№ 2969
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110206274 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. С. против наказателно постановление
(НП) № 9194/20.03.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че липсва пълно, точно и
непротиворечиво посочване на всички релевантни обстоятелства относно
нарушението – максимална допустима маса на ППС, неговата категория и
собственик, както и на какво основание водачът е следвало да се убеди, че не
са надвишени допустимите норми за натоварване. Релевира аргументи, че
АНО не е изложил мотиви за налагане на санкция над законоустановения
минимум. Изразява съмнение относно техническата изправност на
1
използваните при проверката ролетка и везна. Моли НП да бъде отменено, а в
условията на евентуалност – да бъде намалено наложеното наказание до
законоустановения минимум.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява. В депозирана писмена защита от адв. Ц. И. – процесуален
представител на жалбоподателя, се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Н., моли
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
посочва, че санкцията е съобразена с тежкото претоварване. Подробни
аргументи са изложени в писмен отговор на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 26.02.2025 г. в 10.05 часа на път II – 18, км 28, в посока с. Чепинци –
с. Лозен, жалбоподателят С. Б. С. управлявал ППС с четири оси с две
управляеми оси марка „****“, модел „******“ с рег. № ******, като
извършвал превоз на промит пясък. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура", които изпълнявали
служебните си задължения по контрол и превенция на тежкотоварния трафик
по републиканската пътна мрежа. Контролните органи измерили теглото на
пътното превозно средство с рег. № ****** с техническо средство –
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м. При измерването
било констатирано, че измереното разстояние между осите е 1,40 метра, като
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28,130
тона. За извършеното измерване с електронна везна бил издаден кантарен
билет. Жалбоподателят представил на контролните органи СРМПС,
експедиционна бележка и пътен лист, но не представил разрешително по чл. 8,
2
ал. 2 от Наредбата, въпреки че управлявал тежко ППС.
Свидетелят А. М. А. – на длъжност гл. инспектор в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ, съставил срещу С. Б. С. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010474/26.02.2025 г.
за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал и получил
препис от него. В законоустановения срок не постъпили възражения срещу
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН началник отдел „Оперативен
контрол по републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал атакуваното
наказателно постановление № 9194/20.03.2025 г., с което на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на С. Б. С. било наложено наказание „глоба“ в размер
на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. НП
било връчено на 02.04.2025 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля А. М. А., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – кантарен билет, разписка,
експедиционна бележка № 330310088422, копие на СРМПС, пътен лист №
628587, заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. и заповед № РД-11-97/29.01.2025 г.
на председателя на управителния съвет на АПИ, заявление за проверка №
000029-22104/25.04.2024 г. за електронна везна модел DFW-KR № 118845,
удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване за везни с
неавтоматично действие тип DFW, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1,
ЕС декларация за съответствие ТВ. Съдът кредитира изцяло описаната
доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно
изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля А. се установяват както обстоятелствата
относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по
съставяне на АУАН. Показанията му са последователни и съответни на
3
писмените доказателства по делото – кантарен билет, експедиционна бележка
и пътен лист. Видно от последните на процесната дата С. е извършвал превоз
на пясък с общо количество 28,400 т. с товарен автомобил с рег. № ******.
Кантарният билет, отразяващ измерването на натоварването на ППС, е
предявен на нарушителя, който е положил подпис върху него.
Видно от представените от въззиваемата страна сертификат и
декларация за съответствие на ролетка 1311/18/5 м, както и заявления за
последваща периодична проверка на средствата за измерване относно везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845,
използваните от контролните органи технически средства са изправни и
отговарят на изискванията на Закона за измерванията.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което не е необходимо по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на зае****ите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложените по делото заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. и
заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ и на основание чл.56 от ЗП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване
на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
4
отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Отразено е
времето и мястото на извършване на нарушението, посочена е установената
сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално
допустимото натоварване и констатираното превишение. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите в жалбата за неяснота относно максимална
допустимата маса на ППС и неговата категория. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
т. 5 от Наредбата допустимата максимална сума от нaтовaрвaнията на ос нa
една двойнa ос нa моторни превозни средствa е обусловена от разстоянието
между осите, което в случая надлежно е установено и описано в АУАН и НП, а
не от максимална допустимата маса на ППС и неговата категория. С оглед на
това сочените в жалбата обстоятелства не представляват съставомерен
признак от обективна страна на вмененото нарушение и не е необходимо да
бъдат посочвани в АУАН и НП. Същото се отнася и за собствеността на ППС,
доколкото се ангажира отговорността на водача, независимо чия собственост е
ППС.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП забранява без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно легалната дефиниция, установена в в § 1, т. 8 от ДР на ЗП, понятието
"специално ползване на пътищата" обхваща: "използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях,
както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях;
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на
части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". С оглед
предвидената алтернативност достатъчно се явява обстоятелството, че
управляваното от жалбоподателя ППС е било тежко, като не е необходимо да
осъществява и някоя от посочените дейности.
От писмените и гласни доказателства по делото безспорно се
5
установи, че на 26.02.2025 г. в 10:05 часа жалбоподателят С. е управлявал
товарен автомобил марка „****“, модел „******“ с рег. № ******, който е бил
със сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос 28,130 тона, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, като за превоза не е имало
издадено разрешение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата допустимата
максимална сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до
1,8 метра (в настоящия случай 1,4 м.), е 18 (19) тона. Съдът няма основания да
не се довери на получените резултати от измерванията, доколкото от
писмените доказателства се установява, че разстоянието между осите е
измерено с ролетка № 1311/18/(5м.), която притежава сертификат и
декларация за съответствие в съответствие с изискванията на Директива
2014/32/ЕС, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
установена посредством измерване с електронна везна, преминала периодична
проверка на 25.04.2024 г. Доколкото е установено натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, то
управляваното от жалбоподателя МПС е било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2,
вр. § 1, т. 1 ДР на Наредбата и за него се е изисквало разрешение за специално
ползване на пътищата, независимо какъв товар е превозвало, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г.
Правилно е определен субектът на нарушението и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
ППС. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват
физическите лица нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на
моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по
движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение,
С. С. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е физическото
лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За
превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от
Наредбата, но върху водача тежи задължението да осъществи превоза при
спазване на изискванията на закона, включително да разполага с издадено
6
разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача
обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от
административнонаказващия орган квалификация е законосъобразна
(решение № 4130 от 21.06.2022 Г. по адм. дело. № 3638/2022 г. на АССГ, в
същия смисъл и решение № 5690 от 11.10.2022 г. по адм. дело. № 5336/2022 г.
на АССГ).
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
пътищата, но не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание „глоба” в размер от 1 000
до 5 000 лева. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба
около средния размер – 2500 лева, който е мотивирал с "трайната тенденция за
установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени
товарни автомобили по републиканските пътища" и тежестта на
претоварването. Същевременно обаче съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН следва да се съобразят като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на доказателства за извършени други нарушения на ЗП
от страна на жалбоподателя, както и данните за имотното му състояние в
контекста на получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ
като шофьор. С оглед на това съдът намери, че и определяне на глоба в
минималния предвиден размер от 1000 лева би било достатъчно за постигане
на целите по чл. 12 ЗАНН.
Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта относно размера на наложената глоба, който да бъде
намален до законовия минимум от 1000 лева.
Според съдебния състав нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид,
предвид установеното превишаване на допустимото натоварване с повече от
девет тона, поради което не са налице условия за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното
7
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9194/20.03.2025 г., издадено от
началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за пътищата на С. Б. С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 2500
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т.
5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 2 500 (две хиляди
и петстотин) на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ направените разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8