№ 86
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600178 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ НИНА НЬОНГ и с участието на ПРОКУРОРА П.П. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 178 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 04.11.2020 г. ПРИСЪДА по НОХД № 17677/2018 г. но
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 17-ти състав, потвърдена
изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 260449 от 14.07.2021 г. по ВНОХД № 1446/2021 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти въззивен състав
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено
съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от нарочно упълномощен за
възобновително производство защитник (НД, л. 7) на осъдения К. Б. Й. с ЕГН **********,
който е бил осъден за две престъпления от общ характер (по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл.
1
309, ал. 1 от НК) и не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК (бил е осъден на една година лишаване
от свобода и на шест месеца лишаване от свобода, с налагане по реда на чл. 23 от НК за
изтърпяване на по-тежкото наказание – лишаване от свобода за една година, чието
изпълнение е било отложено условно по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от
три години).
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Постъпило е в пощата на
14.01.2022 г. (НД, л. 8), а шестмесечният срок за внасянето му тече от 15.07.2021 г. до
15.01.2022 г.
В искането се сочи основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК, като се твърди нарушаване на процесуалните изисквания за съдържание на
присъда и въззивно решение – поради това, че в актовете на инстанционните съдилища не
било посочено кои са установените фактически обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали, кои от противоречащите си по съдържание доказателствени
средства се отхвърлят и защо (в която насока не били отчетени обясненията на осъдения); в
обобщение защитникът твърди в искането, че вместо дължимия анализ на доказателствата
инстанционните съдилища са направили „елементаризиран преразказ на обвинителния акт“.
Освен това липсвали доказателства за фактическите изводи на съдилищата, че именно
осъденият е провел телефонен разговор със служител на кредитна институция, а също така,
че осъденият е изтеглил от банкомат отпуснатия му кредит.
Иска се възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново
разглеждане.
Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД: Актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС, като присъдата не е била проверявана по
касационен ред.
В съдебните прения пред настоящия съд защитникът, подкрепен от осъдения,
поддържаше изложението в искането за възобновяване, като добави, че изводът на
съдилищата за авторство бил обоснован с негодно доказателствено средство за тази цел –
фоноскопска експертиза, а също така, че липсвали доказателства именно осъденият да е
изтеглил инкриминираната сума от банкомат, като получаването на сумата било елемент от
фактическия състав на престъплението. Прокурорът заяви, че искането за възобновяване е
неоснователно, тъй като актовете на инстанционните съдилища имат необходимото
съдържание и обосноваване, а законът е приложен правилно.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Относно твърдението в искането, че съдилищата не са посочили кои факти приемат за
установени, въз основа на кои доказателства, кои от противоречащите си доказателствени
средства приемат и кои не и защо:
Както в мотивите за присъдата (НОХД, л. 202-205), така и в мотивите за въззивното
решение (ВНОХД, л. 43 гръб-46) инстанционните съдилища са изложили подробно
становището си кои от твърдените в обвинителния акт факти намират за установени и въз
основа на кои именно от събраните по делото доказателствени средства. Произволно е
твърдението в искането за възобновяване, че анализът на доказателствените средства бил
„елементаризиран преразказ на обвинителния акт“ – тъй като е налице обсъждане на
съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно, а също така и синтез на
информацията от всички доказателствени средства съвкупно при отчитане на
съотношението между тях. При тази си дейност инстанционните съдилища са установили
наличие на противоречия между съдържанието на доказателствената съвкупност от една
страна и от друга страна – обясненията на осъдения, като са изложили убедителни и
2
подробни съображения защо приемат твърденията на осъдения за защитна версия.
Съдилищата са посочили като обосноваващи фактическите им изводи на първо място
свидетелски показания: на служителя на кредитната институция М. Т., с когото е разговарял
по телефона осъденият, за да получи искания кредит; на представителя на тази институция;
на куриера Г. А. от фирма за доставка на пратки; на познат на осъдения – И. Д., чиято карта
за самоличност и данните от която е ползвал осъденият – за да се представи пред кредитната
институция за познатия си с цел да получи кредит. Съдилищата са допълнили съдържанието
на свидетелските показания със заключенията на експертизи: съдебно-графическа –
посочваща категорично, че именно осъденият е подписал документите, занесени му от
куриер и върнати от куриер на кредитната институция, въз основа на които документи
служителят М. Т. от кредитното учреждение е бил убеден да се отпусне исканият от
осъдения кредит, смятайки, че това се прави в полза на свидетеля И. Д., чиито данни за
самоличност е ползвал осъденият; фоноскопска – документирала на хартиен носител
словесното съдържание на разговора между М. Д. и лице, представящо се за И. Д..
Доказателствената съвкупност, обосноваваща фактическите изводи на съдилищата за
доказани съставомерни по двете обвинения факти е допълнена също и със съдържанието на
писмени доказателства: изводът, че отпуснатият кредит от 300 лв. е бил изтеглен от
банкомат в София, бул. „Христо Ботев“ № 131 е базиран на съдържанието на предоставена
от кредитното учреждение писмена справка (ДП, л. 48) за времето и мястото на успешно
теглене чрез конкретна карта – 21:55 ч. на 10.07.2015 г., София, бул. „Хр. Ботев“ № 131,
изтеглени 300 лв. и остатък – 0 лв.; същият документ отразява и шестте предходни
неуспешни опита да бъде изтеглена сумата от три други места в София от 15:32 ч. на
08.07.2015 г. до 15:47 ч. на 09.07.2015 г. Справката е изпратена на прокуратурата с нарочно
писмо на кредитното учреждение (ДП, л. 44-46), като обвързана с подписаните именно от
осъдения договор за кредит, приложение към него, декларация и други документи. Тази
съвкупност от документи опровергава твърдението на защитника и осъдения, че той не е
изтеглил отпуснатия му кредит.
На естеството на обясненията на подсъдимия, на съотношението им с останалата
доказателствена съвкупност и на това защо обясненията се приемат за опровергани
инстанционните съдилища са отделили специално внимание, като са изложили убедителни и
детайлни съображения защо приемат за доказана обвинителната теза и защо не приемат за
достоверни обясненията на осъдения, съдържащи оневиняващи го твърдения, като
включително е коментирано твърдението на осъдения, че е подписвал документи за кредит,
но не като заемополучател, а като поръчител. Съдилищата са посочили и съвкупността от
доказателствени средства, обосноваваща извода им, че именно осъденият е разговарял по
телефона със свидетеля М. Т., за да иска отпускане на инкриминирания кредит. Първо е
обсъдено записаното на хартия при фоноскопската експертиза съдържание на разговора, в
който кредитоискателят се представя за И. Д. и посочва личните му данни, но посочва като
имейл адрес за връзка този на осъдения. Това съдържание на разговор е разгледано
съвместно с показанията на И. Д., че е предоставил за няколко дни личната си карта на
осъдения по негова молба и че И. Д. е чул в кредитното учреждение записа на разговора,
при което е разпознал гласа именно на осъдения и неговия имейл. След това в същата
връзка е било обсъдено заключението на графическата експертиза, категорично доказваща,
че комплектът документи по искане на кредита е подписан именно от осъдения, като
кандидат за отпускане на кредит. Следователно изводът на съдилищата за това, че именно
осъденият е провел телефонния разговор със служител от кредитното учреждение, не е
базиран нито на единствено, нито на негодно доказателствено средство (фоноскопска
експертиза), а на съвкупност от еднопосочни по съдържание доказателствени средства.
По изложените съображения са неоснователни твърдените в искането нарушения на
процесуални правила чрез съдържание на мотиви на присъда и на въззивно решение и чрез
естество на дейността по анализ и синтез на доказателствената информация; поради това
липсва твърдяното в искането основание за възобновяване.
Съпоставката на приетите от инстанционните съдилища за доказани факти с
3
материалното право установява правилно приложение на закона чрез съответно определяне
на инкриминираната деятелност на осъдения като всяко от двете вменени му престъпления
по делото.
Наложените наказания са минималното предвидено за престъплението по чл. 209, ал.
1 от НК и близко до минималното предвидено за престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК;
наложеното за изтърпяване по реда на чл. 23, ал. 1 от НК по-тежко наказание – една година
лишаване от свобода, е минималното за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Съобразно
данните за осъдения – неосъждан преди производството, чието възобновяване се иска, и
предвид продължителността на наложеното лишаване от свобода (до три години),
първоинстанционният съд е приложил чл. 66, ал. 1 от НК чрез отлагане под условие на
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години (минималният), което
произнасяне е било изцяло потвърдено от въззивния съд.
В заключение: Няма основания за възобновяване на наказателното производство, а
искането за това е неоснователно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД №
21001444 от 24.01.2022 г. от защитник на осъдения К. Б. Й. с ЕГН ********** за
възобновяване на наказателното производство – НОХД № 17677/2018 г. на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВНОХД № 1446/2021 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4