№ 4246
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №
20243110105046 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции от страна на „Е.
Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град А., местност "Е. М."
№ ** срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., бул. "В.
В." бл. **, партер, както следва:
1/ с искане да се осъди, на основание чл. 240 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати
на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 7000 лева, представляваща дължима главница
по договор за паричен заем от 28.06.2021 г., сключен между „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* и „Е.
Б. - и.“ ЕООД, ЕИК ******* ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ с искане да се осъди, на основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 528,38 лева, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 31.12.2022 г. по договор за паричен заем от
28.06.2021 г., сключен между „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* и „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******;
3/ с искане да се осъди, на основание чл. 86 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати
на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 1182,36 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху главницата от 7000 лева, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
25.04.2024 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 28.06.2021 г. е сключен договор за паричен заем между страните за сумата от 7000
лева. Сумата е изцяло преведена и усвоена на 29.06.2021 г. Съгласно договорните клаузи е
следвало да се върне до 28.06.2022 г. като е уговорена и годишна договорна лихва в размер
на 5% върху главницата. На падежната дата сумата не е била върната като е уговорен
допълнителен срок да 31.12.2022 г. със същата договорна лихва от 5% върху главницата. Във
връзка със забавата на плащанията, са изготвени лихвени листи за 2021 г. и 2022 г., писмено
одобрени и разписани от ответника по имейл. Твърди, че е призната от страна на ответника
дължимата договорна лихва. На 01.01.2023 г. е настъпил падежа на задължението за
1
заплащане на главницата, поради което е изплатена и покана за доброволно изпълнение от
10.04.2024 г., в която е отразена дължимата главница и лихви за забава. Изпратен е отговор
от ответника на 16.04.2024 г., с който се признава дължимостта на сумите и се предлага
уреждане на отношенията чрез тР.транно споразумение, което е отказано от ищеца. Твърди,
че към настоящия момент сумите не са изплатени и моли за уважаване на исковите
претенции. С молба от 09.07.2024 г. заявява, че частично сумите са платени, в размер на
8876,99 лева като не е заплатена в цялост лихвата за забава, която се претендира.
Претендира заплащането на държавната такса и адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява,
че е заплатил дължимата главница, договорна лихва и лихва за забава в общ размер от
8874,28 лева – 7000 лева главница, 528,38 лева договорна лихва и 1182,36 лева лихва за
забава за периода от 01.01.2023 г. до 25.06.2024 г. и 163,54 лева – лихва за забава от
26.04.2024 г. до 25.06.2024 г. Твърди, че не отрича задълженията по договора за заем, но
предвид наличието на задължения на ищеца към ответника е разчитал на уреждане на
отношенията по извънсъдебен ред. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение
като твърди, че не е давал повод за завеждане на исковите претенции. Претендира пР.ъждане
на сторените разноски в размер на ½ от платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, намира следното от фактическа и правна страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти по делото: че
на 28.06.2021 г. е сключен договор за паричен заем между страните „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК
*******, и „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* за сумата от 7000 лева; че сумата е преведена и
условена от „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* на 29.06.2021 г.; че сумата е следвало да се до
28.06.2022 г. като е уговорена и годишна договорна лихва в размер на 5% върху главницата;
че е налице предоговаряне като е определена нова падежна дата - до 31.12.2022 г. със
същата договорна лихва от 5% върху главницата; че сумите не са платени към датата на
предявяване на исковата молба в съда; че е налице плащане на сумите на 26.06.2024 г. в
размер на 8874,28 лева, разпределена както следва 7000 лева главница, 528,38 лева
договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 31.12.2022 г. и 1182,36 лева лихва за забава за
периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2024 г. и 163,54 лева – лихва за забава от 26.04.2024 г. до
25.06.2024 г.
Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален и се счита сключен от момента на предаване на паричната сума или други заместими
вещи. Алинея втора на горецитираната разпоредба посочва, че заемателят дължи лихва само
ако това е уговорено писмено.
С оглед обявените за безспорни факти и при съобразяване на горецитираната
разпоредба, на чл. 240 ЗЗД, следва изводът, че между страните е сключен валиден договор за
заем като заемната сума е предоставена във фактическа власт на заемателя на 29.06.2021 г.
Доказва се, че е налице уговорка между заемодателя и заемателя, в писмен вид, за заплащане
на договорна лихва, поради което съдът намира, че е изпълнено законовото изискване на чл.
240, ал.2 ЗЗД. Установява се, по несъмнен начин и настъпилият падеж за връщане на
предоставената в заем сума и на дължимата договорна лихва. С оглед гореизложените
мотиви, основателна се явява претенцията за заплащане на претендираната главница в
размер на 7000 лева и претендираната договорна лихва в размер на 528,38 лева, за периода
от 29.06.2021 г. до 31.12.2022 г. Предвид настъпилата дължимост на предоставената в заем
сума, основателно се явява и акцесорното искане за заплащане на лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2024 г. вкл. в размер на 1182,36 лева.
Безспорно между страните е, че е налице плащане на сумите на 26.06.2024 г. /в хода на
2
съдебното производство/ в размер на 8874,28 лева, разпределена както следва 7000 лева
главница, 528,38 лева договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 31.12.2022 г. и 1182,36
лева лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2024 г. и 163,54 лева – лихва за
забава от 26.04.2024 г. до 25.06.2024 г. Изчислена с използването на програмния продукт
Апис Финанси, дължимата законна лихва върху главницата за периода от завеждане на
исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до 26.06.2024 г. – датата на плащането, възлиза на
166,25 лева. Извършено е плащане на законната лихва в размер на 163,54 лева, поради което
оставащата дължима законна лихва възлиза на 2,71 лева.
С оглед горедостигнатите изводи и предвид извършеното плащане в хода на
производството, следва, че исковите претенции следва да се отхвърлят, поради осъществено
плащане в хода на процеса по отношение на претендираната главница, договорна лихва и
лихва за забава върху главницата, но следва да се осъди ответникът да заплати оставащата
дължима в размер на 2,71 лева законна лихва за периода от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното плащане, което е извършено на 26.06.2024 г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира заплащането на сторените в производството разноски – сумата от
380 лева – държавна такса, адвокатски хонорар в размер на 1180 лева, обезпечителна
заповед – 5 лева, такси по изпълнителното дело – 176,52 лева и адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело в размер на 786 лева. Ответникът претендира сумата от 1187 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. В случая не следва да намери
приложение, нормата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото същата е приложима само при наличие
на две предпоставки, които следва да съществуват кумулативно – ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая ответникът не е признал
исковете, а с поведението си е дал и повод за завеждане на делото, а именно не е платил
дължимите суми преди завеждане на делото, а именно преди датата 26.04.2024 г., а е
заплатил сумите на 26.06.2024 г., поради което следва в негова тежест да се възложат
дължимите разноски, сторени в исковото производство – заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 5 лева за издаване на обезпечителната
заповед.
Сумата от 176,52 лева, представляваща такса за образуване и водене на изпълнително
дело и 786 лева, адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, не
представлява разноска във връзка с производството по обезпечение на висящите искове,
поради което и не следва да се пР.ъжда и възлага в тежест на ответника. В този смисъл т.5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Направените от страните в
обезпечителното производство разноски се пР.ъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Под разноски, понесени в обезпечителното
производство, следва да се разбира сторените разноски по обезпечаване на бъдещия иск, или
в хода на висящо исково производство, а не и разноските, сторени впоследствие по налагане
на допуснатата обезпечителна мярка. Последните са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл.78 ГПК със
съдебното решение по съществото на спора. В този смисъл Определение №506/17.12.2020г.
по т.д. №2158/2020г. на ВКС, II т.о., Определение №336/21.07.2016г. по ч.т.д. 874/2016г. на
ВКС, I т.о. и Определение по в.ч.т.д. № 1840/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника следва да се възложат
разноски в размер на 1565 лева. Разноски в тежест на ищеца, не следва да се възлагат,
доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковите претенции,
заплатил е същите в хода на съдебното производство /и то не в пълен размер, с оглед
липсата на заплащане в цялост на законната лихва върху главницата/.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В.,
бул. "В. В." бл. **, партер да заплати на Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: град А., местност "Е. М." № ** сумата от 2,71 лева, представляваща
оставаща дължима законна лихва върху главницата от 7000 лева, за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението 26.06.2024 г. като отхвърля исковата претенция на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град А., местност "Е. М." № ** срещу „Р.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., бул. "В. В." бл. **, партер
с искане да се осъди, на основание чл. 240 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е. Б.
- и.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 7000 лева, представляваща дължима главница по
договор за паричен заем от 28.06.2021 г., сключен между „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* и „Е. Б. -
и.“ ЕООД, ЕИК ******* като погасена чрез плащане в хода на производството
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: град А., местност "Е. М." № ** срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град В., бул. "В. В." бл. **, партер с искане да се осъди, на
основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК
******* сумата от 528,38 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от
29.06.2021 г. до 31.12.2022 г. по договор за паричен заем от 28.06.2021 г., сключен между „Р.“
ЕООД, ЕИК ******* и „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК ******* като погасена чрез плащане в хода на
производството
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: град А., местност "Е. М." № ** срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град В., бул. "В. В." бл. **, партер с искане да се осъди, на
основание чл. 86 ЗЗД, „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК
******* сумата от 1182,36 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
главницата от 7000 лева, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2024 г. като погасена
чрез плащане в хода на производството
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В.,
бул. "В. В." бл. **, партер да заплати на Е. Б. - и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: град А., местност "Е. М." № ** сумата от 1565 лева, представляваща
сторени в производството разноски във връзка с предявените искови претенции и във връзка
с обезпечаване на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4