МОТИВИ
към Присъда № 316/09.11.2016г. по НОХД № 6365/2016г. по
описа
на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Х.Б.Г., за това, че в периода от месец февруари 2013г. до месец
януари 2016г. включително
в гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на
26.01.2013г., Решение № 4778/18.12.2012г. по гр. дело № 9687/2012г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, III бр.
с. да издържа свой низходящ - детето си В Х Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Б В Г ЕГН: ***********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 36 /тридесет и шест/ месечни вноски в размер на 100 лева
всяка, като общият размер на
неизпълнените вноски за издръжка възлиза
на 3 600 лева /три хиляди и шестстотин
лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание “Пробация” по
т.1 и т.2 от НК.
Подсъдимият Х.Б.Г. се признава за виновен,
изразява съжаление за стореното.
В съдебно
заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. Ш., е направил искане делото да
протече по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде
извършван разпит на свидетелите и вещите лица по
делото. С протоколно
определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните
като е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се
ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира
такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения
обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Х.Б.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, разведен, осъждан, ЕГН **********.
На 14.09.2009г. в с. Брани поле, обл. Пловдив, свидетелката Б.В.Г. и подс. Х.Б.Г. сключили граждански брак. Макар че брака
бил сключен в с. Брани
поле, двамата съпрузи живеели в гр. Пловдив, в общо семейно жилище, находящо се на
адрес ул. „К” № ет.. По време на брака се родило
детето В Х Г.. В последствие двамата родители се разделили, а
с решение на Районен съд гр. Пловдив № 4778/18.12.2012 г. III бр. с, влязло в законна
сила на 26.01.2013г. бракът бил прекратен, като
упражняването на родителските права било предоставено на майката Г., а бащата Г. бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, като му бил определен режима
на лични контакти с детето. Със същото съдебно решение било
определено семейното жилище, находящо се в гр. Пловдив, да бъде
предоставено на майката, която живее с детето и
понастоящем в същото жилище. След влизане на съдебното решение в сила от
месец февруари 2013г. до
месец януари 2016г. включително, подс. Х.Г. не е платил нито една
месечна вноска от дължимата издръжка, която вече възлиза на сумата от 3 600
лева. През
посочения период от време подсъдимият,
който е пълнолетно и
трудоспособно лице живеел под наем на различни адреси в гр. Пловдив, като е работил по трудов
договор на различни места и за различни работодатели, за сключването на които
трудови договори от работодателя било подадено уведомление пред ТДна НАП-гр. Пловдив. Отношенията между
двамата бивши съпрузи били изключително влошени, което мотивирало подсъдимия да не заплаща дължимата издръжка, сочейки като
причина нежеланието на майката да спазва определения от съда режим на лични
контакти на бащата с детето, а в последствие и изтърпяването на наказание „лишаване
от свобода” и налагането на мерки за неотклонение „Задържане под стража”.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
пълните самопризнания на подсъдимия Х.Б.Г. показанията на свидетеля Б.В.Г., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото на основание чл.373 от НПК, както и от писмените доказателства по делото
– Решение на ПРС, протокол от ДСИ, справка от ТД на НАП, справка съдимост,
характеристична справка.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на подсъдимия Г., изразили
се в направените от него самопризнания
по делото и показанията на горецитирания свидетел, като ги счита за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това
на каква част от протеклите
събития съответните лица са станали
преки очевидци, като по този
начин пряко установяват извършените престъпления, личността на извършителя-именно подс.
Г. и неговите лични действия, имали за резултат противоправни
и забранени от закона последици, свързани с неизпълнение задължението да издържа свой низходящ – сина си В Г..
Всъщност с оглед реда
на проведеното по делото производство-по
чл.371 т.2 от НПК, между страните не се
спори относно верността на изложените
в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от подсъдимия Г., както и от свидетелите действия. Това се потвърждава
непосредствено и от направените самопризнания от страна на
подсъдимия, по реда на глава
ХХVІІ от НПК, в които той изцяло признава
гореописаната обстановка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Х.Б.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец февруари 2013г. до месец
януари 2016г. включително
в гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на
26.01.2013г., Решение № 4778/18.12.2012г. по гр. дело № 9687/2012г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, III бр.
с. да издържа свой низходящ - детето си В Х Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Б.В.Г. ЕГН: ***********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 36 /тридесет и шест/ месечни вноски в размер на 100 лева
всяка, като общият размер на
неизпълнените вноски за издръжка възлиза
на 3 600 лева /три хиляди и шестстотин
лева/.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Това обстоятелство се
установява от собствените му обяснения, в които той заявява, че е знаел за
задължението си ежемесечно да изплаща дължимата издръжка, но не го е сторил
поради липса на пари.
С оглед така установената правна квалификация
на извършеното от Х.Б.Г. престъпление,
както и с оглед на целите по чл.36 от НК, обстоятелствата по чл.54 от НК и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в
конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат
постигнати целите на горепосочената норма. При определяне конкретния размер на
наложеното наказание съдът взема предвид всички обстоятелства по делото, а
именно превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се
отчитат дадените подробни обяснения, изразеното съжаление за стореното. Като
отегчаващо отговорността обстоятелства се явява незаинтересоваността на Г. към
житейските проблеми на собственото му дете и значителния размер на
неизплатеното задължение към него, предишните осъждания. Ето защо при така
очертаните обстоятелство при извършване на престъплението от страна на Х.Б.Г. настоящият състав
намира, че най-подходящо е на същия да се определи и наложи наказание в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода.
С оглед предходните осъждания на дееца,
въпреки размера на така наложеното му наказание, а и за пълно постигане на
горепосочените цели по чл.36 от НК, съдът намира, че определеното на Х.Б.Г.
наказание следва да се изтърпи от същия РЕАЛНО. Поради това и на основание
чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода” следва да
се изтърпи от същия при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подс. Г. е осъждан до настоящия момент общо пет пъти,
последното от които по НОХД № 135/2016г. по описа на Окръжен съд гр. Стара
Загора. По същото той е признат за виновен в извършването на 18.01.2016г.
престъпление по чл.199 ал.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК, за
което му е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване то свобода”.
Следователно по отношение на това осъждане и деянието, предмет на настоящото
дело са налице предпоставките на чл.25 вр. чл.23 от НК, тъй като и по двете деянията са реализирани, преди за което и да било от
тях да е имало влязъл в сила съдебен акт, тоест намират се в реална съвкупност.
Поради това и на основание посочените норми на Х.Б.Г. следва
да бъде наложено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. На основание чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия общо наказание в размер на две
години и шест месеца „лишаване от свобода” следва да се изтърпи от същия при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
На основание чл.25 ал.2 от НК от последното следва да бъде
ПРИСПАДНАТО изтърпяното от подсъдимия Х.Б.Г. ОТЧАСТИ наказание по НОХД №
135/2016г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Причини за извършване на деянието -
ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред, занижено
чувство на родителска отговорност.
По делото не са направени разноски и
няма приложени веществени доказателства.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно, секретар Н.Т.