№ 317
гр. Б. , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г.В. В.,
в качеството си на постоянен синдик на „Р.“ ООД, против Определение №
90121/07.01.2021г., постановено по гр. дело № 2077/2020г. по описа на РСБ, с което
производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск по
чл. 403, ал. 1 ГПК. В жалбата се сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради
което се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че съображенията на районния
съд за недопустимост на предявения иск са такива по съществото на спора, а не по
допустимостта на исковата претенция.
От ответната страна – „Ап.К.“ ЕООД е представен писмен отговор по жалбата, в
който се сочи, че същата е неоснователна, а обжалваният акт правилен и
законосъобразност и следва да бъде потвърден, за което се излагат подробни
съображения.
Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в
срок, от правно-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд - Б. е образувано по искова молба от ищеца
„Р.“ ООД, чрез синдика Г.В. В., срещу ответника „Ап.К.“ ЕООД. В обстоятелствената
част на исковата молба се сочи, че по молба на ответното дружество е образувано
обезпечително производство, по което е наложена обезпечителна мярка възбрана на
недвижим имот, собственост на ищеца, чрез налагане на парична гаранция.
Впоследствие допуснатото обезпечение е отменено служебно от съда, поради
непредявяване на обезпечения иск в едномесечния срок, освободена е и внесената от
съда гаранцията. Срещу допуснатото обезпечение и поради освобождаването на
гаранцията от страна на ищеца по настоящото дело са депозирани две частни жалби,
които са предмет на разглеждане пред САС. Твърди се, че във връзка с допуснатото
1
обезпечение и подадените срещу това жалби са сторени разноски от ищеца за
адвокатско възнаграждение в размер на общо 4699,14 лв. /по 2349,57 лв. за всяка от
жалбите/ и посочената сума представлява вреда, която е причинена на ищеца във
връзка с допуснатото обезпечение.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца - сумата от 2349,57 лв., платено адвокатско
възнаграждение по водено обезпечително производство по Договор за правна защита и
съдействие от 17.07.2020 г. и сумата от 2349.57 лв., платено адвокатско
възнаграждение по водено обезпечително производство по Договор за правна защита и
съдействие от 21.09.2020 г., които суми представляват пряка и непосредствена вреда,
понесена от “Р.” ООД във връзка с незаконосъобразно поисканото от „Ап.К.“ ЕООД и
допуснато обезпечение с Определение № 2893/07.07.2020 г. по ч.гр.д. № 746/20 г. на
Окръжен съд – Б..
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражения за
недопустимост на предявeния иск.
С атакуваното определение районният съд е оставил предявения иск без
разглеждане като недопустим и е прекратил производството по делото. В мотивите си
е приел, че съдебните разноски, в това число и адвокатски хонорар, не съставляват
вреди от обезпечение по смисъла на чл. 403 ГПК и не могат да бъдат претендирани по
реда на исково производство по този ред. Позовал се е на съдебна практика, която е
цитирана.
Съдът намира, че атакуваният акт е правилен, поради което ще следва да бъде
потвърден.
По делото не е спорно, че е образуван обезпечителен процес за обезпечаване на
бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот.
Против допуснатото обезпечение и против освобождаване на внесената гаранция са
депозирани частни жалби от страна на бъдещия ответник – ищец в настоящото
производство. Разноските, заплатени за адвокатско възнаграждение по
обезпечителното производство се претендират като вреди от допуснатото обезпечение.
По приложението на чл. 403, ал. 1 ГПК е налице трайно установена и
еднопосочна съдебна практика, според която съдебните разноски, сторени в
обезпечителното производство, вкл. за хонорар за адвокат, не съставляват вреди от
обезпечението по смисъла на цитираната разпоредба и не могат да бъдат претендирани
с иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК , а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия
процес (обезпечителен или исков), в който те са направени по реда и при условията на
чл. 78 от ГПК. В случая процесните съдебни разноски за адвокатски възнаграждения,
сторени в обезпечителното производство, не са присъдени на правоимащия, поради
което не съществува правна възможност същите тези разноски да бъдат търсени в
отделно гражданско производство, вкл. чрез специалния иск по чл. 403, ал. 1 ГПК.
Такава възможност е преклудирана с приключване на процеса, в който съдебните
разноски са направени. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от
страна на молителя в обезпечителното производство, при изложени фактически
твърдения за такава. Отсъства злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на
процесуални права, когато страната подава молба с правно основание чл. 390 ГПК със
съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение
дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност на
2
твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно
правото е извинителна или неизвинителна. В случая ответникът по делото е предявил
молба с правно основание по чл. 390 ГПК за обезпечаване на бъдещ иск, който
възнамерява да предяви, защитавайки свое субективно право, поради което не може да
се приеме, че е налице злоупотреба с право. Ирелевантно е случая е дали
обезпечението е било правилно допуснато или не.
Сторените разноски в обезпечителното производство ответникът по обезпечения
иск е могъл да поиска с депозираните от него частни жалби против допуснатото
обезпечение и освобождаването на гаранция, респ. след постановяване на
определението, с което допуснатото обезпечение е отменено служебно от съда по реда
на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, но не и в отделно исково производство,
каквото е било инициирано пред РСБ.
В посочения по-горе смисъл освен цитираната практика на районния съд -
Решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 59 от 4.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III г. о., ГК е и Определение №
14/11.01.2019г., постановено по ч.гр.д. № 4793/2018г. по описа на ВКС, в което е
прието, че иск по чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на разноски сторени в обезпечително
производство като причинени вследствие на обезщетението вреди е недопустим. В
тази връзка са неоснователни оплакванията в частната жалба, че изложените аргументи
от районния съд са такива по съществото на спора, а не по допустимостта на
предявения иск.
С оглед на изложеното по-горе атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90121/07.01.2021г., постановено по гр. дело №
2077/2020г. по описа на РСБ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3