Р
Е Ш Е
Н И Е №
2059
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17128 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България,“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от ******* С. Н. и И. Г. чрез **** А., против К.Р.Г., с адрес: ***1 за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 738,09 лв.-главница-неиздължени вноски по
договор за кредит и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и осъждането и да заплати
сумата от 263,43 лв. договорна лихва за периода 21.03.20108-20.08.2019 г.,
както и 807,41 лв. възнаграждение за допълнителни услуги. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 18.08.2017 г. между страните е сключен в
писмена форма договор за потребителски кредит, след предоставяне на „Стандартен
европейски формуляр“ на потребителката и запознаване с „ОУ“. Договорената сума
от 900 лв. е преведена на кредитополучателката по посочена от нея сметка.
Последната се е задължила да върне сумата в срок от 24 месеца, чрез отделни
месечни вноски от по 55,64 лв. на всяко 20 число. Договорения ГПР е 49,90 %.
годишния лихвен процент е 41,17 %, при лихвен процент на ден 0,11%. Размера на
договорната лихва е 435,36 лв. Общия размер на задължението възлиза на 1335,36
лв. Договорено е предоставяне на допълнителни услуги при възнаграждение от
1080,48 лв. и вноска от 45,02 лв. Общото задължение по кредита вкл.
допълнителните услуги е 2415,84 лв. , при вноска от 100,66 лв. Заплатени са
шест пълни вноски и една частична или общо 606,91 лв. Погасена е договорна лихва в размер от 171,93
лв. като остатъка е 263,43 лв. От главницата е погасена част-161,91 лв. като
дължима е 738,09 лв. На 03.04.2018 г. е прекратен договора между лицата и е
уведомена длъжницата на 05.04.2018 г.
В предоставения срок за отговор ответницата оспорва
иска. Признава сключването на договора и предоставянето на сумата по кредита,
както и запознаване с общите условия. Отрича узнаването на извършеното от ищеца
прекратяване на договора, както и дължимостта на сумата от 2011,24 лв. Оспорва
дължимостта на възнаградителната лихва поради противоречие на клаузите
определящи размера и с „Добрите нрави“ и нищожност на уговорките за ГПР и
лихвения процент поради превишение на двукратния размер на законната лихва. Оспорва
дължимостта на възнаграждението за допълнителни услуги. Твърди прекомерност на
същото и нищожност поради противоречие на ЗПК(чл. 10а) и чл. 26 от ЗЗД.
Заявява, че същото не участва в ГПР и съответно противоречи на чл. 19 от ЗПК.
Клаузата допускаща това възнаграждение е неравноправна. Договора продължава
действието си и е налице преструктуриране на дълга от 08.08.2018 г. по което е
заплатена сумата от 110 лв. След това от нейна страна са направени още три
вноски-на 26.09.2018 г.-107 лв; 21.10.2018 г.-107 лв.; 22.11.2018 г. -107 лв.
сумата от 900 лв. е върната.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- искане за отпускане на потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“; стандартен европейски формуляр, допълнителна преддоговорна
информация; договор за потребителски кредит от 18.08.2017 г.; споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги; общи условия; погасителен план
към договор за потребителски кредит ; съгласие за електронно подписване на
документи (лист 5- 34 вкл. от делото) е видно, че на 18.08.2017 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит, след предварително
отправено искане от ответницата към ищеца и предоставяне от последния на
информация по възможностите за осъществяване на това по силата, на който ищеца
е поел задължение да предостави на ответницата в заем сумата от 900 лв. за срок
от 24 м. платима на вноски от по 55,64 лв., при ГЛП-41,17 % и ГПР-49,90%.
договорено е закупуване на пакет с допълнителни услуги при възнаграждение -1080,48
лв., платим на вноски от по 45,02 лв. Така общият размер на задължението е
2415,84 лв.
От представеното преводно нареждане от 21.08.2017 г. е видно, че на
21.08.2017 г. договорената сума е била предоставена на
кредитополучателката чрез превод по банковата
и сметка в Униккредит Булбанк АД.
От представеното уведомително писмо от 05.04.2018 г. е видно, че кредитора
е отправил към длъжницата уведомление на 05.04.2018 г. за едностранно
прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от
задължението и в размер от 2011,24 лв. , лихва 7,71 лв. и такси-430 лв. , като
е предложил обсъждане на варианти за изпълнение.
От представеното извънсъдебно споразумение от 08.08.2018 г. е видно, че
ответницата е поела задължение да заплати част от дълга си към ищеца в размер
от 2559,93 лв. на 24 равни месечни вноски о то по 106,66 лв. , при което
последния ще и опрости сумата от 84,43 лв.
От представените писмени доказателства(лист 81-84 вкл. от делото) е видно,
че по договора за кредит са внесени суми от 111,20 лв.-08.08.2018 г.; 108,16
лв.-26.09.2018 г.; 108.16 лв.-21.10.2018 г.; 108.16 лв.-22.11.2018 г.
От приетото заключение от 13.03.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че размера
на законната лихва към момента на сключване на договора е 10%, същата е четири
пъти по-ниска от договорената от страните такава в договора за кредит. В
счетоводството на ищеца са отразени плащания от кредитополучателката по
договора в размер от 847,98 лв., които са погасили 835,60 лв. задължения по
погасителния план, лихва в размер от 2,38 лв. и 10 лв. такси. Размера на
непогасените суми е 676,41 лв.- главница; 213,83 лв. –договорна лихва, 690
лв.-вноски по закупен пакет и 7,71 лв. –непогасена законна лихва до 03.04.2018
г.
От приложеното ч. г. д. 12131/18 г. на ПРС е видно, че за притендирано
вземания за главница от 2011,24 лв. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК
пред ПРС, като е посочил като основание за възникване на задълженията сключен
договор за заем № ********** от 21.08.2017 г. и настъпване на предсрочна
изискуемост на задълженията по него от 03.04.2018 г. прекратяване на същия
поради неплащане на четири месечни вноски. По заявлението е издадена заповед за
изпълнение 7697/24.08.2018 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. В предоставения срок на заявителя за предявяване на установителен иск е
подадена исковата молба по настоящето дело .
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Проведеното предходно заповедно производство и начина на връчване на
заповедта на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК обуславят правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК досежно сумата от 738,09 лв. глаявница.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство,
за притежание на вземания от ответницата на сключен договор
за заем, то той следва да установи наличието на всички елементи от възникналото
между тях правоотношение имащи значение за пораждане и съществуване на
притендираните вземания.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства по
делото-договор от 18.08.2017 г., платежно нареждане от 21.08.2018 г., настоящия състав намира за доказано
възникването на заемното правоотношене между страните по силата, на което
ответника като заемополучател дължи връщане на предоставената му в заем сума от
900 лв. на 24 месечни вноски при заплащане на лихва съобразно уговорен годишен
лихвен процент от 41,17 %, дневен лихвен процент 0,11% и ГПР-49,90 %.
Предвид отправеното възражение от страна на ответника за противоречие на
договора с разпоредбите на ЗПК и съобразявай
трайната съдебна практика на ВКС по искове за изпълнение на договорни
задължения, съдът намира, че
налице основание за проверка на
договора относно наличие на неравноправни
клаузи във вреда на потребителя; нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, доколкото това не налага събиране на
доказателства.
Разглеждайки
изискванията на ЗПК, в редакцита му към 29.07.2016 г., действала към
момента на сключване на процесния договор и анализирайки
съдържанието му
се достига до извода, че е спазена писмената
форма, текста е ясен и разбираем, посочва се дата и място на сключването; вида
на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на
лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия
за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски.
По отношение изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, договорът да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, следва да се отбележи, че кредиторът се е задоволил единствено и
само с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР,
без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,90
%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 41,17 % не
е ясно как точно участва в него, и от какво е формиран остатъка от 8,73 %,
доколкото в договора не се отразяват други разходи. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Тъй като целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
потребителя да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, а не да тълкува клаузите на
договора, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК касаещо съществен
елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но
и до недействителност на целия договор съобразно 22 от ЗПК. Съобразно с това и
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на
кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, каквото се явява задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги. Следователно
дължима се явява само предоставената по договора сума от 900
лв. По тези причини иска за заплащане на сумата от 807,41 лв. възнаграждение за допълнителни услуги
следва да се отхвъри.
Тъй като от представените писмени доказателства –вносни бележки и
заключение по извършената ССЕ-неоспорено от страните, което се кредитира изцяло
от съда като компетентно изготвено, се установява, че длъжника е направил
плащания в размер от 847,98 лв., то непогасената част от дължимата главница е в
размер от 52,02 лв. За същата иска по чл. 422 от ГПК се явява основателен и
следва да се уважи.
За
пълнота следва да се отбележи, че клаузата за дължимост на възнаградителна
лихва по заема е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави.
При преценка размера
на лихвата по заема, като обективен критерий може да се възприме размерът на законната лихва, без тя да се фиксира като граница. В съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително, е не повече от трикратния
размер на законната
лихва, като за обезпечени – два пъти. В
настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 41,17
% годишно е повече от четири пъти по-висока от законната
лихва-10%, поради което надхвърлят допустимия трикратен размер на законната лихва и се явява нарушение на добрите нрави, накърняващо
договорното равноправие между страните и стои в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Това води и до нищожност на уговорката. Доколкото нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е
уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца. Ето защо иска за осъждане на ответника да заплати сумата от 263,43 лв. договорна лихва за периода
21.03.20108-20.08.2019 г. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца и на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. Съобразно представения
списък и приложени доказателства от страните на ищеца се дължат разноски в
размер от 7,45 лв. за исковото производство, при определено юрисконсултско
възнаграждение от 150 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора) и 2.31 лв. за заповедното производство при определено юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора. На ответницата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице в размер общо от 730,37 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че К.Р.Г., с адрес: ***1 дължи „ПРОФИ КРЕДИТ България,“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от ******* С. Н. и И. Г. сумата от
52,02 лв.(петдесет и два лева и 02 ст.) главница- по договор за кредит от 18.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от от „ПРОФИ КРЕДИТ България,“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от ******* С. Н. и И. Г. чрез **** А.,
против К.Р.Г.,
с адрес: ***1 иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 52,02 лв.(петдесет и два лева и 02 ст.) до 738,09 лв.(седемстотин тридесет и осем лева и 9 ст.) главница- по договор за кредит от
18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България,“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от ******* С. Н. и И. Г. чрез ****
А.,
против К.Р.Г.,
с адрес: ***1 иск за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите от 263,43 лв.(двеста шестдесет и три лева и
четиридесет и три ст.) договорна лихва за периода 21.03.2018-20.08.2019 г.,
както и сумата от 807,41 лв. (осемстотин и седем лева и четиридесет и една ст.
) възнаграждение за допълнителни услуги.
ОСЪЖДА К.Р.Г.,
с адрес: ***1 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България,“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от ******* С. Н. и И. Г. сумата от
7,45 лв.(седем лева и 45 ст.) разноски за настоящето производство и сумата от
2,31 лв.(два лева и 31 ст.) разноски по заповедното производство по ч. г. д.
12131/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ България,“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от *******
С. Н. и И. Г. да заплати на К.Р.Г., с адрес: ***1 сумата то
730,37 лв.(седемстотин и тридесет лева и 37 ст.) разноски по настоящето
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.