РЕШЕНИЕ
гр.
София, ………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV „Д” състав в закрито, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Б. Коева гр.
д. № 14139/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. №
119540/03.10.2019 г. от „А.б.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. М.Г.,
за изменение на Решение от 19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 14139/2019
г. по описа на СГС, IV „Д“ състав. Поддържа, че при цитиране на
сумата за адвокатски хонорар по посочения договор за правна помощ и съдействие
е допусната грешка, като е посочено, че хонорарът, изплатен от „А.б.“ ЕООД за
въззивното производство е 1000 лв. , а в действителност вписания в договора
хонорар е в размер на 1800 лв. с ДДС, определен в минимален размер по НМРАВ.
Поддържа се, че в диспозитива на решението е направено разместване на
присъдените суми за разноски пред СРС и СГС, като сумата от 2388,01 лв. съдебно
деловодни разноски са записани като направени пред СГС, вместо пред СРС и
обратно. Искането към съда е да измени решението в частта за разноските, като
бъде увеличен адвокатския хонорар съгласно посоченото в договора, както и да
допусне поправка на очевидна фактическа грешка, поради разместване на дължимите
разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок е подадена и
молба с вх. № 1332213 от 30.10.2019 г. от насрещната страна Е.П.Г., чрез
процесуалния му представител адв. Е.С., с която се прави искане за изменение на
Решение от 19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на
СГС, IV „Д“ състав в
частта за разноските сторени в първоинстанционното производство. Поддържа се,
че възнаграждението за заповедното
производство е платено по друго частно гражданско дело, по което заявлението е
било отхвърлено, а процесуалния представител на заявителя е подал молба
намираща се по делото, с която е направено искане да бъде върнат оригинала на
пълномощното. Излагат се съображения, че посоченото възнаграждение било платено
по друго дело и не следва ответникът да понася тежестта за разноските по това
дело в настоящото производство. По отношение на молбата на насрещната страна за
поправка на очевидна фактическа грешка, се излага становище за нейната
основателност. Искането към съда да измени решението в частта за разноските на
насрещната страна.
В законоустановения срок е постъпил
отговор наименован „молба“ от „А.б.“ ЕООД чрез процесуалния му представител
адв. М.Г., в който се излагат съображения за неоснователност на молбата на
насрещната страна.
Молбите са подадена в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, по отношение молбата на въззивника
(доколкото същият претендира изменение на сторените от него разноски) е
представен и своевременно списък по чл. 80 ГПК,
поради което молбите са процесуално допустими.
Разгледана по същество молбата на „А.б.“
ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, както и за поправка на
очевидна фактическа грешка е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение от
19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на СГС,
IV „Д“ състав е отменено изцяло решение
№ 397846 постановено на 02.05.2018г. по гр.д.№ 8585/2016г. по описа на 47-ми
състав на СРС като вместо това съдът е
признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 пр. 2 КТ
вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД,
че Е.П.Г., ЕГН ********** дължи на „А.Б.“ООД, ЕИК *******сумата от 9000 евро, част от общо дължимата сума в
размер на 18 000 евро, представляваща цената, платена от работодателя за обучението на ответника, уговорена в т.1
от анекс №1 от 26.03.2014г. към договор за обучение от 15.01.2014г., сумата от
2416,86евро и 620лева, представляващи част от общия сбор от 2416,86 евро и 8471,73лева разходи,
платени от работодателя за придобиване и поддържане на професионалната
квалификация на ответника, сумата от 1020,84евро и 43,59лева, представляващи
част от сбора на 1020,84евро и 423,59лева , пълният размер от договорените в чл.3.1. от договора за обучение 5% върху
общо направените разходи за придобиване и поддържане на квалификацията на
длъжника или общо 12437,70евро и 663, 59 лева, представляващи част от общо
дължимите 21 437,70евро и 8895,32 лева. С решението съдът е осъдил въззиваемия
ответник Е.П.Г., ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“ ООД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 720,22 лева – съдебно – деловодни
разноски, от които 1332,21 лева, сторени
пред СРС, а 2388,01 лева, сторени пред СГС.
По отношение на
молбата на въззивника по чл. 247 ГПК:
Очевидната фактическа грешка е налице
при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от
мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото
съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о.,
ГК.
В мотивите на
решението си въззивният съд е посочил, че при този изход на спора пред
въззивната инстанция право на разноски има въззивника, който е направил изрично
искане в тази насока. Доказал е извършване на разноски в размер общо на 1332,21
лева – 332,21 лева от които – за платена държавна такса за въззивно
обжалване и 1000 лева – адвокатски хонорар за въззивното производство, съгласно
договор за адвокатска защита на л.5 от въззивното дело. Ето защо в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски пред настоящия
съд именно в посочения размер. Посочено е още, че в полза на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски,
сторени от него пред СРС, в общия им размер от 2388,01 лева (1080 лева – адвокатско възнаграждение; 1108.01 лева –
държавна такса в исково и заповедно производство и 200 лева депозит за вещо
лице).
В диспозитива на решението си СГС е
посочил, че разноските в размер на 1332,21 лв. са сторени пред СРС, а
разноските в размер на 2388,01 лв. – пред СГС.
С оглед на това и доколкото е налице
несъответствие между действително формираната воля в мотивите на решението и
отразената в диспозитива, изрязващо се в разместване на разноските за двете
инстанции, то трябва да бъде допусната поправката на очевидна фактическа
грешка.
По отношение размера на разноските на
въззивника и с оглед релевираните доводи в молбата му по чл. 248 ГПК, съдът
намира следното:
По делото от
страна на въззивника е представен договор за правна защита и съдействие №
722897 от 19.06.18 г., видно от който е уговорено платимо по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. По делото е представено и
извлечение от сметка и фактура отразяваща заплатеното адвокатско възнаграждение
в претендирания размер, от които е видно, че сумата по фактурата е постъпила по
сметка на процесуалния представител на въззивника.
Съобразно
изложеното на лице са всички предпоставки за изменение на посоченото решение в
частта за разноските на въззивника, тъй като съдът е присъдил разноски в размер
на 1000 лв. – адвокатски хонорар, като от насрещната страна не е правено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (изрично е посочено
от двете страни в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, че не
се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение), поради което на страната следва да бъдат присъдени платените
разноски в цялост.
По молбата на
ответника Е.П.Г. за изменение на постановеното Решение от 19.09.2019 г.,
постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на СГС, IV „Д“ състав, в частта за разноските, в която
на въззивника са присъдени разноски за първоинстанционното производство, съдът
намира следното:
Ищецът „А.б.“
ЕООД е представил договор за правна защита и съдействие № 633359 от 16.02.2018
г. (л.9) от първоинстанционното производство, видно от който е уговорено
адвокатско възнаграждение, платимо по банков път, в размер на 1080 лв.
Представено е извлечение по сметка (л.293 от първоинстанционното производство),
от което е видно, че уговорената сума е платена на процесуалния представител на
ищеца.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията на ответника, релевирани в подадената от него молба
за изменение на решението в частта за разноските, относно сторени разноски в
заповедното производство по друго дело, поради следното:
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие № 633359 от 16.02.2018 г.
сключен между ищеца и адв. М.Г., адвокатското възнагражденине в размер на 1080
лв. е уговорено за предявяване на иск за установяване на вземане по възражение
срещу запове за изпълнение по гр.д. №
44621/2015 г., 47 с-в. С оглед последното, съдът намира, че възнаграждението
недвусмислено от текста на договора се установява, че възнаграждението е
уговорено за процесуално представителство в исковото производство, след
постъпилото възражение по ч.гр.д.44621/2015 г., а не както твърди в молбата си
ответника за процесуално представителство в заповедното производство, каквото
не е било поискано с оглед представения от страната в първоинстанционното
производство списък с разноски (л. 292 от първоинстанционното производтство).
Ето защо, при липса на възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатското
възнаграждение на ищеца в пълен размер, която сума, както беше посочено е
уговорена само за исковото производство, като въззивният съд в мотивите на
решението е посочил, че претендираната сума за държавна такса е за исковото и заповедното производство, но не и
че адвокатското възнаграждение е за заповедното производство. Съобразно
горното, молбата на ответника Е.П.Г. за
изменение на постановеното Решение от 19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. №
14139/2019 г. по описа на СГС, IV „Д“
състав, в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение от
19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на СГС,
IV „Д“ състав, в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН ********** да заплати на „А.б.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2132,21 лв.
(332, 21 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване и 1800 лв. –
адвокатски хонорар за въззивното производство), представляващи сторени
пред СГС разноски.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка на основание чл. 247 от ГПК в Решение от 19.09.2019 г.,
постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на СГС, IV „Д“ състав, като взе предвид и извършеното изменение на решението в частта за
разноските, като в диспозитива на решението в третия абзац на същия вместо ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“ ООД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 720,22 лева – съдебно – деловодни
разноски, от които 1332,21 лева, сторени
пред СРС, а 2388,01 лева, сторени пред СГС, да се чете: ОСЪЖДА Е.П.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“ ООД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4520,22 лева – съдебно
– деловодни разноски, от които 2388,01
лева, сторени пред СРС, а 2132,21
лева сторени пред СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 1332213 от 30.10.2019 г. от насрещната страна Е.П.Г., чрез процесуалния
му представител адв. Е.С., с която се прави искане за изменение на Решение от
19.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 14139/2019 г. по описа на СГС, IV „Д“ състав в
частта за разноските сторени в първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаването му от страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.