РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Разград, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100397 по описа за 2024 година
Предявен e иск от Е. К. М., действащ лично и със съгласието на своите родители К.Д.
и Н.С., за осъждането на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД за сумата 40 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП с
участието на автомобил, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от
момента на предявяване на застрахователната претенция – 28.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 19.10.2019 г. в
гр.Разград, на улица „Искър”, в близост до района на Часовникова кула, на пешеходна
пътека при управление на моторно превозно средство - лек автомобил с марка „***”, модел
„***“ с peг. № ***, водачът С. Х. К. по непредпазливост блъснал ищеца, който управлявал
велосипед. Вследствие на ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, и дясна предмишница със съпътсващи
охлузвания по главата и гърдите. Към датата на произшествието лекият автомобил има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със
съставена полица № ********** с период на действие от 10.11.2018 г. до 10.11.2019 г.
В исковата молба са изложени още твърдения, че във връзка с катастрофата било
образувано ДП № 330 ЗМ-213/2019 г. по описа на ОД на МВР Разград, пр.пр. № 1437/2019 г.
по описа на РП Разград. Постановена била присъда по НОХД № 570/2021г. на Районен съд
Разград, изменена с решение по ВНОХД № 336/2022г. на Окръжен съд Разград, с които
наказателни актове са установени деянието и вината на водача на МПС и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите вреди.
1
Ищецът твърди, че след ПТП не можел да спи, често се будел нощем, имал кошмари,
свързани с катастрофата. Често плачел, силно ограничил социалните си контакти, изпитвал
непрекъснато чувство на тревожност, бил депресиран, апатичен и тъжен, неспококоен и
раздразнителен. Към настоящия момент не се е възстановил напълно психически и
физически. Излага доводи, че обезщетението за причинените неимуществени вреди
следва да бъде по-високо от обичайното, защото оздравителният процес още не е
приключил и са останали неблагоприятни за здравето му последици. За обезщетяване на
претърпените вреди е предявил застрахователна претенция към ответника, заведена като
щета с вх. № 2641/28.06.2021 г., но към настоящия момент не е получил обезщетение.
Постъпил е писмен отговор от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, представляван от
изп.директори Т.Тодорински и Б.И.ов, подаден чрез пълномощник, в който по същество са
изложени възражения за неоснователност и недоказаност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, както и на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск. Твърди, че искът е погасен по давност,
която е започнала да тече в деня на настъпване на застрахователното събитие и е изтекла на
19.10.2024 г., а исковата молба е депозирана в съда на 21.10.2024 г. Оспорва наличието на
деликт поради липсата на противоправно поведение и вина от страна на водача на лекия
автомобил, като счита, че вината за настъпване на ПТП е на ищеца. Позовава се също така
на случайно деяние. Твърди, че Е. К. М. не е имал качеството на пешеходец, тъй като при
преминаване през пешеходната пътека не е бутал, а е управлявал велосипеда с висока
скорост.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие. Възразява срещу
твърдението, че ищецът е предявил претенция пред застрахователя, която да отговаря на чл.
380 от КЗ, тъй като не са били представени от ищеца пълни и точни данни за банкова сметка
на непълнолетния пострадал, както и други относими за установяване на размера на вредите
медицински документи. Оспорва претендирания размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като го счита за прекомерно завишен, а получените от ищеца
увреждания определя като незначителни по вид и степен, от които се е възстановил бързо и
без усложнения.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на
следните основания: велосипедистът Е. М. е навлязъл внезапно на пътното платно в
нарушение на чл. 114 т.1 от ЗДвП, предприел е внезапно пресичане на пътното платно, без да
се съобрази с приближаващите ППС в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП, преминал е с
висока скорост през пешеходната пътека, без да слезе от велосипеда в нарушение
разпоредбите на ЗДвП, управлявал е велосипед без изправни спирачки, без
светлоотразителни елементи, без механичен или електрически звънец и без
светлоотразителна жилетка, която да спомогне на останалите участници в движението да го
забележат в нарушение на чл. 79 от ЗДвП. Ответникът счита, че приносът е в размер 4/5 от
общия размер на вредата, с който размер следва да се намали обезщетението. На отделно
2
основание прави възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от страна
на родителите на ищеца, изразяващо се в действия и бездействия, предоставяйки на детето
си да управлява без предпазна каска и допълнителни предпазни средства технически
неизправен велосипед, без какъвто и да е надзор и контрол в нарушение на чл. 125, ал. 3 от
СК и чл. 8, ал.8 от ЗЗакрД. Този принос ответникът оценява на 6/10, с който размер
претендира за допълнително намаляване на обезщетението.
Ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП – 19.10.2019 г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка
„***”, модел „***”, с рег. № с рег. № *** по силата на Застрахователна полица ГОА №
********, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 19.10.2019 г. около обяд, по
ул.“Искър" в гр. Разград, по посока от Часовниковата кула към площад „Момина чешма" се
движел л.а. „*** ***" с per. № ***, управляван от св.С. К., със скорост на движение на
автомобила около 31 км/час. Времето било ясно, слънчево, сухо, с много добра атмосферна
видимост. Пътният участък бил прав, с еднопосочно движение, като вдясно на платното за
движение има зона за паркиране, а вляво защрихована площ. Пътната настилка била суха,
без неравности. В участъка има три последователни пешеходни пътеки тип „зебра“,
маркирани и обозначени с пътни знаци. От ляво пред втората (процесната) пешеходна
пътека е имало спрян неустановен автомобил, който ограничавал видимостта.
По същото време, по левия тротоар и насрещно на автомобила се движел на
велосипед ищецът Е. М., който след достигане на пешеходната пътека, намираща се между
Общинския културен център и фирма „Абритус“, без да слиза от велосипеда, предприел
пресичане на платното за движение отляво надясно спрямо посоката на автомобила. Поради
ограничената видимост от спрелия вляво преди пешеходната пътека неустановен микробус,
водачът на лек автомобил „***“ забелязал късно пресичащия по пешеходната пътека
велосипедист и го блъснал в неговата дясна странична част с предната лява част на
автомобила. Вследствие на сблъсъка тялото на пострадалия било отхвърлено напред и
встрани-вдясно.
Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт
по назначената съдебна автотехническа експертиза и от св.К., който уравлявал лекия
автомобил. Експертът е направил своите изводи въз основа на оглед и на приобщените към
делото писмени материали по НОХД № 570/2021г. на РРС, приключило с осъдителна
присъда за св.К.. Въз основа на наказателния съдебен акт водачът на л.а. е осъден за това, че
на посочената дата 19.10.2019г. в гр.Разград, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „*** ***“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение – чл. 47 от ЗДвП:
„Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство“; чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „При
приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява
3
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне
пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“; чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; чл. 196 от ППЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци“, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на малолетния Е. К. М., изразяваща се в счупване на
първа и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-биологична характеристика
поотделно и в съвкупност е обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна
пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. За горното деяние на водача на МПС е наложено съответното
наказание. Съгласно чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, поради което съдът приема за установени горните факти, а възражението на
ответника за наличие на случайно деяние, липса на прортивоправно поведение и вина на
водача на лекия автомобил, както и липса на причинно-следствена връзка между дейнието и
настъпилите вреди – за неоснователно.
Във връзка с направените от ответника възражения за съпричиняване, вещото лице –
автоексперт е наравило извод, че в разглеждания случай инцидентът е настъпил през
светлата част на денонощието и изправността на осветлението на велосипеда не е оказало
влияние на механизма на ПТП. Не са налице данни за липсващи елементи от оборудването
на велосипеда. В писмените доказателства към делото не са налице данни за използване от
велосипедиста на пердпазни средства - каска, наколенки и др.под. Опасността за водача на
лекия автомобил и за велосипедиста е възникнала в момента на навлизане на велосипедиста
на пешеходната пътека, като в този момент лекият автомобил е бил на 12,9 метра, а
велосипеда на 4,3 метра от мястото на удара. В случай, че велосипедистът е бутал
велосипеда, придвижването по пешеходната пътека би се осъществило с по-ниска скорост и
за по-дълго време, поради което водачът на лекия автомобил би имал възможност да избегне
удара чрез аварийно спиране или разминаване, без осъществяване на контакт с пешеходеца.
Движейки се с велосипеда по пешеходната пътека, велосипедистът е намалил
възможностите на водача на автомобила да предотврати настъпването на ПТП. В
конкретната ситуация, при възникване на опасността разстоянието до мястото на удара е
било по-малко от опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал възможност
да предотврати удара чрез аварийно спиране, както и чрез заобикаляне на велосипеда. ПТП е
било предотвратимо за водача на л.а. чрез аварийно спиране в случай, че скоростта на
автомобила е била не по-висока от техниечски безопасната за конкретната ситуация - 26,6
км/час (7.4 м/сек).
4
Телесните увреждания на Е. М. вследствие на инцидента са установени от влязлата в
сила присъда по НОХД № 570/2021г. на РРС – счупване на първа и втора дланна кост на
лява ръка. В хода на настоящото производство е изготвено заключение на съдебно-
медицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на проверените от
съдебния лекар медицински документи и извършен преглед на ищеца. В резултат от
настъпилото ПТП пострадалият е получил още насиняване на пръстите на лява ръка;
счупване на носни кости; разкъсно-контузна рана на ляво коляно; оток и хематом на ляв
горен клепач, подконюнктивален кръвоизлив; охлузвания по лицето, челото и устните;
сътресение на мозъка /клинични данни/. По своята медико-биологична характеристика
счупването на първа и втора дланна кост на лява ръка, поотделно и в съвкупност, обуславя
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец;
счупването на носните кости, хематомът на ляв горен клепач с подконюнктивален
кръвоизлив и клиничните данни за сътресение на мозъка, поотделно и в съвкупност -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а охлузванията – болка и
страдание. Имобилизацията при счупване на дланни кости се налага за срок 4-6седмици, а
работоспособността се възстановява след 8-10седмици; носните кости консолидират
физиологично за срок от около 20 дни, а останалите увреждания търпят пълно обратно
развитие до 2 седмици. При получаване на травмите и в ранният посттравматичен период
болките и страданията са били във високата скала, като постепенно са започнали да
отшумяват – по данни на ищеца след втория месец. Всички описани в медицинската
документация увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП.
Няма медицинска документация, която да сочи усложнения в здравословното
състояние на ищеца. При вербална комуникация вещото лице е отчело налично заекване.
Тъй като при извършените прегледи и проведеното лечение в болничното заведение не е
отразено подобно състояние, вещото лице прави извод в с.з., че заекването вероятно се е
отключило в по-късен етап, след дехоспитализацията. От представената медицинска
документация по делото няма данни ищецът да е страдал от придружаващи заболявания
преди настъпването на инцидента, които да са удължили възстановителния период при него.
Към 19.10.2019г. е бил на 12 ненавършени години и не е страдал от заболявания.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване, съдебният лекар дава
заключение, че при настъпване на процесното ПТП ищецът не е използвал предпазна каска и
предпазни средства на китки, лакътници, наколенки. В с.з. пояснява, че наличието на
предпазна каска няма да предотврати уврежданията на главата, защото те не са на тила, а на
лицето.
Претърпените от ищеца болки и страдания се констатират и от разпитаните свидетели
Б. Б. – приятел на ищеца, А. С. – съсед на семейството на ищеца в с.*** и С. А. – класен
ръководител на ищеца в периода на настъпване на ПТП и следващите две години. От
техните показания се установява, че през време на болничното лечение ищецът бил в тежко
състояние, с множество наранявания по лицето. След дехоспитализацията се възстановявал в
дома си, но се страхувал да се отдалечава от блока и да пресича улици. В период от един-два
5
месеца не искал да поддържа контакт с никого. И понастоящем на моменти ставал
раздразнителен и избухлив. Като последици от инцидента останали заекване при говор и
често кръвотечение от носа, които се проявяват и до настоящия момент. Когато се върнал на
училище, учителите се стараели да навакса учебния материал, провеждали индивидуални
консултации с него. Психически бил разстроен, затворен в себе си, не искал да комуникира
със съучениците си.
Горните обстоятелства се установяват без съществени разлики и от извършеното
социално проучване, обективирано в представения по делото социален доклад от ДСП
гр.Разград.
По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза относно психическите
преживявания на ответника след настъпилото ПТП. Ответникът е оспорил експертизата,
позовавайки се на обстоятелството, че диагнозата Посттравматично стресово разтройство не
може да бъде поставена от психолог, защото е от компетенциите на психиатър. Съдът не
приема оспорването поради следното: в заключението е посочено, че данните от
психологическото изследване и интервюто, както и регистрираното състояние по време на
проведеното на 2.03.2025г. психологическо изследване, насочват за наличие на
характеристики на т.нар. Посттравматично стресово разстройство. Този извод е от
компетенциите на психолога, който без да поставя диагноза, в рамките на научните норми в
психологията очертава появилите се проблеми. Наличието на подобно разстройство като
диагноза би могло да бъде установено от психиатър, но липсва искане за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза. Предвид горното, съдът приема заключението в тази част
като извод за наличие на симптоми и характеристики в психичното поведение на ищеца.
По-нататък ответникът е оспорил заключението поради наличие на потиворечиви изводи, но
съдът не открива такива, поради което също не споделя наравеното в този смисъл
възражение.
След тези уточнения съдът приема изводите в СПЕ, посредством които се установява,
че ищецът е все още незряла, стеснителен тип личност, търсеща себе си, предимно с
интровертна насоченост на личността, сдържан, чувствителен, спокоен. В цялост е
уравновесен, все още с прояви на неувереност. В ситуации на стрес има нужда от
усамотение, за да намери правилното решение. Идентифицират се тревожни преживявания,
несигурност, чувствителност. Преживеният от катастрофата стрес и причинената болка от
травмите на ръката и носа не са в рамките на остра стресова реакция в клиничния смисъл на
това състояние. Стресогенната реакция с прояви на страх и ужас се изявява с преживявания
на несигурност, потиснатост, тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна
увреда. Те му причиняват субективен дискомфорт, снижавайки адаптивните му възможности
за справяне най-вече в първите месеци след събитието и отшумяват постепенно с процеса на
възстановяване, като интензивността им е променлива във времето, изразява се в периоди на
криза и затруднение.
Като реакция на психотравмиращото събитие, в рамките на стресовата реакция са се
отключили най-вече разстройства на съня /през първите дни и седмици след
6
произшествието/, чувства на тревожност и безпокойство, страх от пресичане, загуба на
увереност, чувство за несигурност, загуба на настроение, липса на активност, обусловени от
преживения физически и психически стрес. Сами по себе си тревожните и страхови чувства
и преживявания, регистрирани в първия месец след събитието, могат да се преработват
успешно и без намесата на специализирана помощ от психолог или психиатър, и зависят от
личностовите особености и ресурсите за справяне, които в случая са все още нестабилни, в
процес на доизграждане. Факторите на средата /семейство, приятели, близки/ са
благоприятни и оказват своето позитивно въздействие за отработване на травмата, но
речевите нарушения – заекването, е индикатор за наличие на активна психотравма. Проявата
на тревожност и наличието на емоционална несигурност са част от симптоматиката на
причинената травма. Силното стресово събитие е оказало негативно въздействие на две от
основните сфери на функциониране на ищеца: от една страна върху емоциите и
преживяванията, бидейки по-сензитивен, чувствителен, с преживявания на безпокойство за
дълъг период след събитието, от друга страна временно повлияване на социалното
функциониране, свързано с възможността да тренира и да участва в спортни събития и
подвижни игри с връстници, както преди инцидента. От субективно споделеното в
интервюто и от показанията на свидетелите по делото, в месеците след събитието е отчетена
промяна в социалното функциониране и общуването, което било силно ограничено. Към
момента негативната симптоматика е отзвучала по интензитет, но се активира в ситуации на
криза. Наблюдават се бариери и затруднена комуникация с околните, особено в непозната
среда. Идентифицирането на нарушена плавност на речта /заекване/, само по себе си
повлиява на ефективното презентиране в общността при комуникиране с връстници и
авторитети, а в перспектива повлиява на самоувереността и самочувствието. До момента не
е търсена помощ от специалист логопед, психолог или психиатър. Претърпяната травма
вследствие на стреса от инцидента на 19.10.20219г. с голяма вероятност е провокирала
възникналите нарушения на темпа и ритъма на речта – заекването.
Към момента ищецът се чувства добре, посещава училище, придвижва се сам в града,
но все още изпитва безпокойство при пресичане на оживени улици. Претърпяната травма в
началото е била с висока интензивност. С течение на времето нейните симптоми варират –
отслабват или могат да се активират в период на криза. Големите компенсаторни
възможности на мозъчната дейност, младата възраст, липсата за момента на неврологични
усложнения и подкрепящата микросреда са благоприятни фактори за подобряване на
психичното състояние на ищеца.
Лекият автомобил „*** ***“ с peг. № *** е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД за периода 10.11.2018г. –
10.11.2019г., което се установява при проверка на интернет сайта на ГФ. С писмения отговор
ответникът признава застрахователното правоотношение.
Ищецът е депозирал пред застрахователя претенция с вх. № 2641 от 28.06.2021г. за
неимуществени вреди в размер 40 000лв. Съдът приема тази дата за момента, в който
застахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. С уведомление изх. №
7
3547/15.07.2021г. застрахователят е поискал допълнителна медицинска документация и
документи от ДП, както и данни за банкова сметка на ищеца. С писмо, получено от
ответника на 25.10.2021г., ищецът е представил на ответника договор за банкова депозитна
сметка на Е. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя да плати застрахователната претенция.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, вината на водача на л.а.,
настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между деянието и вредата са
установени посредством влязлата в сила присъда на наказателния съд, изготвените в
съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи. Съдът приема,
че водачът на застрахования автомобил „*** ***“ с peг. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, посочени в присъдата: чл. 47 ЗДвП, чл. 102 ППЗДвП, чл.119 ал.1
ЗДвП и чл. 196 ППЗДвП. В резултат на горните нарушения св.К. е причинил телесните
увреждания на Е. М., изразяващи се в счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка,
насиняване на пръстите на лява ръка, счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на
ляво коляно, оток и хематом на ляв горен клепач, подконюнктивален кръвоизлив,
охлузвания по лицето, челото и устните, сътресение на мозъка /клинични данни/, и
последващите усложнения на здравето му, изразяващи се в затруднения в говора – заекване
и кръвотечение от носа.
Установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а.
„*** ***“ с peг. № *** по застраховка ГО към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди са доказани по своето основание.
Доказването на размера на неимуществените вреди е в тежест на ищеца. Правилото
на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
8
трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения
върху физическото здраве на пострадалия. В своята преценка относно размера на
обезщетението съдът взе предвид сравнително тежкия характер на причинените телесни
увреждания, броя на по-леките такива, необходимостта от хоспитализация,
продължителността на болките, настъпилите усложнения – заеване и кръвотечение от носа,
които се проявяват и към настоящия момент, въпреки, че е изминал период от пет години и
половина. Вследствие на инцидента ищецът е прекъснал учебния процес за период от два
месеца, което е довело до изоставане в училище. Следва да се отчетат още и психическите
пеживявания – страх, шок, безсъние, нежелание да се отдалечава от дома си и да пресича
улици в първите месеци от инцидента. Налични са и психотравмени последици от ПТП,
изразяващи се в страх да минава покрай мястото на инцидента, внезапна поява на картини
от преживяното произшествие. От друга страна следва да се отчете младата възраст на
ищеца и силно подкрепящата семейна среда, които способстват за по-бързото преодоляване
на физическите и психичните травми от ПТП.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият съдебен състав приема, че за обезвреда на претърпените неимуществени вреди
справедливият размер на обезщетението е 40 000лв.
По отношение на направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, следва да се уточни предвид малолетието му към
датата на ПТП, че наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл.51
ал.2 ЗЗД, поради което и когато дете, включително малолетно, съответно, неговите родители,
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая разпоредбата
следва да бъде прилагана (в тази насока ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7; ТР № 88/12.09.1962 г.
на ОСГК на ВС; решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№93/2010г., ІІ ТО, ТК; решение
№ 44/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. 1139/2011 г., ІІ ТО, ТК). На следващо място се дължи
уточнение, че освен констатиране на нарушение от страна на пострадалия, трябва да се
установи и причинно-следствена връзка на това нарушение с вредоносния резултат.
При така направените уточнения, следните възражения за съричиняване са доказани
в процеса: ищецът е преминал през пешеходната пътека, без да слезе и да бута велосипеда.
Забраната за каране на велосипед по пешеходна пътека се извежда от чл.80 т.2 и чл.107 т.2
ЗДвП. Във връзка с горното нарушение са и следващите такива – ищецът е навлязъл
внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 т.1 ЗДвП, предприел е внезапно
пресичане, без да се съобрази с приближаващите ППС в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 от
ЗДвП. Вещото лице – автоексперт е наравил ивзод за причинната връзка между горните
нарушения и настъпилия вредоносен резултат - в случай, че велосипедистът е бутал
9
велосипеда на ход, придвижването по пешеходната пътека би се осъществило с по-ниска
скорост и за по-дълго време, поради което водачът на лекия автомобил би имал възможност
да избегне удара чрез аварийно спиране или разминаване, без осъществяване на контакт с
пешеходеца.
Не се доказват твърденията за управление на велосипеда от ищеца без изправни
спирачки и без механичен или електрически звънец. Липсата на светлоотразителни
елементи и светлоотразителна жилетка /която освен всичко дуго е задължителна само извън
населено място/ не са в пряка възка с настъпилия инцидент, защото ПТП е настъпило през
светлата част на денонощието.
Възражението за съпричиняване на ПТП поради нарушаване на чл. 125 ал. 3 СК и
чл.8 ал.8 ЗЗакрД от страна на родителите на ищеца, също е основателно. Към датата на ПТП
ищецът не е навършил 12 години. Съгласно чл.125 ал.3 СК родителят осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете, а съгласно чл.8 ал.8 ЗЗакрД родителите са
длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава
опасност за тяхното физическо развитие. При осъществяване на дължимия родителски
контрол и придружаване на детето да пресече пътното платно при спазване на правилата за
движение на пешеходците, включително слизане от велосипеда при преминаване на
пешеходна пътека, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП.
Осигуряването на налакътници, накитници и наколенки също би предотвратило или
намалило степента на щетите от нанесените телесни увреждания по горния и долния
крайник. Единствено липсата на предпазна каска на главата не се отразява на настъпилите
вреди, защото въз основа на изводите, които вещото лице по СМЕ прави в с.з., се
установява, че уврежданията по главата са в лицевата част и липсата на каска не оказва
влияние върху тяхното получаване.
Следва да бъде съобразен изводът в заключението на вещото лице по назначената
САТЕ, че основна причина за настъпилото ПТП е преминаването на ищеца през
пешеходната пътека, без да слезе и да бута велосипеда. Във връзка с това следва да се отчете
и установеното въз основа на САТЕ експертиза обстоятелство, че автомобилът се е движил
със скорост, по-ниска от допустимата за движение в населено място, както и че водачът е
имал техническа възможност да забележи пресичащото дете, когато автомобилът се е
намирал на разстояние, по-малко от опасната му зона за спиране при действителната му
скорост.
Предвид съществената част, която действията на пострадалия и бездействието на
неговите родители оказват върху настъпилия ротивоправен резултат, съдът приема, че
приносът следва да бъде отчетен в размер 50%. Определеното в размер 40 000лв.
обезщетение следва да се намали на 20 000лв. За тази сума искът се явява основателен и
доказан, а в останалата част до 40 000лв. следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за погасяване на претендираното вземане по давност е
неоснователно. ПТП е настъпило на 19.10.2019г. и петгодишният давностен срок изтича на
19.10.2024г. Тъй като тази дата е в неработен ден събота, последният ден от периода изтича
10
на първия работен ден след това – 21.10.2024г. Искът е предявен на тази дата, поради което
вземането не е погасено по давност.
Законната лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – 28.06.2021г. Ответникът възразява, че ищецът не е изпълнил
поставените изисквания за представяне на допълнителни доказателства и на банкова сметка
с титуляр Е. М.. В съдебния процес се доказа, че ищецът е изпълнил изискването за
посочване на банкова сметка пна негово име чрез представяне на договор за открита
депозетна банкова сметка. Другите изисквания са били обективно неизпълнимо от ищеца –
същият е представил всички доказателства, с които е разполагал, с първоначаллната
ретенциявх. № 2641/28.06.2021г., тъй като към онзи момент същият не е разполагал с такива
документи, а част от тях - влязъл в сила акт – прокурорско постановление, присъда, с които
приключва наказателното производство, все още не са били постановени. Поради това
възражението се явява неоснователно.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от адвокат, но в пълномощното не е отразен начинът на уговореното
процесуално представителстнво – платено или безплатно, не са представени и
доказателства за платено възнаграждение. Ответникът е внесъл депозити за експертизи в
общ размер 1300лв., за свидетели в размер 60лв. и е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер 1290лв. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да му заплати сумата
1325лв. за направени деловодни разноски.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 800лв. и деловодни разноски в
размер 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, представляван от изп.директори Т.Тодорински и
Б.И.ов, да заплати на Е. К. М. ЕГН ********** от с.***, ул.***, действащ лично и със
съгласие на своите родители К.Д. и Н.С., сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 28.06.2021г. до окончателното й изплащане, дължимо
вследствие настъпило на 19.10.2019г. ПТП с участието на лек автомобил „*** ***“ с peг. №
***, застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, като отхвърля иска над размера
20 000лв. до първоначално предявения размер 40 000лв., като неоснователен.
Осъжда Е. К. М., действащ лично и със съгласие на своите родители К.Д. и Н.С., да
заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД сумата 1325лв. за направени деловодни
разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
11
Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 800лв. и деловодни разноски в размер
250лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12