№ 173
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602068 по описа за 2021 година
С присъда № 260021 от 24.08.2021 г. по н.ч.х.д. № 232/ 2020 г., РС Карлово е признал
подсъдимата Т. Н. ГР. - родена на 02.05.1973 г. в гр. С., с настоящ адрес гр. С., ул.
“**********, българка, български гражданин, със средно образование, градинар във фирма
„****“ ЕООД - с. Р.к.е, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на
22.04.2020 г. в гр. С., обл. Пловдив е казала нещо унизително за честта и достойнството на
Ч. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „ *****“ № 20, наричайки го с думите „Убиец“ и
„****“ в негово присъствие, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.
1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А ал. 1 от НК е ОСВОБОДИЛ
подсъдимата Т. Н. ГР. от наказателна отговорност и е наложил административно наказание
ГЛОБА в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима по сметка на
Районен съд Карлово, в размер на 1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда РС Карлово е ОСЪДИЛА подсъдимата Т. Н. ГР., да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Ч. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „ *****“ № 20,
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние по чл.148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
22.4.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата над 500 лева до пълния предявен
размер от 2500.00лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан.
Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила жалба от подсъдимата, чрез
защитника адв. В.К.. Твърди се, че е неправилна – обвнинението останало недоказани по
безспорен начин и от събраните доказателства не следвал направеният от съда извод за
1
извършване на деянието – поради което се иска отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението към нея и в
становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при
направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Карлово е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.04.2020г. около 17.30ч. подсъдимата Т.Г. тръгнала от дома си в гр. С. с
животните си крава и теле, за да пашуват последните в местността М., находяща се в гр. С..
Водела и кучето си.
По това време в същата местност в поземлен имот – ливада с идентификатор
68080.259.254, частният тъжител Ч.Д. с работници извършвал почистване на имота от
отпадъци, камъни и растителност. Ливадата била собственост на Епархийски манастир
„М****“, гр. С., като била предоставена за временно ползване срещу заплащане на
съответни арендни плащания на „****“ ЕООД със седалище гр. С., чийто законен
представител бил частният тъжител, с договор за аренда от 03.06.2019г. Подсъдимата Г.
знаела, че Д. е наел и ползва имота, но не била наясно в какво качество – лично или като
представител на друг правен субект. Между двамата отношенията били обтегнати поради
възникнал по-рано инцидент между тъжителя и бащата на подсъдимата, при който баща
пострадал, за което се водело наказателно производство.
Около 18.00ч. кравата и телето на подсъдимата навлезли в отдадената под аренда
ливада. По това време частният тъжител разговарял в имота със свой приятел, свидетелят
В.К.. На няколко метра от тях бил свидетелят М.Н., приятел на Д., който участвал в
почистването и в този момент сменял ножа на една от режещите машини за храсти. На
около 20-30м. от тях бил един от работниците на тъжителя, свидетелят М., а останалите
работници били по-отдалечени. Тъжителят позвънил по телефона с цел да разбере чии са
животните, като в този момент го приближила подсъдимата Г.. Д. казал да махне
животните от ливадата, на което Г. отвърнала, че тя не му е бащиния и че е завзел всичко.
Тъй като Д. настоял, Г. ядосана и от недобрите им отношения по повод инцидента с баща ,
започнала да вика и да го обижда с думите: „****, убиец“. Казала му и че е убил баща ѝ.
По това време покрай имота минала свидетелката М., която разхождала кучето си и
възприела, че подсъдимата се кара с непознат за нея мъж. Отминала веднага, тъй като
избягвала конфликтни ситуации.
Д. настоявал животните да напуснат имота, при което Г. позвънила първо на съпруга
си свидетеля Г., а след това на телефон за спешни повиквания 112 и поискала на М. да бъде
2
изпратен полицейски автомобил, тъй като частният тъжител я заплашвал, че поляната е
негова и се ежил. Казала, че преди една година е пребил баща , а сега заплашва нея. На
сигнала били изпратени служители на РУ на МВР Карлово, свидетелите И. и С.. При
пристигането на място заварили подсъдимата Г., която била извън имота, а в него – частния
тъжител с още двама мъже. Това били свидетелите М. и К., тъй като свидетелят Н. си бил
тръгнал преди пристигането на полицейските служители. По това време на мястото
пристигнал и свидетелят Г.. Пред И. и С. Г. и Д. не си разменили обидни реплики.
Полицаите разговаряли с тях, след което спрямо всеки съставили протокол за
предупреждение и си тръгнали.
Частният тъжител се почувствал унизен, разстроил се и посърнал от обидните думи,
отправени му от подсъдимата, като на следващия ден тези му душевни страдания отшумели
и не били вече видими за околните.
РС Карлово е приел за установена тази фактическа обстановка от показанията на
свидетелите С. М., М.Н., В.К., които първоинстанционният съд е кредитира, обсъждайки ги
като доказващи авторството на деянието и обстоятелствата по извършването му. Изложил е
мотиви защо, въпреки, че са в близки отношения с частния тъжител съдът ги е възприел за
достоверни и непредубедени, както и ги е съпоставил помежду им ви въз основа на
установената от тях времева и пространствена ситуация. Обсъдено е възражение на
защитата относно присъствието на К. на инцидента, в съпоставка с показания на други
свидетели, един от които без възможност за упрек в пристрастност – свидетеля С.; от
показанията на свидетелите И. и С., служители на РУ на МВР Карлово, посетили мястото на
инцидента след подаване на сигнала на подсъдимата на тел. 112; по отношение обясненията
на подсъдимата, подкрепени единствено от разпитания, като свидетел нейн съпруг,
свидетеля Г., първоинстанционният съд е приел, че представляват единствено защитна
позиция, опровергани от свидетелите С. М., М.Н., В.К., И. и С. а показанията на свидетеля
Г. е приел за недостоверни и пристрастни – дадени от неочевидец, без конкретика в какво са
се изразявали обидите, които в обясненията си подсъдимата твърди, че са отправени от
тъжителя, както и като противоречащи на отразеното в записа от обаждането на тел.112,
възпроизведен в хода на съдебното следствие, чрез изслушването му.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ, РС Карлово е
приел за установено, че подсъдимата Т. Н. ГР. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което е обвинена от частния тъжител и я е осъдил
прилагайки нормата на чл.78а от НК с минимален размер на предвидената в закона санкция
– глоба в размер на 1000лв. Уважил е и гражданския иск частично с изложени мотиви за
това.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимата. Възраженията са
развити в жалба и допълнение към нея и поддържани в пледоариите на защитата пред
3
въззивната инстанция, а въззивният съд намира за неоснователни.
Доводът на защитата, че обвинението е останало недоказано по безспорен начин и от
събраните доказателства не следвал направеният от съда извод за извършване на деянието,
въззивният съд намира за неоснователен. Видно от самите мотивите на атакуваната присъда,
първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички свидетелски показания и ги е
съпоставил, както едни спрямо други, така и спрямо останалия доказателствена материал.
Първоинстанционният съд внимателно и детайлно е обсъдил доказателствата, спорните
моменти в тях, акцентите на страните върху тях и основателността на всеки един от
доводите им и съотнасянето им към спрямо основните елементи на престъплението и
доказателствената съвкупност за всеки от тях. Въззивният съд не установи игнориране на
доказателства от значение за установяване на основните елементи на престъплението, нито
установи превратно възприемане на доказателства. Напротив, въззивният съд при
самостоятелния си прочит възприе по идентичен начин събраните по делото доказателства и
изгради представата си за фактическата обстановка по идентичен начин с преценката на
първоинстанционния.
Твърденията в пледоарията на защитата, че противоречало на житейската логика,
жена, която тежи около 40кг, да обижда на неоживено място мъж, видимо по-силен, по-
здрав от нея, въззивният съд намира за несъстоятелни, като несъответни на събрания
доказателствен материал и почиващи на предположения, липса на данни за психолого-
психиатрични особености на страните по делото и за различен, освен вербален конфликт,
който да подкрепи тази теза на защитата.
Въз основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и
като не установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават
отмяната й, Пловдивският Окръжен съд прецени, че присъдата в наказателната част следва
да се потвърди.
Претенцията на защитата за намаляване на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, които били далеч под присъдената сума от 500лв.,
въззивният съд намира за неоснователна. За психологическото отражение на извършеното от
Т.Г. престъпление върху личността на тъжителя свидетелства свидетеля М., Н., К. – както се
обсъди по-горе – лица от обкръжението на тъжителя с преки впечатления от отражението на
нанесените му от подсъдимата обиди, пред тях и останалите работници на тъжителя, дни
след инцидента. Така че макар продължителността на душевните страдания на тъжителя да
не е значителна – обстоятелство, отчетено от първоинстанционния съд, за да не уважи
изцяло гражданската претенция, въззивният съд намира, че определеното от районния съд
обезщетение за причинени от престъплението вреди е справедлив и съответен.
По отношение молбата за въззивна корекция на присъдените разноски, направени от
тъжителя по делото, въззивният съд намира за неоснователна, при все, че НПК не
предвижда възможност за корекция по прекомерност, както това е уредено в ГПК.
4
Воден от горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260021 от 24.08.2021 г. по н.ч.х.д. № 232/ 2020г. на
Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5