. и 73,68 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
с падеж 15.11.2017г. и 15.12.2017г. и частично вноска с падеж
14.01.2018г. Вещото лице е установило, че размера на непогасените задължения на
заемателя по договора за паричен заем към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 04.07.2019г. е в общ размер 1 373, 98 лв., в това число
по пера, както следва: главница - 561, 90 лв.; договорна лихва за периода от 14.01.2018г.
до 13.07.2018г. - 77, 97 лв.; такса за експресно разглеждане на документите за
периода от 14.01.2018г. до 13.07.2018г. - 257, 07 лв.; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл.5 от договора, за периода от 14.01.2018г.
до 13.07.2018г. - 257,25 лв.; остатък начислени разходи за събиране на
просрочено задължение - 175, 00 лв.; разходи за ангажиране дейността на
служител по осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането -
70,00 лв.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за
периода от 01.08.2018г. до 04.07.2019г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГIК - 52, 76 лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с
правно основание:
1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата 561, 90 лв. главница;
2/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата 77,
97 лв. договорна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.;
3/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата 257,
07 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.;
4/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата 175, 00 лв. такса
разходи за събиране на просрочени вземания;
5/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата 70, 00 лв. такса разходи за дейност на
служител;
6/
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата 257, 25 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г. и
7/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 53, 23 лв.
обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 г. до 04.07.2019г.
С
иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено
възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на
установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо,
че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на
паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете
кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор "Вива Кредит" ООД и ответника,
произтичащо от договор за заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница,
възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника заемната сума и е настъпила
изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден договор за
цесия, по силата на който вземането по договора за заем е прехвърлено на
ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице
"Вива Кредит" ООД и ответника В.Ц.Г. по договор за паричен заем съдът намира за установено от
съвкупната преценка на писмените доказателства, приети по делото. Процесният договор
за паричен заем е двустранно подписан (съдържа подпис на ответника на всяка
страница) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за заем,
което налага извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между
страните по договора за паричен заем. Оплакванията за нищожност на отделни
клаузи не са в състояние да обосноват недействителност на целия договор по
аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Според
нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
Заемодателят
е изпълнил задължението си да предаде на ответника отпуснатата в заем сума,
което се установява от заключението на вещото лице и от приложения по делото
разходен касов ордер № 120 от 16.10.2017г., носещ подписа на ответника и
удостоверяващ получаването на сумата 500, 40 лв. като кредит, която сума
представлява разликата от заемната сума от 700, 00 лв. и прихванатото
задължение по договор за паричен заем с КИД ****** от 14.06.2017г., което към
датата на подписване на договора е в размер 199, 60 лв. Това обстоятелство се
установява и от самия договор - в чл. 3, ал. 2 от него изрично е посочено, че
същият има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. След като
ответникът е подписал договора, същия е признал, че заемната сума му е била
предоставена. Направеният извод се подкрепя и от безспорния факт, че ответникът
е започнал изпълнение на задълженията си по сключения договор, като е издължил
част от тях, което би било нелогично и житейски неправдоподобно, ако не е
получил сумата, предмет на договора. С реалното получаване на сумата е
осъществен фактическият състав на договора за заем.
Приемайки, че ответника е получил
сумата по договора за заем, се налага извода, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответника дължи връщане
на полученото съгласно уговореното в договора.
Изясни
се, че съгласно договора за паричен заем крайният му срок на действие,
определен от падежа на последната погасителна вноска, е 13.07.2018 г.
Следователно, цялата сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установи се също по делото и не се оспорва от
ответната страна обстоятелството, че не е изпълнила задължението си да върне
получената в заем сума изцяло, което налага извода за дължимост на вземането.
По
делото се установи, че с рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г., "Вива Кредит" ООД е прехвърлил на купувача
„Агенция за събиране на вземания” ООД вземането, което цедента е имал към
ответника В.Ц.Г. по договор № ****** от 16.10.2017 г., описано в Приложение № 1
към договора за цесия.
Едно от възраженията на ответника е, че цесията не му е била
съобщена, в качеството му на длъжник, поради което тя няма действие за него.
Съдът приема възражението за неоснователно. Действително, по делото не са
налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е уведомил длъжника за
осъществената цесия преди съдебното предявяване на вземането, но същият е
уведомен за това с получаването на преписа от исковата молба с приложеното към
нея уведомително писмо, съдържащо изявление и уведомление за извършената цесия
на вземанията по процесния договор за заем.
Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на 235, ал.3 от ГПК.
Възражението на особения
представител на ответника, че предаването на уведомлението на особен
представител не може да се приравни към известяване на длъжника, поради
особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по
чл.47, ал. 6 ГПК, представител, е неоснователно, тъй като функцията на особения
представител е защита на правата на ответника с предвидените законови възможности.
Следва да се счита, че чрез особения представител, на който надлежно е връчена
исковата молба, се счита известен и ответника. Възприемането на противното би
означало, да не бъдат зачетени никакви процесуални действия, с които съобразно
закона е натоварен особения представител, така че изложените в тази връзка
доводи са изцяло несъстоятелни. В тази връзка е и Решение № 198 от 18.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 391 от 13.12.2019 г.
на ОС - Враца по в. гр. д. № 564/2019 г. и др.
С оглед на изложеното съдът приема, че длъжникът-ответник е
надлежно уведомен за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането му по
процесния договор за заем на ищцовото дружество, поради което това прехвърляне
има действие спрямо него. Следователно ищцовото дружество „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор по вземането, възникнало от
договора за заем, поради което същото може и да търси от ответника изпълнение
на задължението по този договор.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и
от страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ответника –
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, изводът, който се налага е, че процесния договор
за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, а според чл. 24
от същия - и на ЗЗП.
След
служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че
дружеството-заемодател е регистрирано като финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатия на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът
установи, че договорът за паричен заем № **** от 16.10.2017 г. е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност
на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
/чл. 6 от договора/, както и условията за прекратяване на договора /чл. 7 от
договора/. Макар да няма отделен документ наименуван погасителен план, в
съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 ЗПК
информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК – за посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, е неприложимо.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение претенцията
за незаплатена главница в размер 561, 90 лева:
Падежът
на последната погасителна вноска по договора е настъпил на 13.07.2018 г.,
съгласно чл.3, ал.1, т.4 от същия, поради което претендираната сума за главница
е била изискуема към датата на подаване на заявлението - 04.07.2019г. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата на изготвяне на заключението е останала незаплатена
главница от 561, 90 лева, поради което предявеният установителен иск за
главница се явява доказан в пълния предявен размер.
С оглед правоувеличаващия ефект
на предявяването на иска, основателно се явява искането на ищеца за законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.07.2019г.,
съгласно законовата фикция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, до окончателното изплащане
на задължението.
По отношение претенцията
за договорна лихва в размер 77,
97 лв. за периода от 14.01.2018
г. до 13.07.2018 г. - падежа на последната вноска:
Установи
се по делото, че страните по договора са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 40, 29% и годишен процент на разходите на заема - 49, 45% (чл.3,
ал.1, т.5 и т.8 от договора).
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Така е прието в Решение № 335 от
4.11.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 420/2019 г.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от
Посочената
клауза за договорна лихва не е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите разходи
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 40, 29% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя.
От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 14.01.2018г. до
13.07.2018г. ответникът дължи сумата 77, 97 лева договорна лихва, поради което претенцията
е доказана в пълен размер.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава върху непогасената главница в
размер 53, 23 лв. за периода от 01.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2019г.:
По този иск в тежест
на ищеца бе да докаже неизпълнение на парични задължения от страна на ответника,
падежа и размера на задълженията, както и периода на забавата.
Съгласно чл. 9, ал.2 от договора
при забава на плащане на задълженията на заемателя по договора същият дължи
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
От
датата на падежа на всяка една погасителна вноска ответникът е изпаднал в
забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /04.07.2019г./.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава върху
установената главница за периода от 01.08.2018г. до 04.07.2019г. се равнява на 52,
76 лв., поради тази претенция е доказана в този размер, а за разликата до
предявения размер от 53, 23 лв. същата не е доказана.
По
отношение претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер 257, 25 лв., начислена за периода 14.01.2018
г. до 13.07.2018 г.:
По този иск ищецът следва да докаже предпоставките за възникване на правото му
да начисли неустойка - наличие на клауза за неустойка в договора за паричен заем за ангажиране
отговорността на заемателя при неизпълнение от негова страна на задължението му
да осигури обезпечение - поръчител, отговарящ на
конкретно посочени условия, или банкова гаранция; настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на заемателя и конкретния размер на
неустоечното вземане.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за
заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията
му по договора, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да отговаря кумулативно
на редица подробно изброени изисквания, или 2. валидна банкова гаранция, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Според ал.2 на чл.5 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи
неустойка в размер 330, 75 лева. Страните са се съгласили неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл.2, ал.1, т.4.
По делото не се спори, че ответникът,
в качеството на заемател, не е изпълнил задължението си по чл. 5 от договора за
предоставяне на посочените обезпечения в определения тридневен срок, поради
което след изтичането му заемодателят е начислил неустойка в размер 330, 75 лв.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка съдът, съгласно дадените в ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени в
тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Съобразявайки
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от три дни
от усвояване на сумата по договора за заем на допълнително обезпечение –
физическо лице - поръчител, или банкова гаранция, съдът намира, че неустойката
не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от него. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия. На практика неустойка би се дължала дори и при редовно, точно и в срок
изпълнение на ангажимента за плащане на договорените погасителни вноски.
От
съдържанието на чл. 5, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка е малко под половината от заемната сума и е прекомерен
спрямо чистата стойност на заема, поради което уговорката се явява в
противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин неустойката по същество е
добавък към възнаградителната лихва на заемодателя, предвид условията, на които
трябва да отговаря обезпечението, и поради това го обогатява неоснователно,
което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения.
Уговорена по този начин ясно прозира, че целта с въвеждането й е била
заемодателя да си обезпечи сигурен, дължим с голяма вероятност доход, който не
е предварително регламентиран.
От
друга страна, съдът намира, че въведените в чл. 5, ал.1 от договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения
на длъжника при изпълнението му до степен, то да е реално неизпълнимо. За да
предостави обезпечението заемателят следва да осигури физическо лице -
поръчител, което да отговаря на едновременно шест на брой конкретно посочени
изисквания. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения изключително кратък тридневен срок да се снабди с изискваната
информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен това
изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2
ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира поръчителя да се снабди лично с
тази информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от усвояване на сумата.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото
производство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно
таксата за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер 257, 07 лв.
за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.:
В договора заемателят е заявил,
че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора, за което дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 330, 75 лева,
която такса да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски (чл.1, ал.2,3 и
4).
На
първо място, и за посочените клаузи в договора, предвиждащи заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, важи
гореизложеното за чл. 21, ал. 1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно
заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното
отношение. От договора не става ясно в какъв срок е следвало да бъдат
разгледани документите на заемателя за отпускане на паричен заем при избирането
на тази допълнителната услуга и дали му е предложена друга възможност за
разглеждане на документите му без да заплаща такса. Таксата за експресно
разглеждане е във фиксиран размер – 330, 75 лв. или в случая малко под половината
от заемната сума. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. По делото няма доказателства, от които да се
установи, че ответникът е бил запознат с размера на таксата за експресно
разглеждане на документи преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144,
т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.
146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди
индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното
съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла
на чл. 144, т. 9 ЗЗП.
На
следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то в производството не са доказани от ищеца обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно, че "Вива Кредит"
ООД експресно е разгледал документите на ответника за одобрение на паричен заем,
поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно
разглеждане документите.
При
този извод на съда следва да се отрече настъпването на правните последици на
клаузата за начисляване на такса за експресно разглеждане на документи, поради
което предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото
производство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за
такса разходи за събиране на просрочени вземания от 175, 00 лева и такса
разходи за дейност на служител от 70, 00 лева.
По тези искове ищецът следва да докаже предпоставките
за възникване на тези вземания - валидни уговорки в договора за заем за
заплащане на такива такси, действията му за събиране на вземанията, за които е
направил разходите и размера на тези разходи.
Съгласно
чл. 13 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа на
"Вива Кредит” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се
намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорската мрежа на заемодателя и на неговата интернет страница. По делото е
представена като доказателство Тарифа на "Вива Кредит” ООД, относима към
договори за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" 14 и 30, какъвто е
процесния.
В
посочената тарифа е предвидено за договори за паричен заем със срок на
погасяване на месечна погасителна вноска (на 30 дни), при забава на плащането на
погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят да дължи
на заемодателя заплащането на по 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и
петия ден забава заемателят да дължи на заемодателя заплащането на по 15,00
лв., като максималният размер на всички начислени разходи не може да превишава
75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125, 00 лв. за заемни суми в
размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500, 00 лв.
Според ищеца тези суми се начисляват, за да покрият направените разходи от
страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На
основание цитираните по-горе разпоредби на ответника е начислена такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер 175,00 лв.
Също в посочената
тарифа е предвидено при забава на плащането на която и да е погасителна вноска
по договор за предоставяне на паричен заем с повече от 57 календарни дни за
плащане, на петдесет и осмия ден забава заемателят да заплати на заемодателя
еднократно сума в размер 70,00 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на ответника е начислена такса разходи за дейност
на служител в размер 70,00 лв.
На
първо място, в процесния договор за паричен заем липсва уговорка, която да
вменява в тежест на заемателя задължение за заплащане на разходи за събиране на
просрочени задължения и разходи за дейност на служител, нито ищецът се позовава
на общи условия, съдържащи такива задължения. В договора се сочи най-общо, че
при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят
има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своето вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от страна на заемателя – чл. 9, ал. 1 от договора. В тази клауза
липсва дори и препращане към Тарифа като средство за определяне на дължимите
суми за извънсъдебно събиране при неизпълнение на задълженията по договора.
Настоящият съдебен състав намира, че посочената клауза е неравноправна, тъй
като не отговаря на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата на
яснота относно размера на дължимите суми не позволява на потребителя да прецени
икономическите последствия от сключването на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП. От друга страна, едностранното приемане на Тарифа от страна на кредитора
дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща необосновано високи
обезщетения при неизпълнение на неговите задължения - чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Липсват данни дали тази Тарифа е била приложена към договора. Декларирането на
заемателя, че е запознат със същата, която се намира на видно място в
търговския обект и на интернет страницата, не е достатъчно, за да бъде направен
извод, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 10
ЗЗП.
На следващо
място, видно от цитираните текстове в тарифата, а и от твърденията на ищеца в
исковата молба, с въвеждането на посочените такси се цели овъзмездяване на
заемодателя от страна на заемателя за разходите, които първият ще направи по
събиране на вземанията си при забава за плащане. По делото обаче няма
представени доказателства за реално направени такива разходи от заемодателя.
Отнапред установените размери на разходи, могат да се приемат за ограничителни,
но не и за непременно дължими, без оглед на това положил ли е заемодателя
усилия за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения или за ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането, които да са
довели до намаляване на имуществото му и в този смисъл да са разход по
договора, наложен от неизпълнението му от страна на заемателя.
От
друга страна, посочените уговорки в тарифата за заплащане на такива такси
противоречат на императивни законови разпоредби. Така заявените от ищеца такси
са свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е.
представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
тя не може да надвишава законната лихва. С уговарянето на посочените такси за
разходи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На
последно място, нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвижда възможност на
кредитора по договор за кредит да получава такси и комисионни за предоставени
на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но претендираните от заемодателя
действия, във връзка с които е направил претендираните разходи за събиране на вземането
и за дейност на служител, не представляват допълнителни услуги, които е
предоставил на заемодателя по силата на договора, а имат за цел да осигурят изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна
клауза на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на предявените искове за установяване
дължимост на такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса разходи
за дейност на служител в настоящото производство, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Видно
от заключението на вещото лице внесената от заемателя за погасяване на заема по
процесния договор сума в общ размер 330, 00 лв. "Вива Кредит" ООД е
отнесъл за погасяване на задължения, както следва: 138,10 лв. главница; 44,72
лв. договорна лихва; 73,50 лв. неустойка по чл.5 от
договора и 73,68 лв. такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит. Така общо
прихванатата към вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане, сума е
в размер 147, 18 лв. С оглед приетото в мотивите на настоящото решение, че
клаузите за неустойка за неизпълнение, за такса разходи за събиране на
вземането и такса експресно разглеждане на документи са нищожни, то извършените
от заемателя плащания, с които според заключението са платени задължения за
неустойка за неизпълнение и за такса експресно разглеждане на документи, са недължими.
С оглед искането на ответната страна, сумите, които са отнесени за погасяване
на тези задължения, следва да бъдат отнесени към погасяването на задълженията
за обезщетение за забава, възнаградителна лихва и главница в
последователността, посочена в чл.16, изр. второ от договора за заем, чл.76,
ал.2 от ЗЗД и съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Така със сумата
147, 18 лв. се погасяват чрез плащане изцяло вземанията на ищеца за обезщетение
за забава от 52, 76 лв. и за договорна лихва от 77, 97 лв. и частично вземането
за главница от 561, 90 и същото остава дължимо в размер 545, 45 лв.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответника,
че същия дължи на ищцовото дружество сумата 545, 45 лв. -
главница по договор за паричен заем "Вивакредит план" №
********** от 16.10.2017 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 04.07.2019г. - датата на
входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението.
Предявените
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за договорна
лихва от 77, 97 лева за периода от 14.01.2018г. до 13.07.2018г., за такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от 257, 07 лв.
за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; за такса разходи за събиране на
просрочени вземания от 175, 00 лв.; за такса
разходи за дейност на служител от 70, 00 лв.;
за неустойка от 257, 25 лв. за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; за лихва за забава от 53, 23 лв.
за периода от 01.08.2018 г. до 04.07.2019г., както и за
разликата от уважения размер на иска за главница от 545, 45 лв. до предявения размер
от 561, 90 лв., като неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за
разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От
страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за
държавна такса в размер 320, 95 лв., за възнаграждение на особения представител
на ответника в размер 180, 00 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 200
лева. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 350 лева, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство
са 800, 95 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 300,
79 лева, съразмерно с уважената част от иска за главница в исковото
производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 2689/2019г. на ВРС са направени разноски
от 29, 05 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съразмерно с уважената част от иска за главница следва да се присъдят разноски
в размер 29, 69 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
***, че съществува вземането на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к.
"Люлин" 10, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда
"Лабиринт", ет. 2, офис 4, представляван от Д. Бориславов Бончев, по Договор
за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" № ******** от 16.10.2017 г., прехвърлено
от ,,Вива кредит” ООД в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013
г. и Приложение № 1 от 01.08.2018 г., за сумата 545, 45 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 04.07.2019г. - датата на входиране на заявлението, до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1676/08.07.2019 г. по ч.
гр. дело № 2689/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ установителните
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
договорна лихва от 77, 97 лева за периода от 14.01.2018г. до 13.07.2018г., за такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от 257, 07 лв.
за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; за такса разходи за събиране на
просрочени вземания от 175, 00 лв.; за такса
разходи за дейност на служител от 70, 00 лв.;
за неустойка от 257, 25 лв. за периода от 14.01.2018 г. до 13.07.2018 г.; за лихва за забава от 53, 23 лв.
за периода от 01.08.2018 г. до 04.07.2019г., както и за
разликата от уважения размер на иска за главница от 545, 45 лв. до предявения
размер от 561, 90 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
В.Ц.Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Д. Бориславов Бончев, по съразмерност направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2689/2019г. на ВРС разноски в размер 29,
69 лв., както и разноските в настоящото производство от 300, 79 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: