№ 9926
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110166590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т-------“ АД е предявило против В. С. Р.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.08.2021г. по ч.гр.д.
№ 45454/2021г. по описа на СРС, 27 състав, а именно: 230.16лв.,
представляваща 1/2 част от общия дълг от 461.16лв. от стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот в гр. П-----, от
които: главница в размер на 197.19лв. за периода от 01.06.2019г. до
30.04.2020г., вкл., законна лихва за забава в размер на 33.39лв. за периода от
08.08.2019г. до 02.06.2021г., както и законната лихва от 05.07.2021г. до
изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В проведеното с.з. ответникът оспорва иска с твърдения, че
апартаментът бил наследствен между него и сестра му, която продала своята
½ ид.ч. на трето лице, което реално ползвало имота, докато ищецът не бил
стъпвал там повече от 30г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
1
с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било
налице основание за начисляване на лихва за забава.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период.
Ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение,
дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Съгласно дадените в Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
2
дължи цената и на топлопреносното предприятие.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за имот с адрес в гр. П-----. Съдът
приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия в
качеството на собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, който извод се
базира съвкупно от приетите по делото писмени доказателства (н.а. за
собственост върху апартамент л.6 и сл., н.а. за покупко-продажба от
06.06.2019г., в който е описано, че Елка С.а Кръстева декларира, че е
предложила ½ ид.ч. от процесния апартамент за изкупуване на другия
съсобственик – В. С. Р.), така и на изявленията на ответника в проведеното
с.з., които съдът кредитира по чл.175 ГПК в частта, в която признава, че е
собственик на ½ ид.ч. по наследство от баща си. Обстоятелството, че
ответникът не ползва лично енергията, а същата се ползва от другия
съсобственик, съответно лицето, в чиято полза е учредено вещно право на
ползване, не води до неоснователност на иска на доставилия комунална
услуга до имота, доколкото законът привързва качеството потребител в
случай на договор, а при липса на такъв – на ползвател, а при липса на такъв –
на собственик, съобразно притежаваната идеална част от имота, но поражда
претенция в полза на неползващия срещу другото лице (вещен ползвател или
собственик), т.е. ответникът има право на иск за неоснователно обогатяване
срещу действително обогатилото се лице, но това не прави иска на
топлопреносното предприятие неоснователен.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
приетите по делото Общи условия (л.4). От приетото заключение на вещото
лице по допуснатата СТЕ се установява, че общата дължима сума за
доставена топлинна енергия за процесния период след изравняване в размер
на 288.53лв. Доколкото се претендира ½ от доставената ТЕ, то искът за
главница се явява основателен за сумата от 144,27лв., а за разликата до
претендирания размер от 197.19лв искът се явява неоснователен.
С оглед частичната основателност на иска за главница, частично
основателни са исковете за лихва за забава, които съдът определи по чл.162
ГПК в размер на 24,43лв. за процесния период.
По разноските:
При този изход на спора с право на такива разполагат двете страни, като
се претендират разноски само от ищеца, който е доказал сторени такива в
размер на 25лв. за д.т., 200лв. депозит за в.л., претендира
юрк.възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв., така и
разноските по ч.г.р.д № 45454/2021г., които са в размер на 75лв., поради
което и с оглед частичната основателност на исковете има право на разноски
в общ размер на 292.64лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от
„Т-“ ЕАД, ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: гр. П-----------“, срещу
В. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.С----, че ответникът дължи сумата от
144,27лв., представляваща 1/2 част сума в общ размер от 288,53лв.,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот в гр.П-----, за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 24.43лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 08.08.2019г. до 02.06.2021г., за които има издадена заповед по
чл.410 ГПК от 07.08.2021г. по ч.гр.д. № 45454/2021г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 197.19лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 33.39лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. С. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр.С----, да заплати на „Т-“ ЕАД, ЕИК: --, със седалище и адрес на
управление: гр. П-----------“, разноски по делото в общ размер на 292.64лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4