Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 147 от 22.06.2021 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 158 по описа за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил, срещу Решение №260135/06.04.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) №62/2021 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 4216282, издаден от ОД на
МВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на К.А.Х., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш.
ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в
съдебното заседание по делото.
К.Х. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С
отговор с вх. № 265399/11.05.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница и
становище с вх. № 2752/07.06.2021 г. по описа на Административен съд –
Кюстендил оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените
разноски в касационното производство.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 4216282,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на К.Х. е ангажирана за това, че
на 24.07.2020 г. в 15:51 часа в община
Бобошево, област Кюстендил, на автомагистрала „Струма”, км 74+400, в посока към Кулата, при разрешена скорост на движение
от 140 km/h, е управлявала лек автомобил марка и модел „Ауди А 8 Л”, с рег. № СВ6661РМ, със 176 km/h (след
приспаднат толеранс в полза на водача от 3%). Нарушението
е установено и заснето с АТСС ARH
CAM S1. Изготвена е снимка № 11743С6/0132808. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписана К.Х.. От приложената към административнонаказателната преписка справка
за собственост на процесния автомобил се установява,
че към 24.07.2020 г. същият е собственост
на Б.И.Х. и Д. Е. Г.. Районният
съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на
нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но процесното
деяние е недоказано, доколкото по делото не са представени
доказателства К.Х. да е собственик или ползвател на лекия автомобил към датата
на нарушението, и е отменил електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правните
изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. В случая липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Същият съдържа
изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Неточното посочване на правната квалификация на
нарушението – чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, вместо чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на
правото на защита на Х.. Съображенията, изложени в тази връзка от районния съд, се
споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.
Правилен е и изводът на районния съд за нарушение на материалния
закон при определяне на отговорния за нарушението субект. Съгласно чл. 188, ал.
1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Към датата
на процесното нарушение – 24.07.2020
г., К.Х. не е била собственик на процесния автомобил. По делото липсват
доказателства някой от собствениците на автомобила да е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да е посочил Х. като лице, на
което да е предоставил управлението на същия към посочените в електронния фиш
дата и час.
К.Х.
е направила разноски в касационното производство в размер на 350,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на
ОД на МВР – Кюстендил за прекомерност на претендираното от Х. адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият
касационен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 300,00 лева. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във
вр. c чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН ОД
на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на К.Х. направените от
нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в
размер на 300,00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК във
вр. c чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260135/06.04.2021
г., постановено по АНД №62/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на К.А.Х., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.