Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.04.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15570 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.06.2019г., гр.д.28321/18г., СРС, 140 с-в
признава за установено по отрицателните установителни искове с правно основание
чл. 124 ГПК, предявени от Г.Т.П. и А.Т.А. ***, че ответникът Столична община не
е собственик на имот с идентификатор 39791.6004.4308, с площ от 0,940 кв.м.,
намираща се в с. Кривина, местността „Хаджийница“, при граници – имот с
идентификатор 39791.6004.434 и имот с идентификатор 39791.6004.513, като осъжда
ответника да заплати на ищците сумата 1 505 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по иска Столична община. Счита, че не е обвързан от решенията на съда и ОСЗ,
защото не е участник в административното производство, поради което същите
подлежат на косвен съдебен контрол. Имотът е отреден за озеленяване и
мероприятието е реализирано, което е пречка за възстановяване на собствеността.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемите – ищците А.Т.А. и Г.Т.П.,
както и конституираните по реда на чл.227 ГПК на мястото на последния негови
наследници Ц. Н.П., Р.Г.П.-Ч.и Н.Г.П.-Л., оспорват жалбата. Възразяват, че издадените
решения обвързват СО. Същите са валидни и законосъобразни, защото предвиденото
озеленяване не е осъществено на място и не е изплатено обезщетение на
правоимащия съобразно чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
С влязло в сила решение от 09.02.2015г., гр.д.13396/14г.,
СРС, 31 с-в, на основание чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост на наследниците на Т.Ц.П. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива, с площ 0,500 дка и нива, с площ 0,440 дка, или общо 0,940
дка, намиращи се в землище с. Кривина, местност „Хаджийница“, кв.53.
С последващо решение № 16Б/16.12.2015г., преписка по
заявление вх. № 16Б/17.05.2006г., ОСЗГ „Панчарево“, в изпълнение на съдебното
решение, се възстановява правото на собственост на наследниците на Т.Ц.П. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху същата нива от 0.940 дка,
имот 39791.6004.4308 по кадастралната карта от 2010г. Влязлото в сила решение е
валидно, като постановено в законен състав от председател и нечетен брой
членове, съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ. Скицата към него достатъчно ясно
индивидуализира имота.
В съдебно-техническата експертиза се констатира идентичност
между възстановения и процесния имот. Уточнено е, че вписаният в решението на
ОСЗ имот под № 39791.6004.4308 е проектен и попада върху имот с идентификатор
39791.6004.434 по кадастралната карта, с площ 25 085 кв.м.
Държавата е обвързана от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ с оглед разясненията на т.2 от ТР № 5/14.01.2013г., ОСГК на ВКС. Ответната Столична
община, като юридическо лице не е обвързана от решението. Същата не е страна в
производството и не е процесуален правоприемник на държавата, тъй като към
момента на образуване на делото имотът вече е бил преминал в собственост на
общината по силата на § 7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА. Смисълът на чл.177, ал.1, изр.2 АПК е, че решението на административния съд, с което се отменя или изменя
индивидуален адм. акт е задължително за всички, т.е. за страната, ползвала се
от него и за издателя. (решение № 71/15.07.2015г., гр.д.350/15г., ВКС, ІІ г.о.) След като съдебното решение се противопоставя на
страна, неучаствала в административното производство, на основание чл.17, ал.2,
изр.2 ГПК, гражданският съд упражнява инцидентен контрол за валидност и
законност на решението (т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.
д. 6/05 г. на ВКС ОСГК). Ответната
Столична община не е обвързана и от решението на ОСЗ, постановено в едностранно
развилото се пред нея административно производство, в което също не е участник,
поради което и то подлежи на съдебен контрол.
Ищците доказват качеството си на наследници на бившия
собственик Т. П.. Същият е признат за
собственик на имота по давност с нот. акт № 99/08.09.1943г., т. II, д.328/1943г. на Соф. н-с. Според УН № 12456/15.06.2010г.,
Т. П., поч. 11.04.1995г. и оставя за наследници първоначалния ищец Г.Т.П. – син
и ищеца А.Т.А. – внук, като наследник по право на заместване съгласно чл.10,
ал.1 ЗН на поч. през 1988г. преди наследодателя негова дъщеря Ц.Т.А.. Според УН
изх. № 57/22.04.2020г. на кметство с. Кривина, ищецът Г.П., поч. 14.04.2020г. и
оставя за наследници новоконституираните
въззиваеми-ищци Ц. Н.П., Р.Г.П.-Ч.и Н.Г.П.-Л. - дъщери.
Недоказано остава, имотът да е свободен от реализирани
мероприятия за обществени цели по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.
В съдебно-техническата експертиза след проследявяне на
регулационния статут е прието, че по първия регулационен план на с. Кривина,
одобрен със заповед № 157/11.04.1960г., спорният имот попада в поземлен имот от
кв.53 – за озеленяване. Според условните знаци за терена към момента на
съставяне на плана, целият имот е зает от храсти, ями и ровини, а през
процесния имот преминава и малък овраг (издължен дол със стъмни склонове - значение според
уикиречник). Вещото лице не може да отговори
дали към 1996г., теренът представлява обрасла с храсти площ или залесена
такава.
По следващия и сега действащ регулационен план,
одобрен с решение № 354 по протокол № 35/22.06.2017г. на СОС, процесният имот
попада в УПИ II - за озеленяване, кв.53. Според
кадастралната карта от 2017г., теренът е подравнен и зает от иглолистна
растителност.
Вещото лице посочва, че в кадастралната карта от
2010г., имотът е отразен като общинска собственост, с предназначение за обществен
селищен парк, градина, а според удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, представено
по делото, върху имота е изпълнено озеленяване и не е установена площ за
възстановяване.
За имота първоначално е съставен Акт за държавна
собственост № 276/27.05.1996г., където фигурира като част от бивш общински имот,
отреден за озеленяване. Впоследствие е съставен Акт за общинска собственост № 154/09.06.1997г.
с аналогично съдържание.
Въззивният съд намира, че процесният имот попада в
урегулиран поземлен имот, за който има регулационно предвиждане за озеленяване
още от 1960г., възпроизведено и в сега действащия план. Съгласно чл.61, ал.4 ЗУТ,
приложим към момента на постановяване на съдебното реституционно решение от
2015г. в полза на ищците, озеленената площ представлява публична общинска собственост.
По настоящото дело не са ангажирани доказателства, имотът да е свободен от
регулационното му отреждане „за озеленяване“. Установява се, че още при влизане
в сила на ЗСПЗЗ, имотът е изцяло залесен в съответствие с отреждането му „за
озеленяване“. Реализираното мероприятие за обществени цели по смисъла на чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ не позволява реално възстановяването на собствеността и обуславя
право на обезщетение. Имот, представляващ публична общинска собственост не
подлежи на възстановяване по никой от реституционните закони. Аргумент за това
е нормата на чл.7 ЗОС, забраняваща придобиването по давност, отчуждаването и
прехвърлянето на вещи, които са публична общинска собственост. Касае се за
вещи, извадени от гражданския оборот, чийто титуляр може да бъде само изрично
определеният в закона - общината.
Неприложими са режимите на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм.,
ред. Изв. бр.54/06.07.1956г., чл.94, ал.1 ЗТСУ/отм./, чл.105, ал.1 ЗТСУ/отм./ и
чл.205, т.1 ЗУТ, според които предвижданията на уличнорегулационния план в обществен интерес нямат непосредствено отчуждително
действие, а собствеността се запазва до изплащане на дължимото обезщетение на
отчуждения собственик. В случая, собствеността върху процесния имот е отнета при
масовизацията и предмет на спора е доколко може да бъде възстановена по реда на
ЗСПЗЗ, стига де няма пречки по специалните разпоредби на чл.10б, ал. 1, каквито
се доказват, чл.10, ал.4 или чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ.
В тази връзка, не е оборена обвързващата материална
доказателствена сила на съставения в полза на ответника акт за общинска собственост.
Неоснователен е отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване, че ответникът Столична община не е собственик на имота.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което искът се отхвърли.
Въззивникът и ответник в първа инстанция Столична
община на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има
право на суми от по 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете
инстанции поотделно. Не претендира присъждане на други разноски, поради което
такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 05.06.2019г., гр.д.28321/18г., СРС, 140 с-в и вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Ц. Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Г.П.-Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.П.-Л., ЕГН **********, с адрес: *** (последните трима, конституирани по реда на чл.227 ГПК
на мястото на първоначалния ищец Г.Т.П.)***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че Столична община не е собственик на имот с площ 0,940
кв.м., местност „Хаджийница“, землище с. Кривина, представляващ част от УПИ II – за озеленяване, кв. 53 по регулационния план на с.
Кривина от 2017г., с проектен № 39791.6004.4308 по кадастралната карта от
2010г., попадащ в имот с идентификатор 39791.6004.434, целият с площ
25 085 кв.м., при граници: имот с идентификатор 39791.6004.434 и имот с
идентификатор 39791.6004.513.
ОСЪЖДА
А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.
Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Г.П.-Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.П.-Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Столична община, с адрес: гр.
София, ул. „********суми от по 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа
и въззивна инстанция поотделно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.