№ 99
гр. Оряхово, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20231460100285 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Е. В. С.,
ЕГН ********** от гр. София, ул. „Калиманци“ № 33, бл. 101, вх. А, ет. 1, ап.
1, действащ чрез пълномощника си адв. М. С-Ц. от САК срещу Г. К. К., ЕГН
********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Антон Иванов“ № 1 и В. М. Т.,
ЕГН ********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Антон Иванов“ № 1, с
искане за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 13 500
лв., платена на ответниците за построяване на сграда в имот с идентификатор
12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя, местност „Дружба“,
с площ от 3680 кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е
изпълнен по вина на ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2023
г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответниците е бил сключен устен договор за
изграждане на сграда в собствения на ищеца недвижим имот, с
идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя,
местност „Дружба“, с площ от 3680 кв.м.
Сочи се, че в периода февруари – март 2022 г. ищецът е предал чрез
лицето П.М. сумата от 5000 лв. на ответника К., за да закупи необходимите
материали и да започне строежа. Втора сума от 5000 лв. се твърди, че е
дадена на другия ответник – Т. също на ръка от лицето Радослава Нинова,
които също са били за строителството на къщата по устната уговорка с
ответниците. В последствие по сметка на ответника Т. били преведени от
името на ищеца общо 3500 лв. – с два превода от 2300 лв. и 1200 лв.,
съответно от лицата Светлана Георгиева и Равасие Мехмедова, тъй като
1
ответниците уведомили ищеца, че имат нужда от още средства за строежа.
Сочи се, че ответниците са предприели действия по изпълнение на
строежа, като са изкопали трап и са положили бетон, но изоставили без
причина работата си още през 2022 г., като отказали както да продължат да
строят, така и да върнат парите по неизпълнената уговорка.
Ищецът устно е уведомил ответниците, че разваля договора, поради
неизпълнението му от тяхна страна и отпадане на интереса от
продължаването му, като с исковата си молба отново заявява, че разваля
устния договор, поради неизпълнението му и отпаднал интерес от него. Освен
това се твърди солидарна отговорност на ответниците, тъй като сумите, които
са им предадени касаят един договор за строителство и са били
предназначени за изпълнение на една и съща работа, която ответниците е
следвало да изпълнят заедно към ищеца.
Претендират се и съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. К., с който
искът се оспорва като неоснователен.
Признава се наличието на устен договор за строителство на къща в
посочения имот на ищеца, като твърди, че този договор е бил сключен само
между ищеца и ответника К.. Последният е уговорил ответника Т. да му
помага в изпълнението на поетата работа, но не е имал отношения с ищеца.
Сочи също, че по неговата банкова сметка /на ответника Т./ са били
преведени общо 3500 лв., използвани за материали, ангажиране на техника и
работа по почистване на стара постройка в имота, подравняване на терена,
превозване на отпадъци и др. Освен тези 3500 лв. постъпили по сметка на Т.,
се признава и предаването на 5000 лв. на ръка на ответника К. от лицето
П.М., с които пари се твърди, че К. е закупил дървен материал, желязо,
насипване на фракция, тръби, мрежа и пр.
Релевира се още, че ищецът е дал на ръка на ответника сумата от общо
2074 лв. за разходи по специализирана техника, двигателно масло, грес,
филтърно масло, дизелово гориво и за бутане на старата сграда в имота.
След това се твърди, че са му предадени на ръка още 1800 лв. за
бетонови блокчета и извозването им до обекта.
Ответникът излага доводи, че на обекта е излят бетон около 1,5 куб.м.,
след което ищецът го е уведомил, че няма да се довършва строежа, понеже
заминава за чужбина и се отказва от строежа на къщата.
Сочи се, че с ищеца се разбрали от последните 1800 лв. да му върне 900
лв., за които продал част от бетоновите блокчета и които ответникът К. е
превел на лицето П.М. на 22.10.2022 г., тъй като ищецът вече е бил заминал за
чужбина.
При тези доводи се твърди, че страните са уредили отношенията си и
никой не дължи връщане на дадени средства, тъй като същите са усвоени,
строежът е прекратен по вина и искане на ищеца, а ответникът Т. не е бил
2
страна по устния договор за строеж и не е получавал на ръка суми от трети
лица – твърдените от ищеца още 5000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника В. Т., с който
искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че устен договор за строителство на къща е бил сключен само
между ищеца и Г. К., като последният е уговорил Т. да му помага при
изпълнение на поетата работа.
Също така ответникът сочи, че не е получавал на ръка парични средства
и не познава посочените в исковата молба лица, но признава, че по негова
сметка е била преведена сумата от 3500 лв. – 1200 лв. от Ревасие Мехмедова
и 2300 лв. от Светлана Георгиева.
Релевира се, че заедно с Г. К. са почистили терена и старата му
постройка, положили са арматура и са излели бетон, след което ищецът е
спрял работата им и по негова вина същата не е довършена. За предадените
суми се твърди, че са закупени материали, разходи по техника и работа,
поради което не се дължи връщане на посочената в исковата молба сума от 13
500 лв.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, обективиран в Определение №274 от 30.08.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК прие за безпорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника Г.
К. е бил сключен устен договор за строителство на сграда /къща/ в имот с
идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя,
местност „Дружба“, с площ от 3680 кв.м., както и че изпълнителят К. е
получил от ищеца за изпълнение на поръчката 5000 лв. на ръка от П.М. и
3500 лв. по сметка на ответника Т. (1200 лв. преведени от Ревасие Мехмедова
и 2300 лв. преведени от Светлана Георгиева) за изпълнение на поетата работа.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№120, том I, рег. №1060, нот. Дело №89 от 2021г., ищецът Е. В. С. е закупил
от Пламен Иванов Михайлов и Лидия Иванова Н.-Михайлова поземлен имот
с идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя,
местност Дружба, с площ от 3680 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда
с идентификатор 12259.1143.323.1, със застроена площ 23 кв. м., брой етажи
1, с предназначение: Вилна сграда-еднофамилна; Сграда с идентификатор
12259.1143.323.2, със застроена площ 13 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: Постройка на допълващо застрояване; Сграда с
идентификатор 12259.1143.323.3, със застроена площ 19 кв. м., брой етажи 1,
с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна.
От преводно нареждане на „Юробанк България“ АД се установява, че
на 13.06.2022г., трето за делото лице Светлана Викторовна Георгиева е
превело по сметка на ответника В. Т. сумата от 2300 лева с посочено
3
основание – захранване на сметка.
Установява се от вносна бележка от Райфайзенбанк, че на 05.07.2022г.
трето за делото лице Ревасие Раимова Мехмедва е превела на ответника В. М.
Т. сумата от 1200 лева, с посочено основание – захранване.
Видно от приет Договор за покупко-продажба на земеделска и горска
техника, на 12.07.2023г. в гр. София ищецът Е. В. С. е продал на трето за
делото лице Васил Сашев Василев багер товарач марка и модел „JCB 3 CX“ с
рама № SLP3CXTSTE0446500 и рег. №С20240.
Разпитана по делото като свидетел е Т.Б.С., която е дъщеря на жената,
с която ищецът живее на семейни начала.
Свидетелят твърди, че в нейно присъствие Радослава Нинова е предала
на ответника В. Т. сумата от 5000 лева, като уговорката е била, че тази сума
се предава от името на Е. С. за строителство на къща в имот на ищеца,
находящ се във Врачански лозя.
Сочи се, че намиращата се в имота стара къща е била съборена, но
останките не били извозени. На мястото на старата къща бил излят малко
бетон, като бил докаран и дървен материал. Не е видяла бетонни блокчета.
Твърди още, че в нейно присъствие трето за делото лице П.М., с което
тя живяла на семейни начала е пердал на ответника Г. К. сумата от 5000 лева.
Предаването е било от името на ищеца Е. С. за строежа на къщата и за
закупуването на материали. П.М. е предал сумата, тъй като С. е бил в
чужбина.
Според свидетеля уговорката за строежа на къщата е била между Е. С.
и Г. К., като не знае ответникът В. Т. да е участвал в договорките.
Тъй като ищецът давал много пари, а напредък в строителството не се
виждал, както и закупуване на материали решил да преустанови договорките.
Знае, че С. е уведомил ответниците за приключването на работата, но не е
присъствала.
Не знае дали ответниците са връщали пари на ищеца.
По делото като свидел е разпитан и Пламен Митков Петков, който
твърди, че е помагал на ответниците при работата в имота на ищеца. Дал на
ответника Г. К. багер с кофа-тип тракторче, което имал, като му помагал да
връзват желязо, копаят основи и подреждат дървен материал. Сочи, че
отпадъците от старата къща са били извозени от Г. К. с трактор с ремарке,
който бил негов, но не знае къде са изхвърлени те. За работата Г. му платил
600-700 лева, като за ползването на трактора не му е плащал, а му напълнил
системата с масло.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни
и непротиворечащи на останалите, събрани по делото доказателства.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-техническа
експертиза.
От заключението на СТЕ се установява, че в имота на ищеца Е. С.,
находящ се в землището на гр. Враца местност „Дружба“ с идентификатор
4
12259.1143.323 са нанесени три сгради, като от тях сграда с идентификатор
12259.1143.323.1 със застроена площ 23 м² е основната вилна сграда, която е
предмет на експертизата.
Посочено е, че същата е съборена, като на мястото на сградата няма
отпадъци, но такива има на източната граница на поземления имот, където
има оставени строителни отпадъци с бетонови остатъци, покрити със земя.
Разрушаването на сградата се извършва с ръчен труд, а трактор се използва за
извозването на отпадъците. Самото разрушаване на тези 23 м², възлиза общо
на стойност 560 лева. Извозването на отпадъците – 4-5 м³ е оценено на 220
лв., но е уточнено, че такова количество не се извозва с трактор.
На обекта е започнато изграждане на сграда, като строежът е стигнал
само до ниво преди изливане на първа плоча. Извършен е изкоп, поставена е
настилка от чакъл и е поставена върху нея мрежа от армировка.
Извършеният изкоп е 70 м², като цената е в размер на 420 лева с чужд
багер и 250 лева с багер на ищеца.
Положената арматурна мрежа ф5, върху изкоп от 70 м² е на стойност
250 лева материали плюс поставянето. Уточнено е, че работата не е
довършена, поради факта, че желязото е изложено на атмосферни условия не
е добре да бъде използвано отново.
Излят е бетон с площ 3 м² на стойност 360 лева.
В имота в сграда с идентификатор 12259.1143.323.3 е складиран дървен
материал за покривна конструкция – дъски и греди. Изчислено е, че за площ
70 м² е необходим дървен материал на стойност 2150 лева без ДДС. Отразено
е, че същият може да бъде използван.
Според вещото лице, извършеният изкоп може да се ползва, но
поставената армировка трябва да се изнесе от обекта и да се постави нова.
Премахването е оценено на 50 лева.
Посочено е, че е необходимо да се извозят строителните отпадъци в
източната граница на имота. Освен армировката, трябва да се премахне и
кофражът, който е изгнил, като стойността е 50 лева. Извозването на
положените отпадъци на границата, армировката и кофража, възлиза на
стойност 880 лева.
Уточнено е, че на мястото съществува единствено сграда с
идентификатор 12259.1143.323.3, която не е необходимо да се събаря,
използва се като склад и като такава е полезно да остане в имота.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то
ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно същността на предявения иск,
на ищеца принадлежи процесуалното задължение да установи, че в
обективната действителност са се проявили следните материални
предпоставки (юридически факти) - 1) процесната сума от 13 500 лв. да е
5
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в патримониума на
ответниците, въз основа на твърдените обстоятелства за получаването й; 3)
това разместване на блага да е настъпило при отпаднало правно основание (в
случая развален по вина на ответниците устен договор за строителство на
къща /наличие на изправност на ищеца по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД /), т.
е. макар да е бил налице годен юридически факт в момента на разместването,
този факт да е отпаднал с обратна сила.
В тежест на ответниците е да установят онези свои твърдения и
провоизключващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни
последици – в случая, че е налице изпълнение на поетото задължение по
процесния устен договор, че процесните суми са усвоени в процеса на
изпълнение на договора и че последният е развален по вина на ищеца.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Не е спорно по делото, че между ищеца Е. С. и ответника Г. К. е бил
сключен устен договор за строителство на сграда /къща/ в имот с
идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя,
местност Дружба, с площ от 3680 кв.м..
Безспорно по делото е и, че изпълнителят Г. К. е получил от ищеца за
изпълнение на договора сумата от 5000 лв. на ръка, предадена му от П.М. и
сумата от 3500 лв., преведена по сметка на ответника В. Т. /1200 лв.
преведени от Ревасие Мехмедова и 2300 лв. преведени от Светлана
Георгиева/ за изпълнение на поетата работа.
От разпита на св. Тюркян Билгин Сали се установи, че в нейно
присъствие от името на ищеца Е. С. трето за делото лице Радослава Нинова е
предала на ответника В. Т. сумата от 5000 лева, с уговорката, че същите се
дават за строежа на къщата. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази
част, доколкото и самият ответник Г. К. е дал съгласие ответникът В. Т. да
приема пари за строежа на къщата, което обстоятелство се потвърждава и от
направеното признание на К., че по сметката на Т. са превеждани сумата от
1200 лева от Ревасие Мехмедова и сумата от 2300 лева от Светлана
Георгиева.
Съгласно нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален.
Съдът намира, че сключеният между страните договор покрива
признаците на договор за изработка – чл.258-269 от ЗЗД.
Нормата на чл.87 от ЗЗД обаче е обща по отношение на наличието на
специалната уредба на договора за изработка. В настоящия казус приложение
следва да намери именно общата норма на чл.87 от ЗЗД, доколкото се касае за
пълно неизпълнение на сключения между страните договор за построяване на
6
къща. Това е така, тъй като чл. 87, ал. 1 ЗЗД не посочва какво трябва да бъде
неизпълнението. Следователно поначало всяка форма на неизпълнение може
да бъде основание за разваляне на договора - пълно неизпълнение, забавено
изпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение и т. н.
За да развали един двустранен договор, поради неизпълнение, дължащо
се на причина, за която длъжникът отговаря, кредиторът трябва да даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Ал.2 на чл.87 от ЗДД
сочи, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако
поради забава на длъжника, то е станало безполезно, или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
По делото се установи, че от патримониума на ищеца Е. В. С. е излязла
сумата в размер на 13500 лева, която е била предоставена ответниците Г.
Карсимиров К. и В. М. Т., във връзка със сключен между С. и К. договор за
строителство на къща в притежаван от ищеца имот, находящ се в гр. Враца,
Врачански лозя, местност Дружба, с площ от 3680 кв.м.
Между страните не е уговорен срок, в който следва да бъде извършено
строителството по договора.
Установи се от приетото по делото заключение по допуснатата
строително-техническа експертиза, че в имота на ищеца са започнали СМР –
разрушаване на стара сграда, на стойност 560 лв.; извозване на строителни
отпадъци, на стойност 220 лв.; изкоп на основи, на стойност 420 лева,
полагане на мрежа /работа плюс материали/, на стойност 250 лв., изливане на
бетон, на стойност 360 лв. и закупуване и доставка на дървен материал за
покрив на стойност 2150 лв. или общо всичко на стойност 3960 лева.
В исковата молба ищецът, твърди, че след извършване на описаните по-
горе действия /СМР/, ответниците са преустановили работа в имота му, като
поради неизпълнение на сключения между тях договор за строителство за
него е отпаднал интересът от построяване на сградата, а продължаването на
договора е станало безполезно. Именно поради това той ги уведомил, че
разваля договора. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.
Т.С., която знае, че ответниците са уведомени от ищеца за приключване на
работата по строителството.
В случая, от твърденията на ищеца в исковата молба се установява, че
той не е дал срок на ответниците да изпълнят договора, тъй като е отпаднал
интересът му от построяването на сградата и продължаването на договора е
станало безполезно.
Съгласно нормата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, изпъленнието на договора ще
бъде безполезно, в случай, че е налице забава на длъжника.
В исковата си молба ищецът не сочи срок за изпъленние на договора за
строителство на къща, сключен с ответника К.. Такава информация не се
установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поради
това и съдът не може да приеме, че е налице забава, доколкото
7
преустановяването на строителните дейности е станало през 2022г., по
инициатива на ищеца, без да е даден срок на ответниците за изпълнението на
договора, което обстоятелство се установи от показанията на доведения от С.
свидетел Т.С.. Причина затова била, че ищецът Е. С. не желаел да
продължават уговорката по строежа, тъй като давал доста пари, в замяна на
което не виждал напредък в строителството или пък закупени материали.
След като не е налице забава при изпълнението на сключения между
страните устен договор за строителство, то изпълнението му не е безполезно.
Освен това не са налице доказателства, че изпълнението на договора е
станало невъзможно изцяло или отчасти. Точно обратното, вещото лице по
изслушантаа съдебно-техническа експертиза потвърти, че строителството
може да продължи, като се подмени единствено кофражът и поставената
арматура, които са корозирали, вследствие на излагането им на атмосферните
условия.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че сключениеят между
ищеца Е. В. С. и ответника Г. К. К. договор за строителство на къща в
притежаван от ищеца имот, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя, местност
„Дружба“, с площ от 3680 кв.м. не е развален.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
В случая, по делото не се установи наличието на отпаднало основание –
развален договор за строитлество между страните, което да обосновава
основателността на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответниците са заплатили сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ за
адвокатски хонорар, която сума следва да бъде поета от ищеца, с оглед
отхвърлянето на предявения иск.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. С., ЕГН ********** от гр. София, ул.
„Калиманци“ № 33, бл. 101, вх. А, ет. 1, ап. 1, действащ чрез пълномощника
си адв. М. С-Ц. от САК против Г. К. К., ЕГН ********** от с. Крушовица,
общ. Мизия, ул. „Антон Иванов“ № 1 и В. М. Т., ЕГН ********** от с.
Крушовица, общ. Мизия, ул. „Антон Иванов“ № 1, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 13 500
лв., платена на ответниците за построяване на сграда в имот с идентификатор
12259.1143.323, находящ се в гр. Враца, Врачански лозя, местност „Дружба“,
8
с площ от 3680 кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е
изпълнен по вина на ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2023
г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. В. С., ЕГН **********
от гр. София, ул. „Калиманци“ № 33, бл. 101, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Г. К. К., ЕГН ********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Антон
Иванов“ № 1 и В. М. Т., ЕГН ********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул.
„Антон Иванов“ № 1 сумата в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/, направени
по делото разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
9