Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр. Варна , 12.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРОВА – ЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
КРИСТИНА
ТАБАКОВА мл.с.
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева, в. гр. дело № 505/ 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано след отмяна на Решение № 510/ 02.02.2014 г., постановено по в.гр. дело № 2811/ 2013 г. по описа на ОС – гр. Варна, с което в производството по въззивна жалба вх. № 26427/ 03.09.2013 г. на А.П.П. и И.М.П. ***, е ОБЕЗСИЛЕНО Решение № 3708/ 23.07.2013г., постановено по гр.д. № 18849 по описа за 2012г. на ВРС.
Делото е върнато на същия съд за разглеждане по същество от друг състав на въззивната жалба на А.П.П. и И.М. ПИРИНДЖИЕВ, срещу Решение № 3708/ 23.07.2013г., постановено по гр.д. № 18849 по описа за 2012г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, предявени срещу Ж.Б.Б., за установяване в отношенията между страните, че Ж.Б.Б. в качеството си на вещо лице е депозирал неверни заключение по адм.д. № 703/2009г. и адм.д. № 1427/2009г. по описа на Административен съд – гр.Варна, с което е осъществил състава на на престъпление по чл. 291, ал. 2 НК.
Според изложеното в жалбата решението на Районен съд –Варна е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти, но заявяват искания по доказателствата, въззивниците молят първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата им претенция като основателна и доказана. Претендират присъждане на разноските им във въззивното и първоинстанционното производство.
Въззиваемият Ж.Б.Б. излага становище за неоснователност на жалбата. Възразява на заявените от въззивниците доказателствени искания . Не заявява искане за присъждане на разноски.
С определение № 1119/ 30.03.2015 г. доказателствените искания на въззивниците са уважени, като необходими за установяването на твърдяната с жалбата необоснованост на фактическите изводи на съда, обосновали постановяването на обжалваното решение, както и за установяване на твърдението им, че представените от Ж.Б.Б. заключения като вещо лице в производствата по адм.д. № 703/2009г. и адм.д. № 1427/2009г. по описа на Административен съд – гр. Варна, са неверни.
Относно страните, съгласно указанията на ВКС, изложени в Решение № 5/ 05.02.2015 г. по гр. дело № 3905/ 2014 г., ІV ГО, делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество между надлежно конституираните от първоинстанционния съд страни, а именно: А.П.П. и И.М.П., от една страна като ищци в първоинстанционното производство и въззивници в настоящото, и от друга страна - Ж.Б.Б., ответник в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
При извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
След като провери оплакванията по жалбата, както и съобрази представените по делото доказателства, констатира следното: Производството по гражданско дело № 18849/ 2012 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, 26 –ти състав, е водено по предявен иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК от А.П.П., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН **********,*** срещу Ж.Б.Б. ***.
Ищците като твърдят, че: през 2009г. са обжалвали заповеди за попълване на кадастър, по които са образувани адм. дело № 703/2009г. и адм. дело № 1427/2009г. по описа на АдмС – Варна; и по двете административни дела ответникът е назначен за вещо лице, и в това си качество е дал неверни заключения, изразяващи се в следното: геодезичните планове от 1956г.и 1973г. са кадастрални планове по смисъла на ЗЕК на НРБ и ЗКИР; вътрешноимотните граници на заснетите през 1956г. имоти са кадастрални граници; няма разлика между планоснимачен номер от геодезичен план и кадастрален идентификатор по кадастрален план и регистър; липсата на тристранен протокол за нематериализирана имотна кадастрална граница е несъществен пропуск, с което е извършил престъпление по чл. 291 НК. Относно вината на ответника считат, че е извършил деянието по непредпазливост, поради липса на специалност, ниска квалификация и правна грамотност. Поради изтекла давност не е възможно образуване на наказателно производство срещу Ж.Б.. Правния си интерес обосновават с възможността да искат отмяна на влезлите в сила решения по посочените административни дела, който са основани единствено върху заключенията на вещото лице. Предвид изложеното молят съдът да приеме за установено между страните, че с дадените неверни заключения ответникът е извършил престъпление по чл.291, ал.2 от НК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж.Б. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че няма извършени каквито и да е нарушения при изпълнение на служебните му задължения като вещо лице при изготвяне и при защита на заключенията по двете административни дела, както и че същите са верни и поддържа констатациите в тях. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
За доказване на твърденията си, че през 2009г. ищците са обжалвали заповеди за попълване на кадастър, по които са образувани адм. дело № 703/2009г. и адм. дело № 1427/2009г. по описа на АдмС – Варна, както и че и по двете административни дела ответникът е назначен за вещо лице, по инициатива на ищците по делото от въззивната инстанция са приети цитираните арх. административни дела №№ 703 и 1427/ 2009 г. по описа на АдмС – гр. Варна, видно от документите по които се установяват твърдяните от ищците факти: цитираните административни производства са инициирани от А.П.П. и И.М.П. по жалби срещу заповеди на изп. директор на АГКК и кмета на Община Варна, както и че по двете дела са проведени СТЕ, по които за вещо лице е назначен Ж.Б.Б.. По всяко от тях инж. Ж.Б. е представил в законния за това срок писмените си заключения – вх. № 20200/ 03.11.2009 г. по адм. дело № 703/ 2009 г. – л.130; вх. № 18445/ 07.10.2009 г. – л. 168, вх. № 597/ 12.01.2010 г. – л.195 по адм. дело № 1427/ 2009 г.; в открити съдебни заседания по делата, в присъствието на страните – лично и чрез пълномощници, вкл. А.П.П. и И.М.П., ответникът, като вещо лице, предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК, е изложил устно заключението си, отговорил е на въпросите на страните, необходими за изясняването му. При липса на заявени оспорвания от страните на заключенията, съдът ги е приел като доказателства, относно необходимите му специални знания из областта на геодезическата наука.
Видно от определение за назначаване на СТЕ, писмени заключения и протоколи от о.с.з., удостоверяващи устното изложение на заключенията на вещото лице Ж. Б., на него не са възлагани задачи да отговори на въпросите, както следва: 1. съставляват ли геодезичните планове от 1956г.и 1973г. кадастрални планове по смисъла на ЗЕК на НРБ и ЗКИР ?; 2. съставляват ли вътрешноимотните граници на заснетите през 1956г. имоти кадастрални граници?; 3. има ли разлика между планоснимачен номер от геодезичен план и кадастрален идентификатор по кадастрален план и регистър; 4. съставлява ли липсата на тристранен протокол за нематериализирана имотна кадастрална граница е съществен пропуск на обжалваната административна процедура?, поради което съдът не предприема извършване на проверка за вярност на тези твърдяни от ищците, но не установени като възложени и дадени от ответника заключения по делото. В същността си въпросите не касаят и не съставляват специални знания из областта на науката „Геодезия”, а за изясняването им са необходими специални знания из областта на правото – ЗПИНМ, ЗТСУ, ЗУТ, ЗЕК и ЗКИР, поради което контрола на административно – техническите дейности е възложен на съда.
В настоящото производство, с оглед установяване на твърдяната от ищците – въззивници, невярност и за да бъде проверена верността на дадените от ответника – въззиваема страна, пред съд – Административен съд – гр. Варна, писмено и устно, заключения по адм. дело № 703/ 2009 г. и адм. дело № 1427/ 2009 г., по непредпазливост, съдът назначи СТЕ със задачи идентични с тези по СТЕ, назначени, извършени от инж. Ж.Б., като вещо лице пред съд, и приети в производствата по адм. дело № 703/ 2009 г. и адм. дело № 1427/ 2009 г. и двете по описа на Административен съд – гр. Варна. С приетото по делото заключение, неоспорено от въззивниците, се установява верността на дадените от вещото лице Ж. Б. заключения, както следва: 1. Като се проследи кадастралното заснемане на имота, описан в НА № 104/ 30.06.1977 г. като Лозе от 2 300.00 кв.м., находящ се в м. „Малка кокарджа”, землище на гр. Варна – л.8 от адм. дело № 703/ 2009 г. на АдмС – гр. Варна, считано от момента на нотариалното изповядване на сделката – 30.06.1977 г., до датата 16.12.2005 г., имотът е отразен като имоти с ид. 2905 и 2906, с площи съответно 1104 и 1319 кв.м., в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение; 2. С извършеното изменение в КП на жк „Изгрев” със Заповед № РП – 515/ 16.12.2005 г. на кмета на район „Приморски” попълнените имоти с пл. №№ 3736 и 3737 отговарят по местоположение на оформените в два дяла поземлени имоти на основание на Договор за доброволна делба, вписан в книгите за вписване при РС – гр. Варна на 07.05.1997 г., т. ІІ, под № 243, вх.рег. № 5540 – л. 17 и л.18 от адм. дело № 703/ 2009 г. на АдмС – гр. Варна, но се установяват разлики в площ, непълнота и грешки в посочените им граници, в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение; Имот № 3737 отговаря частично като площ, граници и местоположение на имота поставен в дял ІІ -ри по НА № 128/ 10.11.1999 г.; 3. Към момента на одобряване на кадастралното изменение от 16.12.2005 г. под номер 2907 А по КП е заснет имота, от площта на който са образувани новопопълнените поземлени имоти №№ 3736 и 3737; 4. С одобреното изменение не се изместват имотните граници , с които е заснет по плана изходния имот 2907 А спрямо съседния му имот 2906, вследствие на извършеното попълване на имоти с №№ 3736 и 3737, в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение; 5. Към момента на одобряване на изменението с оспорената по делото Заповед № РП – 515/ 16.12.2005 г. на кмета на район „Приморски”, процесните имоти – пл. №№ 3736 и 3737, се намират в Урбанизирана територия, по см. на чл.7 ЗУТ, в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение, като в.л. Ж. Б. е посочило конкретната издадена Заповед № 175/ 25.07.1979 г. на председателя на ИК на ОбНС – гр. Варна, с която е извършено отреждане на процесната територия за блоково „жилищно строителство” в кв. „Стойко Пеев”, понастоящем с наименование кв. „Изгрев”; 6. Към момента на издаването на оспорената Заповед № РП – 515/ 16.12.2005 г. за района, в който попадат процесните имоти - пл. №№ 3736 и 3737, няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър по ЗКИР, в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение, като в СТЕ по адм. дело № 703/ 2009 г. на АдмС – гр. Варна, инж. Ж. Б. е посочил, че към този момент има изработени КККР, които са одобрени по - късно с посочената от него Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК – София; т.7. и т. 8. В производството по одобряване на КК на район „Приморски” за определяне на границите на имот с идентификатор 10135.2552.2093, няма съставен от служител на СГКК – гр. Варна, подписан от него и от заинтересованите собственици Протокол за определяне на границите с трайни регламентирани знаци, поради което и двете вещи лица не прилагат официално заверен препис от същия да се приложи към заключението; 9. Графично нанесените граници на имота по одобрената КК съответстват на фактическата конфигурация на имота на И. П., но площта на имота не съответства на графичното му отразяване в КП, действащ към момента на одобряване на КККР на район „Приморски” при Община – гр. Варна, а видно от приложените към актуалната и към изготвените от в.л. Ж. Б. комбинирани скици границите на имота на П. също не съответстват на отразяванията за него в КП; в.л. К. като потвърждава верността на заключението на в.л. Ж. Б., относно наличието на разлики в площта и границите, графично изобразени на изготвените и към двете закл. Комбинирани скици, допълнително определя количествено разликите между площите и границите като по – големи от нормативно определените в Наредба № 3/ 2005 г., тъй като за разлика от инж. Ж. Б. използва по – съвършена техника за измерване на същите; 10. Границите на имота /с идентификатор 10135.2552.2093/ по КК не съответстват на материализираните на място граници, като конкретно се посочи какво представляват материализираните му граници, в който смисъл е и твърдяното като невярно заключение; 11. След изследване на нотариалните актове, приложени по адм. дело № 1427/ 2009 г. по описа на АдмС – гр. Варна, и двете вещи лица дават заключение, че границите на имоти 2905 и 2906 по КП от 1973 г. не съответстват на ПИ с идентификатори ... 2093 и ... 2094 по одобрената КК, като в.л. К. конкретизира заключението си, като определя разликите в границите на имотите като по – големи от нормативно определените в Наредба № 3/ 2005 г.
Не се установява твърдението на А.П.П. и И.М.П., че инж. Ж.Б. не притежава професионална квалификация по специалността, необходима за изготвяне на възложените му СТЕ, тъй като, видно от представените от Ж. Б. пред въззивната инстанция писмени доказателства, съставляващи заверени от страната фото - копия, неоспорени от насрещната страна, - Диплома за завършено висше образование серия ИК № 019091/ 02.06.1971 г. на МНП, Висш инженерно – строителен институт – гр. София, той е постъпил в същия през 1966 година и е завършил през 1971 година пълния курс на института по специалност „Земеустройство”. Придобитата квалификация и правоспособност, удостоверени от инж. Ж. Б. пред Агенция по кадастъра, са дали основание да бъде издадена Заповед № 300-2-41/ 04.02.2002 г. на Изп. директор на АК, с която е наредено да бъде вписан в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, инж. Ж.Б.Б. ***.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Установителният иск за съществуване на престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти, предвиден с изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК. Установяването на престъпно обстоятелство, чрез иск, е допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие според нормата на чл. 124 ал.5 ГПК - наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания.
Наличието на извършено престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца). Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези случаи законът в чл. 124, ал.5 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят.
По правилата на разпределение на доказателствената тежест съобразно чл. 154 ГПК, ищецът е този, който по реда на пълното и главно доказване следва да установи изложените в исковата си молба твърдения, че определено деяние съставлява престъпление, и че то е осъществено именно от ответника, който в производството по двете цитирани адм. дела е имал качеството на вещо лице. С други думи ищеца е този, който следва да ангажира доказателства за наличието на всички онези предпоставки оформящи фактическия състав на престъплението посочено в исковата молба.
В конкретния случай се твърди, че ответника е извършил престъпление по чл.291 НК, наказателно преследване за което не може да се осъществи, тъй като е изтекла предвидената в НК давност (хипотеза по чл.24, ал.1, т.3 от НПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 1 НК, който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7, а съобразно ал.2 на чл. 291 НК, ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.2, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли 2 години, за всички останали случаи – относно наказанието, предвидено по чл. 291, ал.2 НК, в редакцията преди изм. със ЗИД, ДВ, бр. 26/ 2010 г.
Съдът намира, че при приложение разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 НК, по-дългата давност уредена в тази разпоредба е изтекла, доколкото се сочи, а и се ангажират доказателства, че заключенията са приети в с.з. проведени през 2009 – м.01.2010 г., а към момента на депозиране на исковата молба в съда (19.12.2012г.) са изминали повече от 2 години, което препятства образуване на наказателно преследване. Следователно, първата процесуална предпоставка за упражняване правото на иск е налице.
По отношение на останалите предпоставки, а т.е. престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданскоправен ред, да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, и относно необходимите страни, намира приложимост разрешението, постановено с Решение № 5/ 05.02.2015 г. по к.гр.дело 3905/ 2014 г. по описа на ВКС, с което Решение № 510/ 02.02.2014 г., постановено по в.гр. дело № 2811/ 2013 г. по описа на ОС – гр. Варна, в производството по въззивна жалба вх. № 26427/ 03.09.2013 г. на А.П.П. и И.М.П. ***, е ОБЕЗСИЛЕНО Решение № 3708/ 23.07.2013г., постановено по гр.д. № 18849 по описа за 2012г. на ВРС, е отменено
По същество на претенцията:
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. Решение № 462/04.12.2012г., постановено по гр.дело № 1577/2011г. на ІV ГО на ВКС, в производството по чл. 124, ал.5 ГПК, съдът следва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението – както от обективна страна, така и от субективна. Доказването на престъплението от обективна и субективна страна е задължителен елемент от фактическия състав на последното, чиято тежест на доказване лежи върху ищците. Следва да се установят фактите от изпълнителното деяние и формата на вина така, както се твърдят с исковата молба, в условията на пълно и главно доказване и то по редът и със способите предвидени в ГПК.
От обективна страна съдът намира следното:
Както вече съдът посочи, в разпоредбата на чл. 291, ал. 2 НК, се предвижда, че вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7. В настоящия процес се твърди, че заключенията на ответника, дадени по административни дела №№ 703 и 1427/ 2009 г. по описа на АдмС – гр. Варна, не отговарят на истината в следните части: геодезичните планове от 1956г.и 1973г. са кадастрални планове по смисъла на ЗЕК на НРБ и ЗКИР; вътрешноимотните граници на заснетите през 1956г. имоти са кадастрални граници; няма разлика между планоснимачен номер от геодезичен план и кадастрален идентификатор по кадастрален план и регистър; липсата на тристранен протокол за нематериализирана имотна кадастрална граница е несъществен пропуск.
От събраните по делото писмени доказателства – определения за назначаване на СТЕ, писмени заключения и протоколи от проведени открити съдебни заседания за събиране на доказателството СТЕ, се установява по несъмнен начин, че на ответника като вещо лице по цитираните административни дела не са поставяни за изпълнение задачи в този смисъл и то не давало заключения в изпълнение на същите. В този смисъл съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, че в случая, на вещото лице не са поставени въпросите дали геодезичните планове от 1956г.и 1973г. са кадастрални планове по смисъла на ЗЕК на НРБ и ЗКИР; съставляват ли вътрешноимотните граници на заснетите през 1956г. имоти кадастрални граници; има ли разлика между планоснимачен номер от геодезичен план и кадастрален идентификатор по кадастрален план и регистър; липсата на тристранен протокол за нематериализирана имотна кадастрална граница съставлява ли съществен пропуск в административната процедура, поради което и то не е дало заключение на подобни въпроси. Дадените от ответника като вещо лице заключения изцяло се придържат към формулираните задачи и, дори да е налице непрецизно или различно от това на други вещи лица терминологично изразяване, същите не може да се квалифицират като неверни заключения, които да са обусловили изхода на съответните дела. Посочените от ищците като неверни заключения, съставляват правни въпроси и съответно на същите се дължи правен отговор, който е от компетентността на съда, а не на назначеното вещо лице. На поставените от ищците въпроси отговор е дало не вещото лице, а компетентния административен съд.
От заключението по СТЕ на вещото лице Й. К., кредитирано като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено, извършвайки съпоставяне с изследваните по делото, че отговорите на въпросите из областта на науката „Геодезия”, дадени от ответника по делото като вещо лице по цитираните административни дела са верни. Изразеното от изслушаното вещо лице по делото заключение, при съпоставяне, напълно съответства на даденото становище, обективирано в заключението на ответника. Поради наличието на съответствие съдът намира, че заключенията на ответника, дадени по възложените му съдебно – технически – първоначални и допълнителна, експертизи напълно съответстват на действителното фактическо положение, с оглед на което и не може да бъдат приети за невярно дадени.
Предвид изложеното съдът приема, че ищците не установяват с годни доказателствени средства извършването от ответника от обективна страна на изпълнителното деяние, съставляващо престъпление по чл. 291, ал. 1 НК, поради което съдът не дължи изследване на субективното отношение на дееца.
С оглед изчерпателност по отношение възраженията на въззивниците, следва да се отбележи, че се установи с годни доказателствени средства – писмени доказателства, наличието на специални знания и квалификация на насрещната страна за извършване на възложените му СТЕ.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че в хода съдебното производство, ищците в условията на пълно и главно доказване не успяха да установят от обективна и субективна страна осъществяването от ответника инж. Ж. Б. на посоченото в исковата молба престъпление, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неотносими към предмета на доказване по делото са доводите на въззивниците, изложени в жалбата и в представените по делото писмени защити, във връзка с: законосъобразността на разпределението на площите на т.нар. от тях изходен ПИ от 4.7 дка по НА № 267/ 1925 година между новополучени с доброволни и съдебни делби седем ПИ, изброени подробно; с законосъобразността на обжалваните от тях и потвърдени в административните производства по адм. дело № 703/2009г. и адм. дело № 1427/2009г. по описа на АдмС – Варна заповеди за попълване на кадастър, относно същите ПИ.
Предвид съвпадане на крайните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от РС – гр. Варна по спора от правна страна, решението на първата инстанция по отношение отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на делото, съставляващ оставяне на въззивната жалба без уважение, на въззивниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 3708/ 23.07.2013г., постановено по гр.д. № 18849 по описа за 2012г. на РС – гр. Варна, 26-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.