Определение по дело №1673/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 1552
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20181630101673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

№ 1552 / 3.12.2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ     

 

гр.МОНТАНА, 03.12.2019г.

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 1673 по описа за 2018 година  и  за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се провежда по реда на чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на решение № 566/07.10.2019г. е постъпила молба от съделителите В.Г.Т. и Е.В.К., чрез пълномощник адв.Д.Д., вх.№ 12879/ 17.10.2019г. срещу постановеното решение в частта му за разноските.

Поддържа, че постановеното решение в частта, в която съделителката Е.В.К. е осъдена да заплати на съделителите И.Н.К., В.Г.Т., С.А.П. и П.А.А. разноски по компенсация в общ размер от 2 400 лева е неправилно и незаконосъобразно.

Основните доводи са поради особения характер на делбеното производство, в което страните имат двойно качество, те са ищци и ответници един спрямо друг, като отговорността за разноски се понася от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за адвокатски хонорар така, както са ги направили.

Моли съда да измени решението в частта за разноските, в която съделителката Е.В.К. е осъдена да заплати на останалите съделители разноски в общ размер от 2 400 лева, като постанови, че такива страните не си дължат, а платените разноски за адвокат остават за сметка на всеки един от съделителите, така както ги е направил. 

Препис от молбата е връчен на противната страна чрез пълномощника им адв.Б.И.П.. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените писмени доказателства, установяващи размера на разноските, сторени от страните, намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, от лице имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт в тази част за разноските, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

В делбеното производство процесуалноправното положение на съделителите е различно от това на страните в исковия процес. При предявен иск за делба всеки от съделителите, е едновременно в процесуалното положение на ищец и на ответник, независимо от това кой е депозирал исковата молба в съда.

С двойствения статут на съделителите е съобразена и разпоредбата на чл.355 ГПК, съгласно, която „Разноски по производството“, в глава 29 „Съдебна делба“ гласи, че: „Страните заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК”. 

За чл. 355 ГПК, в Определение № 234 от 03.05.2018г. на ВКС – ІІ ГО, по гр.д. № 2791/2018г., е посочено че: ,,При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (чл.64 ГПК) отм., в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на ППВС № 7/1973 г.

След като това е така и след като и в двете фази на настоящото производство не е имало каквото и да е взаимни оспорвания на твърдения и/или документи от страните, и те съразмерно с квотите си на собственост, следва да поемат разноските във втората фаза на делото - за вещо лице, за Проект на изменение на КК и издаване на скица проект и др. в тази насока. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, а платените от страните разноски за адвокатски хонорар следва да останат за тяхна сметка така, както те са ги направили.

Предвид стойността на дяловете и извършените разноски от съделителите И.Н.К., С.А. и П.А., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК на л.127 от делото, в общ размер от 800.00 лева, изключвайки заплатеното адвокатско възнаграждение, съделителите Е.В.К. и В.Г.Т. следва да заплатят солидарно съобразно техния дял разноски в размер на сумата от 291.22 лева.   

Предвид гореизложеното постановеното решение в частта за разноските следва да бъде изменено, като се допълни в частта за дължимите разноски и съделителите Е.В.К. и В.Г.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно съобразно техния дял на съделителите И.Н.К., С.А. и П.А. разноски в размер на сумата от 291.22 лева, представляваща заплатени такси за проект, за вещо лице, скици и други.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №566, постановено на 07.10.2019г. по гр.дело № 1673/2018г. в частта, касаеща присъдените разноски между съделителите, като:

 ОСЪЖДА Е.В.К. и В.Г.Т. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.Н.К., С.А. и П.А. разноски в размер на сумата от 291.22 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: