№352
гр.
Силистра, 23.10.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, търговски състав, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Н.
Теодора Василева
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Н. въззивно частно търговско дело №
136/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение на М.Н.Д. срещу Заповед №
1658/15.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 918 по описа на СРС за 2017г.
М.Н.Д. не е доволен
от издадената заповед за изпълнение и чрез процесуален представител възразява
срещу надлежното връчване на заповедта. Предвид изложеното желае въззивния съд
да спре изпълнението на заповедта и да обезсили издадения възоснова на нея
изпълнителен лист. Прави доказателствени искания за установяване
на твърденията си.
Възразява
се срещу надлежното връчване на процесната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като се твърди, че адресатът на заповедта в
периода, когато е връчена не е пребивавал на посочения адрес, а бил в с.
Сребърна, което го препятствало редовното връчване. Коментира се редовността на
извършената в заповедното производство процедура по чл. 47 от ГПК.
Представя
писмени доказателства в подкрепа на възражението си и прави доказателствено
искане за разпит на свидетели, които с показанията си да удостоверят твърдените
обстоятелства.
Ответната страна – ЗК „Лев
инс“АД, ЕИК *********, редовно уведомена в
законовия срок представя писмен отговор, в който оспорва възражението намирайки
го за неоснователно и моли съда да го отхвърли.
Съдът
след като обсъди възражението и събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
от фактическа
страна
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление
по чл. 410 от ГПК, подадено чрез представител от ЗК „Лев инс“АД,
ЕИК *********, М.Н.Д. длъжник на дружеството по реализирана
регресна отговорност за изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Така сезиран състав на РС – Силистра издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410, от ГПК, № 1658 издадена на
15.06.2017г. по ч.гр.д. № 918/2017г. Видно от приложеното към заповедното дело
уведомление /лист № 11/ адреса на лицето е посетен двукратно в рамките на един
единствен ден – 19.06.2017г. в 14.00ч. и в 18.00ч., и след, като връчителя не
открил никого залепил съобщение за издадената заповед за изпълнение на входната
врата.
След като съобщението не било потърсено в срок в канцеларията на заповедния съд съдията – докладчик приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, и разпоредил съобщението да се счита за редовно връчено и да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.
На 28.03.2019г. на длъжника била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп. Дело № 20197670400224, по описа на ЧСИ Г. Г., от която той научил за издадените срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От разпита на свидетеля Д.И.И., се установява че през месец юни 2017г. молителят М.Д. живял при него в с. Сребърна докато заедно ремонтирали покрива на селската му къща. Свидетелят е категоричен, че именно през юни 2017г. М.Д. пребивавал в с. Сребърна продължителен период от време, нощувал в дома му там и не се е прибирал на адреса си в гр. Силистра.
От правна страна
Съдът намира възражението за допустимо за
разглеждане, тъй като е подадено от активно легитимирано лице имащо правен
интерес от производството. От представените с възражението писмени
доказателства може да се установи, че поканата за доброволно изпълнение по
образуваното възоснова на обсъжданата заповед за изпълнение изпълнително
производство е станала известна на М.Д. 28.03.2019г., което предвид обстоятелството, че настоящото производство е
инициирано на 08.04.2019г. обуславя неговата допустимост съобразно чл. 423, ал.
1 от ГПК.
След, като прецени установените по делото факти и
обстоятелства съпътствали връчването на коментираната заповед за изпълнение
съдът намира, че е на лице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, която
обуславя основателност на подаденото възражение. Това е така защото заповедта
за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника.
Предвид гореизложеното ОС намира възражението за
основателно, което го мотивира да го приеме по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК,
да спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и
да върне делото по заповедното производство на заповедния съд за извършване на
действията по чл. 415 от ГПК, по отношение на М.Н.Д..
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на М.Н.Д. искане за разноски предвид на това, че с настоящия съдебен акт не приключва заповедното производство. Дължимостта на сторените в настоящото производство разноски следва да се обсъди евентуално от заповедния съд /при обезсилване на заповедта за изпълнение/ или в производството по чл. 422 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 423 от ГПК, Силистренския окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА възражението на М.Н.Д. срещу Заповед №
1658/15.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 918 по описа на СРС за 2017г., за основателно.
СПИРА изпълнението на Заповед № 1658/15.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 918
по описа на СРС за 2017г..
ВРЪЩА делото на Силистренски районен съд за изпращане на указание до
заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Н.Д. за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: