№ 1086
гр. Бургас, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203569 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на С. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
******, срещу Електронен фиш серия К № 6152250, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 400 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, се явява, като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2022г. в 16,44 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.490+100 от ПВ Лукойл към КПП-
1, лек автомобил – „БМВ 430 Д X ДРАЙВ“, peг. № ***** се движел с наказуема скорост 114
км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 120СС68/0076758 от ARH
1
CAM S1 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП
ползвателят на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „БМВ 430 Д X ДРАЙВ“, peг.
№ ***** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 34 км/ч., с което
виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен
фиш серия К № 6152250, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
05.07.2022г. в 16,44 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.490+100 от ПВ Лукойл към КПП-1, лек
автомобил – „БМВ 430 Д X ДРАЙВ“, peг. № ***** се движел с наказуема скорост 114 км/ч.,
при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 118 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 114 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
05.07.2022г. в 16,44 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е *****. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и
2
Протокол от проверка №82-СГ-ИСИС/12.11.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 07.09.2017г. - 07.09.2027г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 114 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 8/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 80
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 34 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с
електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
3
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип ARH CAM S1,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото
законосъобразно е санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с което е
извършено нарушението.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен
протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя
/л.12 – лице и гръб/.
Видно от представената снимка, към момента на заснемането, в обсега на камерата
на техническото средство, лек автомобил „БМВ 430 Д X ДРАЙВ“, peг. № *****
действително не е единствено МПС, но само и единствено неговият регистрационен
номер е видим. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване /качен и в
сайта на БИМ/ въпросното средство за измерване тип ARH CAM S1 представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера, като същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер. По делото е
приложена снимка, съгласно която именно МПС „БМВ 430 Д X ДРАЙВ“, peг. № *****, е
4
било разпознато от АТСС, при извършеното засичане на превишена скорост от лазерния
скоростомер на дата 05.07.2022г. в 16,44 часа. Тъй като единствено регистрационният номер
на процесния автомобил се намира в обсега на заснемане на средството за измерване,
няма как да се приеме, че техническото средство е засякло скоростта на движение на друг
автомобил, още повече, че в случая на снимката е видима незначителна част от друго МПС и
то в момента в който последното подминава при движението си ARH CAM S1.
Съгласно чл.745, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол: Лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни
импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от повърхността му
сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и
обратно. Съгласно чл.746, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите
трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително
при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато
скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да
изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания,
когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна
скорост.
Именно за проверка на това дали конкретното СИ отговаря на изискванията на
посочената наредба, в частност на горепосочените изисквания, предвидени в нея, се
извършва първоначален контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за
измерване, а ежегодно се извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на
горепосочената наредба. С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за
измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната периодична
проверка, отговарят на изискванията на чл.746, ал.1 и ал.2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно са технически годни да
разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.
Освен това, на съда е служебно известен фактът, че въпросното АТСС, което е снабдено с
лазерен скоростомер измерва скоростта на движение на автомобили като възпроизвежда
стойност на базата на излъчен лазерен лъч отразен от преминаващото МПС. В долния ъгъл
на снимката, направена от АТСС, по време на засичане на скоростта е разположен
маркер /обозначен със стрелка/, който указва положението на лазерния лъч върху
полето на наблюдаваното МПС на камерата. Съединяващите се линии на маркерите,
указват с точност местоположението на лазерния лъч върху конкретното МПС.
Следователно само на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта въз
основа на отразения от повърхността на МПС лазерен лъч, има данни за измерена скорост и
дистанция на измерваното МПС. От всичко изложено се налага извод за това, че липсват
каквито и да е съмнения, че в конкретния случай, представената по делото снимка /л.9 от
делото/ може да бъде използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е
измерена от лазерния скоростомер, в случай, че на снимката е заснето повече от едно МПС.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява, че е
5
спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.612 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТТС за контрол на
правилата за движение по пътищата, като в представения протокол за използване на АТТС
са описани всички обстоятелства, при които е извършен контролът, вкл. и действащото
ограничение на скоростта в конкретния пътен участък.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай ползвателят не е подал такава декларация,
поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 6152250, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя - С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ******, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7