Решение по дело №158/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 147
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700158
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           147 от 22.06.2021 г., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 158 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение №260135/06.04.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №62/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 4216282, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на К.А.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.

ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото.

К.Х. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 265399/11.05.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница и становище с вх. № 2752/07.06.2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените разноски в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 4216282, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на К.Х. е ангажирана за това, че на 24.07.2020 г. в 15:51 часа в община Бобошево, област Кюстендил, на автомагистрала „Струма, км 74+400, в посока към Кулата, при разрешена скорост на движение от 140 km/h, е управлявала лек автомобил марка и модел Ауди А 8 Л, с рег. № СВ6661РМ, със 176 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%). Нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1. Изготвена е снимка № 11743С6/0132808. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписана К.Х.. От приложената към административнонаказателната преписка справка за собственост на процесния автомобил се установява, че към 24.07.2020 г. същият е собственост на Б.И.Х. и Д. Е. Г.. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но процесното деяние е недоказано, доколкото по делото не са представени доказателства К.Х. да е собственик или ползвател на лекия автомобил към датата на нарушението, и е отменил електронния фиш.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. В случая липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Същият съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Неточното посочване на правната квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, вместо чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на Х.. Съображенията, изложени в тази връзка от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.

Правилен е и изводът на районния съд за нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Към датата на процесното нарушение – 24.07.2020 г., К.Х. не е била собственик на процесния автомобил. По делото липсват доказателства някой от собствениците на автомобила да е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да е посочил Х. като лице, на което да е предоставил управлението на същия към посочените в електронния фиш дата и час.

К.Х. е направила разноски в касационното производство в размер на 350,00 лева – платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ОД на МВР – Кюстендил за прекомерност на претендираното от Х. адвокатско възнаграждение. Съобразявайки  чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият касационен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 300,00 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на К.Х. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 300,00 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260135/06.04.2021 г., постановено по АНД №62/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на К.А.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.